Р Е Ш
Е Н И Е
№………../14.07.2023 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря
Павлинка Славова, разгледа т. д. № 1859
по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове от Д.И.М. срещу „И.ц.“ ЕООД, както
следва: 1) осъдителен иск с правно основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП за сумата
от 7 070, 84 лева, обезщетение за имуществени вреди под формата на пропусната
полза да се реализира приход от използване на авторски права върху снимки,
създадени съгласно договор от 05.01.2020 г. чрез неправомерното им използване
от ответника чрез публикуването им на сайтовете www.homes.bg, www.imot.bg и www.bazar.bg (промяна на фотографиите чрез поставяне на
фирмени знаци) за 17.01.2020 г. за първия сайт и за периода 08.01.2020 г. –
24.02.2020 г. за втория и третия; 2) осъдителен иск с правно основание чл. 95,
ал. 1 ЗАПСП сумата от 1 200, 00 лева – обезщетение за претърпените от същото
поведение на ответника неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес и
3) осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 222, 87
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 28.05.2020 г. – 01.09.2020 г.
В исковата молба ищецът
твърди, че по възложение на 05.01.2020 г. с цел реклама на имот на възложителя
създава на същата дата фотографиите, съдържащи се в суров формат на диск,
представен с исковата молба. Възложителят е публикувал снимките в www.imot.bg. По-късно на
08.01.2020 г. снимките са публикувани от ответника на www.homes.bg, www.imot.bg и www.bazar.bg, с което се
накърняват правата на ищеца. Счита, че неправомерното използване на снимките
поражда вземане за заплащане на имуществени вреди под формата на пропусанти
ползи, определено на база цената за обработка на снимка с търговска цел и
лиценз на лимитрианото ползване с цел реклама за стандартен период от една
година в Нидерландия, където ищецът трайно живее и практикува, от 2 евро на ден
или 3,90 лв. без ДДС. За ползването на 10 бр. снимки на сайта www.homes.bg, за периода
17.01.2020 г. е дължимо обезщетение от 24,00 евро. За ползването на 16 бр.
снимки на сайта www.imot.bg за периода
08.01.2020 г. – 24.02.2020 г. е дължимо обезщетение от 1 858, 56 евро, а за
ползването на 15 бр. Снимки на сайта www.bazar.bg за периода 08.01.2020 г. – 24.02.2020 г. е
дължимо обезщетение от 1 742, 00 евро. Твърди се и претърпяването на
неимуществени вреди под формата на емоционален стрес за периода 08.01.2020 г. –
24.02.2020 г. в размер на 1 200 лв. Претендира обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всички вреди.
Ответникът подава
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Счита исковете за
неоснователни, тъй като снимките не са обект на авторско право. Оспорва
авторството на ищеца върху фотографиите. Оспорва това да се установява от
представените RAW файлове. Евентуално счита, че автор е дружеството „Ди ем ми
дъ пикс!“. Оспорва да е извършител на нарушението, тъй като посоченото лице за
контакт в обявите не е негов служител. Изтъква, че в ТРРЮЛНЦ има вписани други
дружества със сходни фирми. Оспорва снимките от файловете да са същите като
качените по обявите. Твърди, че не са настъпили вред, а при условията на евентуалност,
че липсва причинно-следствена връзка между деянието и вредите.
Съдът след като
обсъди доводите на страните и събраните доказателства приема за установено
следното:
По
иска с правно основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП, в тежест на ищеца е да докаже: че е автор на фотографиите, представени с исковата
молба, че те имат художествена стойност, че са идентични с качените на
сайтовете, че са използвани от ответника по описания в исковата молба начин,
който е противоправен, че в причинно-следствена връзка от използването им за
ищеца произтичат описаните в исковата молба вреди и техния размер.
За установяване на авторството върху въпросните обекти ищецът
е предоставил с исковата молба диск, съдържащ суров вариант (файлове с
разширение „NEF“) на всяка една фотография, показанията на св. С. и договор за
услуги от 05.01.2020г, които в своята съвкупност установяват подлежащия на
доказване факт. В тази връзка следва да се посочи, че е ирелевантно, че
договорът е сключен с юридическото лице „Ди ем ми дъ пикс!“ (DM me the pics!),
тъй като по аргумент от чл. 5 ЗАПСП автор може да бъде само физическото лице създало чрез творческа дейност
произведение. Юридическо лице може да бъде носител на авторско
право единствено в изрично посочените в закона случаи, като
единствено относима към спора би могла да бъде хипотезата на чл. 42 ЗАПСП.
Но по делото няма доказателства за такава уговорка между ищеца и юридическото
лице, че за автор на снимките ще се смята последното в качеството му на
възложител. Даже напротив, в чл. VI
на договора изрично е предвидено, че фотографът като автор запазва изключителните
си права на обработване, копиране и разпространяване, като се съгласява да
предостави на възложителя неизключителен ограничен лиценз за ползване за една
година, включващ и възможността да качва след съгласуване с автора, снимките в
различни сайтове, сред които и този на имот.бг.
По отношение на спорния въпрос дали снимките имат
характеристиките на произведение и дали са годен обект на закрила съдът намира
следното:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП обект на закрила е всяко
произведение, което е резултат от творческа дейност изразено по какъвто и да е
начин и в каквато и да е обективна форма. Въпреки прието заключение на СТЕ л.
164 – л. 176, което определя процесните фотографии като такива без художествена
стойност, съдът намира, че те са годен обект на закрила по ЗАПСП, тъй като са
резултат творческа дейност на техния
автор. Да се приеме обратното означава, авторскоправната закрила да се постави
в зависимост от изцяло субективни критерии, което е неприемлив за правовата
държава резултат. Все пак всички хора имат различни възприятия за естетика и
фотография, която може да повлияе на един човек, е напълно възможно да остави
друг безразличен. В о.с.з. вещото лице разяснява, че доколкото процесните
снимки са направени под специфичен ъгъл на заснемане, който е строго
индивидуален за всеки фотограф, то същите са плод на творческа дейност. Това
обстоятелство се потвърждава и от представената по делото съдебно-оценителна
експертиза, която, макар да е назначена за отговор на други въпроси, в
констативно-съобразителната си част прави извод, че при процесните фотографии е
налице композиционен сюжет, подбрана снимачна точка и ракурси, съобразени с
излъчването на обекта и общия цветен колорит – все белези на творческа дейност.
С оглед на горното процесните снимки като резултат от проявената от ищеца
творческа дейност и обективирани на електронен носител, покриват всички
изискания на ЗАПСП и са обект на авторско правна закрила.
Относно нарушението на правото и причаността на ответника към
него, следва да се посочи, че от заключението на СТЕ се установява, че част от
фотографиите, представени от ищеца към исковата молба, са качени на сайтове,
който са собственост и се поддържат от ответното дружество. Изводът, че
сайтовете са собственост на ответника и се поддържат от него следва от
информацията извлечена от самите сайтове, както и че макар в търговския
регистър да има и други юридически лица съдържащи в наименованието си израза
„имотен център“, с точното словосъчетание е само ответното дружество. Пак от
заключението на СТЕ следва извода, че в сайтовете базар.бг, имот.бг и хоумс.бг
са били качени обяви за отдаване под наем на процесния имот, заедно с част от
процесните фотографии, както следва: в базар.бг са качени 15 фотографии на
помещения, която според приложението Wayback machine е била налична на сайта от 08.01.2020г до 24.02.202гл; в
сайта имот.бг. са качени 16 фотографии на помещения от 08.01.2020г до
24.02.2020г., а в сайта хоумс.бг са качени 10 фотографии на помещения обявата е
била активна само един дена. Заключението на СТЕ се установява и идентичността
между използваните в сайтовете фотографии и тези, направени от ищеца.
При това положение в тежест на ответника е да докаже, че
ползването е предоставено от автора или от другото лице, на което последният
е предоставил права за използването им (например
възложителя). Такива доказателства по делото не са сочени, респ. събрани,
поради което и съдът не може да приеме, че качването на фотографиите на
сайтовете на ответника като форма на тяхното използване е извършено правомерно.
Извод в различна насока не следва от обстоятелството, че след
като в обявите е посочено лице за контакт М.М., с когото ответното дружество
няма трудови отношения, то не носи отговорност за нарушаването на правата. Дори
да се сподели тезата на ответника, че той и лицето посочено за контакт (на едно
от местата то е посочено и като брокер) не са в трудовоправни отношения, от
това не следва извод, че за действията на третото лице ответникът не носи
отговорност. Ответникът е собственик на сайтовете. Той ги стопанисва чрез
своите служители, като следи за съдържанието на публикуваната информация,
включително като администратор разполага с възможности да премахва обяви, които
не отговарят на условията посочени от него като изпълнител в договорите с
третите лица ползватели на сайтовете. Следователно, за да е възможно третото
лице М. да използва сайтовете на ответника, с него има сключен договор, уреждащ
правата и задълженията на страните по повод ползването на последните, насрещна
страна по който е именно ответното дружество. След като той участва в
уговарянето на условията, при които М. може да използва платформите, негово
задължение е било да охрани (да не се допуска нарушаване на) правата на ищеца,
включително чрез изискване на доказателства за авторство на публикуваните
фотографии и да предприеме незабавно мерки за преустановяване на нарушението.
Бездействието му, било в посока на неуреждане в договорите на такива правомощия
за себе си или неупражняване на контрол върху съдържанието на публикуваните
обяви, в еднаква степен го прави съпричастен към правонарушението и отговорен за
репарирането на вредите, които са произтекли за ищеца от това.
Относно
размера на вреди следва да се посочи, съгласно чл. 95, ал. 2 ЗАПСП обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от нарушението. Според съдебната практика искът за обезщетяване на
вредите е един, независимо от различните компонентни, които формират неговия
справедлив размер. Така според чл. 95, ал. 3 ЗАПСП справедливият размер следва
да включва обезщетение за пропуснатите от автора ползи. Касае се за имуществена
вреда, чийто размер се съотнася с лицензионното възнаграждение, което авторът
би получил, ако правото да се ползва произведението му беше предоставено
правомерно на ответника. На второ място, съгласно чл. 95, ал. 3 ЗАПСП в размера
на обезщетението следва да се включи и такова за неимуществени вреди, а според,
ал. 4 на същата разпоредба цялостният размер следва да бъде определен по начин,
който да въздейства и превантивно (възпиращо и предупредително) на останалите
членове на обществото.
По
делото няма представени доказателства за средните пазарни цени на възнагражденията
за лицензия за лимитирано използване на фотографиите с цел реклама в
Нидерландия. А съгласно заключението на СИЕ справедливото и обичайно
възнаграждение за фотографски услуги възлиза на 4,00 лева на снимка на ден или:
за публикувани 15 фотографии на сайта
базар.бг за периода от 08.01.2020г до 24.02.202г е дължимо обезщетение в размер
на 2944,00 лева; за публикуваните 16
фотографии в сайта имот.бг. за периода от 08.01.2020г до 24.02.2020г. е дължимо
обезщетение в размер на 2944,00 лева, а за публикуваните в сайта хоумс.бг 10
фотографии обезщетението вълиза на 40,00 лева.
Безспорно
използването на фотографиите е предизвикало за ищеца и изпитване на негативни
емоции под формата на изживян стрес, вредите от проявлението на който също
следва да бъдат остойностени и възмездени от страна ответника. Съдът като
съобрази и необходимостта, при определяне на размер на обезщетението последното
да въздейства и възпиращо по отношение на други членове на обществото, намира,
че предявения размер от 1200,00 лева е напълно съответен и постигащ заложените
в закона цели на обезщетението.
С
оглед основателността на иска за главницата съдът дължи произнасяне и по евентуално
съединения с него иск за заплащане на обезщетение за вредите от забавеното
плащане. Следва да се посочи, че при деликтните правоотношения делинквента е в
забава считано от дата на извършване на противоправното деяние и без покана –
чл. 84, ал. 3 ГПК, но доколкото съдът е ограничен от диспозитивното начало на
процеса, следва да определи обезщетението само върху процесния период. Така върху
установения размер на главницата от 7128 лева за периода 28.05.2020 г. –
01.09.2020г. се натрупват законни лихви в размер на 192.08 лева, до който
размер искът е основателен, а за разликата следва да се отхвърли.
По разноските.
С
оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът
доказва разноски в размер на 2580,38 лев съгласно представения списък, които
следва да му се присъдят съразмерна на уважената част от иска 2224,22 лева.
Ответникът
доказва разноски съгласно представен списък в размер на 1 400,00 лв., от
които съразмерно на отхвърлената част ищецът дължи 193,44 лева.
При
тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „И.Ц.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Студентски“, бул. „********да заплати на Д.И.М., ЕГН **********,***,
ж. к. „********, както следва: 1) на основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП за
сумата от 5928,00 лева, обезщетение за имуществени вреди под формата на
пропусната полза да се реализира приход от използване на фотографиите,
създадени съгласно договор от 05.01.2020 г. чрез неправомерното им използване
от ответника, изразяващо се в публикуването им на сайтовете www.homes.bg, www.imot.bg и www.bazar.bg (промяна на фотографиите чрез поставяне на
фирмени знаци) за 17.01.2020 г. за първия сайт и за периода 08.01.2020 г. –
24.02.2020 г. за втория и третия; 2) на основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП сумата
от 1 200, 00 лева – обезщетение за претърпените от същото поведение на
ответника неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес; 3) на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 192,08 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.05.2020 г.
– 01.09.2020 г., 4) а на основание, чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2224,22
лева – разноски за производството, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.
95, ал. 1 от ЗАПСП за разликата над 5928,00 до пълния предявен размер от
7070,84 лева, а иска по чл. 86 ЗЗД за разликата над 192,08 лева до 222,87 лева.
ОСЪЖДА Д.И.М., ЕГН **********, да
заплати на „И.Ц.“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 193,44 лева – разноски по делото.
Решението може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
преписа.
СЪДИЯ: