Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
гр. Хасково, 13.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана Мазгалова
като разгледа докладваното от съдия Костова
административно дело №1125/2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.118 ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба от В.П. ***, подадена чрез пълномощник адв. Ч., против Решение №
1012-26-241-7/12.11.2018г. на директора на Териториално поделение на НОИ -
Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане №**********/2140-26-715
от 04.10.2018г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Х.,
с което на основание чл.68, ал.1-3 и чл.69б, ал.2 от КСО на В.П.П. е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В
жалбата се излагат доводи, че решението на директора на ТП на НОИ – Х. е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Неправилно административният
орган кредитирал обжалваното разпореждане в частта относно незачитането като
трудов стаж положен при условията на втора категория труд времето за целия
период от 24.11.1981г. до 29.08.1990г. Неправилно било приравнено обучението по
линия на РАБФАК на обучение на редовен студент. Съгласно действащия към момента
на полагане на стажа КТ, по силата на специалната норма се зачитало за трудов
стаж, времето на обучение и преквалификация с откъсване от производството.
В
съдебно заседание жалбоподателя се представлява от процесуален представител
адв.Ч., който конкретизира жалбата, като сочи, че същата касае спорния период
01.02.1985г. до 31.08.1990г. когато доверителят му е бил студент по линия на
РАБФАК и счита, че същия неправилно не е бил зачетен от пенсионния орган като
стаж положен при условията на втора категория труд. Моли за отмяна на оспорения
в настоящото производство акт и потвърденото с него разпореждане. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
- Директор на ТП на НОИ – Х. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Излага доводи, че атакувания акт е правилен и законосъобразен. Постановен е в
изискуемата форма, при стриктно спазване на административно производствените
правила и при пълно съобразяване с материално правните разпоредби. С оглед на
това претендира за оставянето му в сила и за присъждане на юрисконсулско
възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е инициирано със заявление вх.№ 2113-26-984/04.06.2018г., с което В.П.П.
е претендирал, че в негова полза е възникнало право за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени и
съответните документи за удостоверяване на твърдяните факти, сред които е и
копие от трудова книжка, в която в раздел „Ползван неплатен отпуск, който не се
зачита за трудов стаж по Кодекса на труда“ е вписан фактът на проведено
обучение, като студент редовна форма в периода 01.02.1985г. до 30.06.1985г. и
от 30.07.1985г. до 31.08.1990г., и не е вписана длъжността и получаваното
трудово възнаграждение през посочения период / л.31/. Приложени са и други
доказателства относими към положения от жалбоподателя стаж до 31.05.2018г.
Въз
основа на представените документи с разпореждане № **********/2140-26-715 от
04.10.2018г. ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Х. на
основание чл.68, ал.1-3 и чл.69б, ал.2 от КСО е отказал отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.П.. В разпореждането е посочено, че
към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия 04.06.2018г. В.П.
има навършена възраст 58г., 03м. и 02 дни и осигурителен стаж с прекъсване,
положен за периода от 02.10.1979г. до 31.05.2018г., както следва: 10г., 02м. и
01 ден от втора категория труд; 22г., 02 м. и 25 дни от трета категория труд;
общ осигурителен стаж превърнат, съгласно чл.104 от КСО към трета категория
труд – 34г., 11м. и 11 дни. Към заявлението за пенсия В.П. е представил образец
УП – 3 №89/19.05.2003г., издаден от „Свила“ АД гр. Х. със следния период
24.11.1981г. до 15.11.1993г. / без прекъсване/ който е предложен да се зачете
по условията на втора категория труд по т.66 „и“ от отм. ПКТП. В последствие с
писмо изх. № 23/02.10.2018г. „Свила“ АД гр. Х. е отменило издадения образец УП
– 3 №89/19.05.2003г. и заверката извършена в трудова книжка №
2141/24.11.1981г., тъй като за периода от 01.02.1985г. до 31.08.1990г. В.П. е
бил редовен студент по линия на РАБФАК и липсва във ведомостите като работник. Посочено
е, че е издаден нов образец УП-3 №63/02.10.2018г., отговарящ на разплащателните
ведомости по периоди, въз основа на който пенсионният орган е зачел на
жалбоподателя осигурителен стаж за периода от 24.11.1981г. до 14.11.1993г. с
прекъсване при условията на втора категория труд, а периода от 01.02.1985г. до
31.08.1990г. / без периода 01.07.1985г. до 29.07.1985г. зачетен за втора
категория труд/ не е зачетен за осигурителен стаж поради неприложимост на
разпоредбата на 79 от ППЗП / отм./, и поради липса на предпоставките визирани в
разпоредбата на чл.9а ал.1-6 КСО. С разпореждането пенсионният орган е направил
преценка на правото на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО, чл.68, ал.1 - 3 от КСО.
Жалбоподателят
е оспорил разпореждането на пенсионния орган в законоустановения срок по реда
на чл. 117 от КСО пред директора на
ТП на НОИ, като е поискал да се отмени акта и да се уважи подаденото от него заявление.
С
Решение № 1012-26-241-7/12.11.2018г. директора на Териториално поделение на НОИ
– Х. е отхвърлил жалбата на В.П.П. против Разпореждане №**********/2140-26-715
от 04.10.2018г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Х..
За да стигне до това заключение, водещият производството орган е приел, че по
отношение на трудовия стаж положен от П. *** правилно за периода от
24.11.1981г. до 14.11.1993г., с прекъсване е зачетен от пенсионния орган, като
такъв от втора категория труд. По отношение на спорния период 01.02.1985г. до
31.08.1990г. директора на ТП на НОИ е приел, че от събраните по пенсионната
преписка документи се установява, че П. е бил редовен студент по линия на
РАБФАК във ВМЕИ „В.И.Ленин“ гр. С., специалност ТТТО в Енергомашиностроителен
факултет, като е защитил дипломна работа на 04.07.1990г. и от работодателя си
към онзи момент, за периода на обучение е получавал стипендия, надлежно
удостоверено в представените касови книги на предприятието, същият бил напълно
откъснат от работния процес в предприятието, поради това и липсвал във
ведомостите като работник. Приел е, че времето на обучение на лицата, завършили
висше и полувисше образование, без значение дали са били стипендианти към
дадено предприятие, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране само на
основание чл.9а, ал.1-6 от КСО, т.е. с внасяне за своя сметка на осигурителни
вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се
лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, към
дата на внасяне на вноските. В пенсионната преписка на жалбоподателя не се
съдържали данни за внесени осигурителни вноски за периода на обучение във ВМЕИ
„ В.И.Ленин“ гр. С., за да може същия период да бъде зачетен като осигурителен
стаж на лицето. С оглед събраните в административното производство доказателства
приел, че жалбоподателя към дата на подаване на заявлението 04.06.2018г. не
отговаря на условията за придобиване право на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО,
тъй като съгласно посочената разпоредба през 2018г. лицата, които са работили
15 години при условията на втора категория труд имали право да се пенсионират,
ако са навършили възраст 58 години и 2 месеца за мъжете и имат сбор от
осигурителен стаж и възраст – 100 за мъжете. В случая П. нямал право на пенсия
за осигурителен стаж по чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като имал навършена възраст от
58 години, 03м. и 02 дни, но нямал 15 години от втора категория труд / 10г.,
01.м. и 27 дни/ и сборът му от осигурителен стаж и възраст не е 100, а 93.
На
следващо място в решението е посочено, че за да придобие право на осигурителен
стаж и възраст през 2018г. по реда на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО лицето следвало
да има навършена възраст 64 години и 1 месец и придобит осигурителен стаж 38
години и 06 месеца за мъжете. Прието е, че жалбоподателя няма право на пенсия и
по тези условия, тъй като няма навършена възраст от 64 години и 1 месец, а е на
58г., 03м. и 02 дни и няма изискуемия осигурителен стаж от 38 г. и 06м., а има
35г., 00м. и 06 дни.
В
решението е разгледана и приложимостта на разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, съгласно
която в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2 през 2018г. те
придобиват право на пенсия при навършена възраст от 66 години, и 02 месеца и не
по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. И в този случай е прието,
че жалбоподателя няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като
няма 66 години и 02 месеца, а е на 58 години, 03 месеца и 02 дни.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се възприема от представената и приета като
доказателство по делото административна преписка и допълнително изисканото от
„Свила“ АД гр. Х. трудово досие на В.П.. Така събраните доказателства в
административното производство и неоспорени от страните в хода на съдебното
дирене, съдът приема като годни доказателства по смисъла на чл. 170, ал. 1 от АПК
и ги цени в цялост. Други доказателства в хода на съдебното производство
страните не ангажират. Въз основа на тях се налагат следните правни изводи:
Решението
е изпратено на посочения в жалбата съдебен адрес от жалбоподателя и е получено
на 14.11.2018г., видно от приложеното известие за доставяне.
Жалбата
е подадена на 15.11.2018г. пред Административен съд – Хасково.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения
срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес,
поради което е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспореното
решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно
нормата на чл.117 ал.3 от КСО. Обективирано е в писмена форма и съдържа всички
предвидени в чл. 59 ал.2 от АПК вр. чл.117 ал.5 от КСО реквизити.
Наред
с горното, съдът намира, че при постановяването му не са допуснати съществени
нарушения на административно- производствените правила.
Атакуваният
акт е и материално законосъобразен. Правните доводи в тази връзка са следните:
Спора
между страните е правен и се свежда до това следва ли да се зачете като
осигурителен стаж при пенсиониране и то от втора категория труд времето, през
което В.П.П. е бил студент, редовна форма на обучение по линия на РАБФАК във
ВМЕИ „В.И.Ленин“ гр. С., а именно периода от 01.02.1985г. до 31.08.1990г., с
изключение на периода от 01.07.1985г. до 30.07.1985г. който е зачетен от
пенсионния орган като осигурителен стаж от втора категория труд и по отношение
на който няма спор. В настоящото производство не се спори и по приетото в
оспореното решение от страна на административния орган, че жалбоподателя не
отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
реда на чл. 68, ал.1, ал.2 и ал.3 от КСО.
С
оглед датата на подаване на искането за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст материално правните предпоставки за отпускането й са уреди в Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите
нормативни актове по неговото прилагане.
За
спорния период са действали разпоредбите на Закона за пенсиите /отм. бр. 110 от
17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г./ и на Правилника за приложение на Закона
за пенсиите
/отм., бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г./. По тогава действащата
нормативна уредба следва да се приеме, че жалбоподателя е попадал в приложното
поле на чл. 79 от ППЗП (отм.), който е
зачитал за трудов стаж времето, през което изпратените от предприятия,
учреждения или организации лица са следвали в политически, профсъюзни,
културно-просветни, кооперативни и други курсове и школи, както и на
изпратените на специализация. Трудовият стаж се зачита от категорията на
работата, която е изпълнявало лицето преди изпращането му и тази разпоредба е
действала до приемането на ПМС № 83 от 10.05.1991 г., обн. ДВ, бр. 40
от 1991 г., с което същата е изменена и е придобила съвсем друго съдържание.
Отмененият
Закон за пенсиите няма изрична
разпоредба, в която да е предвидено, че прилагането му като цяло, следва да
бъде уредено в подзаконов нормативен акт-правилник. Съдържа обаче редица
разпоредби, регулиращи конкретни елементи от съдържанието на пенсионното
правоотношение, в които това е предвидено. Така в чл. 54, ал. 2 е разписано, че
Министерският съвет приема правилник, с който урежда редът за отпускане,
изменяне, осъвременяване, спиране, прекратяване и възобновяване на пенсиите, а
в чл. 2, ал. 2 - че Министерският съвет определя кой труд към коя категория се
причислява, както и условията, сроковете и реда за признаване на трудов стаж за
пенсиониране. Следва да се отбележи, че последното правомощие на министерския
съвет има пряко отношение към спора предмет на настоящето производство.
Безспорно
въвеждането на процесната разпоредба – чл. 79 от ППЗП, както и изменението й с ПМС № 83/1991 г. е изпълнение на
установеното в чл.2, ал.2 от ЗП право, а и задължение, на висшия орган на
изпълнителната власт да определя условията, сроковете и реда за признаване на
трудов стаж за пенсиониране. Очевидно и с последващ нормативен акт от същата
степен може да изменя и отменя вече определените с такъв предходен акт. Следва
да се отбележи, че от тази разпоредба на ЗП по пряк начин следва, че
съображенията на оправомощения орган, поради които той е приел и определил едни
или други условия, срокове и ред за признаване на трудов стаж са извън предмета
на съдебния контрол върху атакувания акт.
Законът
за пенсиите, както е предвидено в § 12, т. 2 от ПЗР
на КЗОО
е отменен от 1.01.2000 г. Съгласно чл. 13, ал. 1 от
ЗНА,
актът по прилагане на закон губи изцяло или от части сила едновременно с
пълното или частично отменяне на закона. От това следва, че с прекратяването на
действието на закона се прекратява й действието на подзаконовия нормативен акт,
издаден за приложението му - в случая Правилника за прилагане на закона за
пенсиите,
който е загубил правната си сила и действие от датата на отмяната на този закон. Правилникът за приложение на закона
за пенсиите
е отменен и с изричната разпоредба на § 1 от ПМС № 30 от
10.03.2000 г.,
което е влязло в сила също от 1.01.2000 г. Това означава, че за времето след
1.01.2000 г. -ЗП и правилникът за прилагането не са действащо право, тъй като
са загубили правната си сила. Следователно обсъдени в цялост всички събрани по
делото доказателства сочат на липса на законово основание за признаване на
посочения от жалбоподателя период от 01.02.1985 г. до 31.08.1990 г. прекаран
като студент, редовна форма на обучение във ВМЕИ „В.И.Ленин“ гр. С. за трудов
стаж съгласно чл. 79 от ППЗП /
изм.ДВ, бр. 40 от 1991 г. отм./, респ. за трудов стаж по чл. 79а, ал. 4 от
ППЗП
(отм.). Трудовият стаж като предпоставка за възникване на осигурителни права е
съответен период от време, който е законодателно регламентиран. За трудов стаж,
пораждащ осигурителни права, се зачитат няколко периода от време, като това е и
времето на обучение за придобиване на професия, повишаване на квалификацията и
за преквалификация на лицата при условия и ред, определени от законодателя.
Случаят на П. не попада в тези хипотези. Успоредно с това жалбоподателя не
ангажира доказателства, от които да се установи, че за спорния период са
правени пенсионни вноски. Според разбиранията на състава напълно
законосъобразно е било заличено УП-3 №89/19.05.2003г., издадено от „Свила“ АД
гр. Х., тъй като същото е изготвено само на база запис в трудовата книжка, без
да са налице разплащателни ведомости или други разходооправдателни документи
през процесния период. При това положение осигурителният стаж за периода от 01.02.1985г.
до 31.08.1990г. /с изключение на попадащия период от 01.07.1985г. до
30.07.1985г. който е зачетен като такъв от втора категория труд / може да бъде
признат само след представяне на документи за осигурителен доход и внесени
осигурителни вноски, набавянето на които документи е в тежест на П.. Нему е
известно по какъв начин, на какво основание и къде е получавал месечно
възнаграждение / което не може да бъде приравнено на получаваната за спорния
период стипендия /, предвид факта, че става дума за редовна форма на обучение
във ВМЕИ „ В.И.Ленин“ гр. С..
Аргумент
в полза на това, че за спорния период на П. не са внасяни осигурителни вноски,
е направеното от самия работодател отбелязване в трудовата му книжка, в която в
раздел „Ползван неплатен отпуск, който не се зачита за трудов стаж по Кодекса
на труда“ е вписан фактът на проведено обучение, като студент редовна форма - „
стипендиант“ в периода 01.02.1985г. до 30.06.1985г. и от 30.07.1985г. до
31.08.1990г.
Обстоятелството,
че преди да възникне субективното право на жалбоподателя за пенсия е
съществувала такава законодателно регламентирана възможност, не е основание да
се приеме, че това право съществува за него и към настоящия момент. Пенсията се
определя съгласно действащия материалноправен режим към момента на
придобиването на това право. Общата разпоредба на чл. 79 от ППЗП (отм.) в нейната
първоначална редакция не е действащо право към 31.12.1999 г. и при изменението
й липсва изрична законодателна регламентация за заварените правоотношения в
този аспект по ППЗП (отм.) с преходни и заключителни разпоредби, поради което
занапред е приложим новият правен режим, този по КСО.
По
отношение на сега действащата нормативна уредба следва да бъде посочено, че съгласно
чл. 45 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж времето на обучение се зачита за
осигурителен стаж от трета категория при условие, че са внесени осигурителни
вноски по реда на чл.9а, ал.1 от КСО. С последната
разпоредба е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита
времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, ако
внесат за своя сметка осигурителни вноски. Такива данни по пенсионната преписка
няма. В Кодекса на труда – чл. 354 са посочени случаите, когато без да
е съществувало трудово правоотношение се признава за трудов стаж определено от
законодателя време. Случаят на жалбоподателя не попада в тези хипотези. Не
попада и в хипотезите на чл. 44 - чл. 45 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж, според които по изключение се зачита за
осигурител стаж, посоченото в нормите време. Т.е. според сега действащата
нормативна уредба липсва законово основание за признаване на периода на
следване на жалбоподателя за трудов стаж при пенсиониране, съответно за
осигурителен стаж без да са внесени осигурителни вноски по реда на чл.9а, ал.1 от КСО.
Предвид
изложеното правилно и съобразено с действащите материалноправни норми към
момента на подаване на заявлението от В.П. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, административният орган е отказал да зачете
периода на следването му за осигурителен стаж. В тази връзка правилни са
изводите на органа за неприложимост по отношение на жалбоподателя на
разпоредбите на чл.69б, ал.2 от КСО и чл.68, ал.1, ал.2 и ал.3 от КСО
предвиждащи различни хипотези, при които лицето би придобило право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
По
изложените съображения съдът счита, че оспореното решение е издадено при
спазване на всички изисквания за законосъобразност по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което
подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
При
този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 78, ал.8,
изр.второ от ГПК
(изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, съдът определя в
размер на 100 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П.П. ЕГН **********, с адрес: ***,
против Решение № 1012-26-241-7/12.11.2018г. на директора на Териториално
поделение на НОИ - Х., с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №**********/2140-26-715
от 04.10.2018г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Х.,
с което на основание чл.68, ал.1-3 и чл.69б, ал.2 от КСО на В.П.П. е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА В.П.П. ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ТП на НОИ – Х. юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: