Р Е Ш Е Н И Е
№305/3.6.2016г. 03.06.2016 година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 17.05 2016 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Х.
при секретаря Ир. П.
като разгледа докладваното от съдия Х.
гражданско дело № 2554 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба предявена от „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/“ЕАД против ЕТ «***», Е.М.О., М. Д. Б. , Ш.Д.Б. и Ш.Д.М. /последните три – наследници на починалата поръчителка Р. Х. Б./, с която се иска съдът да осъди солидарно ответниците /наслениците на Р. Б. при условията на разделност по 1/3 от дълга и солидарно с останалите ответници/ да заплатят на ищеца сумата от общо 11260, 48 лв. , представляващи главница, просрочена лихва, разноски по кредита, както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 19.10.2011 г. между банката – ищец и ответникът ЕТ „***“, в качеството му на кредитополучател е сключен договор за прокредит спринт, по силата на който банката предоставила на ответника сума в размер на 20 000 лв. Договорът бил сключен освен с горепосочения ответник и с Е.О. и М.Б. – солидарни длъжници и Р. Б. – поръчител. Кредитът следвало да се погаси на 60 месечни вноски, съгласно погасителен план, подписан от страните. Поради преустановяване на редовното обслужване на кредита, банката обявила същия за предсрочно изискуем на 27.04.2015 г. За това длъжниците били уведомени . Предвид липсата на доброволно изпълнение за банката възниквал правен интерес от предявяване на съдебна претенция. Претендира се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците ЕТ «***», Е.М.О. и Ш.Д.Б..
Ответницата Ш.М. оспорва исковете по основание и размер. Оспорва факта на приемане на наследството на Р. Б.. Оспорва и факта на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, т.к. не била уведомена за това от банката по надлежния ред. Иска се отхвърляне на предявения срещу нея иск.
Ответницата М.Б. оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че не са настъпили предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Не било вярно, че е получила уведомление за предсрочна изискуемост. Излага подробни съображения, като оспорва и исковете по размер. Моли за отхвърлянето им спрямо нея.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеца.
За ответникът ЕТ „***“ се явява лично Е.О. моли иска да бъде уважен като излага съображения за невъзможността си да заплаща кредитите си, които били три.
Ответницата Ш.М. се представлява от назначения особен представител, чрез когото оспорва иска срещу нея.
Ответницата М.Б. се представлява от особен представител, чрез когото оспорва иска.
Ответницата Ш.Б., редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно се установява от приложените по делото писмени доказателства и ССЕ, че между ищцовата банка и , ЕТ „***“ – кредитополучател; Е.М.О. – солидарен длъжник и М.Б. – солидарен длъжник е бил сключен договор за прокредит спринт на 19.10.2011 год. ,по силата на който банката е предоставила на кредитолучателя сумата от 20 000 лв., при уговорен лихвен процент и при задължението да я върне на 60 месечни погасителни вноски ,с краен падеж на договора – 09.10.2016 год.За обезпечаване на задължението на същата дата е бил сключен договор за поръчителство с Р. Х.. Договорът за кредит и поръчителство не са оспорени от ответниците.
Видно от приложените ОУ за кредитиране – неразделна част от договора и по специално чл. 29 – банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателя/солидарния длъжник/поръчителя не изпълни задължението си за плащане на която и да е месечна вноска или наруши друго задължение установено в договора или ОУ .
Ищецът е представил още протокол за предсрочна изискуемост на кредит от 34.04.2015 год., видно от който на същата дата е взето решение процесния кредит да бъде обявен за предсрочно изискуем.
Приложени са четири броя уведомления за просрочени задължения по банковия кредит, адресирани до Р. Б. , в обратната разписка към което е отбелязано, че лицето е починало; до М.Б. – получено на 14.05.2015 г.; до Е.О. и до ЕТ „***“, за които лисват данни да са получени от адресатите.
На 09.07.2015 год. на кредитополучателя и солидарния длъжник Е.О. е връчена нотариална покана, посредством която е уведомен, че вземанията на банката – ищец по общо три броя договори за кредит, един от които прецесния, са обявени за предсрочно изискуеми.
Приложена и нотариална покана, адресирана до поръчителя Р. Б., като видно от отбелязванията в същата лицето е починало на 28.03.2012 г., поради което и поканата не е връчена.
Видно от приложеното удостоверение за наследници от 28.10.2015 год., починалата поръчителка Р. Б. е оставила следните наследници – Ш.Б. – дъщеря; М.Б. – дъщеря и Ш.М. – дъщеря.
В с.з. ответникът Е.О. е представил и по делото са приети четири броя платежни нареждания, видно от които по сметка на ЧСИ И. Х., по посочени изпълнителни дела са внесени суми през месец март 2016 год.
По делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че уговорената по договора за кредит сума е преведена по сметка на ответника ЕТ „***“, като сумата в пълен размер е усвоена от кредитополучателя еднократно на 19.10.2011 год. От отпускане на договора до датата на протокола на банката за предсрочна изискуемост имало постъпили суми за погасяване на кредита в общ размер на 14 506, 34 лв. Към датата – 27.04.2015 год. били просрочени общо 10 бр. месечни вноски, за периода 09.07.2014 год. – 09.04.2015 год. Посочено е какви са размерите на дълга към датата на подаване на исковата молба, а именно – 10864, 31 лв. – главница; 336, 17 лв. – договорна лихва, 60 лв. – разноски по кредита. Счетоводството на банката е редовно водено. Банката ищец е осчетоводила като просрочени вноски от 33 до 60 в общ размер на 11 200, 48 лв.
Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана с доверие, като компетентна, обоснована и неоспорена от страните, освен в частта й относно отговора на правния въпрос кога е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният са обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 139 ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
В процесния случай според съда безспорно се установява от приложените по делото доказателства, че между ищеца и ответника ЕТ е сключен валиден договор, по силата на който банката е предала реално на кредитополучателя уговорената сума, а последния се е задължил да я върне при условия и в срок предвидени в договора, погасителен план и ОУ. Безспорно е, че договорът е подписан от ответниците Е.О. и М.Б. като солидарни длъжници. Основното задължение на кредитополучателя е да върне сумата. Никой от ответниците не е навел твърдения за извършено плащане – пълно или частично, като такова не се установява и от представените от ответника платежни нареждания касаещи изпълнителни дела по описа на ЧСИ И. Х.. Освен изложеното съдът счита, че размера на дълга се установява безспорно от неоспорената в тази част от страните ССЕ.
Основните възражения релевирани в отговорите на ответниците М.Б. и Ш.М. са, че първата не е получила уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита, което следвало да стане преди завеждане на иска, както и че във връзка с качеството й на наследник на починалия поръчител не е спазен срока по чл. 147,ал. 1 ЗЗД, както и че втората също не е уведомена по надлежния ред за предсрочна изискуемост на кредита, като и оспорва да е приела наследството на починалия поръчител Р. Х.
Във връзка с предсрочната изискуемост на кредита, съдът намира следното:
Изискването на т.18 от ТР 3/2014 год. на ОСГТК на ВКС следва да се има предвид, че касае хипотеза на предявен иск по чл. 422 ГПК и е свързано със специфичния характер на предхождащото го заповедно производство и самия иск. В процесния случай банката не е избрала този ред за защита, а срещу ответниците е предявен осъдителен иск. С оглед на изложеното, дори и да не бъдат приети за редовно връчени приложените по делото съобщения за предсрочна изискуемост, респ. нотариални покани съдът приема, че банката е предявила предсрочната изискуемост на кредита с предприетите действия по събиране на задължението чрез подадената от нея искова молба, връчена на всички ответници. Освен това според Решение №40/17.06.2015 по дело №601/2014 на ВКС, ТК, I т.о.- упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника. При прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. В този смисъл за надлежното уведомяване на длъжника, съдът разглеждащ иска, следва да направи преценка на положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай. С оглед на горното , ЯРС намира, че в процесния случай банката – ищец е положила дължимата грижа за уведомяване на длъжниците и преди завеждане на иска.
Тук за пълнота следва да се посочи, че съобщението до ответницата М.Б. е връчвано чрез „Български пощи“АД , а не по правилата на ГПК, като за връчването се прилагат Общи условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от "Български пощи" ЕАД, съгл. чл. 44, б.“а“ , от които -препоръчаните пощенски пратки се доставят лично на получателя на адреса срещу подпис. При отсъствие на получателя пратката може да се достави на негов пълномощник, а когато върху пратката няма изрично указание „лично на получателя“, може и на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена и родствената връзка на лицето, получило пратката. В процесния случай в обратната разписка няма отбелязване „лично на получателя“, а същата е получена от трето лице , чиито имена и родствена връзка са вписани в разписката.
С оглед на всичко изложено до тук съдът намира, че иска срещу главния длъжник и солидарните длъжници – Е.О. и М.Б. е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер, установен и от вещото лице по ССЕ.
Във връзка с възражението за неспазване на срока по чл. 147,ал.1 от ЗЗД:
Възражението се преценява като неоснователно. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че срокът по чл. 147, ал.1 от ЗЗД тече от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Началния момент на 6-месечния срок съвпада с момента, в който банката е реализирала правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което може да стане и с молбата за издаване на изпълнителен лист, респ. предявяване на иск срещу главния длъжник . Дори и да бъде прието застъпеното в отговора на ответницата М.Б. становище, че срока следва да тече от датата 24.04.2015 год., когато банката по вътрешните си правила е отразила процесния кредит като предсрочно изискуем , този срок отново не е изтекъл към датата на предявяване на настоящите искове – 14.10.2015 г.
По делото е безспорно установено, че наследодателката на ответниците Р. Х. е била поръчител по договора за кредит и като такава е солидарно задължена за сумите по кредита, заедно с кредитополучателя и солидарните длъжници. Същата е починала на 28.03.2012 год. и оставила за свои закони наследници ответниците – М.Б.; Ш.Б. и Ш.М. - дъщери. Договорът за поръчителство се сключва между банката и поръчителя, като предметът му е гарантиране изпълнението на чуждо задължение – това на главния длъжник. Със сключването му поръчителят дава съгласие и се задължава да отговаря, така както се е задължил и този за когото поръчителства, освен ако не е уговорено друго. В настоящия случай договорът за поръчителство е част от договора за кредит и Р. Х. , подписвайки го е приела неговите условия.
След смъртта на поръчителя Х. нейното имущество, преминава в патримониума на наследниците й, в случая и горепосочените три ответници. Единствено ответницата Ш.М. е възразила да е приела наследството на починалата наследодателка. Ответниците Ш. Б. и М.Б. не са оспорили факта на приемане на наследството, поради което не е в тежест на ищеца да го установява. В горния смисъл и решение № 437/17.01.2012 по гр.д. №70/2011 г. на ВКС. Оспорване на приемането ответницата Ш. М. е релевирала своевременно, с отговора на исковата молба, поради което и с доклада си по делото, съдът е указал на ищеца, че носи тежестта да установи, че тази ответница е приела наследството на починалата поръчителка. Такива доказателства в процеса не са релевирани.
Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК в тежест на ответника е да установи пълно и главно, че е изпълнил задължението за заплащане на остатъка от дължимите вноски по договора за банков кредит, по който поръчител е неговия наследодател, което Ш. Б. и М.Б. не са направили. Съгласно чл.60, ал.1 ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Според чл. 53 от ЗН, частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. След като по делото не е доказано ответницата Б. да е приела наследството, то следва да се счита, че дела на тази наследница на починалата е уголемил дела на другите наследници. Искът срещу тях обаче е предявен за по 1/3 от задълженията на наследодателката към банката по процесния кредит и предвид липсата на изменение извършено от страна на ищеца, то съдът не може да присъди повече от поисканото от последния с исковата молба.
С оглед на изложеното съдът приема, че така предявеният иск срещу наследниците на починалата поръчителка следва да бъде уважен при условията на разделност за по 1/3 ид.ч. от дълга и при условията на солидарност с горепосочените ответници и отхвърлен срещу ответницата Ш.М..
С оглед изхода на делото ответниците ЕТ“***“, Е.О., М.Б. и Ш.Б. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в настоящото производство разноски в размер на общо 2696, 32 лв., като разноски в размер на 856 лв. за особен представител на ответницата Ш.М. в полза на ищеца, предвид отхвърляне на иска спрямо нея не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ «***» - кредитополучател ,със седалище и адрес на управление гр. Я., ЕИК *********, Е.М.О. – солидарен длъжник , ЕГН ********** и М.Д.Б.-солидарен длъжник, ЕГН ********** да заплатят солидарно, заедно с М.Д.Б. – наследник на починалия поръчител , ЕГН ********** и Ш.Д.Б. – наследник на починалия поръчител , ЕГН **********, всяка от последните две солидарно с първите трима по 1/3 от следните суми - 10 864, 31 лв. – просрочена главница по договор за прокредит спринт от 19.10.2011 г., в едно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, 336, 17 лв. – просрочена лихва за периода 09.07.2014 г. – 13.12.2014 г. и 60 лв. – разноски по кредита на «ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/» ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК *********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/» ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК ******** против Ш.Д.М., ЕГН ********** иск за осъждане на последната в качеството й на наследник на починалия поръчител да заплати 1/3 от следните суми : 10 864, 31 лв. – просрочена главница по договор за прокредит спринт от 19.10.2011 г., в едно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, 336, 17 лв. – просрочена лихва за периода 09.07.2014 г. – 13.12.2014 г. и 60 лв. – разноски по кредита.
ОСЪЖДА ЕТ «***»,със седалище и адрес на управление гр. Я., ЕИК ********, Е.М.О., ЕГН ********** , М.Д.Б., ЕГН ********** и Ш.Д.Б. –, ЕГН ********** да заплатят на «ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/» ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК ********* сумата от 2696, 32 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: