№ 1638
гр. П., 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330203080 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-002524 от 24.03.2021
г., издадено от Началник група към ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ с
което на ХР. Н. Т. с ЕГН: ********** са били наложени административни
наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и ,,лишаване от право да управлява
МПС‘‘ за срок от шест месеца за извършено от него нарушение по чл. 140, ал.
1 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от него нарушение по чл.
20, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез **** адв. С. обжалва процесното наказателно
постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че хода на
административно наказателното производство има допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита
на нейния доверител. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител.
Депозира становище по съществото на спора с което оспорва подадената
жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването
на обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от лице разполагащо с това право, срещу подлежащо
1
на обжалване наказателно постановление в предвидения за това срок, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
В конкретния случай, жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
13.03.2021 г. около 15:40 часа в гр. П. на ул. ,,Р.‘‘ до № 7, като водач на лек
автомобил – електрическо средство при следните обстоятелства, преотстъпва
ППС /индивидуално електрическо средство/ с рама № **** на малолетния си
син Б. Х. Т. **********, което ППС не е регистрирано по надлежния ред,
разписан в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства – нарушения по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и по чл. 20, ал. 1
ЗДвП.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят М.З.,
който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че след постъпването си
на работа е бил уведомен от предходната смяна за настъпило ПТП между
електрически скутер, управляван от малолетния син на жалбоподателя и
друго МПС.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото
същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи,
че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по
делото.
От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е
правоспособен водач, като към настоящия момент същият е санкциониран по
ЗДвП.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП е в насока, че по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата
на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на
пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В конкретния случай на
процесния ден и място електрическите скутер не е бил регистриран, като е
бил управляван от малолетния Б. Х. Т.. Също така е било допуснато
нарушение и на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, доколкото последният е
загубил контрол и е ударил паркиран лек автомобил, вследствие от което му е
счупил огледалото.
В хода на административно-наказателното производство е налице
2
погрешно описание на нарушението и не би могло да се направи извод за
хипотеза по смисъла на чл. 26, ал.3 от ЗАНН, която да предпоставя именно
възможността санкцията да се наложи спрямо Х.Т..
По смисъла на чл. 153 от Семейния кодекс ,,Настойничество се учредява
над малолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под
пълно запрещение или лишени от родителски права. Настойничество се
учредява и над лица, поставени под пълно запрещение.
Носител на родителските права и задължения по отношение на
ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител, като родителите имат равни
права и задължения, независимо дали са в брак, а освен това родителските
права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители
заедно и поотделно.
Поначало има извършени нарушения по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и по чл. 20,
ал. 1 ЗДвП и отговорността на Х.Т. чисто хипотетично би могла да бъде
ангажирана, но абсолютно никъде в АУАН и НП не е посочено, че
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя се ангажира
на основание чл. 26, ал. 3 ЗАНН.
Отделно от това в наказателното постановление е налице и погрешно
описание на нарушението, доколкото първо е посочено, че нарушителят е
извършил вменените му нарушения като водач на водач на лек автомобил –
електрическо средство, а впоследствие по-нататък е развито, че нарушението
е извършено от малолетния Б. Т.. Коректното описание на нарушението
трябва да е в смисъл, че има извършено нарушение от лице, което не е
административно-наказателно отговорно и въз основа на разпоредбата на чл.
26, ал. 3 ЗАНН такава трябва да носи неговият родител, в случая
жалбоподателят.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва
да се отмени.
По разноските:
С оглед изхода на делото въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя и сторените в производството разноски в размер от
300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-002524 от 24.03.2021
г., издадено от Началник група към ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ с
което на ХР. Н. Т. с ЕГН: ********** са били наложени административни
наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и ,,лишаване от право да управлява
МПС‘‘ за срок от шест месеца за извършено от него нарушение по чл. 140, ал.
3
1 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от него нарушение по чл.
20, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. П. да заплати на ХР. Н. Т. с
ЕГН: ********** сумата в размер от 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – П. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4