№ 40
гр. Пловдив, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20215000500334 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260144 от 14.04.2021г., постановено по гр.дело
№899/2019г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, Община-П., гр.П.,
бул.“Б.“№2, е осъдена да заплати на Б. П. КР. с ЕГН:**********, от гр.П.,
ул.“П.“№72, ет.6, ап.17, сумата от 20000лв., представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания, от инцидент,
настъпил на 29.03.2019г. в гр.П., на ул.“С. В.“, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на инцидента – 29.03.2019г., до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 188лв., представляваща обезщетение
за претърпени от нея от същия инцидент имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба – направени разходи за лечението й, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 27.12.2019г., до окончателното
1
изплащане на сумата, като исковете за разликата над присъдените до
претендираните размери съответно от 30000лв. и от 955,18лв. са отхвърлени,
и Община-П. е осъдена да заплати на Б. П. КР. разноски по съразмерност от
422,61лв., а на адв.Д.Т., на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв, възнаграждение
от 1135,64лв., както и Б. П. КР. е осъдена да заплати на Община-П. разноски
по съразмерност от 131,17лв.
Недоволна от постановеното решение е останала жалбоподателят Б. П.
КР., която чрез пълномощника си адв.Д.Т. го обжалва в отхвърлителните му
части с конкретни доводи за неправилност и претендира за отмяната му
относно тях и уважаване на исковете в пълните им предявени размери, ведно
с лихва за забава от датата на инцидента, както и разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по жалбата Община-П. е депозирала чрез пълномощниците
си адв.К. и юрисконсулт В. писмен отговор със съображения за нейната
неоснователност.
Въззивна жалба против решението е подадена и от страна на Община-П.
чрез пълномощниците адв.К. и юрисконсулт В.. Посредством нея то се
атакува в осъдителните му части като постановено в нарушение на
материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, в подкрепа на което са изложени подробно
доводи, и се претендира за отмяната му в тези части и отхвърляне на
исковете, евентуално за намаляване на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, както и за присъждане на разноски.
Ответникът по тази жалба Б. П. КР. е подала чрез пълномощника си
адв.Т. писмен отговор, съдържащ аргументи за нейната неоснователност и
искане тя да бъде отхвърлена изцяло и да се присъдят разноски за двете
съдебни инстанции.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от Б. П. КР. против
2
Община-П. искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за
заплащане на обезщетения в размер на 30000лв. за неимуществени вреди и в
размер на 955,18лв. за имуществени вреди, претърпени вследствие падане на
29.03.2019г. върху тротоарната настилка в гр.П., ул.“С. В.“, причинено от
бездействие на общинските служители тя да бъде поддържана в изправно
състояние, ведно със законната лихва. Твърди се вредите да са произтекли
при падане на ищеца на 29.03.2019г., около 8,20 часа, когато, вървейки по
левия тротоар на ул.“С. В.“ с посока на движение от ул.“К. Ч.“ към входа на
Професионална гимназия по строителство и архитектура-гр.П., след
кръстовището на ул.“С. В.“ с ул.“П.“, при стъпване върху плочка – част от
тротоарната настилка, която се счупила, К. загубила равновесие и паднала на
дясната си страна. Относно неимуществените вреди ищецът твърди
вследствие падането й да е постъпила по спешност за оперативно лечение и
след обстоен преглед да са й поставени окончателни диагнози „счупване на
дясна бедрена кост“, „контузия на коляното на десен долен крайник“, „три
броя сплеснати тораколумбални прешлени и др.“, заради които претърпяла
сложни оперативни интервенции със закрито наместване на фрактурите,
фемур и гипсова имобилизация на дясна бедрена кост след респозиция.
Получила придружаващи заболявания, изразяващи се в остра болка в
супракондилната област, патологична подвижност, синдром на „закованата
пета“, силни болки в областта на горните крайници, главата /кръвонасядания
и отоци/, десния крак, тазобедрената става, гръбначния стълб, торса,
оплаквала се от дезориентация, главоболие, световъртеж, виене на свят и
гадене, хипертонично сърце. Налице било разместване, при което започнало
неправилно зарастване на ставата на десния долен крайник. След изписването
й от болничното заведение била на легло, на постелен режим, което не й
позволявало да обслужва санитарно-битовите си нужди сама и наложило да
има постоянно човек, като за нея се грижела майка й, при която живеела.
