Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
21.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и десети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №78/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от В.А.А., А.А.М., С.А.М., А.А.Д. и С.А.С., срещу З.А. АД, с която са предявени искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от по 110000 лв., частичен от по 200000
лв., представляваща обезщетение за вреди от произшествие, осъществено на 19.05.2017
г., вследствие на което е настъпила смъртта на А.Д.А. – съпруг на баща на ищците.
Ищците твърдят, че като последица от произшествието,
осъществило се на 19.05.2017 г. по вина на лице, гражданската отговорност на
което е застрахована при ответника, е починал А.Д.А. – техен съпруг и баща. От
загубата са понесли неимуществени вреди – болки и страдания. Претендират
законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата и
направените разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
произшествието да е причинено от застрахования при него водач, твърди че същото
се дължи изцяло на противоправните действия на
починалия. Позовава се на съизвършителство – равно участие
в причиняването на вредоносния на водача на автомобила и на починалия,
управлявал каруца. Претендира разноски.
Третото лице помагач оспорва исковете по основание и
размер.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от писмените доказателства (констативен
протокол, протокол за оглед и фотоалбум, съставени в
рамките на досъдебното производство), гласните доказателства – показанията на
свидетеля-очевидец Н.А. и двете изслушани авто-технически
експертизи, че на 19.05.2017 г. път 49 (Разград – Кубрат), преди ж.п. прелеза
за с. Просторино, е настъпило пътно-транспортно
произшествие при следния механизъм: лек автомобил „Сузуки“
с рег. № *******се е движил д дясната пътна лентас
посока от гр. Кубрат към гр. Разград, със скорост от около 88 км/ч, като в
същото време с въщата лента и в същата посока се е
движела каруца, управлявана от А.Д.А., като каруцата не е била обозначена с
монтирани светлоотразители, източник на светнина или по друг начин. Водачът на лекия автомобил е
задействал аварийно спирачната система веднага след възприемане на каруцата,
въпреки това се е реализирало ПТП, като автомобилът с предната си част челно е
ударил каруцата в задната й част. След удара каруцата е била отхвърлена напред,
както и водачът й, който се установил на пътното платно. При настъпване на
удара автомобилът се е движил с включени къси светлини – за последното сочат
както двете експертизи, така и показанията на свидетеля А.. Ударът е бил
непредотвратим при скоростта, с която се е движил лекия автомобил – 88 кв/м, но е предотвратим при движение със скорост от 61 км/ч
или по-ниска. Основната разлика между първоначалната и повторната авто-техническа експертиза се изразява в мястото на
настъпване на удара – първоначалната експертиза, изготвена от вещото лице инж. В.П.
приема, че местото на удара е в лентата за насрещно движение и същият е
настъпил след предприемане на изпреварване на каруцата от страна на лекия
автомобил и рязко навлизане на каруцата пред автомобила в лентата за насрещно
движение, докато вещото лице инж. И.Т. в повторната експертиза приема, че
ударът е настъпил в лентата за движение на лекия автомобил веднага след
аварийно задействане на спирачките – поради недостатъчното разстояние и
невъзможност за преустановяване на движението на автомобила преди до достигне
до каруцата. Съдът възприема изводите на повторната експертиза, като приема за
убедителна и логична обосновката, дадена от вещото лице Т., основана на
конкретни находки – спирачни следи, задиране по асфалта, място на установяване
на каруцата, тялото на пострадалия и отломки и как същите се разпръскват след
удара в зависимост от посоката и скоростта на движение на автомобила. Поради
това съдът възприема механизма съгласно повторната експертиза, съответно –
изводите на вещото лице инж. И.Т. за предотвратимост
на произшествието. Следва да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на
свидетеля Н.А. в частта относно посоката на движение на каруцата – свидетелят
сочи, че каруцата е излязла на пътя от крайпътна нива пред автомобила му
непосредствено преди удара, но тези сведения не се подкрепят от нито едно от останалите
събрани доказателства, нито от физическите следи, оставени на място и
удостоверени в огледния протокол, интерпретирани от
двете приети по делото експертизи. И двете вещи лица сочат, че ударът е бил
челен – с предната част на автомобила е ударена каруцата в задната й част, а не
страничен за каруцата, какъвто би бил, ако тя се е включила перпендикулярно по
пътя от крайпътна нива.
При така установения механизъм съдът приема, че процесното
произшествие е настъпило в следствие на противоправното поведение на водача на
лекият автомобил „Сузуки“, който е извършил нарушения
на чл.20, ал.2 ЗДвП, като не се е движил със скорост, съобразена с конкретните
условия на видимост и по-специално – зоната, осветена от фаровете му, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Установява се от представените писмени доказателства,
че в следствие на произшествието е настъпила смъртта на водача на каруцата А.Д.А..
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи:
взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на
съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът се разширява чрез
включване по изключение на всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Видно от представеното
удостоверение за наследници (л.16), починалият е оставила наследници по закон В.А.А. – съпруга и А.А.М., С.А.М., А.А.Д. и С.А.С. - дъщери.
За
установяване на твърдените неимуществени вреди е разпитан свидетелят Н.В.И.,
живеещ на семейни начала с ищцата А.Д.. Свидетелят сочи, че ищцата А.Д. и
ищцата С.М. са рождени дъщери на починалия, а другите две дъщери - А.М. и С.С., не са му рождени дъщери – имат други биологични бащи,
но са „припознати“ (по думите на свидетеля) от починалия А.Д.. Свидетелят
разказва още, че ищците А.Д. и С.М. са поддържали близки и топли отношения с
баща си – разбирали са се с него, събирали са се заедно, прекарвал е с двете си
дъщери по-голямата част от годината. Двете дъщери тежко понесли загубата му,
посещават често гроба му. Другите две дъщери А.М. и С.С.
не поддържали връзка с починалия – вижда ли се веднъж годишно – само по повод,
те двете поддържали връзка с биологичните си бащи. Ищцата В.А. по мнение на
свидетеля не е понесла тежко смъртта на съпруга си – макар последно да са живеели
заедно, двамата са били разделени за период от 4 години, като в последните 5-6
години от съвместния им живот ту се разбирали, ту се карали. Свидетелят дава
мнение, че ищцата В. не е понесла тежко смъртта на съпруга си, за него „тя се е
отървала от един пияница“, но в същото време свидетелят сочи, че В. разказва,
как без съпруга си се мъчи повече.
По
изложените съображения съдът намира, че са налице петте елемента от фактическия
състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди
и причинна връзка между деянието и вредите. По делото се установи
противоправното деяние на водача на лекия автомобил „Сузуки“
с рег. № *******, неговата вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на А.Д.А.. Съдът приема, че фактическите
и родствените отношения между починалия и ищците В.А.А.,
С.А.М. и А.А.Д.. За съпругата В.А., макар мнението на
свидетеля да е, че за нея няма загуба, тъй като „се е отървала от пияница“,
възприетото от него е, че й е тежко след смъртта му, което сочи, че е понесла
психически и емоционални страдания от загубата му. Обстоятелството, че в
миналото са били разделени за период от 4 години, не обуславя извод за трайно
влошени отношения – свидетелят сочи, че през последните 5-6 години съпрузите са
живели заедно. Ето защо съдът приема, че не са налице трайно влошени отношения
между съпрузите, което да обуславя извод за липса на понесени психически
страдания. По тези съображения съдът приема, че в полза на В.А.А., С.А.М. и А.А.Д. са възникнали
вземания за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.
Неоснователно
е искането за присъждане на обезщетения на ищците А.А.М.
и С.А.С.. От разпита на свидетеля Н.И. се установява, че последните две не
поддържали отношения с баща си – виждали се не повече от веднъж годишно, а след
смъртта му не посещават гроба му, нито са дали външен израз на страдание от
понесената загуба. Свидетелят обяснява, че двете „не са го имали за баща“,
защото не е бил техен биологичен баща, а поддържали връзка с биологичните си
бащи. Поради това следва да се приеме, че е налице основанията на т.III на ППВС №4/1961 г. и между двете ищци и починалият им
баща е било налице отчуждение (лоши лични отношения по см. на т.III на ППВС №4/1961 г.), поради което нямат право на
обезщетение за неимуществени вреди.
При
определяне на размера на вземането, възникнало в полза на В.А.А., С.А.М. и А.А.Д. и на
основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти –
възрастта на починалия (71 г.), възрастта на ищците (В.А.А.
– 65 г., С.А.М. – 45 г. и А.А.Д. – 42 г.); обстоятелството,
че дъщерите имат свои семейства и не са живели в едно домакинство с баща си, че
отношенията на починалия и съпругата му са имали непостоянен характер – в
известен период са били разделени, а по време на съвместния им живот в
последните години преди произшествието са имали семейни кавги, както и същността
на съпружеската връзка и връзката родител-дете. При преценка на посочените
критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на по 80000 лв.
Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на родител и
съпруг са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде
определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е
стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на
реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на
задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените
по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от
конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата
от 80000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива
компенсация за претъпените от тях неимуществени вреди.
Основателно
е възражението на ответника за съпричиняване. Установи се по делото, че пострадалият
е управлявал каруца през тъмната част на денонощието, без поставени светлоотразители или светлинен източник. Съдът приема, че с
това пострадалият е нарушил изискванията на чл.71, ал.1 ЗДвП, според който
всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта - отзад
вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина От авто-техническите експертизи се установява, че ако каруцата
е била оборудвана със светлоотразители или светлинен
източник, водачът на процесният автомобил щеше да има възможност да я забележи от
по-голямо разстояние, съответно – да спре аварийно и да предотврати настъпване
на произшествието. От представените писмени доказателства от досъдебното
производство – Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията
на алкохол в кръв се установява, че пострадалият към момента на смъртта си е
имал етилов алкохол в кръвта в количество 1,72 промила. С това пострадалият е
нарушил забраната на чл.5, ал.3 ЗДвП да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Количеството алкохол в
кръвта отговаря на средна степен на алкохолно опиване, която се характеризира с
нарушена е координация на движенията, забавени реакциите, нарушение на мисленето
и когнитивните способности. Съдът приема, че това е възпрепятствало пострадалия
в осъществяване на правилната преценка на пътната обстановка, включително при
необходимост да се движи в банкета крайно в дясно, за да избегне
съприкосновение с моторните превозни средства. Поради това съдът приема, че
пострадалият, в равна степен с водача на лекия автомобил е станал причина за
настъпване на процесното произшествие и определените обезщетения следва да се
намалят с процент, съответен на приноса му, а именно – с 1/2 – до сумата от 40000
лв.,
Основателно
е искането за присъждане на законната лихва, но същата не се дължи от деня на
деликта, както се претендира. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава
отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху
обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от датата
на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. По делото от кореспонденцията със
застрахователното дружество (л.18) е видно, че претенцията от името на ищците е
предявена на неизвестна дата, не по-късно от 09.09.2017
г., когато ответникът е уведомил ищците, че намира същата за неоснователна. От
това съдът приема, че уведомяването е извършено на тази дата и претенцията за
лихва за забава е основателна, считано от 09.09.2017
г.
По
изложените съображения съдът приема, че исковете на В.А.А.,
С.А.М. и А.А.Д. са основателни за сумата от по 40000
лв. за всяка и следва да се отхвърлят за разликата до пълния предявен размер, а
исковете на А.А.М. и С.А.С. – да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
На процесуалния представител на ищците следва да
се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА, съразмерно с
уважената част от иска – за сумата от 3280,58 лв., включващо и ДДС.
На ответника следва да се присъди сумата от 379,18
лв., представляваща разноски за експертиза, депозит за свидетел и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 4800 лв. – държавна
такса и сумата от 450 лв. – разноски.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:*******, да заплати на В.А.А., ЕГН:**********,
С.А.М., ЕГН:********** и А.А.Д., ЕГН:**********,
на основание
чл.432, ал.1 КЗ, сумата от по 40000
лв. на всеки, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от смъртта на А.Д.А. при
произшествие, осъществено на 19.05.2017 г., заедно със законната лихва от 09.09.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до
пълните предявени размери от 110000 лв., частични от 200000 лв., както и
исковете по чл.432, ал.1 КЗ, предявени от А.А.М., ЕГН:**********, и С.А.С.,
ЕГН:********** – изцяло, в пълните им предявени размери от 110000 лв.,
частични от 200000 лв.
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:*******, да заплати на адв. П.К., адрес: ***, на основание чл.38 ЗА сумата от 3280,58 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, с включен ДДС.
ОСЪЖДА В.А.А., ЕГН:**********,
А.А.М.,
ЕГН:**********, С.А.М., ЕГН:**********, А.А.Д., ЕГН:**********,
и С.А.С., ЕГН:**********, да заплатят на З.А. АД, ЕИК:*******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 379,18 лв., представляваща съдебни
разноски.
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:*******, да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 4800 лв.,
представляваща дължима държавна такса и сумата от 450 лв., представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: