ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 833
гр.Плевен, 16.06.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева частно касационно
административно-наказателно дело № 398 по описа на Административен съд -
Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК.
С Решение № 260108 от 8.03.2021 г., постановено по
анд № 2108/2020 г., Районен съд-Плевен е отменил Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматгизирано техническо средство или
система серия К №2239705/9.08.2018 год., издаден от ОД на МВР-Плевен, с който
на основание чл.189, ал.4 от ЗДП, на Ю.Л.Т.-И. от гр.Перник, ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДП.
Решението на РС-Плевен като необжалвано, е
влязло в законна сила на 6.04.2021 год., видно от отбелязването върху същото.
На 9.04.2021 год. на електронната поща на
РС-Плевен е постъпила Молба с вх.№264567/9.04.2021
год. от адв.М. П. като пълномощник на Ю.Т.-И., с която, на основание чл.63д от ЗАНН и чл.306, ал.1, т.4 от НПК е поискано съдът да се произнесе по въпроса за
разноските, като допълни решението в тази част, съответно да й бъдат присъдени
извършените разноски за адвокатски хонорар, разходи за гориво и депозит за
експертиза.
По молбата съдът се е произнесъл с
Определение №260118/13.04.2021 год., с което е отхвърлил подадената молба.
Изложил е аргументи, че постановеното решение е влязло в законна сила на
6.04.2021 год. и че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ, когато са поискани. Съдът се позовал на материалите по
въззивното дело, от които установил, че жалбоподателят действително е направил
разноски за адвокатско възнаграждение, което е изплатено изцяло, както и такива
във връзка с назначената по искане на пълномощниците й експертиза. Констатирал,
че нито в жалбата, нито до приключване на съдебното следствие пред въззивния
съд е направено искане за присъждане на разноски.
Против това определение е подадена жалба с
вх.№265302/5.05.2021 год. от адв.М. П. с надлежно пълномощно, като пълномощник
на Ю.Т. , уточнена с молба с вх.№3063/15.06.2021 год.с доводи, че двукратно са
заявили искане за присъждане на разноски
в последното заседание по делото по време на хода по същество. Отделно адв.Р.
при представяне на различни документи за отчитане на разноски е уточнявал, че
ги представя с оглед претенцията за разноски. В този смисъл сочи, че искането
за присъждане на разноски своевременно е заявено. Счита още, че с оглед
разпоредбите на чл.63д от ЗАНН и чл.306, ал.1, т.4 от НПК, е налице възможност
за отправяне на подобно искане и след постановяване на решението по делото.
ОД
на МВР-Плевен не е изразила становище по жалбата.
Настоящата касационна инстанция, за да се
произнесе по жалбата, съобрази следното:
Законодателят е регламентирал съдебното
производство по обжалване на наказателни постановления в Закона за
административните нарушения и наказания. Предвидено е двуинстанционно съдебно
производство за съдебен контрол на акта, с който органът реализира
правораздавателната си власт - наказателното постановление – последното подлежи
на обжалване пред съответния районен съд, а постановеното от РС решение - пред съответния административен съд. С изменението на ЗАНН в ДВ,
бр.94/2019 год. беше предвидено, че в съдебните производства по
административнонаказателни дела страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. След като законодателят изрично е предвидил, че относно
искането за разноски пред РС се прилага процесуалният ред по АПК, то
приложимият процесуален ред за разглеждане на искането за разноски е по АПК.
Тъй като разпоредбата на чл.143 от АПК, нито друга разпоредба от АПК
регламентира възможността за допълване и/или изменение на вече постановеното
решение в частта за разноските, в случай, че РС не се е произнесъл относно тях,
то , по аргумент от разпоредбата на чл.144 от АПК, приложима се явява
разпоредбата на чл. 248 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в
срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок
от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Налага се извод, че правото да
се иска допълване/изменение на постановеното решение в частта за разноските
следва да бъде валидно и СВОЕВРЕМННО заявено в предвидените от закона срокове. В случая решението на районен съд-Плевен ,
постановено по жалбата против наказателното
постановление, е постановено на 8 март 2021 год., връчено е на
жалбоподателката Ю.Т. и на един от упълномощените от нея адвокати Н. Р., на 23
март 2021 год., не е оспорено и е влязло в законна сила, според отбелязването
върху самото решение, на 6 април 2021 год. А молбата за допълване на решението
в частта за разноските е депозирана по делото на РС, по електронна поща, на 9
април 2021 год., т.е. след изтичане на срока за обжалване на решението на
РС-Плевен. Това е и срокът- срокът за обжалване на самото решение, в рамките на
който е могло валидно да бъде заявено пред РС-Плевен искане за допълване при
обжалваеми съдебни актове. Този срок не е спазен, той е преклузивен и
неспазването му погасява правото на страната да претендира допълване/изменение на решението в частта за
разноските.
Искането за допълване на постановеното от районен
съд решение в частта за разноските е недопустимо и на основание т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Според това ТР, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК
може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.
Събирането
на доказателствата приключва с постановяване на определението, с което съдът
обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно
във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и
събирането на доказателства вече е приключило. На още по-голямо основание
заявяването за пръв път на нови искания след постановяването на съдебен акт, е
недопустимо. Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират
доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка
със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато
страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид
при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява
своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални
действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили.
Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови
доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време
на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на процеса
- равенството на страните, равно право на защита и състезателност.
Постановяване на решението е възможно, когато всички процесуални действия по
разглеждане на правния спор вече са били осъществени. С действащия ГПК например
се урежда възможност за представяне на писмена защита при определени условия -
при фактическа и правна сложност на делото. Представянето
на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал. 3 ГПК,
не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде давана възможност за
връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в която могат валидно да
бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни
доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище.
Следователно с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно
искания, в т.ч. за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и
акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния
предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на
съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.
Следователно, на още по-голямо основание не може валидно да бъде заявено за
пръв път искане за присъждане на разноски след постановяване на съдебното
решение по делото.
Неоснователно и необосновано на
доказателствата се явява твърдението в частната жалба, че искането за
присъждане на разноски е било направено в хода на устните състезания пред РС.
Такова искане не е обективирано в протокола от проведеното пред РС съдебно
заседание на 18.02.2021 год., а съставеният по реда на чл.311 от НПК протокол
от съдебно заседание има доказателствена сила за отразените в него
обстоятелства. Няма данни да е поискана поправка/допълване на протокола от преведеното съдебно заседание
по реда и в срока на чл.312 от НПК. Искане за присъждане на разноските,
направени в производството пред РС, не е направено и в жалбата против НП, нито
в отделна писмена молба в хода на съдебното производство пред РС. Фактът, че по
делото са приложени разходооправдателни документи за направените от
жалбоподателката разноски, не отменя правилото те да бъдат поискани изрично до
приключване на устните състезания между страните. Не може да се приеме, че представянето на документ за извършен разход
съставлява “конклудентно“ действие по претендиране на разноски. Ето защо, и
като заявено след приключване на устните състезания по делото, искането за
присъждане на разноски е недопустимо за разглеждане по същество.
В случая не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, тъй като тази норма е приета с изменението на
ЗАНН, публикувано в ДВ, бр. 109 от 2020 г. и е в сила от 23.12.2021 г., т.е.
към момента на подаване на молбата за допълване на решението на РС в частта на
разноските , и към момента на приключване на настоящото производство, тя не е
действащо право.
Районният съд обаче, пред когото искането
за допълване на постановеното решение по жалба против НП в частта за
разноските, е било недопустимо на горните две посочени основания-поради
несвоевременното му заявяване след приключване на делото и поради неотправяне
на такова искане до приключване на устните състезания пред РС, вместо да остави
без разглеждане искането за допълване на постановеното решение в частта за
разноските, се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив, какъвто се постановява
в случаите на произнасяне по съществото на заявеното искане, а не по неговата
допустимост. Ето защо постановеното определение
следва да се обезсили и вместо него да се постанови друго, с което
искането за допълване на постановеното решение в частта за разноските бъде
оставено без разглеждане и производството по същото – прекратено.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Определение №260118/13.04.2021
год. на РС-Плевен по анд №2108 по описа на РС-Плевен за 2020 год. и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Молба вх.№264567/9.04.2021
год., подадена от адв.М. П. като пълномощник на Ю.Т.-И. *** , за допълване на Решение
№ 260108 от 8.03.2021 г., постановено по анд № 2108/2020 г., Районен съд-Плевен
в частта за разноските и ПРЕКРАТЯВА производството по подадената молба за
допълване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:1. /П/ 2. /П/