Поради продължилите болки се наложило повторно хоспитализиране, при
което били констатирани болезнени, невъзможни и силно ограничени
движения на десния крак, затруднена походка с помощно средство
проходилка, отоци в областта на дясното коляно, болка и ограничени
движения, хипотрофия на бедрени мускули, като били проведени
рехабилитационни процедури. Лечебният и възстановителният период
продължавали и към настоящия момент. Проведени били допълнителни
3
изследвания и била изпратена за санаториално лечение, в изпълнение на
което провела рехабилитационни процедури. Получените травми се отразили
изключително зле на психическото й здраве. Била силно подтисната, лесно
раздразнителна и нервна. Понастоящем се оплаква от понижено настроение,
тревожност, нарушения на паметта и вниманието, изпитва страх, страда от
безсъние, налагащо употребата на успокояващи и сънотворни медикаменти.
Вследствие инцидента ищецът К. извършила редица разходи във връзка с
лечението си, посочени поотделно по дати, стойност и вид, включващи такси
за болничен престой, за медицински прегледи, болнични листове, инжекции,
лекарства, санитарни материали, такси за медицински интервенции и
рехабилитационни процедури, транспортни разходи за прегледи и
рехабилитация.
С отговора на исковата молба ответната община е възразила по
редовността на същата досежно точното място на инцидента, конкретно
поставените на ищеца вследствие на него диагнози, несъответствие между
претендираната като обезщетение за имуществени вреди сума и посочената в
представените с исковата молба писмени доказателства такава. Оспорена е
пасивната материално правна легитимация във връзка с мястото и механизма
на инцидента с твърдения ищецът да е паднала не на улицата, а в къщи, както
и настилката на ул.“С. В.“ да е изцяло от шлайфан бетон, а не от плочки, и да
е извършен ремонт на тротоара. Твърди се единствената претърпяна
вследствие инцидента травма да е счупване на дясна бедрена кост, а
останалите посочени от ищеца да не са в причинна връзка с него и да касаят
налични към момента на настъпването му нейни заболявания. Оспорва се
продължителността и интензитета на твърдените физически болки и
страдания, както и битови ограничения. Оспорва се наличието на част от
претендираните за обезщетяване имуществени вреди, причинно-следствената
им връзка с инцидента, както и размера на търсеното за тях обезщетение.
В първото проведено на 02.10.2020г. открито съдебно заседание по
делото ищецът е уточнила по представен снимков материал точното място, на
което твърди да е паднала, и обстоятелствата, при които това се е случило –
при придвижването й върху тротоара на 10-15 метра от предния вход на
Професионална гимназия по строителство и архитектура-гр.П., при което се
спънала, без да е категорична дали заради счупена плочка, и паднала, като
4
всичко станало за секунди.
Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на
ответника относно редовността на исковата молба, поддържани частично и
във въззивното производство. От страна на ищеца в исковата молба и в
първото проведено по делото открито съдебно заседание при изясняване на
фактическата страна на спора са надлежно и в достатъчна степен очертани
обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, произтеклите от него
травматични увреждания и имуществени вреди, а тяхното установяване е
въпрос по същество от значение за основателността на исковете.
Спорни за страните и във въззивното производство са обстоятелствата
относно мястото и механизма на настъпване на процесния инцидент.
Ответникът основава възражението си К. да е паднала в къщи, а не на
тротоара на улицата, с отразеното в тази насока във връчения му като
приложение към исковата молба препис от епикриза, издадена от „МБАЛ-
П.“АД за болничния престой на ищеца за времето от 29.03.2019г. до
03.04.2019г., според което, по данни от анамнезата, тя е паднала вкъщи. Тези
данни са подадени и фигурират в електронната епикриза от
Персонализираната информационна система на НЗОК. В представения с
исковата молба екземпляр от същата епикриза, обаче, е вписано по данни от
анамнезата ищецът да е паднала на улицата. Касае се за два идентични по вид
и издател документа, различаващи се единствено в частта им относно
анамнезата. В тази си част епикризата удостоверява изявленията на самата
пострадала относно начина на причиняване на телесните увреждания, но не и
пряко фактическите обстоятелства във връзка с него. Различието поставя
въпроса за действителното изявление, което е направила ищеца пред
съответните медицински лица при снемане на анамнезата, и в коя от двете
епикризи то е вярно отразено. В случай, че се приеме отразеното падане в
къщи, то документът би удостоверявал извънсъдебно признание на ищеца за
неизгодни за нея факти, което, макар и да се ползва с доказателствена сила, се
преценява наред с всички останали доказателства по делото. При това
положение обстоятелствата, при което е настъпил инцидента, подлежат на
установяване на общо основание с всички допустими по ГПК доказателствени
средства. Първичните анамнестични данни в приложената История на
заболяването №5464 са за падане на улицата, както се сочи и в направлението
5
за хоспитализация, като в медицинската документация се съдържа
епикризата, според анамнезата по която, К. е паднала на улицата. Видно е, че
по документите, предхождащи издаването на епикризата и съставени в деня
на инцидента, в които се съдържат данни в тази насока, еднозначно събитието
е отразено именно по този начин. Действително, както настоява ответникът,
по делото не е представен фиш за спешна помощ от мобилен медицински
екип на мястото на инцидента и съдържащото се в заключението на СМЕ от
26.10.2020г. изявление на вещото лице д-р Д. П. - К. да е откарана от това
място със санитарен автомобил до Спешното отделение на „МБАЛ-П.“АД, не
е подкрепено документално. Според заключението, обаче, телесното
увреждане е в резултат от действието на твърд, тъп предмет и отговаря да е
получено при падане на улицата върху тротоарната настилка. Освен това, в
първоинстанционното производство е разпитана като свидетел Г. С. –
племеница на ищеца, която е очевидец на инцидента, случил се, според
показанията й, на около десет метра от входа на професионалната гимназия,
където, докато двете вървели заедно, К. изведнъж паднала върху тротоара на
дясната си страна и се ударила, притекли се хора на помощ. Показания като
свидетел е депозирала и майката на ищеца Л. К., според която в деня на
инцидента, към който двете живеели заедно в едно жилище, дъщеря й излязла
сутринта от вкъщи, и към обед й се обадили по телефона и й съобщили за
инцидента с нея, като тя изрично отрича дъщеря й да е паднала и да се е
наранила вкъщи. Тази съвкупност от преки и косвени доказателствени
средства за правно релевантния факт е еднопосочна досежно настъпване на
инцидента на улицата. Изолирано от нея, неподкрепено от каквито било
други данни и доказателства и опровергано остава вписаното като изявление
на ищеца при снемане на анамнезата в единия от екземплярите на издадената
епикриза да е паднала вкъщи.
Локализираното от ищеца, включително по представени и приети като
веществени доказателства снимки, място на инцидента на ул.“С. В.“, на около
10-15 метра от входа на гимназията по посока от ул.“К. Ч.“ се потвърждава в
показанията на свидетеля-очевидец Г. С.. В първоинстанционното
производство е прието заключение от 05.11.2020г. на съдебно-техническа
експертиза със скици към него, изготвено от вещото лице инж.С. П.. При
извършения оглед на място вещото лице е констатирало, че по левия тротоар
6
на ул.“С. В.“ е налице настилка от тротоарни плочи само в участъка след
кръстовището с ул.“П.“ пред намиращия се в двора на гимназията павилион, а
в останалата част в участъка от ул.“К. Ч.“ до кръстовището с ул.“П.“ до входа
на гимназията, където попада мястото на инцидента, настилката е от асфалт,
който на някои места липсва и тротоара е на пръст-земя, въпреки което няма
неравности. В такава насока са и показанията на ангажирания от ответника
св.И. Ш. – главен инспектор инвеститорски контрол, дирекция СТОС, от
2007г., отговарящ за пътната инфраструктура на общината, според които,
настилката по левия тротоар на ул.“С. В.“ е от асфалт, а плочки са поставени
само пред павилиона пред гимназията от стопанисващите го от 2018г., като
свидетелят признава асфалтовото покритие да е нарушено и ремонт на левия
тротоар да не е правен. В съдебно заседание на 15.01.2021г. вещото лице при
изслушване на експертизата е пояснило, че част от асфалтовата настилка се е
изронила, станала е на пръст и се е изравнила с пръстта, при което се е
получило изравняване и няма дупки, ями или хлътнали участъци.
Заснемането на участъка в приложението към Гугъл Мапс било от
м.март.2012г., поради което не може да се каже какво е било състоянието на
настилката към датата на инцидента през 2019г. Допусната е поради
необоснованост повторна съдебно-техническа експертиза и е прието
заключението й от 05.03.2021г., изготвено от вещото лице инж.П. К.. Според
същото, по левия тротоар от ул.“К.Ч.“ до входа на гимназията е изпълнено
асфалтобетоново покритие, което е силно компрометирано. Настилката е
напукана по цялото трасе, на места е слегнала, а на места се вижда каменната
настилка и дори земната основа, като в процесния участък тя е по-ниска от
горното ниво на уличните бордюри. По цялата дължина на тротоара е правен
изкоп за монтиране на стълбове за уличното осветление и са налице и други
изкопи, включително на 15-ия метър, който изкоп е перпендикулярен на
пътното платно и обратният насип е много по-висок от тротоарната настилка,
като са останали много високо да стърчат части от асфалтовата настилка,
камъни и парчета, с които е извършено обратното засипване. При
направеното на място замерване е констатирано неспазване на изискуемата се
равнинност при допустими до 10мм в надлъжно направление и отклонения от
17мм до 38мм, а в напречно отклоненията са от 29 до 57мм при допустими
5мм. При сравнение на състоянието на настилката, констатирано при огледа,
и това по заснемането към м.март.2012г. вещото лице е заключило, че то е
7
идентично, включително към датата на инцидента през 2019г., с изключение
на поникналите междувременно дървесни видове, като по лявото платно на
ул.“С. В.“ е направена тротоарна настилка, но извън процесния участък, от
кръстовището с ул.“Г. П.“ до кръстовището с ул.“Б. Е. и Х. Г.“. Към
заключението са приложени и снимки. В съдебно заседание на 19.03.2021г.
вещото лице е пояснило, че на 15-ия метър неравностите са рязко
настъпващи, а до него има и плавно и рязко настъпващи неравности. Видно е,
че и според двете експертизи асфалтовата настилка по целия ляв тротоар на
ул.“С. В.“, включително в процесния участък, е нарушена до степен на
пълното й изронване на места до пръст. Необосновано в този смисъл е
заключението на първоначалната експертиза, че, въпреки това съществено
нарушаване на целостта на настилката, по терена няма неравности. В тази
насока настоящата инстанция възприема заключението на повторната
експертиза, аргументирано с конкретни измервания на място и подробни и
детайлни констатации за състоянието на терена. Във въззивното производство
ответникът не оспорва заключението на повторната експертиза относно
състоянието на асфалтовата настилка, а счита, че то не се отнася до
процесната част от тротоара, която е с настилка от плочки, според както
ищецът в исковата молба е описала механизма на произшествието като
настъпило вследствие счупване на тротоарна плочка. Тези му доводи не
държат сметка за заявеното от ищеца в първото съдебно заседание уточнение
на мястото на инцидента като попадащо в участъка с асфалтова, а не с
настилка от плочки, и обстоятелството, че ищецът се позовава на загуба на
равновесие вследствие неравност на терена. Такава неравност безспорно е
установена, тъй като и според двете експертизи асфалтовата настилка по
целия тротоар на улицата, по която се е движела К., включително процесния
участък, е била силно и драстично нарушена, а, според повторната
експертиза, в процесния участък са били налице значителни отклонения на
нивото и рязко настъпващи неравности, при каквото крайно занемарено
състояние на терена като цяло и внезапност на ситуацията не може да се
очаква пострадалата точно да възприеме вследствие коя от всички неравности
е загубила равновесие и паднала. Противно на доводите на ответника във
въззивното производство, ищецът не твърди да се е спънала в стърчащи
отломки от настилката и полетяла напред, а, поради нарушеното равновесие
да е паднала на дясната си страна върху десния крак, което се потвърждава от
8
вещото лице по допуснатата СМЕ, заявило в съдебно заседание на
15.01.2021г., че се касае за индиректен механизъм на причиняване на
фрактурата без разместване при падане върху свит крак върху настилката и
сядане върху коляното, а при падане напред пораженията биха били други.
Ответникът не твърди, нито са налице данни по делото загубата на
равновесие да се дължи на друга обективна причина, извън така установената,
нито от него е заявено изрично и своевременно възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, дължащо се на конкретно поведение на
пострадалата.
При така установеното от фактическа страна досежно механизма на
злополуката следва да се има предвид, че по силата на чл.31 от Закона за
пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища, в
чийто обхват се включва и площта на тротоара, съгласно чл.5,ал.,2 от ЗП и
пар.1,т.2 от ДР на ЗП, какъвто път, безспорно за страните, е този, на който е
настъпила тя, се осъществяват от общините. Общината е натоварена по
силата на закона с изграждането, ремонта и поддържането на тротоарите и по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, съгласно
чл.30,ал.4 от ЗП. При това положение ответната община, която е длъжна чрез
своите служители или натоварени за целта други лица да осъществява
ремонта и поддръжката на пътя с грижата на добър стопанин, не е осигурила
безопасно преминаване на гражданите в процесния участък от тротоара,
подменяйки настилката, поради нарушената й цялост и ниво, или
отстранявайки неравностите по нея, което именно виновно бездействие по
смисъла на чл.45 от ЗЗД е и единствената причина за настъпване на
инцидента и ангажира безвиновната й гаранционно-обезпечителна
отговорност по чл.49 от ЗЗД за произтеклите от него вреди, които следва да
обезщети изцяло, противно на застъпваните и във въззивното производство
доводи за липса на пасивна материалноправна легитимация.
Не е спорно за страните във въззивното производство и е установено
посредством приложената медицинска документация и прието заключение на
СМЕ, че вследствие падането К. е получила неразместена вътреставна
фрактура на долния край на дясната бедрена кост с пукнатина от долния край
на бедрото към средата на коляното, наложила по спешност гипсова
имобилизация за два месеца. Според експертът, наличните при ищеца
9
хронични увреждания на гръбначния стълб – три броя сплескани
тораколумбални прешлени и тораколумбална спондилоза със стесняване на
дискалните междини на долните торакални прешлени, както при
остеохондроза и големи предни остеофити с костни мостове, каквито и пред
настоящата инстанция тя настоява да са получени при процесния инцидент,
нямат причинна връзка с него, а са с многогодишна давност и се дължат на
наличната при нея неглижирана и нелекувана във времето остеопороза, на
наднорменото тегло около 150кг и на възрастта. Наведените от ищеца като
травматични увреждания от инцидента „контузия на супракондилната
област“, както и патологична подвижност и синдром на „закованата пета“, не
са налице, тъй като, според експерта, се касае за предварителна работна
диагноза поставена от неспециалист в спешното отделение, съответно за
симптоми, използвани при клиничното изследване на пациента. От писменото
заключение на СМЕ се установява, че при проведените след гипсовата
имобилизация контролни рентгенови изследвания се вижда зараснала
фрактура с малка вторична дислокация на костния фрагмент от 5 до 10мм,
която, обаче, е била достатъчна да наруши конгруентността на ставата и бързо
да се развие вторична болезнена гонартроза от първа в момента на счупването
до трета степен, чието лечение е само оперативно с подмяна на колянната
става. Касае се за трайна последица, получена вследствие на процесния
инцидент. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице пояснява,
че разместването на костния фрагмент, довело до прогресиране на наличната
към датата на инцидента гонартроза, е настъпило докато К. е била в гипса и
това се дължи на обстоятелството, че, поради много голямото й наднормено
тегло от около 150кг, е трудно да се спази триточковия принцип на
имобилизация на крака и при такава тежка телесна маса е лесно да се получи
вторично разместване, както в случая, дори при подпиране на счупения крак
или стъпване на него, при каквото натоварванията в коляното са доста
сериозни на квадратен сантиметър. Неоснователно в тази връзка
жалбоподателят-ответник отрича наличието на пряка причинно-следствена
връзка между инцидента и увреждането на колянната става. Това увреждане е
