№ 644
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500618 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.11.2022г по гр.д. № 9734/2020г Софийски градски съд, І ГО,
18състав е отхвърлил изцяло предявените осъдителни искове от И. Н. Д. против
Групова практика за първична дентална помощ Ео дент-2 ООД и В. П. за заплащане на
сумата от 30 000лв-обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 20 000лв-
обезщетение за претърпени имуществени вреди от некачествено изпълнение на
договор за предоставяне на дентално лечение. С решението си съдът е възложил
разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС се обжалва изцяло от ищцата И. Д., представлявана от адв. К.,
с оплакване за незаконосъобразност. Въззивницата поддържа, че през 2013г е провела
дентално лечение- поставяне на протетични конструкции върху импланти на горна и
долна челюст при доктор В. П.. Поддържа, че през 2015г поради това, че протетичната
конструкция не можела да се използва нормално, потърсила дентална помощ. Твърди,
че са констатирани проблеми с протетичните конструкции и поради влошено
състояние била принудена да потърси незабавна дентална медицинска помощ. Търси
обезщетение за имуществени вреди в размер на заплатените по договора 20 000лв,
1
поради действията на доктор П., изразяващи се в увреждащо здравето й дентално
лечение. Поддържа, че лекарите при ответника –дружество са нарушили правата на
ищцата като пациент, че проведеното лечение не е било своевременно, достатъчно и
качествено, поради което й се дължат 30 000лв- обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. В о.с.з. на 27.04.2023г ищцата- въззивница, чрез своя
пълномощник, заявява, че поддържа направените уточнения към ИМ, въпреки че
въззивната жалба не ги съобразява. Въззивницата моли първоинстнационното решение
да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат
изцяло уважени.
На ответниците Групова практика за първична дентална помощ Ео-дент-2 ООД и
В. П. е връчен препис от въззивната жалба и същите не депозират отговор на жалбата.
В о.с.з. въззивницата И. Д. се представлява от адв. К., която поддържа въззивната
жалба, направените уточнения към исковата молба и моли първоинстанционното
решение да бъде отменено, а предявените искове- уважени. Претендира разноски по
делото , за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемите Групова практика за първична дентална помощ Ео-дент-2 ООД и В.
П. се представляват в о.с.з от адв. А., която оспорва въззивната жалба, поддържа, че по
делото не се установява причинна връзка между влошеното здравословно състояние на
ищцата и извършеното зъболечение. Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски по реда на чл.38 от ЗА.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от оплакванията в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК-т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно като краен резултат и не страда от пороците,
посочени във въззивната жалба.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба и уточненията към нея, включително и това, направено в о.с.з.
на 27.04.2023г ищцата твърди, че е била в договорни отношения с ответниците,
2
породени от договор за дентално лечение сключен на 29.01.2013г. Твърди, че по
силата на договора ответниците са дължали поставяне на две пропетични конструкции
на горна и долна челюст, като пряк извършител на дейностите е д-р П., а лечението е
извършено в клиника Групова практика за първична дентална помощ Ео-дент-2 ООД .
Твърди, че е извършено дентално лечение – изваждане на зъби, поставяне на
импланти. Твърди, че е изготвен план за лечение. Твърди, че последната интервенция е
била на 08.05.2014г, когато е извършен контролен преглед, свален е мост и временно е
лепена циркониева конструкция. Твърди, че при последното посещение в болницата й
е записан час за контролен преглед, когато е трябвало да доплати сумата от 10 000лв.
Твърди, че след 08.05.2014г е развалила договора устно и едностранно, поради
неизпълнение на договорните задължения, което е направило безпредметно
продължаването на договорните отношения. Твърди, че е заплатила за лечението си
20 000лв, които с оглед развалянето на договора счита, че ответниците й дължат
солидарно. Твърди още, че поради оплаквания от неприятна миризма, проблем с речта
и отоци е потърсила дентална помощ в друга клиника на 15.07.2015г, където са
констатирали непочистен цимент, хранителни остатъци, неправилно разположение на
абатмънтите и гноене. В исковата молба ищцата е посочила, че счита увреждането за
настъпило именно на 15.07.2015г. Твърди, че изпитаните от нея дискомфорт, болки и
страдания са причинени от некачественото изпълнение на договорните задължения от
ответниците и търси тяхното солидарно осъждане да заплатят обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000лв. В исковата молба ищцата е развила
съображения за нарушени права като пациент- забавено лечение, настъпили
усложнения, грубо отношение на лекарите. Твърдяла е, че полученото при ответниците
лечение не е било в съответствие с медицинските стандарти и правилата на добрата
медицинска практика.
В отговора на исковата молба ответниците оспорват исковете. Твърдят, че на
12.09.2013г на ищцата са поставени окончателни циркониеви конструкции на горна и
долна лелюст, фиксирани с временен цимент , записан й е час за контролен преглед и
за заплащане на остатъчната цената от 10 000лв. Твърдят, че лечението й е проведено
професионално с отговорност и качество съобразно добрата медицинска практика.
Твърдят, че на ищцата са разяснени стъпките от лечението, с които тя се е съгласила.
Твърдят, че след посочената дата ищцата не е посещавала лечебното заведение за да
бъдат окончателно фиксирани поставените конструкции с постоянен цимент, нито за
контролни прегледи. Твърдят, че ищцата не е съобщавала нито по време на лечението
си, нито след това за дискомфорт или проблеми от проведеното лечение.Правят
възражение за погасяване по давност на претендираните вземания на ищцата.
Поддържат и възражение за съпричиняване на увреждането от страна на ищцата.
Не се спори между страните, видно от развитите твърдения в исковата молба и
уточненията към нея и в отговора на ИМ,че страните са били в договорни отношения ,
3
като ищцата е провеждала дентално лечение при ответника.
Видно от представен план за лечение, изготвен на 29.01.2013г от д-р П.,
лечението на И. Д. е следвало да протече на 2 етапа. Първият- засягащ долна челюст-
седация, поставяне на посочен вид имплант, поставяне на временни зъби, поставяне на
циркониева конструкция. Втори етап засягащ горна челюст – седация, сплит/синус
лифт, поставяне на импланти, изработване и поставяне на временни зъби и на
циркониева конструкция. Посочена е стойност на лечението от 30 000лв.
Видно от предствени в препис информация за пациентите, подписани от ищцата
на 21.03.2013г и 28.05.2013г на пациента е изяснена процедурата по поставянето на
имплант- видовете импланти, възприемчивостта на организма към имплантите,
рискове, поддържане. В документа се съдържа изявление на пациента за това, че са му
разяснени лечебния план, предписана е схема, препоръчано е поддържане на орална
хигиена.
Представена е попълнен от ищцата формуляр с въпроси към пациента и
информация за оперативна интервенция под интравенозна седация, подписани от Д. на
28.05.2013г.
В о.с.з. на 03.06.2021г е изслушано заключението на СМЕ, изготвено от в.л. д-р
М., който установява, че денталното лечението на ищцата И. Д. е извършено в пълен
обем. Вещото лице е посочило, че от представените ренгенови изследвания на Д. се
установява, че на 29.01.2013г горната челюст на същата е била тотално обеззъбена със
силно снижено ниво на челюстна кост, което говори за голяма давност на отпадане на
зъбите. На долната челюст във фронталната част се констатира мостова конструкция с
опорни зъби първи и трети долни зъби вдясно, изкуствено възстановен липсващ втори
зъб и вляво опорни зъби- първи, втори, трети с напреднало стопяване на челюстната
кост около корените на опорните зъби. Останалите зъби вдясно и вляво липсвали, със
силно снижено ниво на челюстна кост, което говори за голяма давност на отпадане на
зъбите. От представените панорамни снимки и медицинска документация на ищцата-
амбулаторен лист воден от д-р П.- вещото лице констатира, че на 29.01.2013 г същата
е прегледана, консултирана, извършено е 3Д компютърно-томографско изследване,
ортопантомография и е изготвен план за лечение. На 07.03.2013 г е проведена
консултация и преглед. На 21.03.2013 г са извадени зъби на долна челюст и са
поставени четири импланти на долна челюст, извършена е контролна
ортопантомография. На 22.03.2013 г е поставен и ажустиран временен мост. На
14.04.2013 г е извършен контролен преглед. На 28.05.2013 г е проведено имплантно
лечение-поставяне на три броя импланти, ортопантомография. Насрочен е контролен
преглед на 29.05.2013 г. На 02.07.2013 г е извършена ортопантомография. На
03.08.2013 г е поставена циркониева конструкция на долна челюст, ажустиране,
временно лепене. На 29.08.2013 г е взета проба за циркониева конструкция на горна
4
челюст, на 12.09.2013 г- конструкцията е поставена, ажустирана и времено залепена.На
22.04.2014 г е насрочен контролен преглед, сваляне мост и временно лепене на
циркониева конструкция на долна челюст. На 08.05.2014 г е насрочен контролен
преглед и временно лепене на циркониева конструкция на горна челюст. Според
вещото лице с оглед наличието на сравнително по-голям обем на костна структура във
фронталната област на горна и долна челюст, позиционирането и поставяне на
имплантите на горна и долна челюст, след обстойно образно изследване и планиране,
правилно, съобразено с наличната биологична база, както и ортопедичното
протезиране в конкретния случай. Вещото лице сочи,че с оглед вида и сложността на
денталното лечение в конкретния случай е задължително фиксирането на мостовите
конструкции с временен цимент с оглед установяване и преценка на статични и
динамични дъвкателни показатели и едва след това фиксиране на конструкциите с
постоянен цимент. Окончателното фиксиране на конструкциите, според вещото лице,
може да се извърши в друг кабинет при наличие на необходимите специалисти и
консумативи. Според вещото лице изкуственото протезиране на дъвкателния апарат
/зъбите/, особено при комплексно протетично – имплатно, изисква спазването на
стриктна и постоянна орална хигиена в пълен обем, която е задължителна.
Неподържането на стриктна и постоянна орална хигиена в пълен обем е предпоставка
за възпаление на венечната лигавица в областта на изкуствените протезни
конструкции. Според вещото лице в конкретния случай естествената говорна функция
не е била налице, поради факта за пълна загуба на естествените зъби на горна челюст и
частична на долната челюст.
Установено е по делото от представените разходооправдателни документи, че
ищцата е заплатила за лечението в ГППДП Ео-дент-2 ООД сумата от 20 000 лева, като
сумите са платени срещу разписки изходящи от дружеството.
Видно от представения медицински отчет , изготвен от д-р Д., главен лекар в
денталка клиника П. Д. И. Д. се е явила в клиниката с оплаквания на 15.07.2015 г - от
неприятна миризма, проблем с речта. Проведена й е консултация и след направена
панорамна снимка са констатирани две протетични конструкции върху импланти на
долна и горна челюст, фиксирани с временен цимент. Около абатмънтите на
имплантите са установени гноене, хранителни остатъци и непочистен цимент. Същото
е намерено в самите конструкции. В медицинския отмет преглеждащия лекар е
посочил,че абатмънтите са неподходящо разположени.
В о.с.з. на 12.05.2022г са разпитани свидетелите Р. Д. и М. Ж..
Свидетелят Д. установява да е син на ищцата. Свидетелят установява, че е
придружавал майка си през м.03.2013г когато е посещавала денталната клиника на д-р
П.. Установява, че на майка му е извършена операция под пълна упойка на горна и
долна челюст и въпреки упойката тя имала силни блоки. Установява, че
5
възстановяване не е настъпило. Ищцата не можела да спи, да се храни да има социални
контакти. Установява, че ответникът поискал още пари от ищцата за нова операция.
Установява, че се е налагало да храни майка си, че тя стояла само вкъщи, постоянно
имала болки. Според свидетеля тези болки са продължили над две години.След като
отказали да дадат пари според свидетеля ищцата потърсила съдействие в друга клиника
през 2015-2016г. Свидетелят установява още, че след операцията ищцата е ходила
многократно до клиниката, но не знае дали за прегледи или за лечение.
Показанията на този свидетел са повърхностни и с едностранчиво съхранен
спомен. С оглед роднинските връзки с ищцата съдебният състав намира основание да
кредитира дадените показания при условията на чл. 172 от ГПК. По отношение на
фактите, които свидетелят споделя да е възприел като очевидец- за претърпените
болки от ищцата в домашни условия- съдът счита, че може да кредитира в тази част
показанията , ако намират подкрепа и в други доказателства по делото .
Свидетелката Ж. установява, че познава ищцата от м.10.2015г. Установява, че
ищцата е трябвало да я обучава на работа, но не можела да говори. Обяснила, че има
проблеми със зъбите, че й е правена операция и постоянно прикривала уста с ръка.
В същото съдебно заседание са изслушани свидетелите Е. Л. и П. П. – служители
при ответника.
Свидетелката Л. установява,че ищцата е била техен клиент от 2013г винаги е била
обгрижвана и е била доволна от лечението
Свидетелката П. работеща като сестра при ответника установява,че когато
ищцата дошла при тях била почти без зъби и д-р П. й направил имплантно лечение.
Лечението достигнало до етап временно циментиране.Свидетелката няма спомен
ищцата да е имала оплаквания по време на лечението.
Останалите събрани по делото доказателства не са необходими за обосноваване
на правни изводи относно наличието на деликтно поведение при служители на
ответника.
Предявен е иск за ангажиране на имуществената отговорност на ответниците за
заплащане на сума, получена от ответниците на основание развален договор за
дентално лечение и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на ищцата от неточно изпълнение на договорни задължения - искове с правно
основание чл.55, ал.1,пр.3 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД.
По отношение на правната квалификация на исковете
Квалификацията на предявените искове е правомощие на съда, което той следва
да упражни като съобрази наведените в исковата молба твърдения за правопораждащи
факти и искането към съда. Твърденията за факти очертават правния спор между
страните, накърненото от спора материално правоотношение и неговите страни,
6
искането към съда очертава целеното от ищеца разрешаване на спора- какви
отношения според ищеца е законосъобразно да се установят между страните.
В болшинството от случаите на предявени искове за ангажиране на отговорност
на лекари или лечебни заведения същите се квалифицират като деликтни искове, като в
тези случаи увреждането се твърди да е настъпило при неизпълнение на общото
задържение да не се вреди другиму.
Изключение от тези случаи са предявени искове за ангажиране отговорността на
лекари по дентална медицина, при които с оглед твърденията в исковата молба , в
конкретни случаи исковете са квалифицирани като такива за ангажиране на
отговорността на лекари и /или лечебни заведения поради неизпълнение на договорни
задължения- в този смисъл решение по гр.д. № 10825/2012г на ВКС , решение по гр.д.
№ 1025/2009г на ВКС , в което са разграничени основанията, които следва да се
съобразяват при квалификацията на исковете за ангажиране на отговорността лекари и
лечебни заведения. Посочено е, че вида на защитавания интерес – позитивен или
негативен- следва да се съобразява при квалификация на предявените искове.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че следва да квалифицира
предявените искове съобразно твърдението на ищеца за факти , като практиката и
теорията допуска ангажирането на отговорността на лекари и лечебни заведения да с
осъществи по реда на отговорността за неточно изпълнение на договорни задължения.
По делото ищецът търси възстановяване на своя негативен интерес- първо поради
развалянето на договора между страните и на следващо място- вреди от неточното
изпълнение на този договор. Ищецът изрично сочи, че увреждането на здравето му е
от неизпълнение на поетите по договора за дентално лечение задължения от страна на
ответниците, а не се твърди увреждане от виновно противоправно поведение на
ответниците.Според твърденията на ищеца в исковата молба и уточненията към нея,
включително уточнението направено в о.с.з. на 27.04.2023г между страните е
съществувало договорно правоотношение, което поради виновно неточно изпълнение
е станало безпредметно за ищеца, който е развалил договора и търси възстановяване на
заплатената по сделката цена- иск с правно онсование чл. 55,ал.1,пр.3 от ЗЗД и
заплащане на обезщетение за вреди, както изрично е посочено в о.с.з. на 27.04.2023г от
същото неточно изпълнение на договорните задължения-иск с правно основание чл.82
от ЗЗД.
По съществото на спора
Между страните не е спорно, видно от твърденията в ИМ и уточненията към нея и
в отговора на ИМ, че ищцата и ответника- ЮЛ са били обвързани от договорно
правоотношение, породено от сключен договор за дентална услуга на 29.01.2013г , не
се спори, че по този договор ищцата е получила дентално лечение, осъществено от
ответника – ФЛ, като не се спори, че възложител на неговата работа е първия
7
ответник, че ищцата е заплатила за лечението общо 20 000лв. Не се спори също така и
че договорът не е изпълнен изцяло като конструкциите на горна и долна челюст на
ищцата са фиксирани с временен цимент, а не с постоянен и от ищцата са търсени за
заплащане като цена по сделката още пари, като ищцата не уточнява в молбата си ,
докладвана в о.с.з. на 27.04.2023г, каква сума й е търсена, а ответникът сочи в отговора
на ИМ , че му се дължи сумата от още 10 000лв .
При предявен иск за възстановяване на сума заплатена като цена по развален
договор в тежест на ищеца е да докаже заплащането на сумата и развалянето на
сделката. Както беше посочено по-горе по делото е установено заплащането на сумата
от 20 000лв от ищцата , като разходооправдателните документи са издадени от
ответника- ЮЛ. Не се установява договорът между страните да е бил развален.
Съгласно чл.87 , ал.1 и ал.2 от ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор
не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може
да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в
писмена форма. Кредиторът може да развали договора без да даде срок, ако
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на
длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни
непременно в уговореното време.
От законовата разпоредба се установява, че основание за разваляне на двустранен
договор, какъвто е процесния за дентално лечение, е виновното неизпълнение на
задължение, поето по този договор.
По делото не се установява ответниците да не са изпълнили поетите по договора
задължения, което да е основание ищцата да развали договорната връзка с тях.
По делото е представен план за лечение на ищцата, изготвен от д-р П. на
29.01.2013г, който план, видно от изслушаната СМЕ, неоспорена от страните, като
изрично е продължена възможността на ищцата да вземе становище по заключението
на СМЕ, е съобразен и спазен от денталния лекар. Вещото лице дава категорично
заключение, обосновано от притежаваните от него специални познания, че лечението
на ищцата при ответниците е било в пълен договорен обем, като изпълнението на
задължението на лекуващия лекар- процедура по поставянето на имплантите е било
правилно, съобразено с биологичната база и ортопедичното протезиране в конкретния
случай. Правилно е било първоначалното поставяне на циркониевите конструкции с
временен цимент с оглед проверка за тяхната пригодност и напасване към челюстите
на ищцата , като окончателното им закрепване може да се осъществи по избор на
ищцата и в друг кабинет. Така даденото заключение от СМЕ не е оспорено от
страните, във въззивната жалба и в отговора на ВЖ не съдържат оплаквания за
8
фактическа неизясненост на делото или необоснованост, които да обосноват извод за
необходимост от допълнителна СМЕ, която съдът да назначи дори и служебно.
Даденото заключение на вещото лице не се опровергава от разпитаните по делото
свидетели Д. и Ж.. Същите установяват, че ищцата е изпитвала болки и дискомфорт по
време на денталното си лечение, но не се установява, че тези болки и дискомфорт се
дължат конкретно на проведеното лечение и във връзка с действията и бездействията,
предприети от лекуващия лекар. По делото е установено, че при първоначалния
преглед на ищцата от ответника- дентален лекар същата е била с обеззъбени челюсти и
снижено ниво на челюстна кост. Видно от представения медицински отчет от ищцата
към м.02.2016г същата не е предприела действия по постоянно закрепване на
конструкците, а същите са фиксирани с временен цимент. Като продължение на така
изложеното е установеното от изслушаната СМЕ, че възпалението на венците в устната
кухина на ищцата може да се дължи на не достатъчно стриктна орална хигиена , а
говорната функция е нарушена от загубата на естествените зъби.
Изложеното, възприето в неговата съвкупност, навежда на извод за липса на
категорични доказателства установяващи неточно изпълнение на договорните
задължения на ответниците по договора за дентално лечение, сключен с ищцата.
Времевото съвпадение на претърпяните от нея болки с предприетото при ответниците
лечение не са достатъчно доказателство за това, че ответниците неточно са изпълнили
своите договорни задължения.
Поради липсата на доказателства за неточното изпълнение на договорните
задължения от страна на ответниците и поради наличието на доказателства за тяхното
точно изпълнение- изслушаната СМЕ и показанията на свидетелите Л. и П.- съдебният
състав следва да приеме извод, че липсва основание за разваляне на договорната връзка
между страните. При липса на основание за разваляне на договора, дори и при
отправено предупреждение, договорът не следва да се счита за развален. Безвиновното
прекратяване на договорната връзка е възможност, която трябва да е договорена между
страните и на която някоя от тях трябва да се позове. В случая се твърди разваляне
поради виновно неизпълнение, каквото не се се установява по делото.
Ето защо съдът приема, че договорът между страните не е развален, поради липса
на основание за това. След като договорът не е развален, то основанието за заплащане
на сумата от 20 000лв не е отпаднало и сумата не подлежи на връщане на ищцата.
Предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Изложените мотиви водят на извод за неоснователност и на предявения иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени от
ищцата по причина на предприетото дентално лечение .
Договорът между страните , както е прието по-горе, е със запазено действия,
поради което и претендирането на вреди от неизпълнение, ако се докажат и другите
9
правопораждащи факти , има своето основание.
За да бъде ангажирана гражданската отговорност на ответниците за вреди
причинени от неточно изпълнение на договорни задължения следва ищецът да
установи, че ответникът не е изпълнил точно поети договорни задължения и в пряка
причинно- следствена връзка с това ищецът е претърпял твърдяните неимуществени
вреди.
По делото от изслушаните свидетели Д. и Ж. се установява, че в периода от
м.03.2013г, когато според свид. Д. е започнало лечението на ищцата до 2015г ищцата е
изпитвала болки, затруднения при говор, не можела да спи, не можела да се храни-
хранела се със сламка, отказвала да излиза, прикривала с ръка устата си. Така
претърпяните от ищцата болки, страдания и промени в бита, ежедневието и работата
съдът може да приеме за установени по делото. Липсват доказателства, че тези
неимуществени вреди се намират в причинна връзка с предприетото дентално лечение
в денталната клиника и от денталния лекар- ответници. Както беше посочено по-горе
липсват доказателства ответниците да са имали неточно изпълнение на поетите по
договора с ищцата задължения. Категорично и неоспорено е заключението на вещото
лице , изслушано по делото, че лечението, предприето от ответниците е било пълно,
правилно и съобразено с даденостите в устната кухина на ищцата, а за оплакванията на
ищцата е посочено, че могат да се дължат на нестриктна орална хигиена и загубата на
естествените й зъби. Липсват доказателства по делото, от които да се направи
категоричен извод за това,че претърпените от ищцата болки и страдания се дължат на
предприетото от ответниците дентално лечение. Поради липсата на доказателства за
причинна връзка между вредите и действията на ответниците по лечение на ищцата
следва да се приеме, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от неточно изпълнение на договорни задължения от
ответниците е недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Решението на СГС, ІГО, 18
състав следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски пред настоящата инстанция има
въззиваемата страна. Процесуалният представител на въззиваемият В. П. претендира
заплащане на възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Представен е договор за правна
помощ от 01.12.2021г , видно от който адвокат А. представлява ответника П.
безплатно, на осн. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. При материален интерес от 20000лв+30 000лв,
минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно чл.7,ал.2 от НМРАВ,
в редакцията към м.12.2021г възриза на сумата от 2560лв, която сума следва да се
възложи върху ищцата.
Мотивиран така състав на Софийски апелативен съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3517 от 30.11.2022г, постановено по гр.д. №
9734/2020г по описа на Софийския градски съд, ГО, І-18 състав, изцяло.
ОСЪЖДА И. Н. Д. с ЕГН ********** да заплати на адвокат А. А. от АК-Перник
сумата от 2560лв- възнаграждение за защита пред въззивната инстанция по чл.38 от
ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11