№ 614
гр. Стара Загора, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20225530101177 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 4, във вр. с чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ.
Ищецът М. А. А. твърди в исковата молба, че в края на 2017 г. с
постановление на Районна прокуратура гр. Стара Загора било образувано
досъдебно производство № 8245зм-893/2017 г. по описа Второ РУ-гр. Стара
Загора за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.З и т.4, вр. с чл.194, ал.1
от НК. На 21.06.2018 г. в качеството на обвиняемо лице бил привлечен М. А.
А. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194, ал.1 от
НК, за това, че на 24.10.2017 г., в село Ракитница, Община Стара Загора, чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди
движими вещи - моторен трион марка „Щил“, модел „MS 170“, 1 бр. лист
медна ламарина с диаметър 150 см /60 см/ 2мм, 1 бр. лист медна ламарина с
размер 120см/60 см/ 1мм, изрезки от ламарина с общо тегло 260 кг и 15-
метров двугнездов четирижилен разклонител със сечение 2,5мм, на обща
стойност 3001, 94 лева от владението на Й. Л. Й.ов, без негово съгласие, е
намерение противозаконно за ги присвои, и меден капак за ракиен казан с
диаметър 60 см, височина 23 см и дебелина 2,5 мм на стойност 120.00 лева,
собственост на М. А. З., всичко на обща стойност 3091, 29 лева, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194, ал.1 от НК. При привличането му като
обвиняем по отношение на А. била взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“. След извършеното привличане незабавно бил извършен разпит на
обвиняемия. След приключването на разпита на ищеца била извършена
полицейска регистрация, състояща се в описание, дактилоскопиране,
1
фотографиране и изземване на образци за ДНК профил. Разследването
продължило дванадесет месеца, през който период били проведени
множество следствени действия, в т.ч. разпити на обвиняемия, разпити на
свидетели, предявяване на материалите от разследването. След приключване
на досъдебното производство /ДП / същото било внесено с обвинителен акт в
PC - Стара Загора. По внесения обвинителен акт било образувано НОХД №
2917 / 2018 г. по описа на Районен съд Стара Загора, НО, VIII - ми състав с
докладчик съдията М.а Рибчева. По делото били проведени девет открити
съдебни заседания, в които били събрани множество доказателства. С
присъда № 168 от 16.12.2019 г. по НОХД № 2917 / 2018 г. по описа на
Районен съд Стара Загора, подсъдимият М. А. е признат за невиновен в това,
че на 24.10.2017 г., в село Ракитница, Община Стара Загора, чрез повреждане
на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи
- моторен трион марка „Щил“, модел „MS 170“, 1 бр.лист медна ламарина с
диаметър 150 см/ 60 см/ 2мм, 1 бр.лист медна ламарина, с размер 120см/ 60
см/ 1мм, изрезки от ламарина с общо тегло 260 кг и 15-метров двугнездов
четирижилен разклонител със сечение 2,5мм, на обща стойност 3001, 94 лева
от владението на Й. Л. Й.ов, без негово съгласие, с намерение противозаконно
за ги присвои, и меден капак за ракиен казан с диаметър 60 см, височина 23
см и дебелина 2,5 мм на стойност 120.00 лева, собственост на М. А. З., всичко
на обща стойност 3091, 29 лева, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои — престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с
чл.194, ал.1 от НК. В законния срок от Иван Рогошев - прокурор при Районна
прокуратура Стара Загора - постъпил протест с вх. № 36432 / 17.12.2019 г.,
подаден чрез Районен съд Стара Загора до Окръжен съд Стара Загора. С
протеста се искала отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяването на нова, с която подсъдимият А. да бъде признат за виновен
в извършване на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194, ал.1 от
НК и да бъде осъден за него. Подробни съображения към искането си за
отмяна на атакуваната присъда районният прокурор изложил в допълнително
писмено изложение към протест, подадено до Окръжен съд Стара Загора с вх.
№ 7789/09.03.2020г. По подадения от прокуратурата протест било образувано
ВНОХД № 1080/2020 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, по което дело
било проведено едно открито съдебно заседание. С Решение № 260063 /
09.06.2021 г. поставено по ВНОХД № 1080 / 2020 г., Окръжен съд Стара
Загора потвърдил присъда № 168 / 16.12.2019 г. по НОХД № 2917 / 2018 г. по
описа на Районен съд Стара Загора. Решението на въззивния съд било
окончателно и не подлежало на обжалване. Съгласно ЗСВ и НПК прокурорът
бил държавният орган, който проверява дали конкретно деяние осъществява
състава на престъпление, има ли основания за спиране или прекратяване на
наказателното производство, събрани ли са всички доказателства за
изясняване на обективната истина, подкрепя ли се повдигнатото обвинение от
събраните доказателства, както и отстоява и защитава обвинението в
съдебния процес. Ето защо пасивно легитимиран по иска ответник, съгласно
2
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, се явявала Прокуратурата на Република България,
в чиято система се намирала Районна прокуратура Стара Загора, от чиито
конкретни действия били причинени имуществени и неимуществени вреди на
ищеца. Обвинението в престъпление се явявало винаги неоснователно
/незаконно/, когато образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради липса на данни за извършване на престъпление, или поради липса на
данни за виновността на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Преди привличането му като обвиняем ищецът бил в добро здравословно
състояние, имал отлично самочувствие, спокоен живот, добри семейни
отношения, радвал се на широки контакти и приятелски отношения. По повод
на воденото наказателно производство ищецът се изтормозил психически и
емоционално, бил психически разстроен и често получавал главоболие.
Започнал да изпитва страх, безпокойство и срам от това, че е обвинен в
извършването на престъпление и бил регистриран като „престъпник“, по
неговите думи. Започнал да страни от приятелите и познатите си, тъй като не
желаел да дава обяснения за наказателното производство, водено срещу него.
Чувствал се обиден и унизен от това, че бил несправедливо обвинен. В част
от периода, когато било повдигнато незаконното обвинение, ищецът работил
в Ирландия, което налагало връщането му в Р България за участие в
съдебните заседания. Това довело до проблеми с работодателя му, защото той
не одобрявал прекъсването на работата на ищеца и последният живеел в
непрекъснат страх да не бъде уволнен. Освен този страх ищецът се страхувал,
че ще бъде несправедливо осъден, като се притеснявал, че наказанието може
да бъде високо и да бъде принуден да търпи ефективно наказание. Отделно от
това по досъдебното производство и в съда били разпитани много хора, които
го познавали и били работили с него. Те били разпитвани по начин, по който
да им станат известни обстоятелствата по делото и за тях нямало пречка да ги
коментират и с други лица. Така ищецът бил принуден да търпи
разпространяването на подробности за случая, без да може да попречи на
това. Последователната позиция на М. А. в хода на цялото наказателно
производство била концентрирана в отстояване на становището за неговата
невиновност по повдигнатото му обвинение. При разследването от негова
страна било оказано пълно съдействие, давани били обяснения, като през
цялото време било отстоявано становището за невиновността му.
Изхождайки от духа и смисъла на закона и последователната съдебна
практика следвало, че незаконно обвиненият в извършване на престъпление
следвало справедливо да бъде обезщетен, като това обезщетение трябвало да
е съразмерно на вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото,
така също и на обществените представи за справедливост.При определянето
на обезщетението следвало да се отчетат обстоятелствата относно личността
на увредения, данните за предишните му осъждания, начина му на живот и
обичайната среда, тежестта на престъплението, за което било повдигнато
обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените
мерки за процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и
3
професионалния живот, както и стигнало ли се е до разстройство на
психическото и емоционалното състояние и здравето на пострадалия като
цялост. Ищецът счита, че справедливото обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от повдигнато обвинение и продължилото за периода
от 21.06.2018 г. до 09.06.2021 г. наказателно производство се равнявало на
сумата от 8 000.00 лв., която сума следвало да се присъди ведно със законната
лихва от датата на влизане в сила на решението, с което подсъдимият е
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Искането до съда е да
постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България,
Булстат *********, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на М.
А. А., ЕГН **********, с адрес. Калояновец, ул.“Нов живот“ № 7А, Община
Стара Загора, Старозагорска област, сумата от 8 000.00 лв. (осем хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
пряка и непосредствена последица от повдигнатото и поддържано обвинение
за осъществено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194, ал.1 от
НК. , по което е признат за невиновен с присъда № 168 / 16.12.2019 г. по
НОХД № 2917 / 2017 г. по описа на Районен съд Стара Загора, потвърдена с
Решение № 260063 / 09.06.2021 г. поставено по ВНОХД № 1080 / 2020 г. на
Окръжен съд Стара Загора, ведно със законната лихва върху претендираната
сума за обезщетение от датата на влизане в сила на решението - 09.06.2021 г.
до окончателното им заплащане. Претендират се и всички направени по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по делото Прокуратурата на
Република България депозира писмен отговор.
Според ответната страна предявения иск е допустим, но не основателен
и недоказан по основание и размер поради следните съображения: Наличието
на действително търпени вреди било елемент от фактическия състав на
отговорността по чл.2 ЗОДОВ, а ищецът не бил ангажирал доказателства за
претърпените морални и имуществени вреди /липсвали приложени
доказателства за платено адвокатско възнаграждение за оказана правна
помощ по наказателното производство/, пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение. Ищецът не бил представил доказателства за
съществуваща пряка причинна връзка между твърдените морални вреди,
изразили се в негативни емоции, страх, безпокойство и срам, че бил обвинен
в извършването на престъпление и бил регистриран като „престъпник“. Не
били представени доказателства органи на Прокуратурата на Р България да са
извършвали спрямо последния действия извън правно регламентираните в
хода на наказателното производство. Изложените обстоятелства в исковата
молба не сочели на необичайно претърпени неудобства от воденото
наказателно производство. Претенцията не била съобразена с вида, характера
и интензитета на упражнената принуда. Наказателното обвинение по
настоящото производство било в рамките на една година и шест месеца от
привличане на ищеца в качеството на обвиняем до влизането в сила на
решението, с което бил оправдан, като спрямо ищеца била взета най-леката
4
мярка за неотклонение „Подписка“ и нямало данни да са прилагани други
мерки на процесуална принуда. С оглед твърденията и ангажираните
доказателства производството срещу ищеца било приключило в разумни
срокове. Независимо от оправдателната присъда, която доказвала
претенцията за неимуществени вреди по основание, ПРБ следвало да бъде
освободена от отговорност, тъй като ищецът макар, че бил оправдан по
повдигнатото обвинение, станал причина за образуваното наказателно
производство. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС
по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, Държавата не отговаряла за вреди, ако
увреждането е било причинено по изключителна вина на пострадалия - чл.5
ЗОДВТТГ. В този случай се изследвало доколко поведението на пострадалия
е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от
незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождавало от
отговорност. Ако единствен каузален фактор било поведението на
пострадалия, държавният орган не отговарял. Ако само е допринесъл -
обезщетението се намалявало с оглед особеностите на всеки конкретен
случай (чл. 5, ал. 2 ЗОДВПГ). Възразява се срещу размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди от 8000 лева, като завишен и не в
съответствие с чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди се
обуславяло от всяка отделна фактическа обстановка, поради което съобразно
общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка от страните
следвало да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на
доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на
основание чл. 52 от ЗЗД, съдът следвало да определи глобално размера на
дължимото обезщетение по справедливост. При определяне на размера на
обезщетението, съдът следвало да има предвид като фактори обуславящи по-
нисък размер на обезщетение обстоятелството, че наказателното
производство е приключило на етап досъдебно производство в разумен срок.
Предявената претенция за неимуществени вреди в размер на 8000лева била
прекомерна и не съобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната
съдебна практика. Според възприетото в т.II на ППВС № 4/1968г., въпрос на
фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и
личността на увредения било определянето на конкретния паричен
еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно
константната съдебна практика, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост, дефиниран в
чл.52 ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от
преценката на конкретни обстоятелства. В случаите на причинени
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, от значение било как
обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху здравето,
личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Следвало да
се има предвид, че паричното обезщетение за моралните вреди следвало да
съответства на необходимото за преодоляването им и, че не е проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично
5
обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди /вж. Решение №832/10.12.2010 г., НД №593/20Юг., IV ГО на ВКС/.
Според законовия критерий, обезщетението следвало да е съобразено с вида и
характера на упражнената процесуална принуда, с продължителността и
интензитета на претърпените негативни изживявания и с причиненото
здравословно увреждане, ако е настъпило такова. Като база за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди следвало да служи още
икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата
на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си
също има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следвало да бъде
и източник на обогатяване на пострадалия. Ищецът не бил ангажирал
доказателства в подкрепа на твърденията си за негативни последици -
негативни емоции, страх, безпокойство и срам, че е обвинен в извършването
на престъпление и бил регистриран като „престъпник“, както и те да са пряк
резултат от процесното обвинение. Ако съдът приемел, че Прокуратурата на
РБ следва да носи отговорност за тази сума, следва отново да намери
приложение чл.5, ал.1 ЗОДОВ- освобождаване от отговорност.
В съдебно заседание за ищеца се явява адв. Т. В., ответника се
представлява от прокурор при РП Ст. Загора-Д. Първанова.
От фактическа страна:
Приложена по делото е Справка от ЕТ „Медика-Индивидуална практика
за първична медицинска помощ-д-р Н. Д.“ с. Калояновец, от която е видно, че
ищеца в периода от м.06.2018г. до м.06.2021 е здравно неосигурено и няма
издадени направления за преглед и консултации от лекари специалисти. В
този период бил посетен кабинета за издаване на зелени рецепти за Ксанакс/
13.06.2018г.,
29.09.2018г.,11.12.2018г.,22.02.2019г.,01.08.2019г.,04.10.2019г.,02.03.2020г.11.05.2020г.,
08.07.2020г., 08.10.2020г., 30.11.2020г., и 06.01.2021г. В справката е отразено,
че това лекарство се изписва периодично през 2-3 м. от 2008г.
Приложена по делото е справка от ОДМВР-Ст. Загора от АИС
„Граничен контрол“ от която е видно, че за периода от 01.06.2018г. до
30.06.2021г. за ищеца са регистрирани данни за задгранични пътувания.
Приложено по делото е НОХД 2917/2018г. по описа на РС Ст. Загора.
Видно от показанията на св. А. Б. Р. е, че живее на семейни начала с ищеца,
същия през 2018г. бил обвинен в извършване на кражба, което дело
приключило през 2021г., ищеца посещавал лекар, приемал лекарство
„Ксанакс“ защото не бил спокоен. Ищеца работел в Северна Ирландия и при
6
пристигането му от там в Република България бил задържан.
Видно от показанията на св. А. М. С.-майка на ищеца е, че при
пристигането му от Северна Ирландия в страната бил задържан на летището,
боляла го главата пиел ксанакс, бил стресиран, по повод на делото.
Видно от Уведомление на осн. чл.212 ал.3 от НПК на 24.10.2017г. е
образувано досъдебно производство №8245 ЗМ-893/2017г. по описа на 02 РУ
МВР Ст. Загора, водено срещу Неизвестен извършител, за престъпление по
чл. чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 от НК.
С Постановление за привличане на обвиняем от 21.06.2018г. ищеца е
бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. с
чл.194 ал.1 от НК , разпитан като такъв по отношение на същия е била взета
мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 500,00лв, която с
Определение №777/29.06.2018г. на РС Ст. Загора е изменена в размер на
200лв. В протокола за разпит на обвиняем ищеца не дал обяснения, не е взел
становище по въпроса за вината.
На 06.11.2018г. е внесен Обвинителен акт от РП Ст. Загора в РС Ст.
Загора, със същия ищеца е обвинен в извършването на престъпление по
чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 НК, проведени са 7 съдебни заседания. На
16.12.2019г. е постановена Присъда №168/16.12.2019г. с която ищеца е бил
признат за невиновен и оправдан по обвинение по чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194
ал.1 НК.
На 17.12.2019г. в РС Ст. Загора е постъпил протест от РП Ст. Загора
срещу Присъда №168 от 16.12.2019г. на РС Ст. Загора по НОХД 2917/2018г.
по описа на РС Ст. Загора.
С Решение № 260063 от 09.06.2021г. на ОС Ст. Загора присъда №168
/16.12.2019г. постановена по НОХД 2917/2018г. на РС Ст. Загора е
потвърдена.Видно от приложената на л. 109 от НОХД 2917/2018г. Справка за
съдимост на ищеца е, че не е бил осъждан, към момента на издаването й.
От правна страна:
За да възникне правото на дадено лице да бъде обезщетено за
претърпени вреди от незаконни действия на държавата по чл. 2, ал.1 от
ЗОДОВ, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: да има
започнало наказателно преследване срещу конкретното лице, като същият е
7
привлечен в качеството на обвиняем, наказателното производство следва да е
прекратено поради липса на престъпление, или поради неизвършването на
престъплението от лицето, давност или амнистия, или лицето да е оправдано.
Като втора предпоставка следва да са настъпили вреди за лицето, субект на
незаконното обвинението. Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага
или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените,
емоционални и психически терзания на личността, накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя в съгласие с принципа за справедливост
като се преценят редица конкретни, обективно съществуващи при всеки
отделен случай обстоятелства. Такива са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта
на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от
тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство;
вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца
ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв
начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания
и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – здравословно състояние, семейство, приятели,
професия, обществен отзвук и др.
При определяне размера на обезщетението за вредите от незаконното
обвинение, съдът следва да съобрази наличието на предпоставките по чл.4 от
ЗОДОВ, а именно - настъпването на вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от обвинението, а съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на
ЗОДОВ, на основание чл.52 ЗЗД неимуществените вреди следва да се
обезщетят по справедливост.
Установява се, че ищеца към момента на провеждане на наказателното
преследване е бил неосъждан. Установява се от показанията на разпитаните
свидетели, че същия бил стресиран, посещавал лекар приемал лекарство
отпускано му със зелена рецепта „Ксанакс“.
8
Установява се, че обвинение му е повдигнато на 21.06.2018г. –то е за
било за тежко умишлено престъпление, наложена му е мярка за неотклонение
„парична гаранция“. След внасяне на обвинителен акт в РС Ст. Загора, срещу
ищеца е било проведено съдебно производство в рамките на 7 съдебни
заседания, впоследствие било проведено и производство пред въззивна
инстанция приключило с Решение на 09.06.2021г. Видно от доказателствата
по делото ищеца е лице, което към момента на провеждане на наказателното
производство не е имало досег с правораздавателните органи и е обяснимо да
изпитва осезаемо повече негативни изживявания, отколкото лице, чиято
наказателна отговорност е била ангажирана в миналото. Това увеличава
интензитета на изпитаните негативни преживявания.
Същевременно обаче минимално е ограничена и професионалната и
лична сфера на ищеца, тъй като спрямо него е взета мярка за неотклонение
„Парична гаранция“, като размера на същата даже е бил намален. Оправдан е
по повдигнатото му обвинение, но е бил обвинен в извършването на едно
деяние. Досъдебното производството се е развило за срок от 24.10.2017г. до
06.11.2018г., но в този период ищеца е имал качество на обвиняем от
21.06.2018г. Видно от показанията на свидетелите е, че ищеца е бил
неспокоен, стресиран, приемал лекарството „Ксанакс“ но видно от
изготвената справка от ЕТ „Медика-Индивидуална практика за първична
медицинска помощ-д-р Н. Д.“ с. Калояновец, това лекарство се изписвало
периодично през 2-3 м. от 2008г., тоест явно е приемано и от по-ранен период
от ищеца.
Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което
впоследствие наказателното производство е прекратено, изпитва неудобства,
чувства се притеснен и несигурен, още повече че не е осъждан. Съдебната
практика приема, че при установяване на този вид обичайни неимуществени
вреди не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства, а
следва да се има предвид и житейската логика. Тоест от всичко гореизложено
се обосновава извод, че се доказват неудобства и негативни изживявания от
страна на ищеца, но не по-големи от обичайните, като обезщетението следва
да се определи при превес на обстоятелствата обуславящи по-нисък размер.
С оглед изложеното, като съобрази периода на проведеното спрямо
9
ищеца наказателно производство и ангажираните доказателства за
претърпените от него болки и страдания съдът намира, че следва да му
присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
4000лв., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2021год.
По разноските:
Разноски са претендирани от ищеца и такива следва да бъдат присъдени
съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр. София бул.
„Витоша“ №2 Булстат 12187309 да заплати на М. А. А. ЕГН: ********** с
адрес *** сумата от 4000лв ведно със законна лихва от 09.06.2021г. до
окончателното й изплащане представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди пряка и непосредствена последица от повдигнато и
поддържано обвинение за осъществено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр. с
чл.194 ал.1 НК, по което е признат за невиновен с Присъда №168/16.12.2019г.
по НОХД № 2917/2017г. по описа на РС Ст. Загора потвърдена с Решение №
260063/09.06.2021г. постановено по ВНОХД №1018/2020г. на ОС Ст. Загора,
като отхвърля предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 4000 до пълния предявен размер
8000лв като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр. София бул.
„Витоша“ №2 Булстат 12187309 да заплати М. А. А. ЕГН: ********** с адрес
*** сумата от 365лв представляваща направени по делото разноски
съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10