№ 3346
гр. С, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110127575 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. § 19, ал. 1 от ПЗР на Закона за
изменение и допълнение на АПК /обн. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в
сила от 18.07.2017 г.
Депозирана е жалба от ЕЛЗ. ЦВ. АНДР., ЕГН: **********, ЗЛ. ЗЛ. АНДР., ЕГН:
********** и Б. ЦВ. АНДР., ЕГН: **********, тримата със съдебен адрес в АДРЕС чрез адв.
Р., против Отговор /писмо/ изх. № НОМЕР г. на Общинска служба по земеделие „С.“, С-
град. Иска се от съда да отмени процесното писмо и да върне преписката за ново
произнасяне.
В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв. Р., който поддържа
жалбата и моли съда да уважи същата.
Ответникът по жалбата Общинска служба по земеделие „С.“, се представлява от адв.
С, която моли съда да отхвърли жалбата.
СРП, редовно уведомена, не изпраща представител.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че
жалбоподателите са наследници на Ц.А, EГН: **********, на когото с Решение №
1411/07.12.1998 г. на ПК - община ИМЕ, по преписка № 14358Х от 30.08.1995 г., е
възстановено правото на собственост в нови реални граници върху пет земеделски земи,
сред които и процесната нива от 0.930 дка, четвърта категория, находяща се в м. „Кремички
път“ и представляваща имот с № НОМЕР по плана за земеразделяне в землището на с. Ч..
Това решение не е било обжалвано и е влязло в сила, видно от приложените по
административната преписка удостоверения.
Не е спорно, а и от представените по административната преписка удостоверение за
идентичност на имот изх. № ВС-01-334/29.10.2012 г. и скици на поземлени имоти се
1
установява, че имот № НОМЕР се състои от имоти с идентификатори № НОМЕР, №
80409.5824.28 и № 80409.5824.4 по КККР на с. Ч., одобрени със Заповед № РД-18-10 от
16.01.2012 г. на ИД на АГКК.
По административната преписка е приложено удостоверение изх. № ВС-01-
343/01.11.2012 г., издадено от ОСЗ – ИМЕ, в което е посочено, че коригираният план за
земеразделяне на землището на с. Ч. е обнародван в ДВ № 120/16.10.1998 г. и е влязъл в
сила след изтичане на 14-дневен срок от обнародването.
С влязло в сила Решение № 18135/26.01.2017 г. по гр. д. № 11476/2013 г. по описа на
СРС, 30 с-в, е признато за установено по отношение на настоящите жалбоподатели, че
ИМЕНА, всички наследници на ИМЕ, са собственици на имот с идентификатор № НОМЕР
по КККР на с. Ч., с площ 889 кв. м., който е част от имот с № НОМЕР по плана за
земеразделяне в землището на с. Ч., въз основа на Решение № 267/17.06.1999 г. на СГС и
изтекла придобивна давност. С решението си СРС е отхвърлил исковете на настоящите
жалбоподатели за признаване за установено, че те са собственици на този имот въз основа на
Решение № 1411/07.12.1998 г. на ПК - община ИМЕ по преписка № 14358Х от 30.08.1995 г.
или изтекла придобивна давност. Районният съд е упражнил косвен съдебен контрол върху
Решение № 1411/07.12.1998 г. на ПК - община ИМЕ и е приел същото за материално
незаконосъобразно, тъй като имотът не е следвало да се възстановява на жалбоподателите в
нови реални граници. Това било така, тъй като в полза на наследниците на ИМЕ било
постановено Решение № 267/17.06.1999 г. на СГС и процесният имот бил възстановен в
тяхна полза в стари реални граници. Това решение било задължително за трети лица и за
гражданския съд, поради което СРС нямал право да преценява как следва да се възстанови
процесният имот, а следвало единствено да не зачете конститутивното действие на Решение
№ 1411/07.12.1998 г. на ПК - община ИМЕ, легитимиращо настоящите жалбоподатели като
собственици на същия имот и да приеме, че собственици на този имот са наследниците на
ИМЕ на база Решение № 267/17.06.1999 г. на СГС.
Решението на СРС е обжалвано пред СГС, който го е потвърдил с Решение №
856/06.02.2019 г. по гр. д. № 3768/2018 г. Въззивната инстанция е осъществила косвен
съдебен контрол не само върху решението на ПК, но и върху Решение № 267/17.06.1999 г.
на СГС, АО, трети „В“, само относно наличието на пречка за постановяването му, а именно
– съществуване на влязъл в сила план за земеразделяне за землището на с. Ч.. Съдът е приел,
че Решение № 1411/07.12.1998 г. на ПК - община ИМЕ, е незаконосъобразно, тъй като е
било издадено, без да има одобрен и влязъл в сила план за земеразделяне на землището на с.
Ч. и без да е придружено със скици на описаните в него имоти, издадени едновременно с
решението. Поради тази причина е прието от въззивния състав, че настоящите
жалбоподатели не могат да се легитимрат като собственици на имот № 16004, част от който
е ПИ с идентификатор № НОМЕР. Съдът е установил, че собственици на този имот са
наследниците на ИМЕ, в чиято полза е постановено и Решение № 267/17.06.1999 г. на СГС,
което било законосъобразно и пораждало конститутивен ефект. С Определение № 452 по гр.
д. № 2308/2019 г. по описа на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното
Решение № 856/06.02.2019 г. по гр. д. № 3768/2018 г. на СГС.
От приобщената административна преписка се установява, че жалбоподателите по
настоящото дело са подали до Общинска служба по земеделие „С.“ искане с вх. № ПО-15-
3965/26.03.2021 г. за обезщетяването им от държавния поземлен фонд с равностоен на
проецсния поземлен имот с идентификатор № НОМЕР, част от имот с № НОМЕР. Това
искане е мотивирано със съображения, че ищците фактически са останали без възстановено
право на собственост, тъй като Решение № 1411/07.12.1998 г. на ПК - община ИМЕ,
издадено в полза на наследодателя им, не пораждало правни последици поради
материалната му незаконосъобразност, установена от СРС и СГС, но били изтекли
сроковете за атакуването му и нямало механизъм, по който да бъде отменено и
2
собствениците да бъдат обезщетени. Жалбоподателите нямали и правен интерес да го
атакуват до този момент, тъй като от формална страна то било благоприятно за тях,
легитимирайки ги като собственици, преди в производството пред СРС и СГС да се
установи инцидентно, че е незаконосъобразно.
По така направеното искане Общинска служба по земеделие „С.“ се е произнесла с
писмо изх. № НОМЕР г., подписано от началника ИМЕ. Искането е отхвърлено с аргументи,
че ищците е следвало да докажат, че в обхвата на коригирания план за земеразделяне на
землището на с. Ч. попада и процесният имот с № НОМЕР, което не било сторено. Решение
№ 1411/07.12.1998 г. на ПК - община ИМЕ не било нищожно, пораждало правни последици
за искателите и не било допустимо ОСЗ „С.“ да се произнася с ново решение за
възстановяване собствеността на процесния имот или за обезщетяване с друг имот.
Посочено е още, че наследниците на ИМЕ са станали собственици на процесния имот въз
основа на изтекла придобивна давност.
Видно от представеното известие за доставяне, Писмо изх. № НОМЕР г.,
обективиращо отказ да се уважи искането на жалбоподателите, е връчено на последните
чрез АД „ФИРМА“ на 14.04.2021 г. На 28.04.2021 г. с жалба, изпратена чрез пощенски
оператор, цитираното писмо е обжалвано пред Областна дирекция „Земеделие“ С – град
чрез ОСЗ „С.“, като последната е препратила жалбата по компетентност на СРС, който е
образувал настоящото производство.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна
следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна (подател на искане до ОСЗ
за обезщетяване с поземлен имот по реда на ЗСПЗЗ) срещу административен акт по смисъла
на чл. 21 АПК, който подлежи на съдебно оспорване, доколкото с него се отхвърля искането
на жалбоподателите и се отказва издаването на благоприятно за тях решение, като жалбата е
депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ (отказът на ОСЗ е
връчен на жалбоподателите на 14.04.2021 г., а жалбата е депозирана чрез пощенски
оператор на 28.04.2021 г., след което е препратена на СРС по компетентност), поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съобразно нормата на чл. 168, ал.1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания, установени в чл. 146 АПК: липса на компетентност; неспазване на установената
форма; съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Неспазването на някое от
тези изисквания за действителност на административните актове води до тяхното
опорочаване и отмяна, респ. изменение от съда, съобразно предоставената му компетентност
да реши спора по същество.
В настоящия случай, осъществявайки проверка за спазването на императивните
правила, регламентиращи законосъобразното протичане на административното
производство, съдът не констатира допускането на нарушение на същите. Обжалваният
административен акт е постановен от компетентен орган, съобразно неговата материална и
териториална компетентност - ОСЗ „С.“, която е компетентният орган по искания за
възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на с. Ч., съгласно чл.
33, ал. 2 ЗСПЗЗ. Издаденият индивидуален административен акт е подписан от началника на
службата ИМЕ, която е компетентното лице по арг. от чл. 33, ал. 6 ЗСПЗЗ. Спазена е и
изискуемата от закона форма, макар процесният административен акт да не е озаглавен
изрично като решение за отказ, с каквото би следвало да се произнася ОСЗ по подобни
искания – арг. от чл. 19а, ал. 4 ЗСПЗЗ и чл. 59, ал. 1 АПК. Това е така, защото за естеството
3
на акта се съди по неговото съдържание и произтичащите от него правни последици, а не по
наименованието му, като в процесния случай атакуваното писмо изх. № НОМЕР г.
безспорно има белезите на мотивирано решение на общинската служба по земеделие, тъй
като е постановено от последната във връзка с искане за обезщетяване с равностоен
поземлен имот по реда на ЗСПЗЗ, изложени са фактически и правни съображения по
основателността на искането, постановен е отхвърлителен диспозитив и е положен подпис
на началника общинската служба по земеделие. Това решение влияе негативно върху
правната сфера на жалбоподателите, тъй като искането им се отхвърля и те остават
необезщетени с равностоен ПИ.
Не бе установено по делото съществено нарушение на административно
производствените правила. В случая атакуваният индивидуален административен акт е
издаден при спазване на разпоредбите на чл. 21 и сл. АПК и има изискуемото съдържание
по чл. 59, ал. 2 АПК. Действително, в него не е посочено пред кой орган и в какъв срок може
да се обжалва, но това нарушение на административнопроизводствените правила не е
съществено, тъй като жалбоподателите са упражнили правото си на защита, като са
атакували в законоустановения срок процесното решение и с това правата са им в
максимална степен защитени. Липсата на наименование на административния акт също не
може да се третира като съществно процесуално нарушение, тъй като, както се спомена и
по-горе, за естеството на административния акт се съди по неговото съдържание и правни
последици и в настоящия случай атакуваното писмо по същество представлява решение на
ОСЗ за отказ за обезщетяване на жалбоподателите с равностоен имот.
На следващо място, атакуваният индивидуален административен акт е материално
законосъобразен като краен резултат, макар и не по изложените в него съображения.
Настоящият състав приема, че ОСЗ – „С.“ правилно е отказала обезщетяване на
жалбоподателите с равностоен поземлен имот, тъй като за тях не е възниквало подобно
право по някоя от хипотезите, предвидени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Основният довод на жалбоподателите е, че са останали необезщетени, предвид
инцидентно констатираната материална незаконосъобразност на Решение №
1411/07.12.1998 г. на ПК - община ИМЕ в хода на производството по гр. д. № 11476/2013 г.
на СРС и по гр. д. № 3768/2018г. на СГС, поради което същото не пораждало за тях правни
последици, не ги легитимирало като собственици на имот с идентификатор № НОМЕР -
част от имот с № НОМЕР, и следвало да се постанови ново решение, с което да им бъде
определен равностоен имот като обезщетение. Настоящият състав намира този довод за
неоснователен, тъй като по силата на приложимия в случая чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ, влязлото в
сила решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността в нови реални
граници, придружено със скица, макар и незаконосъобразно, е титул за собственост и има
силата на констативен нотариален акт, докато не бъде отменено или изменено по съответния
ред – съдебен или административен. По приобщената административна преписка
цитираното решение, заедно със скицата, са приложени и са представени удостоверения,
съгласно които то не е обжалвано и е влязло в сила. Мотивите на съдебните решения не се
ползват със сила на пресъдено нещо, поради което не може да се приеме, че установената от
СРС и СГС материална незаконосъобразност на решението на поземлената комисия е
повлияла върху конститутивния му ефект. При наличие на незаконосъобразни
административни актове, които са причинили вреди на физически или юридически лица,
приложение намират правилата на ЗОДОВ и именно по този ред увреденият би могъл да
търси обезщетение. Нито в ЗСПЗЗ, нито в ППЗСПЗЗ, е предвидена хипотеза, при която
собствениците да се обезщетяват с равностойни поземлени имоти, при наличие
незаконосъобразно решение на поземлената комисия, още повече когато тази
незаконосъобразност не е установена със сила на пресъдено нещо. При евентуални
нарушения на ЗСПЗЗ или ППЗСПЗЗ заинтересованите лица могат да искат отмяна или
изменение на решението на ОСЗ /преди – поземлената комисия/ по реда на чл. 14, ал. 7
4
ЗСПЗЗ стига да са налице уредените в тази разпоредба предпоставки, да не са изтекли
предвидените в нея преклузивни срокове и за същите земи да няма влязло в сила съдебно
решение. В настоящия случай е налице пречка за прилагането на този член, тъй като
процесният имот е бил предмет на съдебни спорове, като е постановено Решение №
267/17.06.1999 г. на СГС, с което същият е възстановен на наследниците на ИМЕ. Това
решение е зачетено в хода на производството по гр. д. № 11476/2013 г. на СРС и по гр. д. №
3768/2018 на СГС, където са отхвърлените исковете за собственост на настоящите
жалбоподатели и не е признат конститутивния ефект на влязлото в сила Решение №
1411/07.12.1998 г. на ПК - община ИМЕ по преписка № 14358Х от 30.08.1995 г. Освен това,
ако се приеме, че за землището на с. Ч. е имало влязъл в сила план за земеразделяне, както е
посочено в приложеното към административната преписка удостоверение изх. № ВС-01-
343/01.11.2012 г., то крайният срок за искане за постановяване на решение по чл. 14, ал. 7
ЗСПЗЗ е изтекъл – същият е 3 години от влизане в сила на плана за земеразделяне, като в
настоящия случай е посочено, че планът е влязъл в сила на 30.10.1998 г., без да има данни да
е обжалван по реда на чл. 25, ал. 6 ППЗСПЗЗ.
Следва да се има предвид, че решенията на поземлените комисии са стабилни
административни актове. Поземлената комисия, съответно ОСЗ, не може сама нито да
отменя, нито да преразглежда или изменя своите влезли в сила решения, освен в изрично
предвидените от закона случаи, като например чл. 14, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 ЗСПЗЗ.
Правилността на влязлото в сила решение не може да се проверява извън срока за
обжалване. Затова, щом веднъж е постановено позитивно решение на поземлената комисия,
е недопустимо впоследствие да се издава ново такова, различно по съдържание и правни
последици от първото.
В настоящия случай не може да се приеме, че са налице предпоставките за
прилагането на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно който собствениците или техните наследници,
притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били
включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации,
намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са
застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от
държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. По
делото нито се твърди, нито се установява жалбоподателите или техният наследодател да
притежават земеделски земи, които да са застроени или върху които да са извършени
мероприятия, за да се приеме, че е налице пречка за възстановяването им в реални граници и
че следва да се определи обезщетение с равностоен имот. Именно поради това не е
извършвано уведомяване и не е отправяно искане по реда на чл. 18д ППЗСПЗЗ.
Няма основание и за прилагане на чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ, който гласи, че когато
съдебното решение по ал. 2 е представено в общинската служба по земеделие след
обнародването в "Държавен вестник" на обявлението, че е изготвен проект на плана за
земеразделяне, собственикът се обезщетява при условията и по реда на чл. 10б.
Предпоставките за прилагане на тази разпоредба не са налице, тъй като в полза на
жалбоподателите или техния наследодател не е постановявано съдебно решение по реда на
чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, а напротив – постановено е влязло в сила Решение № 1411/07.12.1998 г.
на ПК - община ИМЕ по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което не е необходимо да се
определя обезщетение при условията и по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ.
Според разпоредбата на чл. 14, ал. 8 ЗСПЗЗ решенията по ал. 6 и 7 на същия член се
съобщават по реда, предвиден в ал. 2 и могат да се обжалват по реда и в сроковете,
предвидени в ал. 3. Когато решенията са постановени след обнародване в "Държавен
вестник", на обявлението, че е изработен проект на план за земеразделяне, собствениците се
5
обезщетяват по реда на чл. 10б. Тази разпоредбта също не намира приложение в настоящия
случай, тъй като жалбоподателите не са искали и в тяхна полза не са постановявани
решения по реда на чл. 14, ал. 6 и ал. 7 ЗСПЗЗ.
Не са налице и предпоставките за обезщетяване на жалбоподателите по реда на чл.
15, ал. 3 ЗСПЗЗ, тъй като не се твърди и не се установява да е намалял размерът на
земеделските земи в землището на с. Ч., поради което не е отправяно и искане за
обезщетяване с равностоен имот на това основание.
Няма основание за прилагането на чл. 25, ал. 3 ППЗСПЗЗ, тъй като в полза на
жалбоподателите или техния наследодател не е постановявано съдебно решение за
възстановяване на правото им на собственост върху земеделски земи.
Всичко гореизложено потвърждава извода, че ОСЗ „С.“ законосъобразно е
отхвърлила искането на жалбоподателите, тъй като не е налице хипотеза от ЗСПЗЗ или
ППЗСПЗЗ, която да позволява обезщетяване с равностоен поземлен имот.
По делото не се установява постановеният отказ на ОСЗ „С.“ да е в несъответствие с
целта на закона, а напротив – същият гарантира принципите на правната сигурност,
последователност и предвидимост, като е издаден при съобразяване на влязлото в сила
Решение № 1411/07.12.1998 г. на ПК - община ИМЕ и на Решение № 267/17.06.1999 г. на
СГС.
Предвид изложеното, при преценката на законосъобразността на атакувания
индивидуален административен акт, съобразно изискванията на чл.168, ал.1 вр. с чл.146
АПК, съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при
спазване на процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и е
съобразен с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските: Предвид изхода на спора, разноски на жалбоподателите не следва да
бъдат присъждани и искането следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № НОМЕР г., подадена от ЕЛЗ. ЦВ. АНДР., ЕГН:
**********, ЗЛ. ЗЛ. АНДР., ЕГН: ********** и Б. ЦВ. АНДР., ЕГН: **********, тримата
със съдебен адрес в АДРЕС чрез адв. Р., срещу Отговор /писмо/ изх. № НОМЕР г. на
Общинска служба по земеделие „С.“, С-град, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателите ЕЛЗ. ЦВ. АНДР., ЗЛ. ЗЛ.
АНДР. и Б. ЦВ. АНДР., за присъждане на направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд - С град в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6