№ 317
гр. Плевен, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20234430200651 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство серия К № 5734862, издаден от ОД на
МВР - ПЛЕВЕН, на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.2 т.4 от Закона за
движението по пътищата, на С. В. К. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за
извършено нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП.
Срещу издадения Електронен фиш (ЕФ), К. е подал жалба до
РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че ЕФ е незаконосъобразен – издаден в
нарушение на изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Наред с това
счита, че Заповедта на Министъра на вътрешните работи, с която е утвърден
образец на ЕФ страда от пропуски и недомислия, които са предпоставка за
незаконосъобразността на издаваните Електронни фишове, например – не е
предвиден издател на ЕФ; липсват доказателства за спазване на изискванията
на чл.16 ал.2 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г.; не е посочена дата
на издаване на ЕФ и следва да се приеме, че са изтекли сроковете по чл.34
ЗАНН; не са посочени данни за АТСС, което е използвано. Наред с това
оспорва, че именно той е управлявал лекия автомобил по времето и на
мястото, отбелязани в ЕФ. На тази основа, моли за отмяна на ЕФ, като
незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
1
явява и не се представлява. Депозирани са писмени бележки в потвърждение
на изложените в жалбата съображения, като е акцентирано и върху това, че от
страна на ОДМВР-ПЛЕВЕН, не са представени доказателства за техническата
годност и съответно премината метрологична проверка на АТСС, към датата
на твърдяното нарушение, както и че от представените снимки от ОДМВР-
ПЛЕВЕН, не се вижда регистрационния номер на заснетия автомобил. На тази
основа, пледира за отмяна на ЕФ, като незаконосъобразен.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН - представител не се
явява. С жалбата е депозирано принципно становище по нейната
неоснователност.
Съдът счита, че жалбата е подадена от оправомощена страна и в
срока по чл.189 ал.8 ЗДвП. По нейната основателност, след щателно
обсъждане на събраните по делото доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Издаден е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство - за това, че на 13.10.2021
г. в 17:07 часа, на път Е-83, км. 89+2, Околовръстен път - ПЛЕВЕН, път I-3
"Б. - Б.", с л.а. „***“ с рег.№ ***, е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство; при отчетен
толеранс от минус 3 %, при разрешена скорост - 90 км/ч, установена е
скорост - 129 км/ч, като е налице превишение на разрешената скорост с 39
км/ч. Отбелязано е, че е налице нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, поради което
и на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.2 т.4 от Закона за движението по
пътищата, на С. В. К. ЕГН: ********** е наложено административно
наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение по
смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП, като е указан срока и начина на заплащане на
глобата.
Съдът счита, че обжалваният ЕФ съдържа реквизитите, изискуеми
съобразно чл.189 ал.4 ЗДвП. Административното наказване по особения ред,
регламентиран в чл.189 ал.4 – 11 включително и ал.15 ЗДвП съдържа особени
правила, които са специални по отношение на общите такива, регламентирани
в ЗАНН. Съобразно §6 т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Изхождайки от тази легална дефиниция на ЕФ и правната уредба, съдържаща
се в чл.189 ЗДвП, следва извода, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. От гледна точка на
правното му действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава
специфики, характерни както за АУАН, така и за НП. Изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В този смисъл са
Мотивите към ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 26.02.2014 Г. ПО
2
ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСК НА ВАС.
Именно предвид изтъкнатите в предходния абзац особености на
ЕФ, Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
непосочване датата на издаване на ЕФ и данни относно АТСС, което е
използвано за заснемане на нарушението. Такива „реквизити“, чл.189 ал.4
ЗДвП не предвижда и следователно, тяхната липса, не може да се разглежда
като нарушение на процесуалните правила, а още по-малко – съществено
такова; същевременно, сроковете по чл.34 ЗАНН са относими към общия ред
на административнонаказателното производство, започващо със съставяне на
Акт за установяване на административно нарушение, но не и към особения
ред по издаване на ЕФ, поради което, позоваването на тях, е неоснователно.
На следващо място, не са налице основания да се приеме, че ЕФ е издаден в
нарушение на изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата и в частност – в
разрез с разпоредбата на чл.16 ал.2 от същата Наредба, както се претендира в
жалбата. Посочената разпоредба всъщност регламентира, че данните за
нарушенията, установени и заснети с АТСС се събират, съхраняват и
анализират от определени със заповед служители на ОДМВР, т.е. същата
разпоредба има подчертано вътрешноведомствен характер и е практически
неотносима към реда и условията за издаване на ЕФ, още по-малко – към
процесуалните изисквания, които следва да се спазят при неговото издаване,
щото да се твърди, че би могло да бъде допуснато нарушение на
процесуалните правила. Що се отнася до виждането, че Заповедта на
Министъра на вътрешните работи, с която е утвърден образец на ЕФ страда от
пропуски и недомислия, които са предпоставка за незаконосъобразността на
издаваните Електронни фишове, в най-добрия случай, тези разсъждения на
жалбоподателя, могат да се разглеждат като не на място отправено, в хода на
настоящото дело, предложение de lege ferenda, а в най-лошия – като
неуместен /и недопустим/ опит за инцидентно оспорване на подзаконов
нормативен акт, поради което, повече не следва да бъдат обсъждани.
Все пак, в хода на административнонаказателното производство
по издаване на ЕФ е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Видно от представените по делото писмени доказателства /л.18 от
АНД №1889/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, л.21 – 22 от делото/, л.а. „***“ с
рег.№ *** е собственост на Г. Т. ХР. от Р.. На л.9 от от АНД №1889/2022г. по
описа на РС-ПЛЕВЕН е представена Декларация от името на същата Г.ХР.,
във връзка с издаден ЕФ серия К №5404155, касателно нарушението на
13.10.2021г., като ХР. е заявила, че е неправоспособна и е предоставила лекия
автомобил за ползване на своята дъщеря – П. Р. и своя зет – С. К.; посочила е,
че е провела разговор и с двамата ползватели на МПС /които впрочем, е
упълномощила да го ползват – л.12 от АНД №1889/2022г./, но никой от тях
не можел да си спомни кой всъщност е управлявал процесния автомобил на
3
13.10.2021г. Поради това, ХР. е отбелязала, че не може да посочи кой е
управлявал векия автомобил на същата дата и е предоставила заверени
преписи от СУМПС, издадени на името на П. Р. и С. К.. В резултат на така
стеклата се ситуация, ЕФ серия К №5404155 бил анулиран, като бил издаден
обжалвания по настоящото дело ЕФ, срещу С. В. К..
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.189 ал.5 ЗДвП,
„Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при
осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.“. Видно е, че така цитираната
разпоредба не предвижда хипотеза като описаната по-горе, при която
собственикът на МПС да посочи повече от едно лице като възможен водач и
евентуално – извършител на нарушение, за което е издаден ЕФ. Дали се касае
за законодателна непълнота, в случая е ирелевантно, защото дори случая да е
такъв, административнонаказателна отговорност не може да се обосновава
посредством аналогия на закона или на правото /чл.46 ал.3 вр.ал.2 ЗНА/.
Видно е обаче, че Декларацията по чл.189 ал.5 ЗДвП, задължително трябва да
съдържа „…данни за лицето, извършило нарушението…“. С други думи,
Законът изисква от собственика – в случай, че той не е извършител на
нарушението, за което е издаден ЕФ - да посочи самоличността на
извършителя. И това законово изискване е недвусмислено и императивно
регламентирано: Законодателят не е предвидил възможност собственикът, на
когото първоначално е издаден ЕФ, да подаде Декларацията с елемент на
неизвестност или условности – както е в настоящия случай. Законодателната
логика в случая е пределно ясна – този, който е предоставил за управление
МПС на трето лице, следва да е наясно кое е това лице и какво се случва с
така предоставеното за ползване МПС, а в случай, че със същото МПС е
извършено нарушение – именно собственикът е първи по ред евентуално
отговорен за така извършеното нарушение /арг. от чл.188 ал.1 ЗДвП/, още
повече – ако откаже да предостави данни за самоличността на нарушителя. На
практика, с подадената Декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП, Г.ХР. не е изпълнила
задължението си да посочи на кое лице е предоставила автомобила за
ползване към 13.10.2021г. и е без значение дали същата се е дезинтересирала
напълно от този автомобил и/или по какви причини го е предоставила за
ползване, едновременно на повече от две лица. Горецитираната правна
разпоредба не дава възможност нито за изказване на съмнение, нито – за
предположения или заявка за незнание на определени обстоятелства, а налага
4
да бъдат предоставени данните на лицето, което е „…извършило
нарушението…“. Следователно, така подадената от Г.ХР. Декларация, като
неотговаряща на императивните изисквания на чл.189 ал.5 ЗДвП, е следвало
да бъде преценена от страна на административнонаказващия орган като
несъответна на изискванията на Закона и да бъде отказано анулирането на
първоначално издадения ЕФ серия К №5404155. Тук следва да бъде
подчертано, че е без правно значение обстоятелството дали Г.ХР. е
правоспособна и дали изобщо е в състояние де факто, да управлява МПС: при
положение, че не е попълнена надлежна Декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП, то и
ЕФ не е следвало да бъде анулиран. Административнонаказващият орган
обаче е сторил именно това, като без да са били налице предпоставките по
чл.189 ал.5 ЗДвП и по-конкретно – недвусмислено посочване на лицето,
извършило нарушението – е анулирал първоначално издадения ЕФ и е издал
обжалвания такъв, на името на С. К.. По същия начин обаче, е можел да
издаде ЕФ на името на П. ХР. Р., сочена под условност в Декларацията на
Г.ХР., като лице, което е възможно да е управлявало превозното средство към
момента на извършване на установеното и заснето посредством АТСС,
нарушение за скорост. Поставя се въпроса – защо К. е предпочетен пред ХР.
като евентуален извършител на нарушението и този въпрос няма – и не може
да има – никакъв разумен отговор. Подразбиращо се е обаче, че не е било
възможно ЕФ да бъде издаден и на ХР., и на К. едновременно, както и че не е
било възможно да бъдат издадени два отделни ЕФ, срещу ХР. и срещу К., за
едно и също административно нарушение. Последните съображения обаче
още един път разкриват отбелязаната по-горе, ясна законодателна воля, ЕФ да
бъде анулиран само в случай, че бъде подадена надлежна Декларация по
чл.189 ал.5 ЗДвП, а то ще рече, на първо място и преди всичко –
недвусмислено да бъде посочена самоличността на извършителя на
административното нарушение по ЗДвП. Както беше подчертано, този ред не
е спазен от страна на административнонаказващия орган, поради което,
издадения срещу С. В. К. Електронен фиш, въобще не е следвало да бъде
издаван, тъй като не са били удовлетворени предпоставките по чл.189 ал.5
ЗДвП, за анулиране на първоначално издадения ЕФ.
Въз основа на изложените дотук съображения Съдът намира, че
обжалваният ЕФ е издаден е при съществено нарушение на процесуалните
правила – и следва да бъде отменен като незаконосъобразен, без да бъде
разглеждан правния спор по неговото същество.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.2 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
5
средство серия К № 5734862, издаден от ОД на МВР - ПЛЕВЕН, с който на
основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.2 т.4 от Закона за движението по
пътищата, на С. В. К. ЕГН: ********** е наложено административно
наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение по
смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6