Решение по дело №1951/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 883
Дата: 5 декември 2019 г. (в сила от 30 декември 2019 г.)
Съдия: Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Дело: 20192330101951
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта

                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №883/5.12.2019г.

 

                                гр.Ямбол........5.12........2019 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На.............................единадесети...ноември............................................

  През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Г.Вълчанова

                                                                Членове: ........................

                                                                                ........................

  При секретаря................И.Г......................и в присъствието на

  Прокурора...........................................като разгледа докладваното от

  ...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 1951

  за 2019 година............................................................................................

Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив против И.И.А. ***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 103,77 лв., представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 25.01.2018 г. до 24.04.2018 г., обезщетение за забавено плащане 8,83 лв. за периода 13.03.2018 г. – 27.01.2019 г., законната лихва от депозиране на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС, както и присъждане на направените по заповедното и настоящото дело разноски. Преди съдебно заседание ищецът е заявил, че претендираните суми са изплатени от ответника след завеждане на иска, поради което желае отхвърляне на иска, но присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор не е постъпил.

В съдебно заседание ищецът редовно уведомен, не изпраща представител, а е депозирал молба, с която заявява, че желае на 17.06.2019 г. И.А. е заплатил на каса на дружеството дължимите главница и лихва. Не са заплатени разноските по ч.гр.д. № *** г. в размер 75 лв., както и тези по настоящото дело – 75 лв. ДТ и юрисконсулско възнаграждение. По тези причини се желае исковете да бъдат отхвърлени като погасени след образуване на настоящото производство, но ответникът да бъде осъден да заплати разноските, направени в двете производства.

Ответникът, редовно призован за съдебно заседание се явява лично и потвърждава обстоятелството, че всичко е платено.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, същото е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК със заявител „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив и длъжник И.И.А. *** за заплащане на сумата сумата 103,77 лв., представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 25.01.2018 г. до 24.04.2018 г., обезщетение за забавено плащане 8,83 лв. за периода 13.03.2018 г. – 27.01.2019 г., законната лихва от депозиране на заявлението, както и разноски в размер 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 25 лв., платена ДТ. Съдът е издал заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение като е разпоредил длъжникът И.И.А. да заплати на кредитора заявител всички претендирани суми, включително и разноските. Съдът не е успял да връчи заповедта на длъжника, приел е, че уведомяването му е по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск в едномесечен срок, който е предявен настоящата искова молба.  

С настоящата си претенция ищецът желае да бъде прието за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му за сумите по заповедта за изпълнение, а преди съдебно заседание е депозирал своето изявление, че главницата и лихвите на вземането са заплатени от длъжника. Поради това се претендира заплащане само на разноските по заповедното и настоящото производство с оглед момента на изплащане на вземането – след завеждането им.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът квалифицира иска с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД.

Съдът намира искът а допустим, тъй като е заведен в срока по чл. 415 от ГПК след уведомяване на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Предявеният установителен иск съдът намира за неоснователен предвид извършеното в хода на настоящото производство плащане от ответника на претендираната сума. Това обстоятелство за съда е безспорно предвид заявеното от ищеца погасяване на задължението на 17.06.2019 г., което се потвърди от ответника. Това извършено плащане в хода на процеса следва да бъде взето предвид съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК, поради което ищцовата претенция следва да бъде отхвърлена.

Независимо от изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени в настоящото производство в размер 125 лв. и в заповедното в размер 75 лв. с оглед извършеното доброволно плащане от него след завеждане на иска. Това съдът отчита като поведение, с което ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил задължението си преди предявяване на иска - заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 28.01.2019 г., а исковата молба по чл.422 от ГПК на 31.05.2019 г. Съгласно чл. 78 ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска разноските се възлагат върху ищеца, но в случая безспорно ответникът с поведението е станал повод за завеждане на делото и въпреки извършеното плащане следва да дължи на ищеца разноските за двете производства.

На основание изложеното, ЯРС

                                                                  РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от  „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, гр.Пловдив, ул.“Хр.Г.Данов“ № 37  против И.И.А., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД за сумата 103,77 лв., представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 25.01.2018 г. до 24.04.2018 г., обезщетение за забавено плащане 8,83 лв. за периода 13.03.2018 г. – 27.01.2019 г., законната лихва от депозиране на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС.

ОСЪЖДА И.И.А. с посочени данни да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив направените в заповедното производство разноски в размер 75 лв.

ОСЪЖДА И.И.А. с посочени данни да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив направените в настоящото производство разноски в размер 125 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: