Определение по дело №297/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 669
Дата: 20 септември 2021 г. (в сила от 7 декември 2021 г.)
Съдия: Кремена Григорова Борисова
Дело: 20217270700297
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№..........

 

гр. Шумен, 20.09.2021г.

 

Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Административен съдия: Кремена Борисова

 

като разгледа докладваното от съдията АД № 297 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на П.Й.Н.,***, срещу Заповед № РД-04-75/30.07.2021г. на директора на ОДЗ – Шумен, с която на основание чл. 10а, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и чл. 13, ал. 1 от Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители е обявен конкурс за заемане на длъжността „главен директор“ на Главна дирекция „Аграрно развитие“, Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Шумен. Оспорващият счита, че Заповедта се явява незаконосъобразна, тъй като органът по назначението не се съобразил с изискването на чл. 14, ал. 4 от Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители да включи в обявлението за оповестения конкурс указанието, че българските граждани, които са преминали срочна служба в доброволния резерв по чл. 59, ал. 1 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, се ползват с предимство при кандидатстване за работа в държавната администрация при постигнати равни крайни резултати от проведената процедура, и доколкото жалбоподателят отговаря на тези изисквания неприлагането на това изискване би повлияло негативно върху резултата му при евентуално класиране с равни резултати. По тези съображения Н. оправя искане за отмяна на Заповед № РД-04-75/30.07.2021г. на директора на ОДЗ – Шумен.

Съдът след преценка на материалите по делото, съобрази представените с жалбата писмени доказателства и тези от административния орган, като достигна до следните изводи:

Със Заповед № РД-04-75/30.07.2021г. директорът на ОДЗ – Шумен на основание чл. 10а, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и чл. 13, ал. 1 от Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители е обявил конкурс за заемане на длъжността „главен директор“ на Главна дирекция „Аграрно развитие“, Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Шумен, като е определил минималните специфични изисквания за заемане на длъжността, начина на провеждане на конкурс, утвърдил е документите, необходими за кандидатстване и е посочил мястото за подаването им, срока за това и местоположението, на което ще се обявяват списъците или другите съобщения във връзка с конкурса.

С протокол № 1 от 16.08.2021г. определената конкурсна комисия е посочила кандидатите, допуснати до конкурс. Сред тях е и жалбоподателят П.Н.. Вторият етап от конкурсната процедура е проведен на 01.09.2021г., като по време на конкурса са присъствали П.Н. и Ц.В.И.. Резултатите от проведения тест са обективирани в Протокол № 3 от 01.09.2021г. на конкурсната комисия, като на първо място със 70 точки е определен П.Н., а Ц.И.е получила 67 точки. В резултат на това и двамата кандидати са допуснати до провеждане на интервю, насрочено за 03.09.2021г.

На 01.09.2021г. П.Н. е депозирал заявление до директора на ОДЗ – Шумен, с което е поискал да бъде запознат със Заповед № РД-04-75/30.07.2021г. Впоследствие на 02.09.2021г. Н. я е оспорил по съдебен ред, по повод на което е образувано и настоящото административно производство.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е недопустима, както и че производството образувано по нея следва да бъде прекратено, по следните съображения:

Съдът намира, че оспорената заповед не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Направените със заповедта волеизявления от административния орган за обявяване на конкурс за длъжност по служебно правоотношение при определени изисквания за заемане на длъжността не рефлектират върху правен или законен интерес на жалбоподателя, поради което не подлежат на контрол за законосъобразност. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за държавния служител постъпването на държавна служба в съответната администрация задължително се предхожда от конкурс. Конкурсът се провежда по реда и начина, предписани в Закона за Държавния служител и Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители, и цели осигуряване на равен достъп на кандидатите за заемане на свободна длъжност в администрацията. Според законовата регламентация конкурсът се обявява от органа по назначаването със заповед, която следва да съдържа изброените в чл. 13, ал. 1 от Наредбата реквизити. Обявяването за конкурса се публикува в регистъра по чл. 61, ал. 1 от Закона за администрацията в един централен ежедневник и местен ежедневник и се поставя на общодостъпно място. Кандидатите за заемане на длъжности за държавни служители подават писмено заявление за участие в конкурса. Недопускането до участие в конкурса може да бъде обжалвано от засегнатото лице пред органа по назначаването, чието решение е окончателно и не подлежи на съдебен контрол. Преценката на комисията, провела конкурса и класирането на кандидатите, успешно издържали конкурса също подлежат само на административен контрол от органа по назначаването. Съдебният контрол за законосъобразност на издаваните актове при провеждане на конкурсната процедура е изрично изключен с разпоредбите на чл. 10в, ал. 4 и чл. 10д, ал. 2 от ЗДСл. Производството по провеждане на конкурс за заемане на длъжност по служебно правоотношение е административно по своя характер. То започва служебно по инициатива на органа по назначаване, с издаване на заповед по чл. 10а, ал. 1 от Закона за държавния служител. Актовете за обявяване на конкурс, сами по себе си не създават права и задължения на адресатите, независимо от формата и наименованието им. С тях не са накърнени или застрашени права и законни интереси на жалбоподателя, тъй като не ограничават правото му да участва в обявените конкурси и същите не са приключили с краен, завършващ в процедурата акт, поради което не съставляват индивидуални административни актове по определението на чл. 21 АПК. В случая не намира приложение и общата клауза за обжалваемост на административни актове по чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, която урежда правото на съдебна защита на гражданите и юридическите лица срещу административни актове, които ги засягат, но ако не са изрично изключени със закон от съдебен контрол. Според цитираната по-горе нормативна уредба издаваните актове при провеждане на конкурсната процедура по реда на Закона за държавния служител не подлежат на съдебен контрол. Следователно не са налице предпоставките визирани в конституционната норма, при които предвидения в нея принцип може да бъде приложен - оспорените актове не рефлектират пряко с негативен ефект в правната сфера на жалбоподателя и по силата на законовите разпоредби не подлежат на контрол за законосъобразност по съдебен ред.

Следва да се посочи също, че оспорената заповед не засяга пряко законни права и интереси на жалбоподателя. П.Н. е допуснат до участие в обявения конкурс, а след решаване на изтегления тест е участникът с най-висок резултат. Пропускът в обявлението да бъде възпроизведено правилото на чл. 14, ал. 4 от наредбата не води на противен извод и доводите за хипотетична вероятност за възникване на неблагоприятен резултат за него при равен резултат с друг кандидат не могат да бъдат кредитирани. Редът за защита на правата на участниците в конкурса, които не са класирани на първо място е регламентиран с чл. 10д, ал. 3 от ЗДСл, като компетентен орган е този по назначението, чието решение не подлежи на съдебен контрол. С тази възможност би разполагал и жалбоподателят.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице абсолютните процесуални предпоставки за законосъобразното протичане на административното производство, доколкото не е налице годен за обжалване акт и липсва правен интерес от оспорването на процесната заповед. Липсата им е основание за прекратяване на производството.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК съдът: 

 

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Й.Н.,***, срещу Заповед № РД-04-75/30.07.2021г. на директора на ОДЗ – Шумен, с която на основание чл. 10а, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и чл. 13, ал. 1 от Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители е обявен конкурс за заемане на длъжността „главен директор“ на Главна дирекция „Аграрно развитие“, Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Шумен.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 297/2021г. по описа на Административен съд – Шумен.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

          Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.

 

     Административен съдия: