Р
Е Ш Е
Н И Е
№614
гр.
Хасково, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на
девети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 273 по описа на Административен
съд - Хасково за
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 220, ал. 1 от Закон за митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на „МАГНАТИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: ***, подадена чрез пълномощник - адв.Д.З., срещу Решение с
рег.№ 32-62298/23.02.2021 г., към MRN 20BG002002041652R0/16.12.2020 г. на
Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното
решение. Счита се, че същото е необосновано и незаконосъобразно, издадено при
несъответствия с материалноправните разпоредби на митническото законодателство,
неспазване на установената форма, и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Сочи се, че на 16.12.2020 г. с MRN №
20BG002002041652R0 дружеството декларирало за режим „допускане за свободно
обращение“ 35 стоки, 872 колета, с произход *. Към декларацията била приложена Фактура
№ MG20201102-16/02.11.2020 г. на стойност 15 792.62 EUR, фактури за услуги и
други документи. В декларацията стока № 10 била описана като „осветителни тела
- 6128 броя /17 кашона/ (лампи, фенерчета), позиция 31-33, 82-84, код по ТАРИК
**********, 300 кг. нето и митническа стойност 807.68 лева - 2.69 лв./кг., 0.13
лв./бр. Вписаната в декларацията митническа стойност за всички стоки,
включително и за стока № 10 била приета от митническите органи без възражения и
стоките били освободени за потребление. В резултат на извършвана от митническите
органи последваща проверка на верността на данните, вписани в декларацията, с
писма от дружеството били изискани документи в потвърждение на това, че
декларираната стойност на стоките представлявала реално платената за тях цена,
както и становище по отношение мотивите, на които ще се основава решението на
контролните органи. В отговор, освен представените при задействане на режима
документи, от дружеството представили допълнително нареждане за превод на
валута, включваща като основание за плащане цялата сума по Фактура №
MG20201102-16/02.11.2020 г., както и два броя фактури за продажба на стоката на
първо търговско ниво. Във всички представени документи цената на стоката
съответствала на декларираната. От представените на митническия орган фактури
за последващите продажби на стоките било видно, че всички те били реализирани с
минимално увеличение и на цени доста по-ниски от т.нар. „справедливи цени“.
Последните не били взети предвид при произнасянето с мотив, че стойността на
стоките следвало да бъде определена не като реално платената по чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, а по правилата на чл. 74, пар. 2, буква „б“ от същия
регламент - като цена за „сходни стоки“. Представеното платежно нареждане,
включително и SWIFT, удостоверяващ извършеното плащане, също не били приети от
митническите органи и останали неотчетени при произнасянето с оспорваното
решение.
Твърди се, че решението на административния орган е немотивирано,
издадено при липса на доказателства за връзка между изложената в него
фактическа обстановка и посочените правни основания. В тази насока се посочва,
че в случая вносителят доказал по безспорен начин платената от него цена.
Изтъква се, че методът на определяне на митническа стойност на база договорена
и реално платена цена е основният, водещ и нормативно първи определен метод.
Именно той следвало да бъде приложен в случая. В конкретния случай, от мотивите
на обжалвания акт за засегнатото лице, а и за съда, не ставало ясно как били
определени посочените в него „справедливи цени“, за да бъде направен извод дали
действително била налице посочената драстична разлика. Освен това, липсвала
втората предпоставка, необходима за използването на друг метод, а именно
липсата на доказване от вносителя на реално заплатената от него договорна цена,
тъй като в отговор на искането на митница ТД „Северна морска“ били представени
необходимите документи, а исканите от митницата не били абсолютно и необходимо
условие за сключването и валидността на сделката, за да можело да бъдат
използвани като причина за обосноваване на съмнения в цената. Мотивът на
митническите органи за неприемането на платежните документи за изплащане
наведнъж на цялата фактурна стойност към китайския контрагент били лишени от
логика. Налице били доказателства за доставката на цялата поръчана стока, както
и такива за изплащането на цената им. Независимо от вписаното във фактурата
като начин на плащане, това не изключвало възможността в резултат на
утвърдените и коректни отношения между търговците, плащането да стане по друг
начин. Отбелязва се, че ползвайки метода на изчисляване на новата митническа
стойност съгласно чл. 74, пар. 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
административният орган посочил като база за определяне за всяка от стоките
единствено номер на митническа декларация за внос, без да посочва конкретни
данни. Така, решението не съдържало база за сравняване на цената по посочената
от органа декларация за внос и подадената от дружеството жалбоподател, за да
можело да се направи обоснована преценка за правилността му. Липсвал и
необходимият анализ за определен период, през който били приемани за доказани
различни цени на сходните стоки. Липсата на данни за направен такъв анализ, с
посочени конкретни декларации, цени и стоки, правела невъзможна преценката за
правилност на действията на митническите органи.
На следващо място, в разпоредителната част на решението липсвало
произнасяне за това, че не се приема декларирания тарифен код, както и
произнасяне за определянето на нов такъв. Разпореждането да се коригира
митническата декларация с вписването на нов код не представлявало произнасяне
на органа в горния смисъл, поради което на практика липсвало такова в акта. В
основанията, посочени като нормативна основа за произнасянето, също липсвали
такива, които засягат промяната на тарифното класиране. В т. 2 на решението не
било конкретизирано за кои от стоките от декларираните в позиция 10 следвало да
се добави „стока № 36“. Така стоял въпроса и в т. 3 от решението, където не
било описано за кои от стоките в позиция 10 новата митническа стойност била
определена на 4 963.20 лева и съответно за кои стоки (вече в позиция 36) била
определена нова митническа стойност 1 883.36 лева. Произнасянето в тази част на
решението водило директно до възникване на задължение към точно определено
лице. Поради тази причина, трябвало да бъде направено по начин, който да не
водел до възникване на съмнения за възможност за различно тълкуване и
объркване.
Претендира се обжалваното решение да бъде отменено изцяло. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на дружеството. В писмени
бележки се релевират допълнително съображения в насока незаконосъобразност на
оспорения акт, претендират се разноски по делото.
Ответникът – Директор на Териториална дирекция „Митница Варна“ при
Агенция „Митници“ (към датата на образуване на делото „Северна морска“ към
Агенция „Митници“), чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в
писмено становище, претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на заплатения от дружеството жалбоподател адвокатски хонорар.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Във връзка с осъществен внос на стоки на 16.12.2020 г. „МАГНАТИ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.Димитровград, чрез представителя си „АТИБО“ ЕООД *, декларира с Митническа
декларация MRN № 20BG002002041652R0, под режим „допускане за свободно
обращение“, пристигнали с морски транспорт, с държава на изпращане/износ –
Китай и държава на получаване България, местонахождение на стоките Варна запад,
стоки – 35 броя, 872 опаковки (колети), бруто тегло 13 000 кг., на обща
фактурна стойност 15 892.62 EUR, при валутен курс 1.95583 лева за 1 EUR, с
изпращач/износител „ХЛЛМ ТРЕЙДИНГ КО ЛИМИТЕД“, *, и получател „МАГНАТИ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, *.
Под № 10 в декларацията е направено описание на стока „осветителни
тела - 6128 броя/ 17 кашона (лампи, фенерчета), поз.:31-33, 84-84,
статистическа и митническа стойност 807.68, основа за изчисляване на
вземанията: за тип А00 Мита – 807.68, за тип В00 ДДС – 859.68, със ставки и
изчислени/дължими размери на вземанията, както следва: 0.047 и 0.200, 37.96 и
171.94, брутна маса 351 кг., нетна маса 300 кг., цена на стоката 412.96 EUR,
при обменен курс 1.95583 за 1 EUR, с разходи за транспорт след пристигане на
мястото на въвеждане – 14.04, транспортни и застрахователни разходи и разходи
за товаро-разтоварни и обработващи операции от мястото на въвеждане на
територията на страната до местоназначението на стоките в страната – по 14.04.
Посочен е кода по ТАРИК на стоката – 94054039 90.
Във връзка с вноса, до управителя на „МАГНАТИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД * е изпратено писмо изх.№
32-373658/17.12.2020 г. (л. 37) от началника на МП (Митнически пункт) Варна
запад, с което същият се уведомява, че за нуждите на допълнителната проверка на
митническа декларация MRN № 20BG002002041652R0, съгласно чл. 188 „б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447
на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, поради
съмнения относно декларираната стойност на стоката, следва в 7-дневен срок от
връчване на писмото да представи подробно изброени документи и информация, в
подкрепа на декларираната митническа стойност. Доказателства и данни за отговор
на писмото не са налични по делото.
От Началника на МП „Варна запад“ при ТД „Северна морска“ до
Началника на отдел „Митническа дейност“, ТД „Северна морска“, е била адресирана
Служебна бележка рег.индекс 32-6451/04.01.2021 г. (л. 36), относно рисков
профил № 9025-11/11/2020 за стока № 10 от митническа декларация MRN №
20BG002002041652R0, в която е обективирана молба за определяне на митническа
стойност по митническата декларация.
В Становище рег.№
32-5440/07.01.2021 г. (л. 21), от Началник сектор „Митнически процедури, отдел
„Митническа дейност“ е посочено, че към митническата декларация за допускане за
свободно обращение били приложени: фактура № MG20201102-16 от 02.11.2020г.,
коносамент № MAEU911345213, фактура за терминални разходи и митнически услуги,
платежни нареждания за плащане към бюджета, пълномощно. Стока № 10 била
класирана в код по КН 94054039 с определена справедлива цена за ЕС за
обезпечаване на вземанията 19.71 лв./кг. Извършена била проверка на стоката и
от същата били взети мостри. След разглеждане на приложените документи и
предоставените мостри от стока № 10 по митническа декларация MRN
20BG002002041652R0/16.12.2020 г. се установило, че пред митническите органи не
били представени никакви документи, изискуеми в подкрепа на декларираната
митническа стойност на процесните стоки. Нямало представен външнотърговски
договор, нито кореспонденция между китайското дружество HLMM Trading Co.,
Limited и вносителя „МАГНАТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, както и други документи. В
търговската фактура № MG20201102-16 от 02.11.2020 г. на стойност 15 792.62 EUR
било посочено условие на доставка CFR Варна и информация относно начина и
сроковете за разплащане по сделката: изпращане на стоката до 30 дни след
получен депозит в размер на 30 % от стойността ѝ, като остатъкът за
плащане бил дължим до 7 дни от датата на доставка на стоката. Нямало представен
банков документ за извършено плащане по сделката от дружеството вносител. На
основание горното и поради липсата на всякакви документи, касаещи проверката на
декларираната митническа стойност, основателно оставали съмненията относно
реалността на декларираната митническа стойност и нямало категорични
доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката. В
становището са описани характеристиките на взетите от процесната стока мостри.
Направен е и анализ на техническите ѝ характеристики на база взетите
мостри от нея, като на това основание и на основание Правила 1 и 6 от Общите
правила за тълкуване на КН и Обяснителните бележки към позиция 8513 и 9405 към
Хармонизираната система, част от стока № 10 (LED лампа за къмпинг и челници)
следвало да се класира с код по ТАРИК **********, ставка на мито по отношение
на трети страни – 5,7 %. С промяна по кода на част от стоката и след анализ в
базата THESEUS, се установило че справедливата цена на ЕС за новия код по КН
85131000 била 25.07 лв./кг.; електрическите нощни и настолни лампи и лампиони
се отнасяли в подпозиция 940520 от КН. Същите били изработени от пластмаси и
различни от тези, работещи с лампи или тръби с нажежаема жичка и се класирали в
код по КН 94052040. На основание горното, както и на основание Правила 1 и 6 от
Общите правила за тълкуване на КН и Обяснителните бележки към позиция 9405 към
Хармонизираната система, част от стока № 10 (LED нощни лампи арт. 3699, 3698,
3700 ) следвало да се класира с код по ТАРИК **********, ставка на мито по
отношение на трети страни - 4,7 %. С промяна по кода на част от стоката и след
анализ в базата THESEUS, се установило че справедливата цена на ЕС за новия код
по КН 94052040 била 12.28 лв./кг.
След извършен сравнителен анализ
на база наличната информация в митническата информационна система, митническите
органи установили, че за процесните стоки били декларирани по-високи стойности,
които съществено се различавали от декларираните в настоящия случай. Предвид
това, че митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло била
основана на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна
статистическа стойност на сходни стоки възниквало съмнение относно точния
размер на митническата стойност на гореописаните стоки. Поради това,
митническата стойност не следвало да се определи въз основа на метода на
договорната стойност. В случая не били открити „идентични стоки“ от същия
износител еднакви във всяко отношение. Така, след разглеждане на единичните
цени, по които останалите вносители закупували разглежданите видове стоки,
митническата стойност на процесните стоки следвало да се определи въз основа на
„договорната стойност на сходни стоки“, посочена в чл. 74, пар. 2, буква б) от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. При изследване на метода бил направен анализ в
митническата база данни за декларации за допускане за свободно обращение с
крайно потребление на сходни стоки „по същото или приблизително същото време”,
при което били намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности
от други вносители, които не били необичайно ниски. Същите били декларирани и
приети в съответствие с чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Поради това
митническата стойност на стока № 10 по разглежданата митническа декларация
следвало да бъде, както следва: Соларна LED лампа за къмпинг /фенер/, код по
ТАРИК ********** - нова митническа стойност – 5.47 лв./бр.; (база за определяне
на митническа стойност - MRN 20BG005700011667R2/29.09.2020 г.); LED челник, код
по ТАРИК ********** - нова митническа стойност – 0.55 лв./бр. (база за
определяне на митническа стойност - MRN 20BG002002038275R0/21.10.2020 г.); Ел.
нощни лампи, код по ТАРИК ********** - нова митническа стойност – 0.94 лв./бр.
(база за определяне на митническа стойност - MRN 20BG005807073302R0/03.09.2020 г.).
До „МАГНАТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е изпратено писмо рег.№
32-9343/12.01.2021 г. (л. 27) от Директора на ТД „Северна морска“ в Агенция
„Митници“, с което, в съответствие с нормата на чл. 22, параграф 6 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Съюза, вр. чл. 8 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446
от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от
разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, управителят на дружеството е бил
уведомен за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган
относно митническа декларация MRN № 20BG002002041652R0/16.12.2020 г. В писмото
са описани изводите, направени в Становище рег.№ 32-5440/07.01.2021 г.,
съответно новите митнически стойности на посочените в това становище стоки.
Посочено е, че предвид новите стойности, следвало да бъде добавена (в МД) нова
стока № 36 и след нейното добавяне, определената към момента нова митническа
стойност по MRN 20BG002002041652R0/16.12.2020 г. за стока № 10 (стоки,
класирани в код по ТАРИК **********) била в размер на 4 963.20 лева, на
основание чл. 74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013; за стока
№ 36 (стоки класирани в код по ТАРИК **********) - в размер на 1 883.36 лева,
на основание чл. 74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. На
основание чл. 101 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 54, ал.1 от Закона за ДДС,
за декларираните стоки по митническата декларация възниквало задължение за
допълнително заплащане на държавни вземания в размер на 302.66 лева (мито по
отношение на трети страни) и 1 268.31 лв. (ДДС), или общо 1 570.97 лв.
Писмо рег.№ 32-9343/12.01.2021 г. е получено от „МАГНАТИ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, видно от известието за доставяне на л. 34 от делото.
С процесното Решение към MRN № 20BG002002041652R0/16.12.2020 г., с
рег.№ 32-62298/23.02.2021 г., подписано от Директора на Териториална дирекция
„Северна морска“ към Агенция „Митници“, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ,
във връзка с чл. 74, пар. 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.
140 и чл. 141, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. чл. 5, т.
39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр.чл.
101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 54, ал. 1 и чл.
56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, се: (т. 1) отказва за приемане на митническата
стойност на стока № 10 по митническа декларация MRN №
20BG002002041652R0/16.12.2020 г.; (т. 2) разпорежда да се добави стока № 36 към
посочената митническа декларация; (т. 3) определя митническата стойност на
внасяните от „МАГНАТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД стоки № 10 и № 36 по декларацията, както
следва: митническа стойност за стока № 10 – 4 963.20 лева, на основание чл. 74,
параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, и митническа стойност за
стока № 36 – 1 883.36 лв., на основание чл. 74, параграф 2, буква „б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013; (т. 3) да се коригира митническа декларация MRN №
20BG002002041652R0/ 16.12.2020 г. по съответния подробно описан начин. В т. 4
от разпоредителната част на решението общите задължения по митническата
декларация са определени, както следва: мита
с код А00 – 1 290.83 лева, мита с код А30 - 454.787 лева и ДДС с код В00 –
7 838.42 лева. В т. 5 е разпоредено да се вземе под отчет начисленият с
решението размер на държавните вземания; в т. 6 са описани начислените и взети
под отчет с ВПО. Дължимите суми за досъбиране са посочени в т. 7, като са
определени в размер на 302.66 лева – мито (А00) и 1 268.31 лева – ДДС (В00). За
дата на възникване на митническото задължение е определена датата 16.12.2020 г.
С писмо рег.№ 32-63228/24.02.2021 г. на Директора на ТД „Северна
морска“, Решение рег.№ 32-62298/11.02.2021 г. е изпратено до „МАГНАТИ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД *, и видно от Известие за доставяне на „Български пощи“,
писмото е получено от адресата си срещу подпис на 26.02.2021 г.
Жалбата срещу Решението е подадена на 04.03.2021 г. с куриер, чрез
ТД „Северна морска“, където е регистрирана под вх.№ 32-75075 от 05.03.2021 г.
По искане на представляващия оспорващото дружество по делото бе
назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), по която вещото лице представи
пред съда и страните заключение във връзка с поставените му задачи, което
заключение ще бъде обсъдено при излагане на съответните правни изводи.
Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена при спазване на
14-дневния срок за обжалване от датата, на която решението е получено от
дружеството жалбоподател, и е депозирана от надлежна страна, адресат на акта,
за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за
основателна.
Обжалваният акт е издаден от Директора на Териториална дирекция
„Северна морска“ към Агенция „Митници“ (понастоящем „Митница Варна“), който
притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на чл. 5, т. 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година
за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък Регламент (ЕС) №
952/2013). Към датата на издаване на обжалваното решение – 23.02.2021 г.,
същият спада към митническата администрация на Република България, която
отговаря за прилагането на митническото законодателство, както и има качеството
на орган, оправомощен, съгласно националното законодателство, да прилага
определени митнически законодателни разпоредби. В чл. 19, ал. 1 от ЗМ изрично е
предвидено, че решенията по прилагане на митническото законодателство се издават
от директора на Агенция „Митници“ или от директорите на териториални дирекции,
а според ал. 7 на същия член, решения, взети без предварително заявление, се
издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено
друго.
С оспореното решение се извършва промяна на обстоятелства в ЕАД
във връзка с последваща проверка, от което възникват задължения за дружеството
жалбоподател и се определя размера на възникнало данъчно задължение. Тъй като,
съгласно чл. 56 от ЗДДС, начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва
от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда,
определен за митническото задължение, то актът е издаден от материално и
териториално компетентен административен орган.
Решението е валидно, издадено по прилагане на митническите
разпоредби, поражда правни последици за адресата си и представлява
административен акт, който на основание чл. 220, ал. 1 от ЗМ подлежи на обжалване
по реда на АПК.
Актът е обективиран в писмена форма и в него са посочени
фактически и правни основания за издаването му.
Като фактическо основание административният орган е посочил
установеното от него обстоятелство, че на 16.12.2020 г. дружеството „МАГНАТИ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД * декларирало на режим „допускане за свободно обращение“ 35
стоки, 872 колета, 13 000 кг. бруто тегло, държава на износ - *, деклариран произход - *, валута и обща фактурна стойност
15792.62 EUR, с курс за митнически цели 1.95583 лева за 1 EUR, условие на
доставка CFR Варна. Стока №10 по митническа декларация MRN
20BG002002041652R0/16.12.2020 г. представлявала „осветителни тела - 6128 броя
/17 кашона (лампи, фенерчета) поз.: 31-33, 82-84, код по ТАРИК 94054039 90,
държава на произход *, 351.00 кг. бруто тегло, 300.00 кг. нето тегло,
декларирана митническа стойност за 6128 бр. общо в размер на 807.68 лв. — 2.69
лв./кг. или 0.13 лв./бр., условие на доставка CFR Варна. Към митническата
декларация за допускане за свободно обращение били приложени: търговска фактура
№ MG20201102-16 от 02.11.2020 г., коносамент № MAEU911345213, фактура за
терминални разходи и митнически услуги ********** от 14.12.2020 г., платежни
нареждания за плащане към бюджета, пълномощно.
В акта е записано, че когато митническата стойност на стоките не
може да се определи на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, тя се
определя по реда на чл. 74, параграф 2 от Регламента и именно този метод е
приложим в случая. Посочено е, че при регистриране на митническа декларация
било установено, че за стока № 10, класирана в код по КН 94054039 имало
определена справедлива цена за ЕС за обезпечаване на вземанията 19.71 лв./кг. В
определения от митническите органи 7-дневен срок, дружеството вносител не
представило документи във връзка с процесната митническа декларация относно
декларираната митническа стойност на стоките. Непредставянето на допълнително
изисканите документи, които в наложилата се търговска практика били неразделна
част и съпътствали всяка една външнотърговска сделка, като: външнотърговския
договор или заявката, проформа фактурата, документите за извършените
разплащания между купувача и продавача, както и водената между тях търговска
кореспонденция, касаеща конкретния внос, допълнително подсилвала
основателността на съмненията относно реалността на декларираната митническа
стойност на процесната стока в цитираната митническа декларация. В решението са
описани характеристиките на стоките под № 10 от митническата декларация (МД),
на база взетите мостри, и се посочва кода, под който са декларирани.
Преповтарят се и изводите, направени в Становище рег.№ 32-5440/07.01.2021 г.,
съответно е прието, че част от стока № 10 (LED лампа за къмпинг и челниците)
следва да се класира с код по ТАРИК **********, ставка на мито по отношение на
трети страни - 5,7 %. С промяна по кода на част от стока №10 и след анализ в
базата THESEUS, се установило че справедливата цена на ЕС за новия код по КН
85131000 е 25.07 лв./кг., а част от стока №10 (LED нощни лампи арт. 3699, 3698,
3700 ) следвало да се класира с код по ТАРИК **********, ставка на мито по
отношение на трети страни - 4,7%. С промяна по кода на част от стока №10 и след
анализ в базата THESEUS, се установи че справедливата цена на ЕС за новия код
по КН 94052040 е 12.28 лв./кг.
В решението се сочи, че в търговската фактура № MG20201102-16 от
02.11.2020г. била записана информация относно начина и сроковете за разплащане
по сделката, която гласяла: „изпращане на стоката до 30 дни след получен
депозит в размер на 30 % от стойността и, като остатъка за плащане е дължим до
7 дена от датата на качване на стоката на борда на кораба“.
Нямало представен банков документ за извършено плащане по сделката
от дружеството вносител.
След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в
митническата информационна система, митническите органи установили, че за
процесните стоки били декларирани по-високи стойности, които съществено се
различавали от декларираните. За целите на проверката на декларираната
митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база
наличната информация в митническата информационна система, митническите органи
използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база
данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки,
за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен
период, обикновено четири последователни години - т.нар. „справедливи цени“,
съгласно нормата на пар. 1, т. 40 от допълнителните разпоредби от ЗМ. Прието е,
че основателни съмнения можело да съществуват конкретно, когато декларираната
стойност била по-ниска от определена рискова прагова стойност. За целите на
управление на риска рисковата прагова стойност можело да бъде определена на базата
на тези справедливи цени. Същите се предоставяли на разположение на държавите
членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на Съвместния изследователски
център на Европейската комисия (Jomt Research Centre). В случая декларираната
митническа стойност на процесната стока № 10 за килограм била в размер на 2.69
лв./кг и същата била по-ниска с повече от 50 % в сравнение със
средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС,
която била 12.28 лв./кг, а за стока № 36 - в размер на 2.69 лв./кг и същата
била по-ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата
стойност при сходни стоки в ЕС, която била 25.07 лв./кг. Вносителят, след
поискване от страна на митническите органи, не предоставил никакви допълнителни
доказателства или сведения за установяване на действителните параметри на
търговската сделка. Предвид горното и съгласно Решение от 16 юни 2016г. на Съда
на Европейския съюз по дело № С- 291/2015г., в случаите когато декларираната
цена на стоките била значително по-ниска от средностатистическата, митническите
органи можело да отхвърлят митническа стойност, без да оспорват автентичността
на фактурата представена при вноса и на платежните документи, ако вносителя не
представил, след поискване от страна на митническите органи, допълнителни
доказателства или сведения за установяване на точността на декларираната
договорна стойност на тези стоки. Поради липсата на всякакви документи, касаещи
проверката на декларираната митническа стойност, от които можело да стане ясна
информация за това какви цени на стоките в пратката били договорени, какви били
сроковете и начините на заплащането им, както предвид всичко изложено
решението, митническата стойност на процесиите стоки не следвало да се определи
въз основа на метода на договорната стойност.
В оспорения акт се прави извод, че когато истинността на
договорната стойност не може да бъде проверена се прилагат други методи за
остойностяване с цел определяне на митническата стойност, отразяваща в
максимална степен действителната икономическа стойност на внасяните стоки в
момента и около вноса. За приблизително същият период не се установени
декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г. за „идентични стоки“. Не били открити „идентични стоки“ от същия износител
еднакви във всяко отношение. В този случай, след разглеждане на единичните
цени, по които останалите вносители закупували разглежданите видове стоки,
митническата стойност следвало да се определи въз основа на „договорната стойност
на сходни стоки“, посочена в чл. 74, пар. 2 буква б) от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., като при изследване на метода бил направен анализ в митническата
база данни за декларации за допускане за свободно обращение с крайно
потребление на сходни стоки „по същото или приблизително същото време” и не
били намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други
вносители, които да били необичайно ниски. Същите били декларирани и приети в
съответствие с чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
В решението е посочено още, че с писмо с peг. №32-35873/02.02.2021
г., дружеството изразило становище по случая и представило допълнително
следните документи: заверено копие на нареждане за превод от 19.01.2021 г. на
сумата от 15 792.62 EUR към китайския контрагент HLLM Trading Co, Limited,
както и SWIFT, удостоверяващ извършеното плащане, като посочило, че предвид
утвърдените търговски отношения с китайския им партньор, се договорили
плащането да бъде направено еднократно след получаване на стоката, поради което
цялата стойност по фактура № MG20201102-16/02.11.2020 г. била изплатена на
19.01.2021г.; 2 броя фактури за последващи продажби с № *********/20.01.2021
г., № *********/20.01.2021 г. Във връзка с представените доказателства и
възражението на дружеството, административният орган отбелязал, че
обстоятелството, че стоката пристигнала на Пристанище Варна запад на 15.12.2020
г., митнически била оформена на следващия ден 16.12.2020 г., а плащането било
извършено след повече от месец на 19.01.2021 г. Поради непредставянето на
изисканите от митническите органи, с писмо от 17.12.2020 г. на:
външнотърговския договор, проформа фактурата или разменената кореспонденция по
между им, с което фирмата вносител можела да докаже своето твърдение, че
предвид утвърдените търговски отношения с китайския им партньор, се договорили
плащането да бъде направено еднократно след получаване на стоката,
административният орган приел, че същото е непотвърдено, недоказано, съответно
недостоверно. Наложилата се търговска практика на разплащане между чуждестранни
контрагенти при външнотърговски сделки била предплащане на цялата сума или на
част от нея (напр. до 10 % от сумата) преди самата доставка, при добре
познаващи се и дълго работили съвместно контрагенти. Конкретното плащане на
цялата сума, след получаване на доставката, вероятно било осъществено с голямо
закъснение заради течащата от митническите органи проверка и независимо от
твърдението, че това била утвърдена търговска практика с конкретния им китайски
контрагент, същото било инцидентно, породено от обстоятелствата на
непредставяне на документи, доказващи това, и възникналата необходимост
вносителят да докаже това и по отношение всичките си предходни сделки с този
китайски контрагент. Същото влизало в явно противоречие с условието на плащане,
отразено във фактура № MG20201102-16/02.11.2020 г. по сделката, където било
посочено изпращане на стоката до 30 дни след получен депозит в размер на 30 %
от стойността ѝ, като остатъка за плащане - дължим до 7 дни от датата на
качване на стоката на борда на кораба.
Предвид че митническата стойност на процесните стоки е определена
съгласно разпоредбата на чл. 74, пар. 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №
952/2013, допълнително представените от вносителя 2 броя фактури за последващи
продажби с №*********/20012021 г., № *********/20.01.2021 г. не са взети под
внимание от административния орган.
Настоящият съдебен състав приема, че във връзка с определената
митническа стойност на стоката е необходимо да се има предвид следното:
В чл. 69, Дял II, Глава 3 - „Стойност на стоките за митнически
цели“, от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък
Регламент (ЕС) № 952/2013), е предвидено, че митническата стойност на стоките
във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки,
установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до
търговията със стоки, се определя в съответствие с членове 70 и 74.
В чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е регламентиран „метод за
определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност“, като в
параграф 1 е предвидено, че „базата за митническата стойност на стоките е
договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, се коригира при необходимост”, а в параграф 2, че
„действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки. Изрично в параграф 3, букви „а“ до
„г“ са изброени условия, които следва да са изпълнени кумулативно, за да се
прилага договорната стойност.
В чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са регламентирани „вторични
методи за определяне на митническата стойност“. Съгласно параграф 1, когато
митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се
определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките.
Правила относно „стойността на стоките за митнически цели“ са
уредени и в Дял II, Глава 3 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането
на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447).
В чл. 140 - „Неприемане на декларираните договорни стойности“ от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са определени подробни правила за
прилагането на чл. 70, пар. 1 от Кодекса. Съгласно пар. 1 на чл. 140, „когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в
член 70, пар. 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация“. Според параграф 2, ако съмненията им не отпаднат,
митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се
определи по реда на чл. 70, параграф 1 от Кодекса.
В оспореното решение, за да мотивира основателно съмнение, че
декларираната от жалбоподателя договорна стойност на стоката представлява
общата платена сума, митническият орган се е позовал на Решение на Съда на ЕС
от 16 юни 2016 година по дело C-291/15 Hungary Kft. срещу Nemzeti
Adó-és Vámhivatal Nyugat-dunántúli
Regionális Vám-és Pénzügyőri
Főigazgatósága. Цитираното решение е постановено по
преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на чл. 181а от Регламент
(ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби
за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Общността. Според диспозитива на същото, чл. 181а от Регламент (ЕИО)
№ 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите
органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз
основа на договорната стойност на сходни стоки – метод, който фигурира в чл. 30
от Регламент (ЕИО) № 2913/92, изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския
парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., когато бъде преценено, че
декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при
положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под
съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков
превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените
стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл на
митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване на
точността на декларираната договорна стойност на тези стоки.
Доколкото чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 е сходен по своето
съдържание с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, то така
направеното тълкуване е приложимо и в настоящата хипотеза, при която за
митническите органи е допустимо да сравняват средностатистическия размер на
покупните цени при вноса на сходни стоки и да мотивират основателните си
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена
сума, макар да не поставят под съмнение автентичността на представената като
доказателство за заплащането ѝ фактура.
Съгласно определението, дадено в чл. 1, пар. 2, точка 14 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, „сходни стоки“ означава – в рамките на
определянето на митническата стойност – стоки, произведени в същата държава,
които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките,
репутацията им и съществуването на търговска марка.
Според постоянната съдебна практика на СЕС, цитирана в Решение от
15 юли 2010 г. по дело С-354/09 Gaston Schul BV срещу Staatssecretaris van
Financiën и Решение от 19 март 2009 г. по дело C-256/07 Mitsui & Co.
Deutschland, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели
да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва
използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.
При прилагането на методите за определяне на митническа стойност
митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да
установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена
или фиктивна такава, а според чл. 15, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически
формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по
тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и
информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за
извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140,
пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се има предвид, че за да
не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – аргумент от
Решение от 28 февруари 2008 г. на СЕС по дело C-263/06 Carboni e derivati
Srl/Ministero dell'Economia e delle Finanze, Riunione Adriatica di
Sicurtà SpA.
Задължението за мотивиране на решението за стартиране на
процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, и
впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22,
пар. 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, изискващо митническите органи да мотивират
всяко неблагоприятно за заявителя решение. В тежест на митническия орган е да
обоснове на първо място „основателността“ на своите съмнения, неприемането на
декларираните договорни стойности на внасяните стоки и решението си по чл. 140
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че стойността на стоките не може да
се определи по реда на чл. 70, пар. 1 от Кодекса, поради което я определя по
вторичните методи на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 141 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
С процесното решение административният орган е посочил, че
съмненията относно декларираната митническа стойност на стока № 10 от MRN
20BG002002041652R0/16.12.2020 г., произтичат от това, че декларираната ѝ
договорна стойност е по-ниска с повече от 50 % в сравнение със
средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС,
която била 12.28 лв./кг. - по отношение на стоките под № 10, а за стока № 36,
обособена като нова, част от стоките под № 10 от МД, с аргумента, че попада под
друг код по ТАРИК - в размер на 25.07
лв./кг., като последната също била по-ниска в сравнение със
средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС.
Прието е наличие на невъзможност от представените документи да се установи
истинността на договорната стойност, като изводите са в насока прилагане на
други методи за остойностяване с цел определяне на митническата стойност.
Същото така е направен извод, че извършеното плащане на стоката по приложената
към МД фактура, реализирано след доставката на стоката е в противоречие с
условието на плащане отразено във фактура № MG20201102-16/02.11.2020 г. по
сделката, където било посочено изпращане на стоката до 30 дни след получен
депозит в размер на 30 % от стойността й, като остатъка за плащане бил дължим
до 7 дни от датата на качване на стоката на борда на кораба.
При така изложените в решението мотиви не може да бъде проверено
дали в издадения акт митническите органи са обосновали надлежно „основателни
съмнения“ относно декларираната стойност на стоките, съобразно разпоредбата на
чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да достигнат до извод за
неприемане на тази декларирана договорна стойност.
В приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно
дадено, е направен извод, че цената на процесните стоки по фактура № MG20201102-16/02.11.2020
г., приложена към митническата декларация, е платена към фирмата доставчик на
стоките „HLLM TRADING CO. LIMITED“ изцяло в размер на 15 792.62 EUR. Имало
документи за извършеното плащане, подробно описани в констативната част на
експертиза, имало отразено в документите основание за плащане и какво е то -
„Invoice № MG20201102-16 2020.11.02“ - номер на фактурата. В констативната част
на ССчЕ относно наличните документи за извършено плащане вещото лице посочва,
че от счетоводството на жалбоподателя му е било представено банково бордеро от
„Пощенска банка“ за издаден валутен превод с референтен № Т4/247/00726633 на
стойност 15 792.62 EUR, бенефициент на превода „HLLM TRADING CO. LIMITED“ с
основание Invoice № MG20201102-16/2020.11.02; Разпечатка от система SWIFT за
извършения превод със същите данни, от което допълнително било видно, че
извършеният на 19.01.2021 г. превод бил получен от получателя на 21.01.2021 г.;
Банково извлечение за движението по разплащателната сметка на жалбоподателя в
„Пощенска банка“, в което бил осчетоводен въпросният превод в банката. Сочи, че
сумата на плащането отговаряла на стойността на фактурата. На следващо място,
експертът посочва, че извършеното плащане било осчетоводено в счетоводството на
жалбоподателя по всички сметки, имащи отношение към него. Отразено било
намалението в банковата сметка със съответното плащане, както и намалението на
задължението към доставчик „HLLM TRADING CO. LIMITED“ по аналитичната партида с
номер 0201102-16/02.11.2020 г., по която била осчетоводена фактурата, приложена
към митническата декларация. Налице било съответствие между платената цена за доставката
на стоките и декларираната митническа стойност на същите в процесната
митническа декларация MRN № 20BG002002041652R0, която сума била 15 792.62 EUR.
Вещото лице посочва, че може да се направи извод, че продажната цена на процесните
лампи и фенери е значително по-ниска от определената справедлива стойност в
обжалваното решение.
Заключението по ССчЕ опровергава като неоснователно съмнението на
митническите органи, че декларираната стойност на стоките представлява тяхната
действително платена цена при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза.
Предвид установеното от вещото лице и направените в изготвената от
него ССчЕ констатации, не следва да се счита, че извършеното плащане на стоката
по приложената към МД фактура, реализирано след доставката на стоката, няма
пряко отношение към реалната – договорна стойност на процесните стоки. Следва
да се има предвид, че няма изрично нормативно установено задължение търговските
отношения между субектите по една сделка, съответно правата и задълженията им,
да се уреждат само в писмена форма. В този смисъл, обичайната търговска
практика предполага предварително договорените параметри по дадена сделка да
бъдат изменяни в хода на търговския процес както чрез писмена форма, така и по
друг начин. Ето защо фактът, че в търговската фактура № MG20201102-16 от
02.11.2020 г. е посочена информация относно начина и сроковете за разплащане по
сделката, съгласно която (л. 189 гр.) изпращането на стоката следва да се
изпълни до 30 дни след получен депозит в размер на 30 % от стойността й, като
остатъкът за плащане е дължим до 7 дена от датата на качване на стоката на
борда на кораба, не следва да се счита за релевантен що се касае до договорната
стойност на стоките под № 10 в MRN № 20BG002002041652R0. Допълнителни договорки
във връзка с вноса на стоките от дружеството жалбоподател са напълно допустими
и явно в случая са били сторени.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че като немотивирано е
пристъпил към определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на
чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вместо на базата на договорната им
стойност, административният орган е постановил обжалваното решение в нарушение
на материалния закон. При извършване на проверка на декларираната митническа
стойност на внесените стоки, стойността в случая не следва да бъде определяна
на основание чл. 74, пар. 2 буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
Дори да се приемат за доказани предпоставките, визирани в чл. 140
на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при които стойността на стоките не
може да се определи по реда на чл. 70, пар. 1 от Кодекса, то изложените по-горе
съображения за немотивираност на административния акт са относими и към тази
част от процесното решение, с която митническата стойност на стоките е
определена съгласно вторичния метод по чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) №
952/2013.
За да бъде определена митническата стойност по буква „б“ на чл.
74, пар. 2 от Регламент (ЕС) №952/2013 – като „договорната стойност на сходни
стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на
Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и
стоките, подлежащи на остойностяване“, административният орган следва да
установи и изложи данни относно договорната стойност на стоки, които са „сходни
стоки“ по смисъла на чл. 1, пар. 2, точка 14 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, както и да съобрази разпоредбите на член 141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Съгласно чл. 141, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда
на чл. 74, пар. 2, буква а) или б) от Кодекса, се използва договорната стойност
на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище
и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.
Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се
определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази
договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съобразно параграф 2,
прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и
таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи
се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. В параграф 5 е посочено,
че договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема
предвид, само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или
сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност
се определя.
В обжалваното Решение са посочени номерата на митнически
декларации от 03.09.2020 г., 29.09.2020 г. и 21.10.2020 г, послужили за база за
определяне на новата митническа стойност. Липсват обаче изложени данни, от
които да е възможно да се установи дали тези стоки са произведени в същата
държава, от същия производител, дали имат подобни характеристики, да се прецени
качеството и репутацията им, включително съществуването на търговска марка.
Няма възможност да бъде преценено и установено дали стоките се търгуват на
същото търговско равнище като стоката, чиято стойност се определя. В случая не
е извършен какъвто и да било анализ на условията по доставката по процесната
декларация и тези по взетите като база други митнически декларации. При тези
установени обстоятелства, решението се явява недостатъчно мотивирано, тъй като
не съдържа изложени факти, от които да се направи обосновано предположение, че
посочените в него договорни стойности са именно на сходни стоки, за да се
приложи хипотезата на чл. 141, пар. 3 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447.
Във връзка с горното, съдът приема, че актът не е мотивиран, а
липсата на мотиви представлява съществено нарушение на изискванията за форма и
е самостоятелно основание за приемане на акта за незаконосъобразен, тъй като е
препятствана възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято
стойност е послужила за определяне на митническата стойност на стоката по MRN №
20BG002002041652R0/16.12.2020 г.
За настоящия съдебен състав остава необяснимо и защо мотивирайки
„основателните си съмнения“ относно декларираната стойност на стоката, митническите
органи са определили новата митническа стойност на стоките съответно за тези
класирани по ТАРИК 8512100 00 – соларна LED лампа 5.47 лева/бр. и 0.55 лв./бр.
за LED челник, и за тези класирани по ТАРИК 94052040 00 – ел. нощна лампа –
0.94 лв./бр. Детайлен анализ на стоките от използваните за база декларации MRN
20BG005807073302R0/03.09.2020 г., MRN 20BG005700011667R2/29.09.2020 г. и MRN
20BG002002038275R0/21.10.2020 г. не е извършен в атакувания административен
акт. Същите не са и представени по делото, съответно е невъзможно да се
установи съдържанието им.
По изложените съображения, оспореното решение се явява
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в
полза на дружеството жалбоподател следва да се присъдят поисканите и
действително извършени разноски за производството, платими от ответника.
Направени са разноски от 50 лева – внесена
държавна такса, 300 лв. – възнаграждение за вещо лице и 300 лева –
заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 01.03.2021 г. (л.1 70). Във връзка със своевременно направеното
възражение от страна на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, следва да бъде отбелязано, че възнаграждението е уговорено в
размер, под минимума по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба №1от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не е налице
нормативно основание за намаляването му.
Разноските, съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат
възложени в тежест на Агенция „Митници“, която е юридическото лице – чл. 7, ал.
1 от ЗМ, в чиято структура е включен административният орган, издател на
оспорения акт.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение с рег.№
32-62298/23.02.2021 г., към MRN 20BG002002041652R0/16.12.2020 г. на Директора
на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на
„МАГНАТИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, направените по делото разноски в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: