О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260067 18.08.2020г. гр. Бургас
Бургаски окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение
На дванадесети август две хиляди и
двадесета година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
Председател:
Мариела Иванова
Секретар: Жанета Граматикова
като разгледа докладваното от съдията
Иванова гражданско дело №527 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата
молба от „Виктория Груп Корпорейшън“ ЕАД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Цар Бори III Обединител № 42 против ТД на НАП гр. Пловдив и „Проджек Мениджмънт“
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. България
№ 117. В исковата молба се твърди, че на 20.12.2012г. ищецът е придобил от „Проджек
Мениджмънт“ АД 5105/7656 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 67800.8.1005,
находящ се в гр. Созопол, местност Каваците чрез договор за покупко-продажба на
идеални части от недвижим имот, обективиран в н.а. №**, н.д. №*** от **.**.2**г,
на нотариус с рег.№ 245 при НК.
През месец декември 2012г. чрез непарична вноска,
извършена от „Захарен комбинат Пловдив“ АД в капитала на дружеството са
апортирани недвижими имоти с идентификатор: 678.8.306; 678.8.308; 678.8.323 и
678.8.26. Общата площ на имотите е 2 551кв.м.
Всички описани по-горе имоти са включени в новообразуван
поземлен имот с идентификатор 678.8.1005 по кадастралната карта и
кадастраллните регистри на гр.Созопол, ЕКАТТЕ 67800, общ. Созопол, одобрени със
който съгласно заповед № КД-14-02-1874/19.10.2012 г. на СГКК – Бургас, последни
изменение със Заповед №14-02-1416/12.09.2013г. на СГКК- Бургас, находящ се гр.
Созопол, местност Каваците, целият с площ 7656 кв.м. с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за почивен лагер, стар
идентификатор: 678.8.20, 678.8.21, 678.8.23, 678.8.26, 678.8.306; 678.8.308;
678.8.311, 678.8.323 и който имот е изключителна
собственост на ищеца.
Въпреки горните обстоятелства ТД на НАП Пловдив е
пристъпило към изнасяне на имота на публична продан в хода на изпълнително дело
№ 16140002650/2014 срещу „Проджек Мениджмънт“ АД чрез извършване на публична
продан на имота. От ТД на НАП са отправили към ищеца предложение за изкупване
на съсобствени вещи по реда на чл. 258 ДОПК като е определена окончателна цена
за 3003/7656 ид.ч.-собственост на задълженото лице в размер на 901 017.67лв.
С оглед неправилното интерпретиране на собствеността
върху недвижими имот е направено искане да бъде прието за установено, че ищецът
се явява собственик на поземлен имот с
идентификатор 678.8.1005 по кадастралната карта, находящ се гр. Созопол,
местност Каваците, целият с площ 7656 кв.м. с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за почивен лагер.
Представя доказателства.
В с.з. представител не се явява, но изпраща писмена
молба, с която поддържа исковата претенция.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника ТД на НАП Пловдив, с който се оспорва допустимостта и основателността
на предявени иска. Посочва се, че НАП не
оспорва собствеността на ищеца, но се позова на поредността на вписана
възбрана.
В с.з. представителите на ответника поддържат
депозирания отговор.
Ответникът „Проджек Мениджмънт“ АД не депозира
отговор. В с.з. не изпраща представител, не изразява становище по иска.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства и обсъди становищата на страните намира за установено от
фактическа страна следното:
С постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № РД-50-5916/19.10.2012 г. на главен публичен изпълнител при ТД на
НАП – Пловдив за обезпечаване на задължения в размер на 9 769 925,80 лв. на
„Проджек Мениджмънт“ АД е постановена възбрана на поземлени имоти съответно с
идентификатори № 67800.8.311, № 67800.8.23 и № 67800.8.20. Същата е била вписана по партидата на
дружеството на 24.10.2012г.
Видно от приложения по делото нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот с № **, том **, рег. № 9***, нотар. дело № ***
от **.**.20** г. „Проджек Мениджмънт“ АД, в качеството си на продавач, продава
на „Виктория Груп Корпорейшън“ ЕАД, купувач, поземлен имот с идентификатор №
67800.8.1005 в гр. Созопол, област Бургас, който съгласно заповед №
КД-14-02-1874/19.10.2012 г. на СГКК – Бургас е образуван от осем поземлени
имоти, включително описаните по – горе три, върху които е наложена възбрана.
На 18.07.2019г. „Виктория Груп Корпорейшън“ ЕАД е
получило съобщение от публичен изпълнител за насрочване на опис върху процесния
имот за 23.08.2019г. Като видно от
протокол за опис от 23.08.2019г. същият се е състоял на посочената дата при
това в присъствието на представител на ищеца.
На 14.10.2019г. до ищеца е изпратено съобщение от
публичен изпълнител, с което е информиран, че в качеството на
съсобственик-недлъжник на процесния имот и на основание чл. 258,ал.1 ДОПК може
да изкупи идеалната част на длъжника, съответстваща на 3003/7656 ид. ч. от стойността
на оцененото имущество за сумата от 901 017.67лв. в 30-дневен срок.
При така установена фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 269, ал.1 ДОПК
е недопустим и като такъв следва да се остави без разглеждане, а производството
по делото се прекрати. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 269, ал. 1 ДОПК трето
лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи
правото си.
Последователна е практиката
на ВКС, че лице, придобило права от длъжника върху имот след наложена възбрана
върху същия, изключва правото му на иск по чл. 440 от ГПК (аналогичен с този по
чл. 269, ал. 1 от ДОПК, доколкото и двата целят да осуетят принудително
изпълнение върху имущество на длъжника), поради прилагане на последиците по чл.
453, т. 1 от ГПК (определение № 692/20.07.2012 г. по ч. т. д. № 389/2012 г. на
ВКС, ІІ г. о.) С решение № 8/12.09.2013 г. по т. д. № 507/2011 г. на ВКС, ІІ т.
о. е обезсилено решение, постановено именно по иск с правно основание чл. 269
от ДОПК, предявен от приобретател на търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ.
Според този съдебен акт, след настъпилото частно правоприемство данъчната
администрация като кредитор на търсими задължения може да се обърне за
изпълнение на данъчно задължение, възникнало преди прехвърляне на предприятието
както към отчуждителя, така и към правоприемника, а това лишава ищеца от
качеството му на трето лице и му придава положението на праводателя му –
длъжник в изпълнителното производство.
В случая, при идентична
хипотеза на придобиване на недвижим имот
от 20.12.2012г., след вписана върху същия имот възбрана на 24.10.2012г. от ТД на НАП
гр. Пловдив „Виктория Груп Корпорейшън“
ЕАД
не се явява легитимиран ищец по иск с правно основание чл. 269 от ДОПК.
Отделно от изложеното предмет на исковата молба е положителен установителен иск за
собственост за описания в нея недвижим имот, предявен в хипотезата на чл. 269,
ал. 1 ДОПК. Искът е предвиден като защита на третото лице срещу предприето
принудително изпълнение по реда на ДОПК върху имущество, спрямо което третото
лице претендира самостоятелно право, което се засяга от изпълнението. Крайната
цел на този иск е аналогична на иска по чл. 440 ГПК /да бъде отречено искането
на взискателя върху съответния имуществен обект/, но средствата на постигането
й са различни, като частично различни са и предвидените от закона процесуални
предпоставки за допустимостта на тази искова защита. И в двата процесуални
закона са предвидени два вида средства за защита на трето лице, засегнато от
принудително изпълнение върху имуществен обект за събиране на парично вземане –
жалба срещу действия на органа по изпълнението и иск срещу взискателя и
длъжника, но по различен начин са
уредени
предпоставките за двата вида защита. Така по ГПК защитата на третото лице може
да се осъществи по избор на лицето: 1) чрез жалба по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК
срещу действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху вещ,
но само ако третото лице се намира във владение на вещта към деня на запора или
възбраната; и/или 2) отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК, чиято
допустимост е обусловена единствено от висящност на изпълнението спрямо
съответния имуществен обект, без значение дали ищецът разполага и с право на
жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК, освен ако такава жалба е била уважена и
принудителното изпълнение върху обекта е преустановено.
По ДОПК третото лице не може да избира между тези
средства за защита, което се извлича от това, че за исковата защита е установен
преклузивен срок, обвързан с предходно обжалване също в преклузивен срок,
поради което: 1) третото лице следва да упражни правото си на жалба по
административния ред по чл. 266, ал. 4 ДОПК срещу насочването на изпълнението в
установения преклузивен 7-дневен срок по чл. 266, ал. 1 ДОПК; 2) при отхвърляне
на жалбата третото лице не може да обжалва решението на административния орган
пред административния съд, тъй като спорът за материално право не може да бъде
разрешен по реда на АПК, а следва да предяви по реда на ГПК положителен
установителен иск по чл. 269 ДОПК в 30-дневен преклузивен срок, течащ от
получаване на препис от решението по жалбата му – чл. 267, ал. 2, т. 4 ДОПК; 3)
ако е упражнило в срок тези права изпълнителното производство се спира – чл.
266, ал. 4 и чл. 269, ал. 3 ДОПК; 4) ако тези защитни права не са упражнени в
посочените преклузивни срокове действията на публичния изпълнител по насочване
на изпълнението се стабилизират и изпълнителното производство може да продължи,
но третото лице може да защити правата си по реда на чл. 239, ал. 2 ДОПК след
приключване на публичната продан чрез предявяване на иск за собственост в
преклузивен 1-годишен срок от обнародване в "Държавен вестник" на
постановлението за възлагане -така определение № 106/21.06.2019 г. по ч. гр. д.
№ 2236/2019 г. на ВКС, І г. о.; и 5) пропусне ли се и този срок, то публичната
продажба легитимира купувача за собственик дори и длъжникът да не е бил такъв,
т. е. проданта има оригинерно действие, за разлика от тази по ГПК –чл. 239, ал.
2 ДОПК . В този смисъл и Определение № 709 от 4.03.2020 г. на САС по в. ч. гр.
д. № 728/2020г.
След като ищецът е пропуснал сроковете за обжалване
искът му се явява недопустим и на това основание.
Налице е и трето основание за недопустимост на
установителния иск за собственост, а именно липса на правен интерес.
Дори и да се установи, че
„Виктория Груп Корпорейшън“ ЕАД е собственик на имота, това няма да доведе до
търсения ефект – преустановяване на принудителното изпълнение. По силата на чл.
206, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 452, ал. 2 и 453, т. 1 от ГПК взискателят има право
да се удовлетвори, независимо в чий патримониум се намира имотът. Това изключва
интереса на правоприемника на длъжника да предявява иск за установяване на свои
права, когато те са основани именно на подобно правоприемство. В този смисъл решение № 65/01.08.2017 г.
по гр. д. № 4046/2016 г. на ВКС, ІІ г. о.
При този изход от спора ищецът няма право на разноски и дължи заплащане
на сторените от ТД на НАП такива в размер на 450лв. Съдът намира, че
юрисконсултското възнаграждение за един представител следва да се определи по
правилата на чл. 78, чл.1 и ал.8 ГПК вр.чл. 25, ал.1 и ал.2 от Наредба за
изплащане на правната помощ, доколкото развилото се производството е исково.
Мотивиран от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на
„Виктория Груп Корпорейшън“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Цар Бори III Обединител № 42 против ТД на НАП гр. Пловдив и „Проджек Мениджмънт“
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. България
№ 117 с правно основание чл. 269 ,ал.1 ДОПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 527/2020г. по описа на БОС.
ОСЪЖДА „Виктория
Груп Корпорейшън“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Цар Бори III Обединител № 42 да заплати на ТД на НАП гр. Пловдив
сумата от 450лв. съдебно-деловодни разноски.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия: