№ 1720
гр. София, 13.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20231110166778 по описа за 2023 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявилo срещу В. В. И. кумулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата
6427,69 лв., представляваща главница по договор за кредит № .............. г., ведно със законна
лихва за период от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 2351,76 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за период от 01.02.2022 г. до 11.04.2023 г., сумата
875, 07 лв., представляваща мораторна лихва за период от 02.02.2022 г. до 28.04.2023 г., за
които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22964/2023г.
по описа на СРС, 151 състав, както и в условията на евентуалност кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска осъждането на ответника да заплати
същите суми.
Ищецът твърди, че на 01.11.2021 г. между БНП ППФ С.А., клон България, като
кредитор и В. В. И. като кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка на стоки
или услуги с № .......... в размер на 6440 лв. На основание сключения между страните
договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 01.12.2024
г., на 36 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 250, 87 лв. Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита е бил 01.12.2024 г. /дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но
предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за
плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е
настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от условия към договора за кредит, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена погасителна вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. Посочва, че въпреки това до длъжника е било изпратено уведомително писмо,
с което е бил уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 11.04.2023 г. Твърди, че съгласно условия към
договор за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в плащането на една или
повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит,
1
като в случая е начислена лихва за забава за периода от 02.02.2022 г. до 28.04.2023 г., която е
в общ размер на 875,07 лева. Твърди, че на 11.07.2022 г. е било подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г., на основание
чл. 99 от ЗЗД, между БНП ППФ С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки
или услуги № .......... от дата 01.11.2021 г. е било прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Посочва, че ответникът е бил уведомен по реда на чл. 99, ал, 3
от ЗЗД за извършената продажба на вземането и обявената предсрочна изискуемост от
името на БНП ППФ С.А., клон България с Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-
БНП/.......... от дата 07.04.2023 г. изпратено до длъжника с известие за доставяне, от страна на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента. Счита,
че ответникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия и настъпилата
предсрочна изискуемост на вземанията и с връчването на исковата молба по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който оспорва предявения иск. Оспорва
кредитодателят действително да е предоставил сумата по сключения договор за кредит.
Счита, че договорът за кредит е недействителен, доколкото в него не е посочен по разбираем
начин годишният процент на разходите. На следващо място счита, че договорът е
недействителен, доколкото не са представени общи условия към него. Твърди, че договорът
е изготвен на шрифт по-малък от 12, каквото е изискването на закона. Оспорва се
настъпването на предсрочна изискуемост по кредита, доколкото уведомлението не е било
достигнало до длъжника. Счита, че погасителният план не отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като не съдържал разбивка какво съдържа всяка една от вноските.
Твърди, че клаузата предвиждаща настъпването на предсрочна изискуемост при
неплащането на две вноски е неравноправна и противоречи на чл. 143 ЗЗП. Оспорва се
получаването на уведомлението за извършената цесия. С оглед гореизложено моли за
отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
По доказателствената тежест
По отношение на исковата претенция по чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че: между БНП ППФ С.А., клон България и ответника е възникнало валидно
правоотношение по договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № .............. г., по
което са извършени усвоявания на суми в посочения от ищеца размер, като задълженията на
ответника за връщане на главницата по кредита и заплащане на възнаградителна лихва са
останали непогасени до размера на претендираните суми, настъпването на предсрочна
изискуемост, както и че вземането е прехвърлено с валиден договор за цесия на ищеца и че
за същата е съобщено на ответника.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1.
наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на
задължението за заплащане на претендираните суми по главния иск; 3. периода на забавата;
4. размерът на обезщетението за забавено изпълнение, както и че вземането е прехвърлено с
валиден договор за цесия на ищеца и че за същата е съобщено на ответника.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства като
относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.
Съдът намира, че следва да допусне и поисканата от ищеца съдебно-счетоводна
експертиза, тъй като същата се отнася до относими по делото въпроси.
Искането на ответника за представяне на оригинали на документи по делото следва
да бъде оставено без уважение, тъй като не е налице оспорване по реда на чл. 193 ГПК.
Искането да се приложи ч. гр. д. № 22964/2023г. по описа на СРС следва да бъде
2
уважено.
По осъдителните искове при условията на евентуалност
Съдът намира, че са налице основанията по чл. 130 ГПК, като исковата молба следва
да бъде върната в частта по предявените евентуални осъдителни искове. Съгласно т. 11б от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК „В
производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират
приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието
чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането
на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210,
ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.“. В случая не е налице
друго основание на предявените евентуални осъдителни искове, а същото каквото е в
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.04.2019 г. по
ч. гр. д. № 18686/2019 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав. С оглед на това е налице
хипотезата на чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126 ГПК. Съгласно правилото на чл. 126, ал. 1 ГПК,
когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите
страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява
служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената
част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск. Целта на забраната е да се
предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно
произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне
обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът,
пред който е образувано по[1]късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно,
след като констатира недопустимостта на предявения иск. Тоест, разпоредбата по своята
правна същност е антиципиран отвод за сила на пресъдено нещо – така Решение № 119 от
17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3368/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 471 от 16.01.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1522/2010 г., IV г. о., ГК . В случая е без значение обстоятелството, че
формално по главните искове петитумът на ищеца за установителни искове, тъй като същите
са предявени при условието на чл. 422 ГПК, като се цели да се установят вземанията
инкорпорирани в заповедта за изпълнение, която е изпълнително основание – арг. чл. 404, т.
1 ГПК. Идентичен е резултатът при постановяване на осъдително съдебно решение, което
също представлява изпълнително основание – арг. чл. 404, т. 1 ГПК. Тъй като
производството по предявените установителни искове, при условията на чл. 422 ГПК не е
приключило, а евентуално съединените осъдителни искове са предявени между същите
страни, на същото основание и същото искане, то последните се явяват процесуално
недопустими. За пълнота е необходимо да се изясни и обстоятелството, че обстоятелството
дали вземанията са обявени за предсрочно изискуеми не обуславя различно основание на
иска – така Решение № 15/09.05.2017г. по т. д. № 60034/2016г. на ВКС, I г.о; Решение №
139/5.11.2014 г. на І-во т.о. по т. д. № 57/2012 г.; Решение № 7/19.05.2017 г. по гр. д. № 60053
/2016 г. на ВКС, ГК, II г. о. „…не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна
връзка по договора за кредит при условията договорени от странитекредитор и
кредитополучател. Липсата на точно изпълнение по тях, без настъпилите последици на
надлежно обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит,
съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване
на задължението – главница и лихви, следва да бъде съобразено в рамките на исковото
производство по чл. 422 ГПК. Длъжникът – ответник по иска дължи изпълнение макар и
само до онази част, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните.“.
Тоест, предсрочната изискуемост касае единствено изгубване от длъжника на предимството
на срока – арг. чл. 71, ал. 1 ЗЗД. Извод в противна насока не би могъл да се направи и от
възприетото в Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. В тази
насока настоящият съдебен състав е съобразил и постановките на Тълкувателно решение №
3
8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 349615/05.12.2023 г.,
подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу В.
В. И., ЕГН: **********, в частта по предявените евентуални осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за следните суми: сумата 6427,69 лв., представляваща главница по договор за кредит №
.............. г., ведно със законна лихва за период от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 2351,76 лв., представляваща възнаградителна лихва за период от 01.02.2022 г. до
11.04.2023 г., сумата 875, 07 лв., представляваща мораторна лихва за период от 02.02.2022 г.
до 28.04.2023 г., като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 66778/2023 г. по описа на
СРС, 151 състав, в тази му част.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.03.2025 г. от
14.00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените с
исковата молба задачи при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Р. С., който да бъде уведомен за поставените задачи
след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи оригинал на документи.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 22964/2023г. по описа на СРС, 151 състав.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с
приложенията към него.
Опреелението в прекратителната част може да бъде обжалвано в едноседмичен срок
от съобщението до страните с частна жалба пред Софийският градски съд, а в останалата
част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4