№ 1460
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110209983 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № ********************* г., издадено от
началника на Отдел „Оперативни дейности“-София в ЦУ на НАП, на
„*******“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева за
извършено административно нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо
се в това, че на 15.11.2020 г. в гр. София, не е издаден фискален бон от
монтираното в обекта фискално устройство модел „******** с ИН на ФУ
********************** при извършена покупка на стока от търговския
обект.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „*******“ ЕООД, в която са релевирани доводи за
неговата неправилност. Изложени са съображения, че в процесния случай не е
издаден фискален бон, тъй като е имало софтуерен проблем със софтуерния
продукт, който автоматично се свързва с фискалното устройство. Изложени
са съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП, изразяващи се в неразглеждането на подадено
възражение срещу АУАН, както и неспазване на сроковете по чл. 44, ал. 3 и
1
чл. 52, ал. 1 ЗАНН. Релевирани са доводи за наличието на маловажен случай
поради това, че нарушението се явява първо на дружеството-жалбоподател и
е отстранено веднага след констатирането му от проверяващите служители. В
този смисъл се твърди, че наказващият орган е следвало да приложи
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С оглед на изложеното, от съда се иска да
отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и необосновано.
В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател, редовно
призовано, не изпраща свой процесуален представител.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената
жалба, като моли да се потвърди обжалваното НП поради неговата
законосъобразност. Твърди се, че от показанията на свидетеля се установява,
че фискалното устройство е извело дневен финансов отчет, поради което
същото е функционирало. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от надлежно
легитимирано лице. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в
същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие
с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са
налице основания за неговото изменение или отмяна. Съображенията на съда
за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 15.11.2020 г., около 12.01 часа, служители от ЦУ на НАП – св. Л.Б и
Е.Я, извършили проверка в търговски обект – ресторант „А.“, находящ се в
*******************, стопанисван от „*******“ ЕООД. Била извършена
контролна покупка, направена и приета поръчка за къщи чрез имейл
*********** на един брой телешки бургер с чедър на обща стойност 10.80
лева, заплатена в брой на място в търговския обект, при получаване на
стоката от Е.Я. Плащането било прието от А.В.С – продавач-консултант на
обекта за сметка на „*******“ ЕООД. За извършената покупка не бил издаден
фискален бон от работещото в обекта фискално устройство модел „********
с ИН на ФУ **********************. Не бил издаден и касов бон от кочан,
2
нито друго документ по реда на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
Констатациите от извършената проверка били отразени в Протокол за
извършена проверка от 15.11.2020 г.
На 18.11.2020 г. Е.А. Я., на длъжност „старши инспектор по приходите“ в
ЦУ на НАП, съставила АУАН № *************** г. срещу „*******“ ЕООД
за извършено административно нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № ********************* г. от началника на
отдел „Оперативни дейности“ към ЦУ на НАП, с което за извършено
нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС на „*******“ ЕООД била наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Препис от наказателното постановление бил връчен на представител на
дружеството на 21.06.2021 г., което в законоустановения срок (на 28.06.2021
г.) подало жалба срещу последното, която инициирала настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. Л.Б; Протокол за извършена проверка от 15.11.2020 г.,
опис на пари в касата; дневен финансов отчет и КЛЕН, писмо от „М.С“
ЕООД; разпечатка от електронна система на НАП за издадени наказателни
постановления и Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите.
Изложената в АУАН и в обстоятелствената част на обжалваното НП
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. В този смисъл съдът намира
показанията на св. Л.Б за подробни, последователни и непротиворечиви,
поради което ги кредитира изцяло. Именно от показанията на св. Б. се
установява, че при извършване на контролна покупка на телешки бургер от
процесния търговски обект, не е била издадена фискална касова бележка от
работещото в същия обект фискално устройство. Това обстоятелство се
установява и от изготвения протокол за извършена проверка, както и от
КЛЕН, от който е видно, че в процесното фискално устройство не е
регистрирана продажбата на закупената от св. Б. стока.
3
Съдът намира за недоказано твърдението на жалбоподателя, че фискалният
бон не е бил издаден поради наличието на технически проблем с фискалното
устройство. Не допринася за доказване на този факт и приложеното на л. 58
от делото писмо от „М.С“ ЕООД, в което е посочено, че е установен проблем
в комуникацията между софтуер и фискалното устройство, вследствие на
който в периода 11.00-12.30 часа на 15.11.2020 г. не са издавани фискални
бонове. На първо място, посоченото писмо е неинформативно, тъй като не
става ясно какво отношение има посоченото дружество към дейността на
„*******“ ЕООД, както и на база на какви доказателства се твърди, че е
имало технически проблем с фискалното устройство. В този смисъл
посоченото писмо се явява единствено твърдение на представител на
посоченото дружество, което няма обвързваща доказателствена сила в
настоящото производство, а следва да се преценява в контекста на останалите
събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Противно на
изложеното във визираното по-горе писмо, по време на извършване на
проверката, а и след това, св. Б. заявява категорично, че фискалното
устройство в обекта е функционирало без проблеми. Показателно за това е и
обстоятелството, че от същото са извадени КЛЕН и дневен финансов отчет,
което обстоятелство би било невъзможно, ако фискалното устройство е имало
технически проблем. На следващо място, св. Б. е категоричен, че изваждането
на дневен финансов отчет и КЛЕН от фискалното устройство е станало
веднага след извършване на контролната покупка и легитимирането пред
служителите на дружеството-жалбоподател, поради което функциониращото
в работен режим фискално устройство е било установено веднага след
извършване на процесната покупка. Не на последно място следва да се
посочи, че нито в протокола за извършена проверка, нито в съставения
АУАН, представител на дружеството-жалбоподател или негов служител е
възразил и посочил, че фискалната касова бележка не е била издадена поради
технически проблем с фискалното устройство. Напротив, и двата документа
са подписани без възражения. Посоченото твърдение за проблем с
фискалното устройство е било релевирано едва след образуване на
административнонаказателното производство, когато е било подадено
писмено възражение срещу АУАН. С оглед на това и предвид липсата на
приложени каквито и да е писмени доказателства в тази насока, съдът счита,
че не е доказано, че е имало технически проблем с процесното фискално
4
устройство, като посоченото твърдение се явява израз на защитната теза на
жалбоподателя в хода на образуваното административнонаказателно
производство, а не факт от обективната действителност.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени по реда на чл. 102 от НПК, като намира същите за относими към
предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
При извършената служебна проверка съдът счита, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство, като АУАН и НП са издадени
от компетентни длъжностни лица съгласно т. 1.1, б. „г“ и т. 2.1. от
приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на Национална агенция по приходите. Спазени са и давностните срокове по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на процесното
НП. Не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН,
като АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съобразно
посочените норми. С оглед на това процесният АУАН и обжалваното НП са
издадени при спазване на процесуалния закон.
Съдът намира за неоснователно релевираното от дружеството-
жалбоподател възражение, че са допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство,
доколкото не са спазени сроковете по чл. 44, ал. 3 и чл. 52, ал. 1 ЗАНН. В
посочените разпоредби са регламентирани срокът за изпращане на
преписката от актосъставителя на наказващия орган, съответно срокът за
произнасяне от последния след получаване на преписката. Визираните
срокове обаче са инструктивни, а не преклузивни, поради което неспазването
им не води до нарушаване по какъвто и да е начин на правото на защита на
санкционираното лице, респ. до опорочаване на
административнонаказателното производство.
Действително, в обжалваното НП е посочено, че срещу съставения АУАН
не е постъпило възражение, което не отговаря на обективната истина,
доколкото такова е приложено по делото от страна на НАП. Необсъждането
на посоченото възражение при издаване на атакуваното НП обаче не е довело
5
до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице, доколкото
последното е имало възможност и реално е релевирало същите възражения в
хода на съдебното производство, които са подробно обсъдени от съда. В този
смисъл, допуснатото процесуално нарушение не се явява съществено, поради
което и същото не обуславя отмяна на обжалваното НП.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП
настоящият съдебен състав счита, че „*******“ ЕООД е осъществило състава
на вмененото му административно нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС „ Всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или
чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това
дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи
фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.“.
Видно от събраните по делото доказателства „*******“ ЕООД е осъществило
състава на вмененото му административно нарушение, доколкото негов
служител в процесния търговски обект не е издал фискална касова бележка за
извършената продажба на процесната стока. Не е бил издаден и друг данъчен
документ, който да отчете извършената покупко-продажба. При извършения
доказателствен анализ бяха изложени подробни съображения относно
недоказаността на твърдението на жалбоподателя за наличието на технически
проблем с фискалното устройство, който да е довел до невъзможността за
издаване на фискална касова бележка, поради което същите не следва да се
преповтарят.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ е
безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 ЗДДС в случаите на
неиздаване на документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС на юридическите лица и ЕТ се
налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. В случая на
6
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в минимално
предвидения размер от 500 лева. Предвид принципа „reformatio in pejus”
положението на жалбоподателя не може да се влоши само по подадена от
него жалба, поради което е безпредметно обсъждането на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3
ЗАНН. Доколкото съдът не може да наложи административно наказание под
предвидения в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС минимален размер,
обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и в тази
му част.
Съдът намира за неоснователни изложените съображения от ЕТ-
жалбоподател за наличието на маловажен случай на нарушение. С
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е направено
разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
спрямо формалните или резултатни административни нарушения, като
горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения. В този
смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да
се определи един случай като „маловажен” се взема предвид липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи
административно нарушение от съответния вид. В конкретиката на
настоящия случай, обаче, предвид обстоятелството, че нарушението по чл.
118, ал. 1 ЗДДС е формално такова, на простото извършване, се явяват
ирелевантни съображенията на жалбоподателя за липсата на настъпили
вредни последици, поради факта, че законодателят не е предвидил в състава
на нарушението настъпването на такива. При преценка характера на
извършеното нарушение и неговите обективни проявления съдът не може да
приеме, че в случая се касае за по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. На
първо място, следва да се отчете значимостта на регулираните обществени
отношения в сферата на данъчното облагане. В този смисъл разпоредбата на
чл. 118, ал. 1 ЗДДС се явява гаранция за предотвратяване избягването на
данъчното облагане и осигуряване събирането във фиска на дължимите
данъци. Същевременно, нарушаване на правилата относно отчетността на
извършените продажби от търговците застрашава съществено обществените
отношения, обект на защита от посочената разпоредба, поради което и не
7
може да се приеме, че е налице маловажен случай на административно
нарушение. Неоснователно се явява и твърдението на жалбоподателя, че
нарушението е било отстранено веднага след констатирането му, доколкото,
на първо място, не са събрани доказателства в тази насока, а на следващо
място това обстоятелство е ирелевантно, доколкото съгласно чл. 3 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, фискалната касова бележка следва да се издаде в
момента на извършване на плащането в брой, а не на по-късен етап. Фактът,
че се касае за първо нарушение на дружеството-жалбоподател е отчетено от
наказващия орган с определяне на санкцията в предвидения минимален
размер.
С оглед на това, в конкретния случай административнонаказващият орган
правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното административно нарушение не представлява маловажен
случай.
Предвид всичко гореизложено подадената жалба се явява неоснователна,
поради което следва да се остави без уважение, а атакуваното НП да се
потвърди като законосъобразно и обосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид провеждането на едно
съдебно заседание по същество с разпит на един свидетел, както и липсата на
правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението
следва да се определи в минимално предвидения в разпоредбата на чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 334, т.
6, вр. чл. 338 НПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *********************
8
г., издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности“-София в ЦУ на
НАП, с което на „*******“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в
размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 118, ал. 1
ЗДДС.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *******************, да заплати на Централно управление на
Национална агенция за приходите сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на въззивемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9