№ 243
гр. София , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20201001002646 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Технориг” ЕООД, с
която обжалва решение № 2 565 от 12.06.2020 г., постановено по т.д. № 9/19 г. по описа на
Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, 8 състав, в частта, в която съдът е
осъдил “Технориг“ ЕООД да заплати на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД на „Диомед“ЕООД
сумата от 98 100 лв., представляваща невърнати заемни парични средства, включваща:
35 000 лв. по договор за паричен заем от 19.02.2013 г. със срок на връщане до 19.02.2014 г.;
21 100 лв. по договор за паричен заем от 22.02.2013 г. със срок на връщане до 22.02.2014 г.;
20 000 лв. по договор за паричен заем от 09.04.2013 г. със срок на връщане до 09.04.2014 г.;
22 000 лв. по договор за паричен заем от 22.04.2013 г. със срок на връщане до 22.04.2014 г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради
което моли съда да отмени същото, като вместо него се постанови ново, с което да отхвърли
исковете. Оспорва изводите на съда, като твърди, че е постановено решение без съдът да се
е произнесъл по всеички наведени доводи. Твърди, че това обстоятелсдтво обуславя липса
на мотиви, касаещи следните съществени за решаването на спора факти и обстоятелства. В
тази връзка твърди, че съдът не се е произнесъл по направеното възражение за нищожност
на клаузата на чл.9 от договора. Твърди, че заплащането на сумите се претендира въз основа
на нарушена клауза по еднообразните договори. Твърди, че същата клауза нарушава и
ограничава правото за промяна в собствеността на дружеството, без да е уговорена личната
1
отговорност на физическото лице, управител и собственик на дяловоте. Твърди, че клаузата
противоречи на свободната стопанска инициатива и правото на конкуренцията, доколкото
задължава едно и също лице да изпълнява една и съща длъжност, както и ограничава
правото му да се разпорежда със своята собственост. В тази връзка цитира практика на ВКС
по отношение на ограничавеното правото на свободно полагане на труд. Твърди, че нормите
уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им
съдът следва да следи служебно. От друга страна твърди, че събраните в хода на
производството доказателства не обосновават основателността на претенцията на ищеца. В
тази връзка твърди, че в тежест на ищеца е да установи правопораждащия факт, като по
делото са събрани две групи частни документи, в които са налице несъотвествия в
обективиранитее волеизявления, касаещи съществи елементи на процесните съглашения,
вкл. датата на подписване и дата на падеж, липсата на възможност за предсрочна
изискуемост. Инвокира доводи за практика по отношение на достоверната дата, както и
твърди, че съдът правилно е съобразил фактите и обстоятелствата, че документите са
подписани във формата представена пред НАП. В тази връзка прави съпоставки по
отношение на производството по обезпечаване на иска и исковото производство по
отношение на датата, на която следва да се проиеме, че вземанията са изискуеми. В тази
връзка обосновава твърдение, че договорите представени в настоящето производство са
антидатирани и създадени само с цел производството, поради което твърди, че няма как да
са подписани. В тази връзка твърди, че съдът е следвало при тези констатации да изпрати
делото на прокуратурата. Инвокира доводи за погасяване по давност на вземанията, като
твърди, че с представените документи ответникът, въззивник в настоящето производство е
поставен в положение на процесуална изненада. В тази връзка твърди, че не е могъл да
осъществи надлежни процесуални действия за защита срещу установените от съда и
неподдържани от итициатора на съденото производство, твърдения за настъпила редовна
изискуемост на вземанията. В тази връзка твърди, че съдът се е произнесъл по ненаведени,
дори отричани от ищеца факти и обстоятелства, като е подменил основанието на на
предявените искови претенции. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да
отхвърли претенциите като неоснователни. Претендира и разноски в производството.
Ответникът по тази жалба „Диомед “ ЕООД оспорва подадената въззивна
жалба. Твърди, че същата е допустима, но неоснователна. Твърди, че съдът е изследвал
въпроса за връщане на заемните средства, както и е установил достоверното съдаржание на
договорите. Твърди, че съдът правилно е указал доказателствената тежест, както и правилно
е приел, че обвързващата доказателствена сила на частния диспозитивен документ може да
се обори по два начина – установяване на неавтентичността на подписа или се докаже, че
текстът пред него е бил обект на подправяне. Твърди, че съдът приема автентичността на
документите, след като е установил, че подписите положени на всяка страниците са на
страните. Твърди, че вземанията са станали изискуеми след изтичане на срока на
договорите, като по този начин няма пречка да се търси заемната сума. Твърди, че
2
изследването на действителността на оспорената клауза е безпредметно, с оглед
настъпването на изискуемостта при изтичането на срока на договорите. Оспорва
твърдението за погасяване по давност, като твърди, че исковете са предявени преди
изтичането на петгодишната давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
потвърди атакуваното, като претендира разноски за настоящата инстанция. Прави
възраженише за прекомерност на претендираните от въззивника разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 2
565 от 12.06.2020 г., постановено по т.д. № 9/19 г. по описа на Благоевградски окръжен съд,
Гражданско отделение, 8 състав, че съдът е осъдил „Технориг“ЕООД да заплати на
основание чл.240 ал.1 от ЗЗД на „Диомед“ЕООД сумата от 98 100 лв., представляваща
невърнати заемни парични средства, включваща: 35 000 лв. по договор за паричен заем от
19.02.2013 г. със срок на връщане до 19.02.2014 г.; 21 100 лв. по договор за паричен заем от
22.02.2013 г. със срок на връщане до 22.02.2014 г.; 20 000 лв. по договор за паричен заем от
09.04.2013 г. със срок на връщане до 09.04.2014 г.; 22 000 лв. по договор за паричен заем от
22.04.2013 г. със срок на връщане до 22.04.2014 г. , отхвърлил е като неоснователни
предявените искове от „Диомед“ ЕООД против „Технориг“ ЕООД следните парични
вземания, погасени по давност: за сумата 14 475.41 лв., представляваща възнаградителна
лихва договор за паричен заем от 19.02.2013 г. със срок на връщане 19.02.2014 г.; за сумата
от 8 714.30 лв., представляващи възнаградителна лихва по договор за паричен заем от
22.02.2013 г., със срок на връщане до 22.02.2014 г.; за сумата от 8 081.11 лв., представляваща
възнаградителна лихва по договор за паричен заем от 09.04.2013 г. със срок на връщане до
09.04.2014 г. и за сумата от 8 829.33 лв. представляваща възнаградителна лихва по договор
за паричен заем 22.04.2013 г. със срок на връщане до 22.04.2014 г.; осъдил е „Технориг “
ЕООД да заплати на основание чл.78 ал.1 от ГПК на „Диомед“ ЕООД сумата от 6 247.88 лв.
за направените деловодни разноски по производството, съразмерно на уважената част на
исковете и е осъдил „Диомед“ ЕООД да заплати на основание чл.78 ал.З от ГПК на
„Технориг“ ЕООД сумата от 1 782.38 лв. за направените деловодни разноски по
производството ,съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че между
страните през през м. февруари и м.април 2013г. са сключени четири договора за заем на
парични средства в лева, както следва: на 19.02.2013 г. - за сумата 35 000 лв.; на 22.02.2013
г. за сумата 21 100 лв.; на 09.04.2013 г. за сумата 20 000 лв. и на 22.04.2013 г. за сумата
22 000 лв. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че при подписването
на договорите за заем дружествата са били представлявани от Б. П. П. и К. М. Д., действащи
3
като управители и законни представители, което обстоятелство се установява от справката в
ТРРЮЛНЦ по партидите на дружествата, извършена служебно от първоинстанционния съд,
на основание чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ.
От заключението на допуснатата и извършена ССЕ се установява, че
посочените в договорите суми са преведени по банков път от ищеца на ответника и са
постъпили по посочената в договорите банкова сметка. Този факт не се оспорва от
ответника.
От заключението на съдебно-графологичната експертиза се установява, в
представените от ищеца оригинали на договорите за заем подписите на представляващите
страните са само на последната страница на всеки договор, както и че подписа положен за К.
М. Д. е положен от същия.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в
представените от ищеца оригинали, срокът на заемите (съгласно чл.4) е определен както
следва: по договора от 19.02.2013 г. - 19.02.2020 г.; по договора от 22.02.2013 г.- 22.02.2020
г.; по договора от 09.04.2013 г. - 09.04.2020 г. и по договора от 22.04.2013 г. - 22.04.2020 г.
Видно от същите договори, като предпоставки за предсрочна изискуемост на вземанията за
главница и договорна лихва (чл.9) е предвидено - неплатежоспособност на ответника,
промяна на фирмени обстоятелства (смяна на собствека или управителя) и/или нарушение
на разпоредбата на чл.7 ал.1 от договорите.
Не се спори между страните, а се установява и от представените от трето
неучастващо лице НАП договори за заем, представени по извършени ревизионни
производства от ответното дружество „Технориг“ ЕООД през 2014 г., че същите са заверени
за вярност с оригинала от управителя на ищцовото дружество Б. П.. Същите се различават
от представените с исковата молба договори. В предоставените от НАП преписи процесиите
договори, подписите на законните представители на договарящите дружества са положени
всяка страница от договорите, срокът на заемите уговорен в разпоредбата на чл.4 на всеки
договор е съответно: 19.02.2014 г.; 22.02.2014 г.; 09.04.2014 г. и 22.04.2014 г., а като
предпоставки за предсрочна изискуемост са посочени неплатежоспособност на ответника
или нарушение на разпоредбата чл.7 ал.1 от договора.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото
(договор счетоводно обслужване на ответното дружество за 2013 г. и 2014 г.), сключени със
„Счетоводна къща Икономик-РБ“ ООД, ревизионните доклади №1 307 871/11.10.2013 г. и №
Р-2 214-1 405 404/15.10.2014 г. на НАП-София, че управителят на ищцовото дружество Б. П.
е бил е управител и представляващ „Счетоводна къща Икономикс РБ“ ООД, като е
извършвал пълното счетоводно обслужване на ответника „Технориг“ ООД, като е извършил
и защита по дадените становища при обща данъчна ревизия и ревизии по ЗДДС на
възложителя, а от приетите ревизионни доклади установява, че процесиите договори за
заем, във вида и със съдържание, съобразно изисканите от НАП преписи, са били
4
представени на НАП от Б. П. П. като пълномощник на ответното дружество.
В допълнителното заключение на графологичната експертиза, вещото лице
твърди, че тези подписи са положени от Б. П., както и че той е автор на подписите за
представляващ ищеца „Диомед“ЕООД като заемодател, положени в печата на това
дружество на долния ляв ъгъл на всяка страница от четирите договора за заем в изисканите
от НАП преписи.
В показанията си свидетелят К. М. твърди, че при сключването на процесиите
договори за заем от 2013 г., когато е бил управител на ответното дружество, са положени
подписи от представляващите дружествата заемодател и заемател на всяка страница от
договорите, срокът на които бил една година, както и че е бил упълномощил Б. П. да
представлява „Технориг“ЕООД пред НАП. Твърди, че всички документи на ответника по
заемните правоотношения с ищцовото дружество са били предоставени на счетоводната
къща „Икономик РБ“ООД чрез управителя Б. П..
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С частта от атакуваното решение № 2 565 от 12.06.2020 г., постановено по т.д.
№ 9/19 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, 8 състав, в
частта, в която съдът е осъдил “Технориг“ ЕООД да заплати на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД
на „Диомед“ЕООД сумата от 98 100 лв., представляваща невърнати заемни парични
средства, включваща: 35 000лв. по договор за паричен заем от 19.02.2013 г. със срок на
връщане до 19.02.2014 г.; 21 100 лв. по договор за паричен заем от 22.02.2013 г. със срок на
връщане до 22.02.2014 г.; 20 000 лв. по договор за паричен заем от 09.04.2013 г. със срок на
връщане до 09.04.2014 г.; 22 000 лв. по договор за паричен заем от 22.04.2013 г. със срок на
връщане до 22.04.2014 г.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба от
ответника „Технориг“ ЕООД:
По отношение на подадената жалба съдът намира, че същата е процесуално
допустима, като подадена в установените срокове и от лице с представителна власт.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните в жалбата на ответника доводи за незаконосъобразност на
решението са свързани с твърденията, че съдът е постановил едно необосновано решение,
тъй като не се е произнесъл по всички наведени в отговора на исковата молба доводи, вкл. и
по довода за нищожност на разпоредбата на чл.9 от договорите. Инвокира доводи, че
представените договори са антидатирани, създадени само за нуждите на процеса, както и че
допуснатото обезпечение е за други искове. Инвокират се доводи за неправилно приложение
на института на погасителната давност, както и че съдът е следвало да изпрати материалите
5
на прокуратурата. Така инвокираните доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение, съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения:
Елементите от фактическия състав на договора за заем са установени в
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, която съдържа определение на този вид съглашение.
От даденото в тази разпоредба определение е видно, че договора за заем е реален договор.
Реален е договора, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и
предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно елементите от фактическия
състав на договора заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените
елементи от фактическия състав на договора заем носи ищецът.
В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца
лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на
иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание,
че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно
наведените възражения. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват
други данни на какво основание е сторено то, не може да се презюмира, че задължението е
възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и
ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона
доказателствени средства. При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по
заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на
заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност. Поради реалния
характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на
договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е
доказване на договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите
елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания. В този
см. е константната практика на ВКС, обективирана в решение № 180 от 26.11.2019 г.,
постановено по гр.д. № 4 345/18 г. по описа на ВКС, ГК, 4 ГО, решение № 546 от 2.07.2010
г., постановено по гр.д. № 856/09 г. по описа на ВКС, ГК, 4 ГО и др.
С оглед тези указания и предвид доказателствата по делото настоящият сътав
намира, че страните не спорят по отношение на предаването на сумите от ищеца на
ответника. Същото е установено както с представените б.б., така и от заключението на
назначената съдебно-счетоводна експертиза. Спорно пред първоинстанционния съд, както и
пред настоящата инстанция е втория елемент за успешното провеждане на предявените
искове – съществуването на заемното правоотношение и конкретните уговорки между
страните. Видно от отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражения, че
представените с исковата молба договори за заем са неистински документи. Оспорено е
както съдържантието на договорите (по отношение на разпоредбата на чл.9 от същите), така
и положеният подпис за заемател. От доказателствата по делото, вкл. и от назначената
6
съдебно-графологична експертиза се установява, че подписите за заемател, в представените
от ищеца договори е поставен от К. Д., управител на ответното дружество към момента на
съставянето на договорите. В допълнителното заключение на графологичната експертиза е
отразено, че подписите положене в долня десен ъгъл и средата на договорите са поставени
от представляващия ответното дружество, а подписите положени в горния десен ъгъл на
първа страните, както и за вярно с орогинала в доплиня десен ъгъл на два от договорите са
положени от представляващия ищцовото дружество, който към момента на представянето
на договорите пред НАП е имал пълномощия да представлява и задължава дружеството,
пред компенетните органи, за което обстоятелство не се спори между страните. Същото се
установява и от показанията на разпитания по делото свидетел Д., управител на ответното
дружество към момента на съставяне на договорите.
По отношение на оспорването на автентичността на положените подписи за
заемател от страна на представляващия ответното дружество, съдът в настоящия си състав
споделя изводите на първоинстанционния съд, че същото оспорване е недоказано от страна
на ответника. Видно от заключението на назначената съдебно-графологична експертиза
подписите са положени от Д., управител на дружеството. По отношение на съдържанието на
договорите за заем съдът намира, че действителното съдържание на договорите е
обективирано в тези представени пред компетентен орган (НАП). В тази връзка и съобразно
установената трайна съдебна практика свидетелските показания са допустими. Видно от
показанията на разпитания по делото свидетел Д., между страните са подписани договори за
заем за посочените суми, като срокът за връщане на заемните средства по всеки един от
договорите е едногодишен от получаването на сумата, както и че като условие за
предсрочната изискуемост на средствата страните са уговорили само обявяването в
неплатежоспособност и неспазването на разпоредбата на чл.7, ал.1 от самите договори. С
оглед на това и въз основа на всички събрани по делото допустими доказателства, съдът
споделя изводите, отразени в атакуваното решение, че между страните е възникнало
действително заемно правоотношение по четири броя договори за заем, а съдържанието на
същите е отразено в представените пред НАП екземпляри. Това се налага от тълкуването на
съдържанието на същите, при условията на чл.20 от ЗЗД. В останалата част следва да се
сподеулят изводите на първоинстанционния съд.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че ищецът е
установил при условията на пълното и главно доказаване двете предпоставки за успешното
провеждане на иска с правно основание чл.240 от ЗЗД – наличието на заемно
правоотношение и предаването на сумите, предмет на договорите за заем, поради което
предявените искове са основателни и доказани.
Като неоснователно следва да се възприеме напрпавеното възражение от
въззивника, че съдът е постановил еднто необосновано, поради необсъждането на всички
навадени доводи решение. Видно от мотивите на атакуваното решение, съдът е изградил
изводите си въз основа на събраните по делото доказателства. Съдът е установил
7
неавтентичността на оспорените разпоредби, но с оглед всички събраните по делото
доказателства е установил действителното съдържание на заемното правоотношение. Не на
последно място следва да се отбележи, че нищожността (неавтентичността) на оспорените
разпоредби не влече след себе си нищожност (недействителност) на договора като цяло, тъй
като същите разпоредби (чл.9) касаят само хипотези на предсрочната изискуемост на
задълженията по действителни заемни правоотношения, като установената неавтентичност
на условията за предсрочна изискуемост, не предпоставя неоснователност на претенцията за
връщане на предадената в заем парична сума.
По отношение на наведените доводи за погасяване на задължениято па давност
съдът намира, че същото е неоснователно. Видно от установеното действително
съдържаншие на уговорения срок на договорите за заем, то заемната сума следва да се върне
в едногодишен срок от получаването на сумата. Видно от самите договори, както и от
събраните по делото доказателства най-разната дата за връщане на получените средства е
12.02.2014 г. От тгази дата започва да тече погасителната давност. Видно от доказателствата
по делото иска е предявен на 29.01.2019 г., т.е. преди да изтече предвидената в закона
петгодишна погасителна давност. С оглеуд на това настоящия състав намира, че
предявените искове не са погасени по давност, поради което направеното възражение е
неоснователно.
Като ирелевантни за изхода на настоящия спор следва да се определят
наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение предвид сочените
твърдения в производсктвото по обезпечаване на предявените искове, както и за задължение
на съда да изпрати материалите на прокуратурата. Ето защо настоящия състав намира, че
същите не следва да се обсъждат.
По отношение на претенцията за азноски съдът намира, че такива се дължат на
въззиваемата страна, поради което въззивника следва да бъде осъден да заплати сумата от
3 276 лв., представляваща разноски за един адвокат пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2 565 от 12.06.2020 г., постановено по т.д. № 9/19 г. по описа
на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, 8 състав, в атакуваната част, в която
съдът е осъдил “Технориг“ ЕООД да заплати на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД на
„Диомед“ЕООД сумата от 98 100 лв., представляваща невърнати заемни парични средства,
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Технориг“ ЕООД“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Трети март“ № 24 да заплати на „Диомед“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Трети
март“ № 24 сумата от 3 276 (три хиляди двеста седемдесет и шест) лв., представляваща
8
адвокатско възнаграждение, разноски във въззивното производство, на основание чл.78 от
ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните, пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9