Решение по дело №422/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на Община Б., представлявана от „Р. Б.”Е., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н С., ул.”Г.” № ., представлявано от Е.В. и М.А. – изпълнителни директори, чрез адв.В. М.-Т. и адв.Г.А. – и двамата от САК насочена против Решение № 3289/19.04.2012 г. на РС Б., постановено по гр.д. № 1882/2011 г. по описа на същия съд.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост.

Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и по същество уважаване на заявената искова претенция.

В постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор по въззивната жалба от процесуалния представител на ответника доводите във въззивната жалба се оспорват изцяло и се поддържа правилност на атакувания съдебен акт.

Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като прецени събраните пред първоинстанционния съд доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно между страните, а е установено и от приобщените писмени доказателства, че същите са били обвързани от договор за управление /поръчка/ от 11.01.2010 г. /л.5 – л.7 от първоинстанционното дело/, при клаузите, уговорени в него, който е бил едностранно предсрочно прекратен от въззивника.

Това е станало с уведомление изх.№ 027/03.01.2011 г., с което въззивникът е уведомил въззиваемата, че на осн.чл.7 от договора за управление прекратява последния поради грубо нарушение и неизпълнение на задълженията на въззиваемата по организация, надлюдение и контрол на дейността на персована в управлявания от нея офис, констатирано при извънредна проверна от отдел „Вътрешен одит” на Банката, докладвана на Райфайзенбънк Б. на 20.12.2010 г.

Съобразно уговореното между страните при тези хипотеза поръчващия не дължи обезщетение за предсрочно прекратяване на договора, за разлика от хипотезата на чл.6 от същия.

От представения и приет като доказателство по делото одитен доклад във връзка с констатирани дефицити и груби нарушения на вътрешните правила и процедури в касовата дейност на офис Б. 1, чийто управител е била въззиваемата се установява, че цел и обхват на одита са били цялостна проверка на касовата дейност на офис Б. 1, във връзка с получен анонимен сигнал за системни нарушения на вътрешните банкови процедури и инструкции за работа от страна на тримата оперативни касиери.

При извършване на ревизия на 9-те банкомата, обслужвани от офис Б. 1, се установил дефицит в размер на 405 000 лв.

Става ясно от доклада, че вътрешният одит е извършил преглед на всички касови документи за периода юли 2004 г. - ноември 2010 г., като подробно са отразени и изброени констатираните нарушения, извършени от служителите.

Следва да се отбележи изрично, че по отношение на въззиваемата в доклада не са посочени никакви конкретни нейни нарушения като управител, още по-малко – груби такива.

В хода на производството пред районния съд е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, която районният съд е кредитирал изцяло, въпреки оспорването й от страна на процесуалния представител на въззивника.

Последната е докладвала, че въззиваемата е спазвала вътрешните правила на Банката по отношение на организацията, контрола и наблюдението на персонала и на ежедневните дейности в офиса.

Както констатациите на одитния доклад, така и и представеното от въззивника удостоверение изх.№ 19656/19.03.2012 г. са установили, че че в офис 1 в гр.Б. на Р. са били извършвани неправомерни разпореждания със сметки на клиенти в периода 23.01.2007 г. - 23.11.2010 г. /П. е станала управител едва на 11.01.2010 г./.

Горният факт дал основание на районния съд да заключи, че злоупотребите на посочените в доклада длъжности лица са започнали много преди въззиваемата да заеме длъжността.

Районният съд заключил още, че констатираните злоупотреби не са били вследствие на лошо създадена организация или действия/бездействия на въззиваемата, а вследствие на пропуски в цялостната организация и правилата, създадени от Ръководството на Банката, и на пробив в организацията на сигурността на Банката, създадена от Централното управление.

Посочил, че от одитния доклад 2010 г. за последващия одит на офис Б. и РКЦ Б. ставало ясно, че на 10.06.2010 г. е била извършена проверка на място за степента на изпълнение на отбелязаните с тип "А" констатации в одитния доклад 83/2009 г. на офис Б. 1 и РКЦ Б. и е била дадена положителна оценка относно степента на изпълнение на констатациите в одитния доклад 75/2009 г.

Районният съд кредитирал изслушаната експертиза и в частта й, установяваща че вътрешните банкови документи, касаещи касовата дейност, не съдържат задължения за управителя на офиса за пряк и непосредствен физически контрол на тази дейност на персонала. Регулярните доклади на регионалния супервайзор също не определяли работата на офиса като рискова.

Освен това П. редовно е назначавала ревизии на касите от съответните комисии от служители. Тя не следвало да отговаря за това, че служителите от тези комисии фиктивно са изпълнявали задълженията си, защото не е била длъжна и да предполага, че касиерите неправомерно са се разпореждали с поверените им чужди пари.

Експертизата е дала заключение и относно това, че не се установявали конкретни нарушения на функциите и задачите, определени в длъжностната характеристика на въззиваемата като управител на офиса, касаещи касовата дейност.

По отношение на тези констатации на вещото лице районният съд приел, че са в унисон с проверените вътрешни банкови документи, както и приложените към делото доклади, ревизии, правила и др.

При така приетите за установени пред него факти районният съд навел, че за ищцата в първоинстанционното производство липсвал правен интерес от предявяване на иск за установяване на незаконосъобразното прекратяване на договора й за управление.

Възможността тя да защити накърнените й имуществени права с осъдителен иск съставлявал достатъчна процесуална предпоставка да не се предявява установителен такъв.

В случая въззивникът прекратил договора за управление, като ползвал клаузата в същия, че при груби нарушения на вътрешните правила за работа може предсрочно да го прекрати.

Това обаче не го освобождавало от задължението да докаже по делото, че П. действително е допуснала такива груби нарушения на вътрешните банкови правила.

Подобно доказване не било проведено успешно от страна на Р..

С тези уточнения районният съд приел, че е сезиран сиск за дължимо обезщетение за претърпени вреди от предсрочно освобождаване от длъжност.

Приел, че правоотношението между страните по делото следвало да се квалифицира по чл.280 и следв. от ЗЗДог, тъй като договорът за управление е по естеството си договор за поръчка.

Той е двустранен, възмезден, консенсуален и с продължително изпълнение, като създава трайни отношения между страните, според които довереникът се задължава да извършва от името на доверителя възложените от него действия, като правата и задълженията, възникнали по повод действията на довереника, са в полза и за сметка на доверителя.

Претенцията на П. е за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнението на регламентираните задължения на въззивника при прекратяване на договора.

Посочил, че мандатът предвижда възможност за довереника да иска от доверителя заплащане на разноските, които е направил, и уговореното възнаграждение в случай на предсрочно прекратяване на договора (оттегляне на поръчката - чл.288 от ЗЗДог).

В настоящия случай договорът е бил прекратен предсрочно, без предизвестие и без заплащане на предвиденото и уговорено обезщетение в него.

Правното основание на предявения иск произтичал от договора за поръчка и възможността на довереника да получи възнаграждение и след прекратяване на мандата. Това обезщетение следва да бъде присъдено, след като е налице изпълнение от страна на довереника (ищцата по делото) на задълженията му, свързани с договора за поръчка. По този иск следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е налице валидно сключен договор, който е породил желаните от страните правни последици, както и че ищецът е изправна по него страна.

Договорът за управление е самостоятелен вид договор, който се урежда от гражданското законодателство.

Неизпълнението му е основание за договорна отговорност.

В договорите за управление са уточнени правата и задълженията на страните, механизмът за определяне на възнаграждението по договора и основанията за прекратяването му. След като договорът за управление е прекратен преди изтичането на договорения срок, едностранно, без да са налице предвидените в него основания за това, ищецът е в правото си да претендира договорените обезщетения.

Тази отговорност е договорна и произтича от нарушение на задълженията, които е поела Банката към управителя на офиса по силата на правоотношението, в което се намира с него.

Задълженията на страните, регламентирани в договора, следва да се преценяват и в съответствие с разпоредбата на чл.20 от ЗЗДог.

От събрания по делото доказателствен материал безспорно се установило, че така сключеният договор за управление незаконосъобразно е бил прекратен преди изтичането на срока на действието му, тъй като не са налице изброените причини в уведомлението изх.№ 027/03.01.2011 г. съгласно чл.7 и Приложението към него, както не са налице и посочените основания за това.

При изпълнението на възложените й задължения съгласно договора за управление, П. не била допуснала сочените от въззивника нарушения.

Констатациите от извършената проверка от отдел Вътрешен одит на Банката не са й били връчени, което е и нарушение на чл.22 от Наредба № 10 от 06.11.2003 г. за вътрешния контрол в банките.

Освен това се изяснило в хода на делото, че въззиваемата стриктно е изпълнявала възложената й работа като управител на офиса, при съблюдаване на действащите закони и всички приложими вътрешни правила на Р. (Б.) Е..

Не се установили основанията за прекратяване без предизвестие на договора за управление, сключен на 11.01.2010 г. между страните по делото, поради което и въззивникът следвало да заплати предвиденото обезщетение в размер на договореното тримесечно брутно възнаграждение за неспазения срок на предизвестие, заедно със законната лихва за забава, както и направените от г-жа П. разноски по делото.

При гореустановеното въззивната инстанция в настоящия състав прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване от процесуалнолегитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът е останал недоволен от атакуваното решение.

Същото е валидноидопустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу него са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Районният съд е обсъдил по отделно и в съвкупност всички приобщени пред него доказателства, като след обстойния им анализ правилно е приел за установени релевантните за предмета на спора факти.

Въз основа на същите точно е приложил и материалния закон, като е стигнал до по същество правилни правин изводи.

За избягване на излишно приповтаряне и поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на районната такава досежно правната същност на институтита на чл.288, ал.1 ЗЗД ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД въззивният съд препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

С оглед наведеното във въззивната жалба и за пълнота на изложението тези мотиви следва да се допълнят и в следния смисъл:

Районният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводстваните правила така, както се поддържа с въззивната жалба, поради неправилно разпределяне между страните на тежестта на доказване на релевантните за предмета на спора факти.

Въззивната инстанция намира, че първостепенният съд е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, доколкото в тежест на ищцата по производството е било да установи факта на наличие на договор за поръчка и факта на изпълнение на своите задължения по него, а в тежест на ответника е било поставено доказване наличието на сочените от него предпоставки за предсрочно прекратяване на договора – тези, заявени от него сами в уведомлението под № 027/03.01.2011 г.

Ето защо и оплакванията в горната насока са несъстоятелни.

Несъстоятелни са и оплакванията в насока, че районинят съд не е подложил на съвкупна преценка всички допустими доказателства по делото, а от там и е направил погрешни правни изводи и фактически констатации.

Както се посочи и по-горе, въззивната инстанция счита, че районният съд е обсъдил по отделно и в съвкупност целия събран в хода на първоинстанционното производство и въз основа на техния аналиц е извел точни фактически констатации, респ. – при точно установени факти е приложил правилно материалния закон.

Вярно е, че част от констатациите и изводите му са базирани на изслушаното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, но горното е аргументирано с факта, че тези констатации се подкрепят изцяло и от приобщените писмени доказателства, в голямата си част изхождайки само и единствено от въззивната страна.

Следва да се отбележи, че въззивната инстанция намира единствено основателно оплакването за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в кредитиране на заключението на вещото лице в частта му, съдържащо правни изводи, а не изложение на мнение на експерт, имащ специални знания от областта на банковото дело и счетоводството.

Това нарушение обаче не променя в никакъв случай крайния извод за правилност на атакувания съдебен акт, доколкото констатациите, направени от вещото лице в горната насока, се налагат недвусмислено от преценката на приобщените по делото писмени доказателства, изходящи от въззивната страна, касаещи характеристиката на задълженията на въззиваемата, свързани със заеманата от нея длъжност, респ. – нейните задължения по повод на последната и това дали са изпълнявани стриктно и добре, респ. – в унисон с установената в страната нормативна база и вътрешните правила на банката.

Анализът на тези доказателства в никакъв случай не навеждат на извода, че въззиваемата е допуснатала груби нарушения и неизпълнение по организацията, наблюдението и контрола на дейността на персонала в управлявания от нея офис – клон на въззивната банка, още по-малко – на констатирано такова от извънредната проверка на отдел „Вътрешен одит” на същата банка, докладвана на 20.12.2010 г.

Както изрично се посочи, в този доклад липсват каквито и да е констатации за допуснати от въззивницата нарушения и неизпълени на задълженията й, произтичащи от договора за поръчка.

Изводи за такива нарушения не могат да се правят единствено от факта, че част от служителите на банката, върху работата на които П. не е имала непосредствен контрол, не само са нарушили вътрешните правила на банката при изпълнение на трудовите си задължения, но са извършили и престъпления.

Този обективен факт обаче сам по себе си не може да наведе на извод за неточно изпълнение на задълженията на въззваемата по договора от 11.01.2010 г., доколкото дори не е изяснето по делото /а и не е било негов предмет/, дали горните действия на други служители на банката въззивник са били извършени само и единствено през времетраенето на процесния договор между страните.

Нещо повече - посоченото поведение на други служители на банката не е било установено и от пряко отговорните за контролирането им лица /регионалня супервайзов/, вкл. от проверките на други служители, натоварени с такива функции, само няколко месеца преди установяване на липсите.

Поради последното и атакуваното решение следва да се потвърди, а в тежест на въззивника да се поставят сторените от въззиваемия по делото разноски в размер на 350 лв. за възнаграждение на процесуалния му представител пред настоящата инстанция.

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.272 ГПК , Окръжен съд гр.Б.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3289/19.04.2012 г. на РС Б., постановено по гр.д. № 1882/2011 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Р. (Б.) Е., ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр.С., район С., ул.Г. № ., представлявано от Е. М. В. и М. Т.П., да заплати на Р. Х. П., ЕГН *, адрес гр.Б., ул.Т. А. № , бл., ап., сумата от 350 /триста и петдесет/ лева разноски по делото пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: