О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../…..10.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание проведено на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ
КРЪСТЕВ
като разгледа
докладваното от съдията
т.д. № 1616/2018 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 29608/15.10.2018 г. подадена от А.Р.П.
*** срещу наследниците на Стефан Недков Райков, б.ж. на с.Водица, общ. Аксаково,
обл. Варна, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 538, ал. 1 във вр. с
чл. 481, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца общо 134 600,00 лева, представляващи сбор от задълженията
(главници) по девет броя записи на заповед, издадени на различни дати и за
различни суми, всяка от които по-малка от 25 000,00 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл.104 т.4 ГПК исковете по граждански и търговски
дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на искове за издръжка, за
трудови спорове и за вземания по актове за начет, са подсъдни на Окръжния съд
като първа инстанция. За всички други производства, освен ако законът не
предвижда друго, компетентният съд е районният. При обективно съединяване на
искове родовата подсъдност се определя от цената на всеки отделен иск, а не от
сбора на цената на всички искове.
В разглеждания случай цената на нито един от предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване искове, не надхвърля 25 000,00 лева. Всяка
от обективно съединените искови претенции представлява самостоятелно спорно
право, по което съдът е длъжен да се произнесе – за плащане на определена сума
пари на девет отделни основания, всяко от които представлява отделна абстрактна
търговска сделка – запис на заповед (чл. 1, ал. 1, т. 8 от ТЗ).
В обстоятелствената част на исковата молба не се сочат факти и
обстоятелства, които да обуславят извод за дължимост на сбора от главниците по
отделните ценни книги на друго, общо за всички, правно основание.
Представеният договор за цесия от 29.03.2013 г. има значение единствено за
преценка наличието на материалноправна легитимация на ищеца и не представлява
основание на претендираните вземания, тъй като ответниците не са длъжници по
договора за цесия, който за тях, евентуално, има за последица единствено
промяната на кредитора по всяко от правоотношенията.
Споразумението от 16.10.2013 г. съдържа изявление за признаване на
задълженията от издателя на записите на заповед, но няма характер на
извънсъдебна спогодба, или друга гражданскоправна сделка, представляваща общо
основание за възникване на претендираните вземания, различно от ценните книги.
Ето защо, цената на всяка искова претенция следва да бъде съобразена
поотделно, а не сумарно, независимо каква е заявената от ищеца обща сума. (В
този смисъл Решение № 239 от 13.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 626/2017 г., II т.
о., ТК, и цитираната в същото константна практика на ВКС).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 1616/2018
г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО, и го ИЗПРАЩА по подсъдност на Варненски районен съд, на основание чл.
118, ал. 2 вр. чл.104, т.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски апелативен съд
в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: