Решение по дело №43/2016 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

                                         18.02.2015 год.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на единадесети февруари

Четиринадесети наказателен състав година 2016

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА

Секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 43 по описа за 2016 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 850 от 05.07.2010  год. на Началник сектор „ПП“ към ОДМВР Плевен, с което на П.И.Н. *** е наложено административно наказание на осн. чл. 182, ал. І, т. 4 от ЗДвП– глоба в размер на 150,00 лева  и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец това, че на 18.06.2010 год. в 18:00 часа на път ПП-3, км. 49, с. Българене по посока гр. Русе, като водач на  лек автомобил „БМВ 318И“  с рег. № В 9185 РС е управлявал автомобила със скорост 82 км./час при максимално разрешена – 50 км./час за населено място, като скорстта е измерена, фиксирана и показана на водача с техническо средство – TR4D 276-01 – превишение от 32 км./час - нарушение по чл. 21, ал. І от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното  административно наказание е останал жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд  Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН обжалвавното наказателно постановление като незаконосъобразно. Релевирано е оплакване за изтекла абсолютна погасителна давност. В съдебно заседание жалбоподателят, който е редовно призован не се явява и не се представлява.   

За ответната страна процесуален представител не се явява. 

Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е  ОСНОВАТЕЛНА.

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.06.2010 год. в 18:00 часа на път ПП-3, км. 49, с. Българене по посока гр. Русе, П.И.Н., като водач на  лек автомобил „БМВ 318И“  с рег. № В 9185 РС е управлявал автомобила със скорост 82 км./час при максимално разрешена – 50 км./час за населено място, като скорстта е измерена, фиксирана и показана на водача с техническо средство – TR4D 276-01.

Горната фактическа обстановка е отразена в АУАН № 850/18.06.2010 год. и е възпроизведена е в Наказателно постановление № 850 от 05.07.2010 год. на Началник сектор „ПП“ към ОДМВР Плевен. Актосъставителят Н.Г.Б. и свидетелят Е.Д.Д. заявяват, че положените в АУАН подписи са положени от тях и въпреки, че нямат ясен спомен за случилото се потвърждават описаната фактическа обстановка.

При тази установеност на фактите правилно наказващият орган е квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. І от ЗДвП и е приложил относимата  санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 182, ал. І, т. 4 от ЗДвП.

Съдът намира за основателно възражението, че по отношение на обжалваното НП е изтекла абсолютната погасителна давност за административн-онаказателно преследване на лицето. Към настоящия момент е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по чл.81, ал.3 от НК, във вр. с чл.34, ал.1 от ЗАНН. По силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, в административно-наказателното производство се прилагат правилата относно обстоятелствата изключващи отговорността, предвидени в НК, когато същите не са намерили уредба в ЗАНН. В този смисъл и доколкото абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК е обстоятелството изключващо отговорността, а съгласно Тълкувателно решение №112/16.12.1982г., по н.д. № 96/82г. на ОСНК, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване - чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН, то безспорно, при липса на съответна уредба в ЗАНН относно абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано вече административно - наказателно производство, да се преклудира възможността на държавата да ангажира отговорността на дадено лице за извършено от него нарушение, следва този институт да намери приложение и в административно - наказателното производство.

Институтът на абсолютната погасителна давност, уреден в нормата на чл.82 от ЗАНН регламентира единствено давността за изпълнение на вече наложено наказание, но не и абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, която няма изрична уредба в ЗАНН и съответно, както се посочи, по силата на чл.11 от ЗАНН, следва да се приложи нормата на чл.81, ал.3 от НК. Прилагането, поради липса на изрична правна уредба в ЗАНН, на института на абсолютната давност уреден в чл.81, ал.3 от НК, следва да бъде сторено във връзка с правилата и изричните срокове, установени в чл.34 от ЗАНН. Този нормативен текст от ЗАНН съдържа изчерпателна правна уредба на давностните срокове /т.е. в случая не е налице непълнота в уредбата по ЗАНН/ и точно поради това, именно те следва да се съобразят при приложението на абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК. В случая отговорността на жалбоподателя Н. е била ангажирана на основание ЗДвП за нарушение извършено на 18.06.2010 година. При това положение, срокът на абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 от НК, във вр. чл.34, ал.1 от ЗАНН, който е три години и половина относно нарушенията по ЗДвП /в редакцията на чл.34 от ЗАНН към момента на извършване на нарушението/ следва да се счете за изтекъл още към 19.12.2013 година.  год. или още преди връчване наказателното постановление на жалбоподателя, което е станало на 14.12.2015 година. Доколкото давността за наказателно преследване е период от време, определен в закона, с изтичането на който държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване, то на основание  чл.81, ал.3 от НК, във вр. чл.34, ал.1 от ЗАНН, процесното наказателно постановление, следва да бъде отменено.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че атакуваното по съдебен ред наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № № 850 от 05.07.2010  год. на Началник сектор „ПП“ към ОДМВР Плевен, с което на П.И.Н. *** е наложено административно наказание на осн. чл. 182, ал. І, т. 4 от ЗДвП– глоба в размер на 150,00 лева  и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец това, че на 18.06.2010 год. в 18:00 часа на път ПП-3, км. 49, с. Българене по посока гр. Русе, като водач на  лек автомобил „БМВ 318И“  с рег. № В 9185 РС е управлявал автомобила със скорост 82 км./час при максимално разрешена – 50 км./час за населено място, като скорстта е измерена, фиксирана и показана на водача с техническо средство – TR4D 276-01 – превишение от 32 км./час - нарушение по чл. 21, ал. І от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му по реда на  ЗВАС.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :