Решение по дело №344/2021 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 №……………………        2021 г.

                                                        гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Варненският административен съд, ІV касационен състав, в публичното заседание на осми април две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                           

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА

         ЙОРДАН ДИМОВ

 

  при секретаря Теодора Чавдарова

в присъствието на прокурор Силвиян И

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАД №344/2021 г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР, гр. Варна против Решение № 260591/29.12.2020 г. по НАХД № 4258/2020 г. на ВРС, с което е отменен електронен фиш серия К №3852767 на ОД на МВР-Варна, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.1 т.3 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП. Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалния ред, изразяващо се в противоречие на мотивите в решението относно материалните изводи, които се обосновават. Твърди, че съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с  наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е представил МПС. Сочи, че субект на административно-наказателното производство може да е собственикът, но и ползвателят на МПС. Сочи, че в процесня случай ползвателят е известен, предвид обстоятелството, че същият е регистриран при регистрацията на автомобила в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Варна. Сочия освен това, че авторството на нарушението не е оспорено в жалбата. Моли да бъде отменено обжалваното решение, както и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърден процесният електронен фиш. Моли да му бъдат присъдено и юрисконсултско възнаграждение за водене на производството пред двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Д.Б.К., ЕГН ********** подава отговор на жалбата. Сочи, че последната е неоснователна намира, че съобразно нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП отговорен за нарушението следва да е собственика на автомобила, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице. Намира, че може да бъде санкциониран ползвателят на МПС едва след изричното посочване на такъв от страна на представителят на ЮЛ.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е основателна, а решението на ВРС като неправилно следва да бъде отменено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Д.Б.К. против електронен фиш серия К №3852767 на ОД на МВР-Варна, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.1 т.3 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че с електронен фиш серия К № 3852767 на ОД на МВР-Варна е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 189 ал.4, вр. чл. 182 ал. 1 т. 3 от ЗДвП за това, че на 06.08.2020 г. в 08.21 ч. в гр. Варна, по бул. Васил Левски в посока на движение към ж.к. „Чайка“, до пътен въдел с ул. „Мир“, управлявал л.а. „Шкода“ Фабия с ДК №В **** ВС, с установена скорост от 73 км/ч. при допустима за населеното място скорост от 50 км/ч. В рамките на административно-наказателното производство не е постъпила декларация, изходяща от собственика, с посочване имената на лице, осъществявало управлението на автомобила на посочената дата. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че издаденият електронен фиш е съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, съдържа необходимите реквизити, а от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че наказаното лице като водач на МПС е управлявало превозното средство с превишена скорост. ВРС се е позовал и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., съгласно която електронен фиш за санкциониране на нарушение по ЗДвП може да бъде издаван когато нарушението е установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство. ВРС е приел за неоснователни твърденията, че мястото, където е установено нарушението е част от скоростен път, на който е неприложимо ограничението за населено място от 50 км/ч. въпреки изложеното въззивния съд е приел, че атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен поради неправилно прилагане на материалния закон от страна на административния орган. Посочил е, че законодателната уредба, касаеща издаването на ЕФ – чл.186, ал.4, чл.189, ал.4-8 от ЗДвП, регламентира издаването му против собственика на автомобила, т.е. налице е законова презумпция, че той е неговия водач. С подаването на декларацията по чл.189, ал.5 от  собственикът е могъл да обори презумпцията като посочи друго лице, на което автомобилът е бил предоставен за управление, като представи на наказващия орган неговите данни, включително и свидетелството му за управление, в който случай издаденият ЕФ се анулира и се издава нов на името на посочения от собственика водач. Съдът е счел, че от представената преписка е установено, че собственик на процесното МПС е ДСК Лизинг АД – клон Варна, а санкционираното лице – Д.Б.К. е ползвател. Намира, Е ЕФ е следвало да бъде издаден на дружеството – „ДСК Лизинг“ АД, а не на ползвателя и жалбоподател Д.К.. Поради изложеното е отменил процесният електронен фиш.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на ВРС е правилно.

С издадения електронен фиш серия К № 3852767 на К. е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.1, т.3 ЗДвП за извършено нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП за това, че на 06.08.2020 г. в 08.21 ч. в гр. Варна, по бул. Васил Левски в посока на движение към ж.к. „Чайка“, до пътен въдел с ул. „Мир“, управлявал л.а. „Шкода“ Фабия с ДК №В **** ВС, с установена скорост от 73 км/ч. при допустима за населеното място скорост от 50 км/ч.

            Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данните, посочени в цитираната разпоредба, като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Правилни са изводите на ВРС, че К.  е извършил вмененото нарушение, което се установява по безспорен начин от събраните доказателства. Нарушението е правилно квалифицирано, като правилно е приложена санкционната разпоредба и определен размера на наложеното наказание.

Както правилно и законосъобразно е приел ВРС в мотивите си, Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи урежда издаването на електронен фиш за санкциониране на нарушение по ЗДвП, което е установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство. Записите от мобилните технически средства са годно доказателствено средство, чиято стойност следва да се преценява при съвкупна оценка на всички събрани доказателства. В случая от събраните във въззивното производство доказателства безспорно се установява годността на мобилната система за видеоконтрол, мястото, на което е извършван контрола, като за използването на автоматизирано техническо средство или система е съставен и протокола, съгласно чл.10 от наредбата. Спазени са изискванията на наредбата. Електронния фиш е издаден при спазване на нормативните изисквания и правила.

Правилно е прието от ВРС, че  автомобилът не се е движел по „скоростен път“, тъй като съгласно определението за скоростен път- чл.3 ал.8 ЗП, това са специално изградени и означени за движение пътища на моторни превозни средства с високи скорости, които притежават описаните в т.1 до т.7 характеристики. В случая пътят, по който се е движил касатора не е означен за движение с високи скорости, т.е. като скоростен, поради което и не представлява такъв по смисъла на закона.

Неправилни са обаче изводите на въззивния съд, че ЕФ е следвало да бъде изготвен по отношение на собственика на автомобила - ДСК Лизинг“ АД, а не на ползвателя и жалбоподател Д.К.. В мотивите на обжалваното решение изрично е отбелязано, че са налице данни, че обжалващият НП Д.К. е ползвател на автомобила (такова данни се водят в масивите на Пътна полиция и за това има данни в производството).Същевременно на основание чл.188 ал.1 ЗДвП именно ползвателят отговаря за извършеното с него нарушение. Неоснователнто е направеното от страна на ответника по касационната жалба възражение, че нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП може да доведе до други изводи освен, че ЕФ може да се издаде директно на ползвателят. Посочената норма гласи: „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.“ Видно е, че масивите на сектор „Пътна полиция“ е посочено, че МПС се ползва от Д.К. – ето защо съдът намира, че визираното от чл.188, ал.2 от ЗДвП изявление е направено и е известно.

Ето защо касационната инстанция намира, че нарушението е безспорно установено и доказано от доказателствата по делото.

С оглед гореизложеното, издаденият ЕФ е законосъобразен, и като го е отменил ВРС е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП за водене на производството пред двете инстанция или по 80 лв. за всяка от инстанциите.

Водим от горното и на осн. чл. 221 , ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, четвърти касационен състав

 

Р    Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 260591/29.12.2020 г. по НАХД № 4258/2020 г. на ВРС, с което е отменен електронен фиш серия К №3852767 на ОД на МВР-Варна, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.1 т.3 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, като вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №3852767 на ОД на МВР-Варна, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.1 т.3 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Д.Б.К., ЕГН **********,*** да заплати на Областна Дирекция на МВР-Варна сумата от 180 (сто и осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за водене на производството пред двете инстанции.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                    2.