№ 151
гр. Пазарджик, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220202006 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗЛ. Р. Й. от гр.София, ЕГН ********** против
НП № 000459 от 02.12.2021 год. на началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/, с което на основание чл.179 ал.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. /триста
лева/ и на основание чл.189е ал.7 от ЗДП е присъдено заплащането на такса по
чл.10а ал.2 от ЗП в размер на 10 лв. /десет лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобрзност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и
излага съображения за отмяна на НП.
Ответникът по жалбата - АНО, изпраща процесуален представител, който
оспорва жалбата, като излага съображения за неоснователност на същата. Иска
издаденото НП да бъде потвърдено и да се присъдят разноски.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
1
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят З.Й. е санкциониран при следната възприета от страна
на АНО фактическа обстановка:
На 06.07.2021г., на републикански път І-8, километър 193+260, служители
на Национално тол управление /НТУ/, а именно актосъставителят – св. Д.М. и
неговите колеги Войно Начев и Б. А., изпълнявали служебните си задължение
по осъществяване на контрол за наличие на винетки у преминаващите МПС.
Около 15:05ч. Б. А. подал сигнал за спиране със Стоп-палка на водача на л.а.
„Мерцедес“ с рег. № MYR 1009, т.к. в електронната система на
специализирания автомобил с рег. № ***, били регистрирани две нарушения
съответно от 30.06.21г. и от 01.07.21г., изразяващи се в управление на л.а.
„Мерцедес“ без заплатена винетна такса. Водачът на Мерцедеса обаче не
изпълнил задължението си да спре при подадения му сигнал, а продължил
движението си и се отдалечил, с което била осуетена възможността да му се
извърши проверка на място.
Във връзка с това служителите на НТУ подали сигнала на тел.112, а след
това и докладна записка до прекия си ръководител, който пък сезирал ОДМВР-
Пазарджик. В С-р „ПП при ОДМВР-Пазарджик била извършена проверка, при
която се установило, че собственик на процесния л.а. „Мерцедес“ бил
жалбоподателят З.Й.. Същият бил призован в сградата на сектора, като се явил
там на 27.07.21г., когато били повикани и служителите на НТУ. Последните
също извършили своя проверка на л.а. с peг. № MYR1009, марка „Мерцедес“,
модел „Е 250“, който бил с обща техническа допустима максимална маса до 3.5
тона, собственост на ЗЛ. Р. Й..
В хода на така извършената проверка било установено, че на 01.07.2021
г. горепосоченото пътно превозно средство попадало в категорията на ППС, за
което е дължима, но не е била заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т.1 от Закона за
пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е било засечено и заснето по
време на управление на 01.07.2021 г., в 10:52:28 часа, на път І-8, км 196.643,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е
заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП).
Мястото на нарушението било на посочения път І-8, километър 196.643
2
(Граница Сърбия - Калотина - Драгоман - ок.п. София- о.п. Ихтиман -
Костенец - Белово - Пазарджик - Пловдив - Поповица - о.п. Хасково –
Харманли - Любимец - Свиленград - Капитан Андреево) за който се събира
такса за ползване на пътната инфраструктура - пътна такса, съгласно
Приложение № 2 към т.2 на Решение № 959 на Министерския съвет от
31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура- винетна такса, и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал. 4 от ЗП за ползване на
отделно съоръжение по републиканските пътища.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, винетна такса се
заплаща за пътни превозни средства с обща технически допустима максимална
маса до или равна на 3,5 тона, като заплащането на таксата дава право на едно
пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.
Всичко това съставлявало административно нарушение на чл.139 ал.6
във вр. с чл.179 ал.3 от ЗДП, за което бил генериран доказателствен запис
(доклад) от електронната система по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП. който, заедно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за
отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък
от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на
техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 10402) -
част от системата.
За извършеното административно нарушение против собственика на
МПС – З.Й., бил съставен АУАН бл. № 000459/01.07.2021 от 27.07.2021 г.,
който му бил предявен и връчен срещу подпис. Съгласно чл. 189е, ал. 3 от
ЗДвП нарушителят разполагал с възможността да заплати компенсаторна такса
по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в 14-дневен срок от връчване на акта, в
който случай същият би се освободил от административнонаказателна
отговорност за конкретното нарушение. Компенсаторна такса обаче не била
платена по сметка на Агенция „Пътна инфраструктура” в 14-дневния срок от
връчването на акта за установяване на административно нарушение на
нарушителя.
3
По повод на това и въз основа на съставения акт било издадено
атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 09.12.2021г.,
а жалбата против него била подадена чрез АНО по пощата на 12.12.2021г.,
т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН /в редакцията към 23.12.2021г./. С оглед на
това жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Д.М., Б. А. и Р.
Й..
Съдът дава изцяло вяра на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, т.к. същите са непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е неоснователна.
Според настоящия съдебен състав, в хода на производството пред
въззивната инстанция категорично бе установено, че на посочените в АУАН и
НП дата, час и място – 01.07.2021 г., в 10:52:28 часа, на път І-8, км 196.643,
процесният лек автомобил е бил управляван, но без към този момент да е била
платена такса па чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. Спор по тези факти между страните по
делото няма.
Основният спорен въпрос, от който зависи изхода на делото е този дали
действително жалбоподателят е управлявал процесният лек автомобил на
датата на нарушението – 01.07.2021г. или не, доколкото в насока на
последното се правят твърдения във въззивната жалба. Съдът намери за
голословни и доказателствено необезпечени твърденията в жалбата, че
жалбоподателят Й. не бил управлявал автомобила си на датата на
нарушението, т.к бил оставил автомобила си в неустановен автосервиз в
гр.Пловдив на 01.06.21г. и го взел от там чак на 30.07.21г. Тези твърдения се
опровергаха на първо място от показанията на бащата на жалбоподателя – св.
Р. Й.. Той потвърди под страх от наказателна отговорност, че автомобилът на
сина му бил оставен на ремонт в някакъв сервиз в гр.Пловдив, който не могат
да посочат, като това станало на 7 юни 2021г., след което взели автомобила
ремонтиран на 29 юни 2021г. Свидетелят бе абсолютно категоричен в датите,
които посочи на два пъти. При това положение не може да има съмнение, че на
4
01.07.21г. автомобилът е бил на разположение на жалбоподателя.
Отделно от това, твърденията в жалбата, че автомобилът е бил на ремонт
до 30.07.21г. се опровергаха и от показанията на свидетелите М. и А.. Те бяха
категорични, че когато е бил съставен актът, жалбоподателят бил заявил устно
пред тях, че не той е управлявал автомобила си, а негов приятел, на когото
услужил, за да ходи на сватба, но отказал да назове името на приятеля си.
Посочил, че ще се разберат с приятеля му и ще се заплати компенсаторната
такса. Само тези твърдения на жалбоподателят са достатъчни да не се вярва
първо на твърденията в жалбата, че автомобилът е бил на ремонт, защото ако
това наистина е било така, то няма логика Й. да развива пред контролните
органи друга версия – за управление на автомобила от приятел. Тази пък
версия е също несъстоятелна, т.к. ако този приятел действително
съществуваше и именно той бе управлявал автомобила на жалбоподателят, то
неминуемо последния би го споменал поименно пред контролните органи.
Това пък е щяло да доведе автоматично до отпадане на неговата отговорност.
Нищо такова обаче не се е случило, защото версията за управлението на
автомобила от приятел е била измислена набързо и дори не е била спомената
от жалбоподателя в графата за възражение в акта. Напротив, той саморъчно е
записал „Не“ - в смисъл, че няма възражения.
Отделно от това съдът констатира, че съставеният АУАН и обжалваното
НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН. При съставянето на акта и
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден от
служител на АПИ-НТУ гр.Пловдив с права по чл. 167а ал. 2, т. 8 от ЗДвП при
делегирана компетентност за това по чл. 167, ал. 2 ЗДвП съобразно
приложената заповед № НТУ/РД-11-486/20.04.21 г. на председател УС на
АПИ, при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Издадено е на 02.12.2021 г. от длъжностно лице - началник
5
отдел "Контрол и правоприлагане" в НТУ към АПИ–София по силата на
възложена делегирана компетентност по чл. 189е ал. 12 ЗДвП с приложената
заповед № РД-11-167/08.02.21 г. на председател УС на АПИ. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Правната квалификация на приетото нарушение
съответства на приложимата за нея санкционна норма. Мястото на
нарушението е отразено като част от републиканската пътна мрежа, с
посочване на типа път и посока на движение и като такова попада в списъка на
републиканските пътища за които се дължи винетна такса съгласно
приложение № 2 към т. 2 от Решение № 959 на МС на РБ от 31.12.2018 г. за
утвърждаване списъка на републиканските пътища, за който се събира такса за
ползване на пътна инфраструктура – винетна такса по чл. 10, ал. 4 от ЗП за
ползване на отделно съоръжение. Мястото на нарушението е конкретизирано в
необходимият обем като извършено на километър 196.643 по първокласен път
I-8.
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП, съгласно
който водач на ППС е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, когато
такава е дължима според категорията на ППС. Не се установяват доказателства
таксата за процесния управляван от жалбоподателя автомобил да е заплатена,
а напротив – установи се, че не е била. При съставянето на АУАН е разяснено
на жалбоподателя право да плати компенсаторна такса по чл. 189е ал. 2 ЗДвП
и чл. 10, ал. 2 от ЗП, от което ще произлезе прекратяване на производството и
отпадане на наложена глоба за липса на винетка съгласно чл. 189е ал. 6 ЗДвП.
Това му право е изрично упоменато и в разписката, удостоверяваща
връчването на акта. Компенсаторна такса обаче не е била заплатена.
Поради всичко изложено правилно и законосъобразно поведението на
жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на нормата на чл. 139, ал. 6
от ЗДвП, поради което и на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е ангажирана и
административнонаказателната му отговорност, като е наложено
административно наказание глоба от 300 /триста/ лв. за водач на ППС,
управляващ го в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не
е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. Размерът на глобата е фиксиран,
поради което това наказание е правилно определено от наказващият орган и не
е налице правна възможност за преценка на неговият размер към по-ниска
стойност–аргумент от чл. 27, ал. 5 ЗАНН. Ето защо атакуваното НП за
6
нарушението по чл. 139, ал. 6 ЗДвП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на
спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен.
Преценката на административнонаказващият орган за "маловажност" се прави
по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно
нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици,
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по
реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което
факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при
преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други
смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено
жалбоподателят да е извършил виновно вмененото му административно
нарушение. Случаят не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН.
При този изход от делото, който е благоприятен за наказващият орган,
предвид потвърждаване на НП, то искането представляващия го юрисконсулт
за присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи.
При това положение жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
по справедливост сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на
основание императивната норма на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПрП вр.
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ при рамка на
присъждане на възнаграждение от 80 до 150 лв. Защитата на наказващият
орган в настоящото производство касае дело, което не е с фактическа или
правна сложност, поради което и присъдените разноски бяха определени в
минимален размер.
7
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 000459 от 02.12.2021 год. на началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция
„Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с което на ЗЛ. Р. Й. от гр.Пещера, ЕГН
**********, на основание чл.179 ал.3 от ЗДвП, във вр. чл.139 ал.6 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 300 лв. /триста лева/ и е присъдено заплащането на
такса по чл.10а ал.2 от ЗП в размер на 10 лв. /десет лева/.
ОСЪЖДА ЗЛ. Р. Й. от гр.Пещера, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София разноски в размер на 80 лв.
/осемдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8