РЕШЕНИЕ
№ 3619
гр. София, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110103445 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал.
2 и 86, ал.1 от ЗЗД от Б. М. А. срещу К. А. Ф. за заплащане на регресни вземания
за погасяване на солидарни задължения, произтичащи от Договор за кредит за
рефинансиране на жилище/ипотечен кредит №********** от 13.05.2014 г.,
сключен между страните като кредитополучатели и солидарни длъжници и
„Ю.Б.“ АД, за сумите 24434,36 лв. – главница за периода 26.05.2014-31.07.2018
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на искова молба до
окончателното плащане на вземанията; и 14999,19 лв. – мораторни лихви общо
за общ период 07.06.2014-20.7.2022 г.
В искова молба, ведно с молба-уточнение от 02.03.2023 г., са изложени
фактически твърдения, че по време на брака между страните, прекратен с развод
на 16.12.2019 г., като фактическата раздяла е настъпила през 2015 г., същите са
придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 46, находящ се
в ********** със застроена площ от 57.57 кв.м., състоящ се от стая, дневна,
кухня и обслужващи помещения, заедно с прилежащото таванско помещение и
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №001,
том 1, рег. № ***, дело №001/2008 на Нотариус Д.Т., като имотът е имал
качеството семейно жилище на страните. Ищецът твърди, че за заплащане на
продажната цена на процесния имот, както и за извършване на други плащания
страните са сключили Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№********* от 18.01.2008 г., по силата на който в качеството си на
кредитополучатели и солидарни длъжници са получили кредит в размер на
1
66200 евро, като за обезпечаване изпълнението на задълженията на
кредитополучателите по процесните договори за кредит върху процесния имот е
учредена договорна ипотека в полза на банката кредитор. Пояснява, че на
13.05.2014 г. страните са сключили нов договор за кредит №********** за
рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №*********, по силата на който
на кредитополучателите като солидарни длъжници е предоставен кредит в
размер на 184500 лв. за рефинансиране на останалата дължима част от
първоначално отпуснатия кредит. Допълва, че кредитът е усвоен по негова
банкова сметка на 26.05.2014 г., като средствата са използвани за погасяването
на задълженията, произтичащи от договора за кредит №********* от 18.01.2008
г. Поддържа, че в периода 26.05.2014-31.07.2018 г. задълженията за плащане по
договор за кредит №********** от 13.05.2014 г. са изпълнявани единствено от
него с негови лични средства. Ето защо отправя претенция за заплащане на
процесните суми, представляваща частта от заплатеното от ищеца, надхвърляща
припадащата му се 1/2 част от солидарните задължения, произтичащи от
договора за кредит. Претендира и обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху всяко от вземанията си. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, с
който оспорва предявените искове. Признава, че по време на брака си страните
са придобили правото на собственост върху процесния имот в режим на
съпружеска имуществена общност, че са сключили Договор за кредит за покупка
на недвижим имот №********* от 18.01.2008 г. и договор за кредит за
рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №********** от 13.05.2014 г.,
както и че за обезпечаване изпълнението на задълженията по договорите за
кредит върху имота е учредена договорна ипотека в полза на банката кредитор.
Оспорва погасяването на задълженията по договора за кредит само от ищеца при
твърдения, че до края на 2015 г. страните са живели заедно, имали са общ
бюджет, от който са заплащани вноските. Твърди, че след фактическата раздяла
до края на процесния период е продължила да предоставя на ищеца половината
от дължимите вноски, като част от средствата е предоставяла в брой, а друга
част - по банков път. Навежда възражение за изтекла погасителна давност за
всички претендирани от ищеца вземания, евентуално за вземанията за периода
от 26.05.2014 г. до 20.07.2017 г. Оспорва акцесорната претенция за мораторни
лихви, като посочва, че ищецът не е отправял покана до нея за заплащане на
процесните суми, както и че вземанията му за обезщетение за забава са погасени
по давност. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че през време на брака на страните същите са
придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 46, находящ се
в ********, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт №001, том 1, рег. № ***, дело №001/2008 г. на Нотариус Д.Т.; за
заплащане на продажната цена на имота страните са сключили Договор за
кредит за покупка на недвижим имот №********* от 18.01.2008 г., по силата на
който са получили заемни средства от 66200 евро, а по-късно и Договор за
кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №********** от
13.05.2014 г., по който като кредитополучатели е предоставен кредит в размер
на 184500 лв. за рефинансиране на останалата дължима част от първоначално
отпуснатия кредит №********* от 18.01.2008 г. По твърденията на страните не е
2
налице спор и относно обстоятелството, че те са били във фактическа раздяла
след м. август 2015 г., в каквато насока са и събраните гласни доказателства –
показанията на св. А.а, св. Петрунова и св. Филипов, преценени от съда по реда
на чл. 172 от ГПК. Гражданският брак, сключен между страните, е прекратен на
с решение от 16.12.2019 г. по гр. дело №20784/2019 г. по описа на СРС. Искова
молба по настоящото дело е подадена на 20.07.2022 г., при условията на
насрещен иск по гр. дело №67455/2021 г., СРС.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна счетоводна
експертиза, неоспорена от страните и ценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК,
по която вещото лице установява, че по Договор за кредит за рефинансиране на
жилищен/ипотечен кредит №********** от 13.05.2014 г.,с приложение от
26.05.2014 г., са извършени плащания по банкова сметка на ищеца Б. А. в размер
общо 49100,69 лв., с която са погасени по кредита главница, лихви, такси,
застраховка, а ½ от тях са 24550,35 лв. /искът е предявен в размер на сумата
24434,36 лв./ с първа дата на плащане -06.06.2014 г., и с последна дата на
плащане -02.07.2018 г. Мораторната лихва, начислена върху тази сума възлиза
на 14311,06 лв. за общ период 07.06.2014-20.07.2022 г. По същата банкова сметка
не се установяват извършени плащания по банков път или на каса с
наредител/вносител/ ответника К. Ф.. Показанията на св. Филипов за противното
съдът не възприема за достоверни, тъй като анализирани заедно и поотделно с
останалите доказателства не убеждават съда в друго, освен че страните по спора
само до фактическата им раздяла с общи средства (се презумира), че са плащали
ипотечния кредит. Показанията на св. Филипов за дадена на ищеца сума от
около 6000-7000 лв. от бащата на ответницата, доколкото от изложеното може да
се приеме, че се касае за договор за заем, на осн. чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК са
недопустими. Освен това, преценени на собствено основание показанията на
свидетеля са противоречиви и нелогични за това на кого са дадени паричните
средства и кога; като по отношение на периода съдът счита, че се касае за
финансови отношения преди фактическата раздяла на съпрузите. Този извод се
следва и за изложеното от свидетеля, че същият е наредил по банкова сметка на
ответницата парични средства на същата стойност, но не може да се направи
каквато и да е косвена връзка с изплащането на кредита.
На основание чл. 32, ал. 2 от СК, съпрузите отговарят солидарно за
задълженията, поети за задоволяване на нужди на семейството. Съгласно чл.
127, ал. 2 от ЗЗД това което е платено на кредитора, трябва да се понесе от
солидарните длъжници по равно, освен ако от отношенията помежду им не
следва друго. По делото липсва доказателства за неравенство в дяловете.
Регресното право по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД на един от солидарните
длъжници спрямо останалите такива възниква тогава, когато той изпълни реално
такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част
от него, като е без значение дали той е погасил чрез плащане на кредитора или
чрез поемане на ново задължение. Размерът на припадащата се част на всеки от
съдлъжниците, респ. - размерът на изпълненото в повече от някой от тях и на
това, което му се дължи от всеки от останалите съдлъжници, се определя от
размера на дълга към момента на погасяването, а не какъвто е бил той към
момента на възникването му. От момента на плащането на задължението от
единия солидарен длъжник той става кредитор на другия солидарен длъжник на
лично основание за свое вземане. Поради това, регресното право на вземане
по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 от
ЗЗД, считано съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД от момента на изискуемостта.
Поначало правото на регресното парично право възниква и съответно става
изискуемо на датата на извършеното плащане. В този смисъл е релевантен
период на плащането 06.06.2014-02.07.2018 г., вкл. (вж. таблица 1.3 от
3
заключение на ССчЕ).
Задължението за погасяване на предоставения от банката ипотечен
кредит, с цел закупуването на жилище на семейството, принадлежи общо на
двамата съпрузи в качеството им на солидарни длъжници по договора за
ипотечен кредит, на осн. чл. 32, ал. 2 от СК. След фактическата раздяла помежду
им бившите съпрузи остават длъжници на банката за цялото вземане до
погасяване на дълга. Задълженията по договора за банков кредит са общи на
бившите съпрузи и не принадлежат изцяло или отчасти само на единия от тях.
Доколкото не е постигнато съгласие, когато единия солидарен длъжник е
изпълнил повече от своята част, той има иск срещу другия за разликата, която е
платена на кредитора, на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
Съдът приема, че изтегленият кредит е послужил за покриване на нужди
на семейството, поради което страните, като бивши съпрузи, отговарят
солидарно спрямо банката-кредитор. За частта от заема, издължена по време на
брака, регрес е недопустим, защото поетото за задоволяване на нужди на
семейството солидарно задължение по закон е неделимо и е платено с общи
семейни средства, независимо от формалното титулярство на съпрузите по
правените вноски, поради което и всеки от тях няма своя част от дълга по
смисъла на чл. 127 ЗЗД и съответно иск срещу другия за надплатеното. За
периода от 06.06.2014 г. до 10.07.2015 г. са извършени погашения по кредита за
сумата общо 13956,39 лв., за който период и сума съдът счита, че исковата
претенция е неоснователна. Не се установи пълно и главно, че между страните
през този период е настъпила фактическа раздяла, която да презумира, че
ищецът е погасявал кредита с лични средства; съответно не отпада презумпцията
за съвместен принос и платените суми, независимо от кого, по кредита се считат
за задоволяване на нуждите на семейството. Едва с прекратяването на брака им
имуществената общност между страните е прекратена, поради което в
отношенията между бившите вече съпрузи е налице разделност, който режим е
относим и при фактическата им раздяла по-рано. Фактическата раздяла е
обективно състояние в отношенията между съпрузите, което се характеризира с
липса на всякаква духовна, физическа и икономическа връзка между тях и
наличието й е основание да се приеме, че презумпцията за съвместен принос е
оборена и съответно придобитите имущества от съпрузите в този период са
техни лични. Ето защо в конкретния случай следва да се приеме, че погасените
от ищеца за периода след фактическата раздяла с негови средства вноски по
договора за кредит се считат заплатени с негово лично имущество, а не с общи
средства на двамата съпрузи. Общият принос на двамата съпрузи при погасяване
на кредита се счита оборен поради безспорно установения по делото факт на
настъпила между тях фактическа раздяла и липса на общо домакинство за
периода м.08.2015-м.07.2018 г. За пълнота следва да се отбележи, че плащането
на задължението само от единия съпруг е предпоставка за изравняване на
задълженията по чл. 127 от ЗЗД, но няма отношение към приноса на съпрузите
за придобиването на вещта, тъй като към момента на придобиването на
собствеността е относимо дали е налице съвместен принос. Придобитото
имущество има правното положение на средствата, които са разходвани за
придобиването му. Поради това, с оглед на вещно прехвърлителното действие,
без значение се явява обстоятелството след придобиване на собствеността върху
жилището, кой от съпрузите и с какви средства е погасявал заема. Погасяването
на заема или част от него само от единия съпруг не му създава вещни права и не
може да промени вече възникналите вещни права в патримониума на съпрузите
или на един от тях, а създава само облигационни отношения, с оглед изравняване
на участието. Правата на съпрузите или на един от тях се определят към момента
4
на придобиването на собствеността и не се влияят от направеното след това
погасяване на заема. Придобитият от съпрузите имот е с предназначение да
задоволи нужди на семейството. Дори и едностранно задължение във връзка с
придобиване на жилищния имот обвързан солидарен длъжник е и другият
съпруг. Без значение е кой и кога погасява заема. Ако погашението е след
развода или по време на фактическата раздяла, след която веднага настъпва
прекратяване на брака, плащането от единия съпруг създава за него основание за
облигационни вземания срещу другия, но в никакъв случай погашението на
общия солидарен дълг не може да обуслови частична трансформация на
имуществото.
Предвид изложеното, съдът приема за доказана по основание и размер –
арг. от чл. 6, ал. 2 от ГПК, исковата претенция по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД за сумата
10477,97 лева, представляваща 1/2 част от платените за периода от дата на
плащане 12.08.2015 г. до дата на плащане 02.07.2018 г., вкл., от ищеца в
качеството му на солидарен длъжник суми за погасяване на задължението по
Договор за кредит за рефинансиране на жилище/ипотечен кредит
№**********/13.05.2014 г., с приложение от 26.05.2014 г., а в останалата част
искът до пълния предявен размер от 24434,36 лв. и за периода 26.05.2014-
11.08.2015 г. и 03.07.2018-31.07.2018 г. следва да се отхвърли. Търсеното
парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това
се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на искова
молба-20.07.2022 г. до окончателното изплащане на главницата.
Неоснователно е наведеното от ответницата възражение за погасяване на
вземането за главница по давност. Съгласно чл. 115, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, давност
между съпрузите не тече докато трае бракът, при което давностният срок за
вземанията между тях е започнала да тече, считано от прекратяване на брака им,
а не от датата на плащането на съответната вноска по кредита. Приложима е
общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, а не кратката тригодишна
давност, тъй като процесното задължение не е за периодично изпълнение в
регресното отношение между страните и както се посочи по-горе платилият
солидарен длъжник става кредитор на другия солидарен длъжник на лично
основание за свое вземане. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от датата
на предявяване на иска спират да текат давностните срокове, което в случая е
сторено на 20.07.2022 г. и при това от прекратяването на брака приложимият
давностен срок не е изтекъл.
Акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е недоказан, а като такъв подлежи
на отхвърляне по съображенията на ответника, които съдът споделя, че
обезщетение за забава не се дължи поради липса на покана за плащане. Предмет
на главното вземане, което ищецът упражнява е едно регресно право,
произтичащо от разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, която хипотеза се родее с
иска за парично вземане по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, което няма определен падеж за
изпълнение. За да изпадне длъжника в забава следва да бъде поканен - чл. 84, ал.
2 от ЗЗД. При така ангажираните доказателства ищецът не установи да е
отправил нарочна покана за плащане на процесните суми. Ето защо съдът
приема, че за ищеца не е възникнало правото на парично вземане за лихва и
акцесорната претенция подлежи на отхвърляне. Съдът не споделя съображенията
на ищеца, че ответникът е в забава, считано от датата на плащането на всяка
вноска, доколкото това е падеж на плащане на ответника спрямо банката-
кредитор, а не спрямо ищеца за връщане на платеното. Следва да се отчете, че
началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на осн. чл. 114,
ал. 1 ЗЗД, автоматично не води до забава на длъжника, а падежът на
задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са
еднозначни понятия.
5
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка
страна има право да й се възстановят сторените деловодни разноски. Съразмерно
на уважената част от исковете, ищецът има право на съдебни разноски за сумата
1285,43 лв. за платени държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокат;
а съразмерно на отхвърлената част ответникът – 3012,06 лв. за платено
възнаграждение на вещо лице и адвокат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. А. Ф., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, да заплати
на Б. М. А., с ЕГН:**********, с адрес: **********, на основание чл. 127, ал. 2
от ЗЗД, сумата 10477,97 лева, представляваща 1/2 част от платените за периода
от 12.08.2015 г. до 02.07.2018 г., вкл., от Б. М. А., в качеството му на солидарен
длъжник, суми за погасяване на задължението по Договор за кредит за
рефинансиране на жилище/ипотечен кредит №**********/13.05.2014 г., с
приложение от 26.05.2014 г., сключен между „Ю.Б.“ АД, като кредитор, и К. А.
Ф. и Б. М. А., като солидарни длъжници, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 20.07.2022 г. до окончателното й изплащане; като иска над
уважения размер от 10477,97 лева до пълния предявен размер от 24434,36 лева и
за периода 26.05.2014-11.08.2015 г. и 03.07.2018-31.07.2018 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. М. А., с ЕГН:**********, с адрес:
**********, срещу К. А. Ф., с ЕГН:**********, с адрес: ***********,
осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 14999,19
лева, представляваща сбор от мораторни лихви за общ период от 07.06.2014 г. до
20.07.2022 г., вкл., начислени за всяка платена от Б. М. А. вноска за периода от
12.08.2015 г. до 02.07.2018 г., вкл., по Договор за кредит за рефинансиране на
жилище/ипотечен кредит №**********/13.05.2014 г., с приложение от
26.05.2014 г., сключен между „Ю.Б.“ АД, като кредитор, и К. А. Ф. и Б. М. А.,
като солидарни длъжници.
ОСЪЖДА К. А. Ф., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, да заплати
на Б. М. А., с ЕГН:**********, с адрес: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата 1285,43 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА на Б. М. А., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да
заплати на К. А. Ф., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, сумата 3012,06 лева – съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от К. А. Ф. по банкова сметка
на Б. М. А. с №IBAN:**********.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6