№ 161
гр. Варна , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. И.ова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100503038 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК. Производството е образувано по
депозирана въззивна жалба от З. И. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.Дългопол, ул.“Хан
Тервел“ № 10 срещу решение № 75/ / 16.03.2020г.,постановено по гр.дело № 1106 по описа
за 2018г. на Районен съд гр.Провадия , с което се
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. И. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.Дългопол,
ул.“Хан Тервел“ № 10 срещу Н. Н. И. с ЕГН 70050411876 с дарес гр.Варна,
жк.“Трошево“,бл. 37, ет.13, ап.83, И. Н. И. с ЕГН **********, с адрес с.Бозвелийско,
ул.“Първа“ № 3, общ.Провадия и С.И.Н. с ЕГН ********** с адрес с.Бозвелийско,
ул.“Първа“ № 3, общ.Провадия иск с правно основание чл.69 ЗН вр. чл.341 ГПК за делба на
следните недвижими имоти, находящи се в село Бозвелийско, общ.Провадия ДВОРНО
МЯСТО с площ от 2 250 кв.м.по Нотариален акт № 102, том ІІ, регистър 1006, дело №
249/1936 г., а по скица № 553/28.08.2018 г. с площ от 2 120 кв.м., включено в УПИ IX-67 в
кв.25 на с.Бозвелийско, ведно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на
два етажа и две СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, при граници на имота: улица, УПИ XII-
64, УПИ VIII-68, УПИ Х-66, УПИ XI-65.
ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл.344, ал.2 ГПК на З. И. Б. с ЕГН
**********, с адрес гр.Дългопол, ул.“Хан Тервел“ № 10 срещу Н. Н. И. с ЕГН 70050411876
с дарес гр.Варна, жк.“Трошево“,бл. 37, ет.13, ап.83, И. Н. И. с ЕГН **********, с адрес
с.Бозвелийско, ул.“Първа“ № 3, общ.Провадия и С.И.Н. с ЕГН ********** с адрес
1
с.Бозвелийско, ул.“Първа“ № 3, общ.Провадия за осъждането на ответниците солидарно да
заплатят на ищцата сума в размер на 200 лева месечно, представляваща обезщетение за
лишаването й от ползването на нейния дял от горепосочените делбени имоти от подаване на
исковата молба – 28.08.2018г. до окончателното приключване на делбата ведно с лихва за
забава считано от последния ден на текущия месец, за който се дължи наемът до датата на
плащане на съответната наемна вноска.
ОСЪЖДА З. И. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.Дългопол, ул.“Хан Тервел“ №
10 да заплати на Н. Н. И. с ЕГН 70050411876 с дарес гр.Варна, жк.“Трошево“,бл. 37, ет.13,
ап.83, И. Н. И. с ЕГН **********, с адрес с.Бозвелийско, ул.“Първа“ № 3, общ.Провадия
и С.И.Н. с ЕГН ********** с адрес с.Бозвелийско, ул.“Първа“ № 3, общ.Провадия сума в
размер на общо 200 лева – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА З. И. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.Дългопол, ул.“Хан Тервел“ №
10 да заплати по сметка на РС Провадия държавна такса по делото в размер на 50 лева, на
основание чл.71, ал.1 ГПК вр. с чл.9 ТДТКССГПК.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по иск от З. И. Б. с ЕГН ********** срещу Н. Н.
И. с ЕГН 70050411876, И. Н. И. с ЕГН **********, и С.И.Н. с ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че на 31.07.1936 г. наследодателите на страните
Н.И.С. и И.С.К. с нот. акт №102/ 1936 г. придобили в СИО недвижим имот находящ се в
с.Бозвелийско, общ.Провадия. обл.Варна, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 2 250
кв.м.по Н.А., а по скица 2 120 кв.м., включено в УПИ IX-67 в кв.25 на с.Бозвелийско, ведно
с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа и две СТОПАНСКИ
ПОСТРОЙКИ, при граници на имота: улица. УПИ XII-64, УПИ VIII-68. УПИ Х-66, УПИ XI-
65.
След смъртта на Н.И.С. и И.С.К. , ищцата и брат й Н.С. станали собственици по
наследство на горепосочения имот.
През 2009г. починал Н.И.С. ЕГН:********** и оставил за наследници -
ответниците по настоящото производство. До смъртта на брат й Н.И.С., всички заедно
2
ползвали наследствените имоти. По време на струването на 40 дни от смъртта на Н.И.С. ,
ответниците и казали да не идва в делбените имоти, като това е причината от тогава тя да
не посещава делбените имоти.
Претендира се:
-извършване на делба на процесните имоти при квоти 3/6 ид.ч за ищцата и по 1/3
ид.ч. за всеки един от ответниците.
-осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищцата считано от
01.09.2015 г. до датата на подаване на исковата молба наем в размер на 200 лева месечно
затова, че са я лишили от ползване на дела й от наследствените имоти, както и лихва до
окончателното изплащане на дължимата сума.
- осъждане на ответниците, считано от датата на подаване на исковата молба
солидарно да й заплатят обезщетение в размер на 200 лева месечно за зова, че са я лишили
от ползване на дела й от имота, както и лихва за забава, считано от последния ден на
текущия месец за който се дължи наемът, до датата на плащането на съответната наемна
вноска, до окончателното прекратяване на съсобствеността върху делбения имот.
По делото е депозиран отговор на исковата молба от Н. и И. И.., в който се
посочва, че оспорват претенцията и твърдят, че процесният недвижим имот не е съсобствен
между страните по делото, а е тяхна изключителна собственост, тъй като са го придобили
по правилата на наследственото правоприемство и въз основа на изтекла в полза на нейната
техните родители непрекъснато давностно владение .Давностното владение е реализирано
от родителите на ответниците С.И.Н. и Н.И.С. в режим на СИО в периода 1991 -2009г. чрез
упражняване на фактическа власт върху имота открито, явно и необезпокоявано от никого с
намерение да го своят. След смъртта на Н.И.С., ответниците са продължили да упражняват
фактическа власт върху процесните имоти.
Твърди се, че родителите на Н. и И. И.. непосредствено след женитбата си са се
устан.ли да живеят в процесния имот и от тогава са поели грижите за него.
След смъртта на дядото на ответниците И.С.К., починал на 12.06.1991 г, до
смъртта на баща им Н.И.С. през 2009г, той заедно с майка им са правели ремонти за
поддържането и подредбата му, без да искат и се съобразяват с мнението на останалите.
Само ответниците притежават ключ и достъп до жилището, като ищцата не живеела в него
повече от 50 години, като неколкократно и само за кратко време го била посетила
непосредствено преди смъртта на родителите си, тъй като те били във влошено
здравословно състояние.
Ответниците били собственици на процесните имоти въз основа на изтекла в
тяхна полза придобивна давност в периода от 1991г. до подаването на отговорите на
исковата молба, като владението им било явно, непрекъснато и необезпокоявано.
3
.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
От Нотариален акт № 102/ 1936 г.; се установява, че Н.И.С. и И.С.К.
придобиват чрез покупко-продажба собствеността на недвижим имот находящ се в
с.Бозвелийско, общ.Провадия. обл.Варна, а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от 2250 кв.м.,
ведно с построените в това дворно място плевник и къща. Видно от представената скица ,
дворното място е включено в УПИ IX-67 в кв.25 на с.Бозвелийско и е с площ 2 120 кв., при
граници на имота: улица, УПИ XII-64, УПИ VIII-68, УПИ Х-66, УПИ XI-65.
От Удостоверение за наследници с изх. № 58/1/16.08.2018 г., изд.от кметство с.
Бозвелийско, обл. Варна се установява, че И.С.К. / вдовец/ е починал на 12.06.1991г. и е
оставил за свои наследници по закон З.Б. – дъщеря, Н.С. – син, починал на 13.10.2009г. и
оставил за свои наследници С.Н. – съпруга и деца Н. И.ова и И. И.ов.
От преписка от община Провадия с вх.№ 7274/02.12.2019г., се установява, че
ответникът И. И.ов е подал декларация по чл.14, ал.8 ЗМДТ за делбеното дворно място и
построените в него – къща, вила, лятна кухня, навес.
От преписка по издаване на удостоверение за търпимост за имот находящ се в
с.Бозвелийско, изпратена от община Провадия се установява, че ответникът И. И.ов е подал
заявление за търпимост на построената в дворното място жилищна сграда на 22.09.2019г. и
е издадено удостоверение за търпимост за полумасивна двуетажна жилищна сграда, която
според декларацията подадена от И. И.ов е построена от баща му Н.С. през 1968г. – 1969г. в
дворно място,предмет на настоящия правен спор. Сградата е със застроена площ от 73 кв.м..
От изготвената по делото СИЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че средния пазарен наем на месец за процесните
имоти за периода от 2015г. до момента на изготвяне на СОЕ – 05.02.2019г. е в размер на 118
лева.
От изготвената по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че В имота са изградени следните сгради:
- сграда 1 - двуетажна масивна жилищна сграда. Първият етаж е вкопан в терена
на 0.50м., а таванът е на 1.50м. над него,със светла височина- 2.00м. Етажът се състои от
входно антре,салон, две стаи и кухня-трапезария. Има самостоятелен вход от двора, а от
кухнята-трапезария има достъп до коридора на сграда 2 (баня-тоалетна).
Вторият етаж също има самостоятелен вход от двора, чрез външно стълбище.
Етажът се състои от входно антре, салон и три стаи. Височина на етажа - 2.40м.
4
ЗП по геодезическо заснемане към удостоверението за търпимост - 73 кв.м. РЗП
по замерване от място - 153 кв.м. Вероятна година на изграждане - 60-те години на миналия
век.
- сграда 2 - масивна едноетажна жилищна сграда ,която е пристройка към сграда
и се състои от: коридор, баня и тоалетна. Има връзка с кухнята-трапезария на сграда 1 и с
навес 4. ЗП по мярка от място - 8.0 m2. Вероятна година на изграждане - около 2016г.
- сграда 3 - масивна едноетажна сграда, представляваща външна баня и
тоалетна. ЗП по мярка от място - 6.8м2. Вероятна година на изграждане - 80-те години на
миналия век.
- сграда 4 - паянтов навес, който е пристройка към сгради 1 и 2, изграден върху
ст.бет. настилка. Използва се като склад, а през лятото като трапезария.. ЗП по мярка от
място - 18.30м2. Вероятна година на изграждане - около 2018г.
- сграда 5 - паянтово жилище. ,състоящо се от две самостоятелни стаи с входове
от двора. Светла височина - 2.5Ом.Сградата е със сериозни увреждания. Преди се е ползвала
за живеене, а към момента е необитаема и вече опасна. Това е една от сградите описани в
н.а. 102/1936г.Същата е отразена в плана на селото от 1928г. Вероятна година на изграждане
- 20-те години на миналия век. ЗП по мярка от място - 41м2.
-- сграда 6 - полумасивна сграда. Преди е използвана за отглеждане на животни.
ЗП по мярка от място - 29 m2. Вероятна година на изграждане - 80-те години на миналия век.
- сграда 7 - полумасивен навес с три оградни стени(едната е сграда 6). Използва
се като склад за дърва. ЗП по мярка от място - 19.70 m2. Вероятна година на изграждане - 80-
те години на миналия век.
- сграда 8 - полумасивен навес с три оградни стени(едната е сграда 6, другата -
сграда 5, а третата е самостоятелна откъм двора). Преди е използвана за складиране на
зърно. ЗП по мярка от място - 29 m2. Вероятна година на изграждане - 80-те години на
миналия век.
- сграда 9 - паянтов навес с една оградна стена( сграда 5,10 и 11). Използва се
като складова площ. ЗП по мярка от място - 36.90 m2. Вероятна година на изграждане - 60-те
години на миналия век.
- сграда 10 - паянтова сграда с каменни осн. и кирпичени стени. Това е плевнята
от н.а. 102/1936г. Същата е отразена в плана от 1928г. Към момента е опасна за
експлоатация. ЗП по мярка от място - 43м2. Вероятна година на изграждане - 20-те години
на миналия век.
- сграда 11 - паянтова сграда с каменни осн. и смесени стени. Преди е използвана
5
като железарска работилница. Към момента сградата е със сериозни увреждания и е опасна
за експлоатация. ЗП по мярка от място - 37м2. Вероятна година на изграждане - около 1927-
28г.
Л) сграда 12 - паянтов навес без оградни стени. Използва се като гараж. ЗП по
мярка от място - 15.60 m2. Вероятна година на изграждане - 80-те години на миналия век.
Пред ПРС са разпитани свидетели .
От показанията на св.И.ов и св.М., се установява, че в процесното дворно място
към 1963г. имало построени работилница и две стаи. През 1967г.-1969г. ответницата С.Н. и
починалият й съпруг Н.С. построили в дворното място двуетажна къща, където живели
заедно с двете си деца – ответниците И. И.ов и Н. И.ова,а по късно при тях живели и
родителите на Н.С.. Н.С. построил постройка за животни и баня и тоалетна. Ответниците И.
И.ов и Н. И.ова построили в дворното място навес, лятна кухня, стопанска сграда, баня и
тоалетна, ограда, правили ремонти на старите постройки. Ищцата много рядко е посещавала
имота и свидетелите И.ов и св.М. не знаят тя да има претенции за него.
Показанията на св.В., твърди, че след 1989г. св.В. е водила с автомобила си, на
който е поставяла ремарке със стопански инвентар, ищцата и съпругът й в с.Тутраканци, от
където била ищцата, за да обработват дворното й място, а процесното дворно място се
намира в с.Бозвелийско.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
стан.щето на страните, съдът приема следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск за делба с правно основание чл.69 ЗН .
В тежест на ищеца е да докаже, че с ответниците са съсобственици на делбените
имоти по наследство, че имотите са били собственост на техните праводатели, че е била
лишена от ползването на делбените имоти от 01.09.2015 г..
В тежест на ответната страна е да докаже, че са придобили по давност
собствеността върху процесните имоти, че владение върху процесните имоти е упражнявал
техния баща и дядо, че само те са имали достъп до имота и само те техните праводатели са
го поддържали.
По отношение на направеното възражение в отговора на исковата молба относно
изтекла придобивна давност в полза на родителите на ответниците Н. и И. И..- С.Н. и Н.С.
настоящата инстанция съобрази следното:
6
На основание чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.На основание чл. 69,
ал. 1 от ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго.С оглед приетото в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г.,
постановено по тълкувателно дело № 1/2012г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето
не държи като своя. Владението по чл. 68 от ЗС се характеризира с два основни признака -
обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен -
намерение да се държи вещта като своя (animus domini). При държането фактическата власт
се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта.
Според презумпцията на чл. 69 от ЗС владелецът държи вещта като своя, докато
не докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Законодателят е
устан.л оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на
намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено
става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективният
признак на владението - намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг
установен факт - обективния признак на владението - упражняване на фактическа власт
върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за
които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то
съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при
всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната,
която я оспорва, трябва да я обори. В цитираното решение се приема, че владението е факт, а
не право и като фактическо състояние за разлика от правото на владение като правомощие и
част от съдържанието на правото на собственост. Собствеността дава на собственика право
да упражнява фактическа власт върху вещта, т.е. да я владее, независимо от намерението му.
С цитираното решение се приема, че независимо от какъв юридически факт
произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си.
ВКС на РБ в Решение № 41 от 26.02.2016г., постановено по гр. дело №
4951/2015г. по описа на ВКС на РБ приема, че ако е налице правно основание за
упражняване на фактическа власт върху недвижим имот към момента на установяването й
(допускане от собственика), презумпцията на чл. 69 от ЗС следва да се счита оборена. За да
се приеме, че упражняваната фактическа власт представлява владение, упражняващото
фактическа власт лице следва да демонстрира промяна в намерението спрямо собственика
7
на имота. Ако собственикът на недвижим имот предостави ползването му на трето лице,
упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по смисъла на чл. 68,
ал. 2 от ЗС - налице е основание вещта да се държи не за себе си, а за другиго. За да се
трансформира така установената фактическа власт във владение, упражняващото я лице
следва да манифестира промяната в намерението, с което държи имота и да противопостави
тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост
фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно. Това
разрешение следва да намери приложение и в отношенията между наследниците. В Решение
№ 12/19.02.2014г., постановено по гр. дело № 1840/2013г. по описа на ВКС на РБ, ВКС на
РБ приема, че презумпцията по чл. 69 от ЗС намира приложение само когато по естеството
си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на
установяването си.
В отговора на исковата молба изрично се посочва, че С.И.Н. и Н.И.С. в режим на
СИО в периода 1991 -2009г. са упражнявали а фактическа власт върху имота открито, явно и
необезпокоявано от никого с намерение да го своят,като след 2009 год, след смъртта на
Н.И.С. фактическа власт за себе си са упражнявали ответниците по исковата молба
От представения по делото Нотариален акт № 102, том ІІ, регистър 1006, дело
№ 249/1936 г. се установява по безспорен начин, че Н.И.С. и И.С.К. – родителите на ищцата
и прекия наследодател на ответниците са придобили чрез покупко-продажба собствеността
на недвижим имот находящ се в с.Бозвелийско, общ.Провадия. обл.Варна, а именно:
ДВОРНО МЯСТО с площ от 2250 кв.м., ведно с построените в това дворно място плевник и
къща.
От СТЕ и показанията на свидетелите на ответната страна се устан., че към 60-те
години на миналия век в процесното дворно място са построени: сграда 5 – паянтово
жилище, сграда 9 – паянтов навес, сграда 10 – паянтова сграда с каменни осн. и кирпичени
стени, сграда 11 – паянтова сграда с каменна основа и смесени стени, използвана преди като
работилница и негодна за експлоатация.
От показанията на разпитаните по делото свидетели,сочени от страна на
ответниците по делото, които показания кореспондират с представените по делото писмени
доказателства / удостоверение за търпимост / се установява по безспорен начин
обстоятелството, че ответницата С.Н. и покойният й съпруг Н.С. през 1967г.-1969г. са
построили в процесното дворно място двуетажната масивна жилищна сграда със застроена
площ от 73 кв.м.. В тази сграда С.Н. и Н.С. са живели с двете си деца ответниците Н.
И.ова и И. И.ов. В тази сграда , по тяхна покана са живели и родителите на Н.С..
Свидетелите на ответниците сочат в показанията си,че дворното място е било
дадено на Н.С. от нег.те родители,за да си построи жилище.
Установява се също така от разпитаните по делото свидетели,сочени от
8
ответната страна, че в допълнителните постройки е извършвано преустройство,
изграждани са допълнителните паянт. постройки, като ответниците Н. И.ова и И. И.ов
допълнително са построили в процесното дворно място навес, лятна кухня, стопанска
сграда, баня и тоалетна, ограда, правили ремонти на старите постройки.
От събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав приема
извода, че с осъществяваните от тях действия през периода от 1991-2009, С.И.Н. и Н.И.С.
,са упражнявали фактическа власт, явно и необезпокоявано от никого ,като след смъртта
на Н.И.С. ,ответниците Н. И.ова, И. И.ов и С.Н. са продължили да ползват описаните
постройки .
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П. И.ов и М. М.,които са
имали преки и непосредствени впечатления върху имота и действията на ответниците по
делото.
От показанията на свид. В. не установяват факти, с които да се оборват фактите
изложени от посочените по горе свидетели и изводите на настоящия въззивен състав .
Постройките, заедно с дворното място, за което са полагали грижи ответниците
по иска, като са го оградили и като са извършвали действия на подобрения, като са го
застроявали, са придобити ,поради изтекла придобивна давност през периода от 1991
година- 2009 година .Настоящият въззивен състав приема,че в производството е установено
по безспорен начин,че ответниците по иска са упражнявали фактическа власт върху имота
предмет на делбата явно,несмущавано, в продължение на повече от десет години,
включително и след смъртта на Н.С., като са поддържали процесния имот, облагородавали
са го, застроявали са го със стопански постройки ползвали са имота изцяло- сгради и дворно
място. Тези действия са били демонстрирани явно и необезпокоявано.
Владението върху постройките, основна и допълнителни, както и върху
дворното място ,чрез облагородяването му, ограждането му и чрез извършване на
подобрения в него е установено приживе на наследодателя И.С.К. , така и след неговата
смърт / 1991 год/ и спрямо ищцата З.Б.. Владението върху процесния имот е продължило и
след 2009 година, като е осъществявано от Стояна Ненкова и Н. И.ова и И. И.ов.
От събраните по делото доказателства не се установява,че ищцата З.Б. се е
противопоставила на осъществяваното от ответниците владение преди и след 1991 год -
смъртта на И. Н., , още повече че владението върху процесния имот от страна на
ответницата по иска С.Н. и починалия Н.С. е установено преди смъртта на И. Н. ..
Поради обстоятелството, че установяването на владението върху процесния
имот е преди смъртта на И. Н.., и страните,включително и З.Б., не са имали качеството на
наследници на И. Н., т.е. не е възникнала съсобственост въз основа на наследяване,
ответниците по делото С.Н. и Н.С. / починал 2009 год/ не са имали качеството на държател
9
по отношение на целия или част от имота . Те са били владелци на процесния имот, поради
което и намерението за своене се презюмира,а в настоящия случай се установява и от
събраните по делото доказателства.
Мотивиран от изложеното, ВОС приема, че от представените по делото
доказателства се налага извода , че С.И.Н. и Н.И.С., са придобили имота ,предмет на
производството за делба, ,въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност в
съпружеска имуществена общност през периода от 1991 год до 2009 год, , а ответниците Н.
И.ова и И. И.ов, по наследство от своя баща .След 2009 година, владението върху имота е
продължило от страна на ответниците,но в качеството им на собственици ,което качество те
са заявили спрямо ищцата З.Б.,като същата след 2009 година не е допускана до имота.
С оглед изложеното,предявеният иск за делба е неоснователен,тъй като не е
налице съсобственост върху процесния имот .
Ищцата не е доказала , че след смъртта на баща си И. Н. на 12.06.1991г. в
качеството си на наследник е придобила собствеността върху ½ ид.ч. от процесното дворно
място и ½ ид.ч. от намиращите се в него сгради.
Неоснователно е твърдението, че след като сградата е построена върху дворно
място собственост на И. Н.,,по силата на приращението тя е негова собственост.
В отговор на твърдението следва да се посочи,че по делото се установява,че
имотът като съвкупност от дворно място и сгради се е владял изцяло от С.Н. и съпруга й
Н.С.,а впоследствие и от ответниците Н. И.ова и И. И.ов. Освен това, независимо,че
сградите - масивната и паянт.те са изградени без надлежно разрешение за строеж и
представляват приращение, те имат самостоятелно съществуване и могат да бъдат
придобити по давност отделно от дворното място . В този смисъл, за придобИ.ето по
давност на сградите, не е необходимо разрешение за строеж.
Без значение за крайния извод на настоящата инстанция е фактът , че ПРС в
мотивите си е посочил, че ищцата З.Б. е изгубила правото на собственост . Действително,
правото на собственост не се изгубва поради бездействие на собственика, но правото може
да се придобива от друго лице,въз основа на установяване на фактическа власт, продължила
в определен период от време, и въз основа на това , това право може да се противопостави
на собственика .
В настоящия правен спор е без значение и въпросът за правата на всеки от
ответниците върху процесния имот.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск за делба се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Акцесорното искане по чл.344, ал.2 ГПК също
следва да бъде отхвърлено предвид липсата на съсобственост между страните.
10
По искът по чл.32, ал.2 ЗС съдът не дължи произнасяне в първата фаза по
делбата, а във втората фаза на делбата до която би се стигнало при уважаване на иска за
делба, какъвто настоящия случай не е.
В обобщение, решението на ВРС,като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75/ / 16.03.2020г.,постановено по гр.дело №
1106 по описа за 2018г. на Районен съд гр.Провадия
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11