следствие от разместването на костния фрагмент, а първопричината за
разместването е фрактурата, получена при инцидента. Обстоятелството, че за
настъпването му е способствал и друг обективен каузален фактор –
наднорменото тегло на ищеца, на което акцентира жалбоподателят-ответник,
10
не освобождава деликвента от отговорност, а е от значение за нейния обем
извън хипотезата на съпричиняване. От заключението на СМЕ и обясненията
на вещото лице в съдебно заседание се установява, че К. е изпитвала най-
силни физически болки при получаване на фрактурата при инцидента и
приемането й в спешното отделение, както и при извършване на инвазивните
мероприятия – поставяне на гипса и инжектиране на упойка, които
постепенно са се редуцирали под въздействието на изписаната и проведена
медикаментозна обезболяваща терапия и след поставянето на гипса до към
края на втората седмица. Последващото разместване на костния фрагмент е
довело до бързо развитие на тежка вторична болезнена гонартроза,
прогресирала от първа в момента на счупването до трета степен, при което е
налице изкривяване деформация на оста на крайника, болезнени движения,
затруднена походка, ползване на помощни средства за придвижване /два
бастуна/ с прогноза за пълно възстановяване след оперативна подмяна на
колянната става. При правилното протичане на лечебно-възстановителния
процес той е с продължителност около 4-5 месеца, но вследствие на
настъпилото усложнение временната нетрудоспособност на ищеца е
продължила една година, след което е освидетелствана от ТЕЛК и й е
определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от две години.
Поради продължаващите болки и затруднени движения К. е провела
рехабилитационни процедури при болнично лечение за времето 11-
18.06.2019г., видно и от приложените документи по ИЗ №9606/18.06.2019г. и
епикриза от ОФТР-стационар при „МБАЛ-П.“АД, и при предписано й
санаториално лечение за времето 31.08-10.09.2019г. в база на „ПРО“ЕАД-
гр.К.. На тези доказателства кореспондират и показанията на св.Л. К. – майка
на ищеца, според които през първите шест месеца дъщеря й се е придвижвала
с проходилка, както е отразено и в медицинската документация, а след това с
патерици и бастуни, като за нея се е грижела, помагала и обслужвала тя.
Според свидетелката, дъщеря й получила стрес от инцидента, лесно се
разстройвала, бълнувала. Показанията й в тази насока се потвърждават от
приетото заключение от 28.10.2020г. на съдебно-психологична експертиза и
обясненията на вещото лице М. К. в съдебно заседание на 15.01.2021г., според
които, след преживения стрес Б.К. е изпаднала в състояние на остър стрес с
изразена тревожност, характеризиращо се с потиснатост, депресивни мисли,
безсъние, кошмари, изолация, във връзка с което е приемала предписани й от
11
психиатър лекарства, като и до момента продължава да преработва психо-
травмената ситуация и дълбоко да я преживява.
При така установеното, отчитайки: трудоспособната активна 52-годишна
възраст на ищеца към датата на инцидента; характера на претърпените
вследствие падането й на тротоара травматични увреждания – счупване на
дясна бедрена кост и артроза трета степен на дясна колянна става, чието
прогресиране се дължи и на наднорменото й тегло; произтеклите от тях за нея
трайни негативни последици, свързани с физическа болка, каквато
продължава да изпитва и към настоящия момент при движение, ограничения
при придвижването, предвид гипсовата имобилизация на десния крак и
ползването и до момента на помощни средства, препятстващи пълноценното
й санитарно-битово обслужване и социални дейности; прогнозата за пълно
възстановяване след оперативна подмяна на колянната става; негативните
емоционални преживявания вследствие стреса от инцидента, продължаващи и
до сега, настоящата инстанция намира за справедлив по смисъла на чл.52 от
ЗЗД размер на дължимото й се обезщетение за неимуществени вреди такъв от
25000лв., което обосновава потвърждаване на обжалваното
първоинстанционно решение в частта му относно присъдената сума от
20000лв. и в отхвърлителната му част за разликата над 25000лв. до пълния
предявен размер от 30000лв., както и отмяната му в отхвърлителната част за
разликата над 20000лв. до 25000лв. с присъждане на сума от още 5000лв. със
законната лихва от датата на увреждането – 29.03.2019г.
Ищецът е представила фактура №9869/03.04.2019г. и фактура
№12175/18.06.2019г., двете, издадени от „МБАЛ-П.“АД за сумите от по 29лв.
– потребителска такса, както и фискални бонове, удостоверяващи
заплащането им. Касае за разходи във връзка с болничното лечение в
посоченото медицинско заведение, за каквото са издадени цитираните вече
епикризи и е приложена история на заболяването, които са в пряка причинна
връзка с процесния инцидент и произтеклите от него травматични
увреждания. Според приложената етапна епикриза от 15.08.2019г., К. е
насочена за санаториално лечение във връзка със счупването на бедрената й
кост, каквото тя реално е провела за периода 31.08.2019г.-09.09.2019г. в
балнеохотел „К.“-К., видно от представените лист за извършени процедури,
резервация №********** от 19.08.2019г. по програмата на НОИ за
12
профилактика и рехабилитация в балнеохотелите на „ПРО“ЕАД /за чието
потвърждаване, според отразеното в нея, се заплаща аванс в размер на 50% от
дължимата сума за 10-дневния престой, който се приспада от цената за
престоя в хотела/, лист за извършени процедури, фактура
№**********/31.08.2019г., издадена от „ПРО“ЕАД, клон Б., за авансово
плащане на сумата от 130лв. с фискален бон и фактура
№**********/10.09.2019г. за общата сума от 414,70лв. Неоснователно
относно разходите за това лечение жалбоподателят-ответник се позовава на
заявеното от вещото лице Попов по допуснатата СМЕ, според което
направените за резервацията за почивката в „Б.“ не са относими към
заболяването, тъй като има санаториуми с направление, които се заплащат от
НОИ. Касае се за правен извод, който следва да бъде формиран от съда.
Вещото лице изрично сочи необходимостта от рехабилитационни процедури
във връзка с увреждането на ищеца. Заплатената авансово сума от 130лв. е за
извършването на такива при условията на санаториално лечение, поради
което разходите за него са имуществена загуба, пряко произтичаща от
деликта. Не се установява авансово заплатената сума от 130лв. да е
възстановена на ищеца от НОИ, поради което е дължима от ответника.
Доказателства за извършено плащане по втората фактура за сумата от
414,70лв. не са представени от ищеца, а и в същата като начин на плащане е
отразено „Фонд по КСО-ОЗМ“, поради което не може да се приеме
намаляване на имуществения патримониум на К. с нея. Претендираните
имуществени вреди включват разходи за инжекции, за лекарства, за
санитарни материали, за лекарски прегледи и за болнични листове. За такива
по вид разходи са приложени фискални бонове. От страна на ищеца, обаче, не
са ангажирани специалните знания на вещо лице за установяване на
обстоятелството кои от тези разходи са направени във връзка именно с
процесните увреждания, настъпили при инцидента, доколкото, според
приложеното Експертно решение от 10.07.2020г. на ТЕЛК при МБАЛ“П.“АД
и приетото заключение на СМЕ, К. страда и от други заболявания – хронична
исхемична болест на сърцето и увреждане на междупрешленни дискове в
поясен отдел с радикулопатия. Задача в тази насока на допуснатата СМЕ не е
била поставяна, поради което не могат да бъдат обсъждани обясненията на
вещото лице в съдебно заседание от 15.01.2021г. във връзка с разходите по
лечението, тъй като те не са предмет на заключението. Не се установява
13
наличие на причинно-следствена връзка с увреждането и на представените
автобусни билети за пътуване, фискален бон за таксиметрова услуга и
фискален бон за закупуване на дамски панталон. Обсъденото обосновава
извода за основателност на претенциите за обезщетяване на имуществени
вреди до размер на сумата от 188лв., каквато е присъдена, и неоснователност
на същите за разликата до пълния предявен размер от 955,18лв., за която са
отхвърлени, поради което обжалваното относно тях първоинстанционно
решение следва да се потвърди.
С оглед на този изход по спора при настоящото му разглеждане и във
връзка с изричните претенции на страните за разноските пред инстанциите,
решението следва да се отмени в частта му, с която на ответника са
присъдени разноски в размер над 70,80лв. до 131,17лв., а на ищеца следва да
се присъдят допълнително разноски за първоинстанционното производство в
размер на 104,66лв. За въззивното производство ищецът не е заплатила
разноски, тъй като е освободена от внасяне на държавна такса. Същата е била
представлявана от упълномощения адв.Т., от когото й е оказана безплатно
правна помощ на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв по представен договор от
10.09.2021г., поради което и на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв на него
ответникът следва да заплати възнаграждение от 1186,90лв., съгласно
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от исковете.
Ответната община е заплатила разноски за държавна такса в размер на
403,76лв., които не й се дължат, предвид неоснователността на подадената от
нея въззивна жалба. Заплатила е и разноски за адвокатско възнаграждение за
упълномощената адв.К. в размер на 1500лв. по представен договор за правна
защита и съдействие от 26.04.2021г. Заявено е изрично от насрещната страна
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на
чл.78,ал.5 от ГПК. Възражението е неоснователно, тъй като минималният
размер на възнаграждението по чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. е
1458,66лв., а заплатеното не го надвишава значително. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете на ответника се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение от 276,46лв., каквито ищеца следва да заплати.
Предвид изложените мотиви, съдът
14
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260144 от 14.04.2021г., постановено по гр.дело
№899/2019г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от Б. П. КР. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“П.“№72,
ет.6, ап.17, против Община-П., гр.П., бул.“Б.“№2, иск за заплащане на сума в
размер над 20000лв. до 25000лв., представляваща обезщетение за претърпени
от нея неимуществени вреди – болки и страдания, от инцидент, настъпил на
29.03.2019г. в гр.П., на ул.“С. В.“, И В ЧАСТТА, с която Б. П. КР. с
ЕГН:**********, от гр.П., ул.“П.“№72, ет.6, ап.17, е осъдена да заплати на
Община-П., гр.П., бул.“Б.“№2, сума в размер над 70,80лв. до присъдения от
131,17лв. – разноски за производството, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община-П., гр.П., бул.“Б.“№2, да заплати на Б. П. КР. с
ЕГН:**********, от гр.П., ул.“П.“№72, ет.6, ап.17, сумата от още 5000лв. /пет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди – болки и страдания, от инцидент, настъпил на
29.03.2019г. в гр.П., на ул.“С. В.“, при падане върху тротоарната настилка,
ведно със законната лихва от датата на инцидента – 29.03.2019г., до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260144 от 14.04.2021г., постановено по
гр.дело №899/2019г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, в останалите му
части.
ОСЪЖДА Община-П., гр.П., бул.“Б.“№2, да заплати на Б. П. КР. с
ЕГН:**********, от гр.П., ул.“П.“№72, ет.6, ап.17, сумата от още 104,66лв.
/сто и четири лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща разноски за
първоинстанционното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА Община-П., гр.П., бул.“Б.“№2, да заплати на адвокат Д.С. Т.
от САК с личен рег. №.... и адрес: гр.С., район „В.“, ул.“А. Р.“№6, ап.5, на
основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, сумата от 1186,90лв. /хиляда сто осемдесет и
шест лева и деветдесет стотинки/, представляваща възнаграждение за
оказаната безплатно правна помощ и съдействие на Б. П. КР. във въззивното
15
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б. П. КР. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“П.“№72, ет.6, ап.17,
да заплати на Община-П., гр.П., бул.“Б.“№2, сумата от 276,46лв. /двеста
седемдесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
разноски за въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване в частта му относно обезщетението за
неимуществени вреди при условията на чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните, а в частта за обезщетението
за имуществени вреди е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16