Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 29.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 15396 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение
№160690 от 08.07.2019 г. по гр. д. № 85878 по описа за 2017 г. СРС, ГО, 31-ви състав е осъден Т.К.Д., ЕГН ********** да заплати на Р.Г.З.,
ЕГН ********** на основание чл. 31,
ал. 2 от ЗС сумата от 2849,83 лева, представляваща обезщетение за ползването от
страна на ответника на собствената на ищцата 1/3 идеална част от правото на
собственост върху двуетажна сграда с двор, находяща се в гр.София, ул.Професор
***********за периода от
01.09.2016г. до 06.12.2017г., като е
отхвърлен предявения иск за
разликата над сумата от 2849,83 лева до
пълния предявен размер от 3000 лева.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Т.К.Д. с излагане на доводи, че е неправилно.
Заявява, че неправилно СРС е приел за доказани предпоставките за уважаване на
иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС. В проведеното производство не е доказано, че ответника
ползва и си служи с целия имот. Напротив, в производството е установено, че
същият ползва и си служи само с жилището на втория етаж от къщата, а не и с
това на първия етаж. Сочи, че от събраните по делото доказателства е
установено, че ищцата има достъп до имота и въз основа на него е изнесла цялото
обзавеждане от жилището на първия етаж, като от своя страна с тези си действия
е направила невъзможно ползването му. Заявява, че апартамента на първия етаж е
останал празен и негоден за обитаване и ползване като жилищен имот. С оглед
това е невъзможно и определяне на наем и обезщетение по посочения ред. Освен
това именно действията на ищцата по изнасяне на вещи от това жилище е
установено, че същата има достъп до имота.
Отправя искане за отмяна
на първоинстанционното решение и отхвърляне на претенцията. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор от ищцата Р.Г.З.,
в който е изразено становище за нейната неоснователност. Поддържа, че в
производството е установено, че ответникът е създавал пречки на ползването на
другия съсобственик /ищцата/ за исковия период. Противопоставя се на изложените
правни и фактически доводи, че с действията си е направила невъзможно
ползването на съсобствената вещ. Поддържа, че движимите вещи, които е изнесла
от съсобствения имот са наследени от брат й, както и че тези действия са били
извършени от нея преди изпращането на нотариална покана. В отговор ответникът е
отказал правото й да ползва и се разпорежда с нейната част, като е заявил, че
ще упражни правото си на задържане.
Поддържа, че ползването
на имота не е разпределено между страните.
Заявява, че в приетото
пред първата инстанция заключение е посочено как е определено дължимото
обезщетение и оплакванията на жалбоподателя са неоснователни. Отправя искане за
потвърждаване на решението. Претендира
разноски.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият състав намира
постановеното от СРС, 31-ти състав, решение за валидно, допустимо и правилно.
Във връзка с
доводите във въззивната жалба, съдът намира следното:
За да постанови
решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в производството е установено, че страните са съсобственици на двуетажна къща с
двор, находяща се в гр.София, ул.**************, при квоти 1/3 за ищцата и 2/3 за ответника, както и че имотът в процесния период 01.09.2016г. до 06.12.2017 г. се е ползвал само от ответника, поради което последния дължи обезщетение в размер на 2849,83 лева. Така,
съдът е приел за установени всички предпоставка за уважаване на иска по
чл.31, ал.2 ЗС.
Фактическите констатации
на СРС и изложените мотиви са правилни, като същите са установени и от
въззивната инстанция, която ги споделя напълно и препраща към тях на основание
чл.272 ГПК.
По същността си
писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС представлява едностранно волеизявление,
отправено от лишения от ползване съсобственик, до съсобственика, ползващ общата
вещ, с което се иска заплащане на обезщетение за ползата, от която първият е
лишен. То може да е нарочно или да се съдържа в друг писмен акт. Законът не
посочва какъв да бъде този писмен акт. Най-често това е исковата молба, с която
се претендира самото обезщетение. Друга проявна форма на писмения акт са
нотариалната покана и телеграмата.
За присъждане на
съответното парично обезщетение в случаите на съдебна делба значение на писмено
поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС има и исковата молба за делба, ако
съдържа такова волеизявление. Такова значение може да има и заявеното в съдебно
заседание искане от страната, която не ползва имота, направено в присъствието
на ползващия общата вещ, а с отразяването му в съдебния протокол се спазва
изискването за писмена форма.
Трайната съдебна
практика, включително и формираната с решения по чл. 290 ГПК, както и ТР № 7 от
02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС приемат, че веднъж отправено, писменото поискване
се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика. Затова не е необходимо за всеки нов
период от време да се отправя нова покана. Оттук следва, че то не може да
прояви правното си действие ако не е налице на съсобственост, както и преди
такава да е възникнала.
При така изложеното се
налага извод, че изпратената от ищцата до ответника нотариална покана връчена му лично на 25.08.2016
г. се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика. За исковият период от 01.09.2016г. до 06.12.2017 г. не са изложени
твърдения и съответно не са ангажирани доказателства за прекратяване на
собствеността или прекратяване на ползването. С оглед това доводите на въззивника
за неправилно приложение на материалния закон в посочения смисъл, съдът намира
за основателни.
Възраженията на
ответника, че с нотариалната покана е поискано прекратяване на съсобствеността
и съответно е предложено изкупуване на частта притежавана от ищцата, като
същата не съдържа искане за заплащане на обезщетение, съдът намира за
неоснователни. Както бе посочено писменото поискване
по чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление
за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено
формата, но не и съдържанието. В случая, в
писмена форма е отправено искане за осигуряване на достъп и предоставяне на
ключове за имота. С писменото
поискване неползващият вещта съсобственик изявява желанието си да се ползва от
нея, като след поискването изключителното ѝ ползване от другия
съсобственик става неправомерно. Обезщетението по чл. 31, ал. 2 от ЗС е
предвидено като компенсация срещу неправомерното изключително ползване на
съсобствената вещ от единия съсобственик.
Установява се, че с отговора на нотариалната покана ответникът е заявил,
че желае да му бъде върнато цялото изнесено имущество, за да се възстанови
обзавеждането на етажа, като до възстановяване на движимите вещи, оставени от
семейство С. или до плащане на равностойността им в пари ще ползва правото си
на задържане. Същевременно чрез показанията на свидетеля
Н.Ч.се установява, че заедно с
ищцата са посетили процесния имот лятото на 2016г., като ищцата е опитала да
влезе в имота, но установили, че е заключено. След
това ищцата се обадила на
ответника, който излязъл от къщата /в
проведеното съдебно заседание пред СРС свидетелят разпознава Т.Д., който се намирал в съдебна зала/, и казал на
ищцата „махай се, нямаш работа тука“.
Изложените доводи във въззивната жалба, че ответникът не ползва целия съсобствен имот, а само
жилището на втория етаж, поради което не възпрепятства достъпа на ищцата до имота и
първия етаж са неоснователни.
Съсобствеността е правно състояние, при което едновременното съществуване на
няколко взаимно свързани права на собственост на различни лица върху една и
съща вещ, поражда специфични вътрешни отношения между съсобствениците по повод
използването на общата вещ, които са регламентирани с нормата на чл.31 от ЗС. В съдебната
практика се приема, че употребения в, ал. 1 на чл. 31 от ЗС термин
"си служи" е синоним на използвания в, ал. 2 на същия член термин
"се използва лично". Използва лично общата вещ оня съсобственик,
който я употребява такава, каквато е, за постигане на цели, за задоволяване на
интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално
предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията й и да
накърнява свойствата ѝ. Тъй като всеки съсобственик притежава свое
самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на
другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална
част - той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите
съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им. Правото
на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на
служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на
еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС -
съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което
тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на
другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато един от
съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че
препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може
да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението ѝ
за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва лично по смисъла
на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата
вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик
си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия,
осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което
безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с
действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги
реализират.
Ползването на
недвижим имот от страна на единия от съсобствениците по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС се
изразява в установяване на фактическа власт върху имота по начин, който да
препятства достъпа на другия съсобственик до този имот и съответно възможността
му да ползва имота съобразно правата си в съсобствеността. Подобно препятстване
би било налице ако само единия от съсобствениците разполага с ключ, а оттам и с
достъп до имота, докато другият съсобственик е лишен от възможността за достъп,
а оттам и от възможността за реално ползване, дори част от помещенията да са
свободни и да не се ползват от никого, като в случая е налице именно посочената
хипотеза. Както бе посочено, чрез показанията
на свидетеля Н.Ч.се установява, че ищцата не е имала ключ от къщата при
посещението си лятото на 2016 г. и достъп до имота й е бил осигурен от
ответника. Не се установява различно обстоятелство и от отговора на нотариалната
покана, който ответника е изпратил до нея от м.09.2016 г. Напротив в същия е
отразена волята на последния да упражни право на задържане на имота до уреждане
на споровете им във връзка с движимите вещи изнесени от ищцата преди това,
който спор не е предмет на настоящето производство. Поради това съдът намира, че ответникът не доказа, че през
процесния период е предоставил на ищцата възможност да ползва имота съобразно
правото й на собственост, а страните не спорят, че вторият етаж от имота се
ползва и понастоящем само от ответника.
Предпоставките
за уважаване на иск по чл.31, ал.2 ЗС са три: имотът да е съсобствен на
страните, ищецът като неползващ съсобственик да е отправил искане за заплащане
на обезщетение за ползите, от които е лишен към ползващия имота съсобственик и
последният да ползва имота изцяло или да ползва площ, по –голяма от
съответстващата на правата му в съсобствеността. В случая е налице доказване и
по трите предпоставки.
От приетата по
делото СТЕ, се
установява размера на обезщетението – ползата, от която е бил лишен и която се
изразява в размера на средномесечния пазарен наем за имота,
предмет на делото при съобразяване, че
първия етаж от къщата е необзаведен, т.е дължимото от ответника обезщетение следва да бъде определено на сумата 2849,83
лева, съответна на притежаваното от ищцата право в
съсобствеността 1/3 ид.ч., до
който размер правилно предявеният иск е приет
за основателен. Оплакванията на въззивника, че съдът не е отчел установеното
обстоятелство, че първия етаж от къщата е без обзавеждане, съдът намира за
неоснователни. Както бе посочено за определяне дължимото обезщетение е взета
предвид посочената стойност по допълнителната СТЕ при отчитане, че първия етаж
е необзаведен, а втория етаж е обзаведен.
Поради съвпадане
изводите на
двете съдебни инстанции, обжалваното решение в посочената част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход
на спора, на основание
чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна се следват сторените в производството
пред въззивната инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 426.00 лв.
Водим от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №160690 от 08.07.2019 г. по
гр. д. № 85878 по описа за 2017 г. СРС, ГО, 31-ви състав, в частта,
с която е осъден Т.К.Д.,
ЕГН ********** да заплати на Р.Г.З., ЕГН ********** на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата от 2849,83
лева, представляваща обезщетение за ползването от страна на ответника на
собствената на ищцата 1/3 идеална част от правото на собственост върху
двуетажна сграда с двор, находяща се в гр.София,
ул.**************за периода от 01.09.2016г. до 06.12.2017г.
ОСЪЖДА Т.К.Д., ЕГН ********** да заплати на Р.Г.З.,
ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 426.00 лв.-разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.