Р
Е Ш Е Н И Е
№………
/ 09.12.2019 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията г. д. № 1012/2019 г. по описа на РС - Провадия, за да
се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба
вх. № 4385/26.07.2019 г., подадена от М.Б.С.,
ЕГН **********, чрез адвокат К.Т., против „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът С., в качеството ѝ на наследник на б.м.ш., ЕГН **********,
починал на 03.02.2018 г., собственик по силата на нот. акт № 56, том II, нот. дело № 435 от 10.07.1987 г. на Д. В. – районен съдия при РС –
Провадия, на имот, находящ се в ********** не дължи на ответника сумата от 3798.30
лева, представляваща ½ наследствена част от начислена сума в размер на
7596.59 лева, представляваща стойност на ел. енергия по фактура № ********** от
16.04.2019 г., начислена по корекционна процедура за периода от 04.01.2017 г. до
03.01.2018 г., за обект на потребление, находящ се в **********, с абонатен № **********
и клиентски № **********, с титуляр на партидата наследодателят на ищеца - б.м.ш.,
ЕГН **********, починал на 03.02.2018 г.
Ищецът посочва, че на
наследодателя ѝ б.м.ш., ЕГН **********, починал на 03.02.2018 г., била
начислена сума в размер на 7596.59 лева. Починалият титуляр е оставил двама
наследници: ищецът М.Б.С. /дъщеря/ и А. Б. К. /дъщеря/. Със съгласието на
останалите наследници партидата за ел. енергия била прехвърлена на ищеца, който
с молба от 03.06.2019 г. поискал префактурирането на сумата по фактура №
********** от 16.04.2019 г. по новата партида. В отговор ответникът уведомил
ищеца, че не са налице основания за преразглеждане и префактуриране на
количествата потребена ел. енергия. Така сумата по вече издадената фактура №
********** от 16.04.2019 г. останала дължима по старата партида на
наследодателя на ищеца и се дължи от всеки от наследниците, сред които е и тя.
Твърди, че горното, наред с обстоятелството, че по силата на наследствено
правоприемство е съсобственик на обекта на потребление, обосновава правния й
интерес да предяви настоящия отрицателен установителен иск.
Излага, че при проверка на текущите си задължения в електронната страница
на „Енерго-Про Продажби“ АД е установила, че за процесния обект на потребление
има задължение в размер на 7596.59 лева. Твърди, че
средството за търговско измерване, респ. неговата схема на свързване не са
манипулирани от нея, нито е потребена ел. енергията, начислена за периода от
04.01.2017 г. до 03.01.2018 г. на обща стойност 7596.59лева. Твърди също, че не е уведомявана, че ще бъде
извършена проверка на електромера, не е присъствал неин представител на
проверката, нито се е запознала със съдържанието на изготвения констативен
протокол. Свидетелите, подписали се в
протокола от проверката, съставен от служителите на „Енерго - Про Мрежи“ АД, не
са присъствали на самата проверка, а само формално са разписали изготвения
документ. Свидетелите не са възприели лично и непосредствено показанията на
скритите тарифи на електромера, нито същите са им показвани на екрана на лаптоп
или таблет. Свидетелите не са били уведомени за действителните причини, поради които електромерът е
демонтиран. Счита, че претенцията на ответното
дружеството, обективирана в гореописаната фактура, е неоснователна. Излага, че електромерът се намира на
такова място, че всеки има възможност безпрепятствено да извършва интервенция
върху процесния електромер и/или върху схемата му на свързване и да му
въздейства без знанието на абоната. Поставя под съмнение обективността и
безпристрастността на служителите на електро-разпределителното дружество във
връзка с извършената проверка, както и с направените констатации, а именно че е
било констатирано неточно измерване/неизмерване на ел. енергия. Счита, че по
този начин се накърняват правата на потребителя. Сочи, че до настоящия момент
не са ѝ представени данни и документи, от които да е видно, от кога и при
какви обстоятелства е констатирано твърдяното неточно измерване на
потребяваната ел. енергия, на какво се дължи неправилното отчитане и как е
формирана претендираната сума. Излага, че до СТИ имат достъп само служители на третото неучастващо по
делото дружество „Енерго - Про Мрежи” АД, поради което вина за възможно
неправилно отчитане и/или неотчитане на СТИ може да има само
електроразпределителното дружество /арг. чл. 25, ал. 2 от Общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „Енерго - Про Мрежи“ АД/. Твърди, че само служителите на ответното
дружество или на „Енерго Про Мрежи“ АД биха могли да установят нередности в
работата на електромера и то своевременно и да предприемат действия за
отстраняването им без да накърняват правата на потребителя. Счита, че ответното
дружество черпи права от неспазване на задълженията си, от общите условия на
„Енерго-Про Мрежи" АД. За настъпилите вреди съгласно чл. 50 от ЗЗД следва
да отговаря собственика на СТИ и лицето, под чийто надзор е СТИ, което в случая
е едно и също лице - „Енерго-Про Мрежи“ АД. Оспорва, че е изразходвано твърдяното количество ел.
енергия. Счита, че единственият вариант, за да се натрупа такова голямо потребление,
е СТИ да е манипулирано от служителите на „Енерго - Про Мрежи“ АД, тъй като
само те имат достъп до уредите за търговско измерване и разполагат със софтуер
за дистанционно въздействие върху показанията на СТИ. Оспорва, че е осъществена
каквато и да е нерегламентирана намеса в схемата на свързване на СТИ на обекта
на потребление, респ. че същото е манипулирано софтуерно да отчита по някаква
невидима за абоната тарифа. Възразява, че демонтираният електромер не е
представен за експертиза на компетентния орган за метрологичен надзор в
състоянието, в което е бил демонтиран. Изрично оспорва, че не е имало данни за
сумарния регистър при демонтажа на електромера. Отбелязва също, че според
предоставените ѝ данни от ЕРП Север АД, СТИ е тип „SMART” с възможност за
дистанционен отчет, като дружеството има възможността да следи постоянно
състоянието на СТИ. Твърди, че въпросното СТИ може дистанционно да бъде
манипулирано от служителите на „Енерго - Про Мрежи“ АД, които единствени
разполагат със софтуер, чрез който имат възможност във всеки един момент да
заменят показанията на СТИ, да манипулират тарифните зони, както и да увеличат
показанията без тази нерегламентирана намеса да се отрази по някакъв начин в
схемата на СТИ,за да може да бъде установена по - късно и по този начин да
увеличат колкото пъти поискат сметката на ищеца. Оспорва начина, методиката и
основанието на фактурата от 16.04.2019 г. за сумата от 7596.59 лева, по които е
начислена сумата по посочената партида. Същите са неправилни и незаконни.
Твърди, че доставчикът на ел. енергия не е представил на ищеца конкретни данни
за законно монтирани, сертифицирани по реда на Закона за измерванията и
Правилата за измерване средства за търговско измерване на процесния адрес
електромери. Твърди, че размерът на претендираната парична сума е произволно
определен, без каквото и да е правно основание и в нарушение на нормите, които
уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия. Твърди, че сумата е
начислена по цени за технологичен разход и мрежови услуги на клиент на краен
снабдител. Поддържа, че в договора за доставка и пренос на ел. енергия не се
съдържа действителна клауза, по силата на която се дължи процесната сума и че тя
не се е съгласявала с процедура за едностранно и без нейно участие
преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставената и отчетена
посредством СТИ ел. енергия. Оспорва констативния протокол на „Енерго - Про
Мрежи” АД, въз основа на който е начислена процесната сума. Счита, че
ответникът следва да ангажира доказателства, че протоколът е съставен от
компетентни лица, оправомощени служители на „Енерго - Про Мрежи“ АД, които имат
правомощия да извършват проверки и са надлежно упълномощени от Министъра на
икономиката и енергетиката или от Председателя на ДКЕВР да осъществяват подобни
проверки съгласно чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80. ал. 1 от ЗЕ. Позовава се на
решение № 1500 от 6 февруари 2017
г. по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС и в тази връзка сочи, че
към датата на извършване на проверката - 03.01.2018 г., а и понастоящем липсва
приложим материален закон, по силата на който да бъдат установявани случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Оспорва правното
основание, на което ответното дружество се позовава, за да извършва коригиране
на сметките. Отрича основанието по чл. 50 от ПИКЕЕ. Оспорва, че ОУ на ДПЕЕ на
Енерго – Про Продажби“ АД от 2014 г. са влезли в сила по отношение на
потребителя. Счита, че между страните по делото са действащи ОУ на „Е.ОН
България Продажби“ АД, одобрени с решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР. Счита,
че ответникът следва да докаже, че начисленото количество ел. енергия е
доставено на абоната, поради което същият да дължи нейното заплащане. Твърди,
че норма, предвиждаща обективна /безвиновна/ отговорност на потребителя на
ел.енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима общата
разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената
отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и
е в границите, очертани в тази норма. Излага, че средствата за търговско
измерване, както и електромерните табла, са собственост на
електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност
за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за
отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или нерегламентираният
достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която
се отразява в способността за точното и коректно измерване на реално
консумираната енергия. Счита, че в тежест на ответника е да докаже наличие на
осъществен без санкцията на дружеството достъп на абоната до електромера, за да
се ангажира отговорността му, като при липса на данни в тази насока не може да
се презумира виновно поведение на потребителя. По изложените съображения моли искът да бъде уважен.
Претендира разноски.
В
допълнителна молба вх. № 6354/28.10.2019 г., докладвана в съдебно заседание,
проведено на 31.01.2019 г., навежда доводи за липсата на предпоставки, даващи
възможност на ответното дружество да упражни правомощия за извършване на
едностранна корекция съобразно разпоредбите на чл. 48, чл. 49 и чл. 50 от
ПИКЕЕ. Излага, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в
пряко нарушение на разпоредбата на чл. 10 от ПИКЕЕ, задължаваща дружеството –
доставчик да осигурява на страната, която купува или продава ел. енергия,
възможност за контрол на показанията на СТИ, както и че отчетът по незаявена от
потребителя тарифа е в противоречие с нормата на чл. 11 от ПИКЕЕ и чл. 120, ал.
4 от ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на
потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както в настоящия случай.
Твърди, че потребителят не е заявил, че иска да бъдат отчитани показанията на
СТИ и по върхова тарифа, за да се начислява някакво количество ел. енергия в
този скрит регистър. Представя договор за правна защита и съдействие и списък
на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение, в случай че то надвишава минималното такова,
предвидено в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В съдебно заседание ищецът,
чрез своя процесуален представител, моли предявения иск да бъде уважен. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение. В дадения от съда едноседмичен срок представя писмена защита, в
която излага съображения по съществото на спора.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника „Енерго
– Про Продажби” АД, чрез адвокат Л.М., в който оспорва иска като
недопустим по съображения за липса на правен интерес, установен в разпоредбата
на чл. 124, ал. 1 от ГПК. Посочва, че процесната сума не е претендирана от
ответното дружество за заплащане от ищеца, поради което същият не притежава
активна процесуална легитимация в производството по настоящото дело. Прави
искане за прекратяване на производството по делото. Претендира разноски.
Изразява
становище и по основателността на иска, като оспорва същия като неоснователен. Твърди, че претендираната сума се дължи на основание ПИКЕЕ, във вр. с чл.
183 от ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Не оспорва факта, че между б.м.ш.
и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение. Потвърждава
обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в
исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в
констативен протокол. Позовава се на наличие на вземането си срещу ищеца за
процесната сума, произтичащо от приложение на процедурата по чл. 50 от ПИКЕЕ. Сочи,
че титулярът на партидата б.м.ш. и ответното дружество са страни по
облигационното правоотношение по силата на сключен договор за пренос на
ел.енергия. Излага, че на 03.01.2018 г.
е извършена техническа проверка от служители на „Електроразпределение Север“ АД
в присъствието на клиента и един независим свидетел. Твърди, че
„Електроразпределение Север“ АД следи за техническото състояние на
измервателните уреди. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 1301224 от 03.01.2018
г. Поради съмнение за софтуерна манипулация процесният електромер е демонтиран,
подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба
№ 174548 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Експертизата е извършена от Български институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел - Варна.
За извършената експертиза е съставен Констативен протокол № 940/04.04.2019 г.
При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера,
която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Сочи, че действително
потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа: Т3 –
45160.1 квтч. На 10.04.2019 г. е изготвено становище на „Електроразпределение
Север” АД за начисляване на електрическа енергия и е конкретизиран размерът на
оспореното вземане. Установено е
точното количество неотчетена ел.
енергия след прочитане на регистър
1.8.3 в размер на 45160 квтч. На 16.04.2019 г. е издадена
фактура № ********** от „Енерго-Про Продажби” АД, с което е определена цената
на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а
именно 7596.59 лева. Според ответника, при липса на данни за техническа
неизправност на електромера извън извършената манипулация, следва да се приема,
че установеното след разчитане на регистър 1.8.3. количество енергия в размер
на 45160 квтч е реално доставено и консумирано от абоната. Излага, че никъде в
разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ не е посочено, че същата е приложима само по
отношение на СТИ с дистанционен отчет, поради което чл. 50 от ПИКЕЕ следва да
намери приложение във всички случаи, в които е налице посоченото в разпоредбата
несъответствие. Твърди, че се касае за специална хипотеза на коригиране на
сметката на потребителя за минало време, различна от предвидените в чл. 48 от
ПИКЕЕ корекционни основания. Сочи, че консумираното количество ел. енергия е
остойностено по цени за технологични разходи, които са значително по – ниски от
цената за електроенергия поотделно за всяка тарифа. Позовава се на разпоредбите
на чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, чл. 16, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2014 г./ и чл.
17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2007 г./, и чл. 183 от ЗЗД относно дължимостта на
цената на използваната ел. енергия. С оглед изложеното моли съда, в
случай че приеме за неприложима разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ, да отхвърли
иска на основание чл. 183 от ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено
точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната
по силата на установена между страните облигация по покупко – продажба на ел.
енергия, в който смисъл е и решение № 150/26.06.2019 г. по г. д. № 4160/2018 г.
на ВКС, ІІІ г.о. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът, чрез
неговия процесуален представител, поддържа отговора. Моли производството по
делото да бъде прекратено, като недопустимо поради липса на правен интерес. В
условията на евентуалност, моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. Представя договор за правна защита и съдействие, фактура, платежно
нареждане и списък на разноските. Претендира разноски, включително и сумата от
110.00 лева, определена за довнасяне по приетата съдебно – електротехническа
експертиза.
По допустимостта на отрицателния установителен иск:
Исковата претенция се явява процесуално
допустима и при наличие на правен интерес за ищеца, съобразно наследствения му
дял – чл. 60, ал. 1 от ЗН. Съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН ,
децата наследяват по равни части В конкретния случай при две деца,
дела на всеки от наследството на Бейхан Шабанов е по 1/2 ид. част. Съответно,
същите отговарят за задълженията, с които е обременено наследството, а именно
до 1/2 ид. част за всеки един от тях, съобразно наследствените им дялове.
По делото са събрани писмени
доказателства - нот. акт № 56, том II, нот. дело № 435 от
10.07.1987 г. на Д. В. – районен съдия при РС – Провадия,
удостоверение № 000003/26.10.2004 г. за идентичност на лице с различни имена,
издадено от Община Провадия, че името б.м.ш. и името Б.М.П., с което е записан в
нотариален акт, са имена на едно и също лице и удостоверение за наследници на б.м.ш.,
ЕГН **********, възражение от 31.05.2019 г. от М.С. до „Енерго
– Про Продажби” АД и „Електроразпределение Север” АД, писмо от„Енерго – Про
Продажби” АД от„Енерго – Про Продажби” АД до М.С. от 11.06.2019 г., установяващи
обстоятелствата, че б.м.ш. е починал на 03.02.2018 г. и е оставил за свои
законни наследници дъщерите си М.Б.С. и А. Б. К., че техния наследодател
е бил собственик на имота – обект на потребление и в този смисъл титуляр и реален
потребител на доставяната в обекта ел. енергия в процесния период: от 04.01.2017 г. до 03.01.2018, че
ищецът С. е поискала от ответното дружество да префактурира всички задължения
от стария клиентски № ********** в новия клиентски № **********, но с писмо от
11.06.2019 г. „Енерго – Про Продажби” АД ѝ е отговорило, че не е налице
основание да преразгледа и префактурира количествата потребена ел. енергия.
Фактът на издаване на фактура на
името на наследодателя на ищеца С., обуслява нейния правен интерес да предяви иска си в
качеството си на наследник на починалия титуляр на
партидата, поради това че фактурата е издадена на името на последния, а
задължението не е заличено от партидата при ответното дружество и се претендира
от него.
Правният интерес от реализиране на търсената
защита се извежда от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца С.,
а именно, че между нея и ответника е налице спор досежно дължимостта на
процесната сума, който застрашава имуществената ѝ сфера, доколкото същата
е съсобственик и ползвател на обекта на потребление. В
този смисъл съдът споделя виждането, че условие за надлежното упражняване на
иска е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на
процесната сума. Ето защо ищецът е активно легитимиран да предяви
настоящия иск, в качеството му на наследник на титуляра
- абонат, негов наследодател.
По тези съображения съдът приема, че предявената искова претенция
се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, че между титуляра на партидата б.м.ш. и ответното дружество е съществувало
валидно договорно правоотношение, че е извършена проверка на изправността на
СТИ на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е
обективиран в констативен протокол, че е извършена корекция на
количеството потребена електрическа енергия в сметката на абоната и че
ответникът е издал фактура за процесната сума.
От представения по делото Констативен протокол № 1301224/03.01.2018 г. се установява, че на посочената дата е извършена техническа проверка на
СТИ за обекта на потребление на абоната, находящ се в **********, при която са
установени показания за нощна тарифа – 010022 квтч и дневна тарифа – 031548
квтч, и че тарифният превключвател е вграден точен. Отразено е, че СТИ е
демонтирано и предадено за експертиза в БИМ. Електромерът е
запечатан в индивидуална опаковка и е пломбиран с пломба № 174548. Протоколът е
подписан от служителите, извършили проверката, абоната и един свидетел.
От Констативен протокол № 940/04.04.2019 г. на БИМ, Регионален отдел – Варна, се установява, че статичен еднофазен двутарифен електромер
Тип: МЕ162, производител „ISKRA”, е представен за проверка, запечатан в найлонов плик, пломбиран с пломба № 174548.
При проверка на точността му е установено, че при кратковременно включване с
отчитане импулсите на изхода за проверка и при продължително включване с
отчитане на показващото устройство грешката е в рамките на допустимата. При
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за
типа електромер ISKRA МЕ162 трябва да се
състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената ел. енергия се
разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – 045160,1 квтч. Установено е,
че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, че същият
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерването на ел. енергия.
Въз основа
на Констативния протокол на БИМ е изготвено становище от 10.04.2019 г. на „Електроразпределение Север” АД, с което е одобрено
за начисляване допълнително общо количество ел. енергия в размер 45160 квтч. за
периода от 04.01.2017 г. до 03.01.2018 г., представляващо корекция, извършена
след софтуерен прочит на паметта на СТИ.
С фактура № **********/16.04.2019 г. за клиентски № ********** е
начислена сумата 7596.59 лева, представляваща цена на ел. енергия за периода от
04.01.2017 г. до 03.01.2018 г.
От справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36
месеца се установява, че за периода от 04.01.2017 г. до 03.01.2018 г. по
партидата за клиентски № ********** са
начислени 45160 квтч ел. енергия, а от извлечение за фактури и плащания към 09.09.2019
г. се установява, че същата не е заплатена.
С писмо изх. № 52151/15.04.2019 г. от „Електроразпределение Север” АД е
изпратено копие от констативния протокол на абоната с уведомление за
извършената корекция, получено от ищеца на 17.04.2019 г., видно от приложеното
по делото известие за доставяне.
С писмо изх. № 52151/16.04.2019 г. от „Енерго –
Про Продажби” АД е изпратена на абоната фактура за корекция на сметката № **********/16.04.2019
г., получено от ищеца на 22.04.2019 г., видно от приложеното по делото известие
за доставяне.
От Констативен протокол № 1064126 от 08.04.2016 г. се
установява, че служители на „Енерго-Про Мрежи” АД са монтирали на обекта с
абонатен № ********* електромер с фабр. № 1114021666150600 с отразяване, че
показанията за дневна и нощна тарифа към датата на монтирането му са нулеви.
Според приетото по делото заключение на вещо лице инж. Н.В. процесният електромер тип: МЕ 162 - „ISKRA” с фабр. № 1114021666150600 е произведен през 2016 г., като същата година
е минал задължителната проверка за годност в БИМ. Срокът му на метрологична
годност е 6 години и изтича през 2022 г. Към датата на проверката – 03.01.2018
г. уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. Вещото
лице отбелязва, че извършеното неправомерно претарифиране на отделните регистри
е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива : 1.8.1 – нощна енергия
и 1.8.2 – дневна енергия. Софтуерното въздействие цели да се пренасочат
показания вследствие на консумация на ел. енергия от видимите на дисплея
тарифни зони към скрития регистър 1.8.3. Така електромерът е отчел цялото
количество на потребената ел. енергия в обекта. Ел. енергията, натрупана в
регистър 1.8.3 в размер на 45160 квтч е отчетена от процесния СТИ. Електромерът
тип МЕ 162 „ISKRA” е произведен с фабрични настройки да показва
потребяваната ел. енергия по двата визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1 и
1.8.2. Според вещото лице натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е
възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно
проникване в паметта на електромера. Вмешателството е извършено чрез софтуерно
претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения
порт на електромера. Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количества
ел. енергия по нощна и дневна тарифни зони. Препрограмирането осъществява
прехвърляне на ел. енергия в скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира на
дисплея на електромера при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща.
Съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесното СТИ.
Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено
там само вследствие на човешка намеса. Отразеното в процесната фактура
количество ел. енергия е точно толкова, колкото е показвал скритият регистър
1.8.3 на електромера - 45160 квтч. Извършените математически изчисления по
процесната фактура са коректни са аритметично точни и по цени, утвърдени от
КЕВР за технологични разходи. Процесният СТИ не е включен в системата за
дистанционен отчет и не е възможно да се определи с точност началната дата на
въздействието. Направено е заключение, че са били налице техническите
предпоставки за извършване на допълнително начисляване на ел. енергия, съгласно
чл. 50 от ПИКЕЕ. От данните по приложения по делото протокол за монтаж на
процесното СТИ вещото лице прави заключение, че същият е бил нов, неупотребяван
и съответно не е бил включван в ел. мрежа. Експертът отбелязва, че в този
протокол са отразени само показателите за дневна и нощна тарифа, но въз основа
на заключението, че елекромерът не е бил включван в ел. мрежа, прави извод, че
технически не е възможно показанията в регистър 1.8.3 и 1.8.0 да са различни от
нулеви към датата на монтажа. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че не могат да се
установят две неща: 1. началният момент, когато е започнало натрупването в
скрития регистър и 2. в кой часови диапазон на денонощието е станало това
пренасочване на ел. енергия към скрития регистър. Посочва, че отделните
подпериоди, които са отразени в становището и фактурата, са свързани с
промяната на цената на ел. енергията, определена от ДКЕВР, като на всеки
подпериод съответства датата, на която е ставала промяната на цената.
Количествата ел. енергия, посочени за отделните подпериоди са получени по
аритметичен път, а не са реално потребени за тези периоди.
По делото е
прието и заключение по допуснатата
съдебна компютърно – техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. В.З..
Според вещото лице количеството ел. енергия, което се съдържа в скрития
регистър, е технически възможно да бъде нанесено отведнъж в този регистър на
СТИ, без да е било потребено, чрез външен софтуер, в случай че вътрешният
софтуер – фърмуерът, позволява това. Отговорът на въпроса, дали това е възможно
за процесния тип електромер, е от компетентността на производителя на СТИ или
от официалния му представител за България. Посочва, че по отношение на
посочения в констативната част от заключението софтуерен продукт MeterView /използван за прочитането и
програмирането на тарифните часови зони, както и регистрите за визуализация на
дисплея на типа електромер: МЕ 162, произведен от „ISKRAEMECO” – Словения/, в документите по делото няма представени доказателства за
правата за ползването му и че самият той не разполага с данни дали се изисква
разрешение за използването му и дали подлежи на одобряване от държавни
структури или органи. Счита, че
посоченият софтуер е със затворен изходен код и не може да бъде
преработван или надграждан от потребителите. В открито съдебно заседание вещото
лице пояснява, че вътрешният софтуер – фърмуерът, по принцип е недостъпен за потребителя и
трябва да се разруши корпусът на електромера, за да бъде прочетен. Въз основа
на констативните протоколи на БИМ и на „Енерго – Про Продажби” АД вещото лице
приема, че електромерът не е отварян, т. е. няма данни за осъществяване на
достъп до фърмуера. Посочва, че теоретично има техническа възможност да бъдат
нанесени данни в електромера, които да свидетелстват за едно потребление, което
не е осъществено и ако той позволява чрез софтуера да се нанесат такива данни в
него, то този електромер не отговаря на изискванията. Комуникацията с външни
устройства се осъществява по определен протокол. Електромерът, съгласно този
протокол, може да възприеме команда, за да впише някакви данни в тези регистри
и той да я изпълни.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Основният спорен въпрос в отношенията между страните е доколко
са били налице предпоставките за едностранно извършената корекция на сметката
на абоната за потребена електроенергия за релевирания
период и в частност - извършена ли е реална доставка на фактурираното
количество ел. енергия, респ. потребено ли е то от абоната.
Съществуващите договорни
отношения между ответника и ищеца се регламентират от действащите Закон за
енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени
с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от
разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“, брой 98 от 12.11.2013
г.
След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
С решение № 1500 от 06.02.2017 г.,
постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, с което ПИКЕЕ
са отменени, с изключение на чл. 48 – чл. 51, като решението е обнародвано в
„Държавен вестник“, брой 15 от 14.02.2017 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение, т. е. няма обратно действие. Според чл. 195, ал. 2 от АПК
правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в
срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към момента на
проверката на процесното СТИ КЕВР не е уредила правните последици, възникнали
от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението
на ВАС относно извършената на 03.01.2018 г. проверка на средството за търговско
измерване отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.
Съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане
на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не
са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание.
Не е налице основание
за прилагане на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ, действащ към датата на проверката.
Разпоредбата предвижда, че при
установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група
и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Съдът приема, че този текст е неприложим по отношение на
отчетените показания в скритите регистри, а касае други хипотези на
несъответствие на данните. В решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д.№ 50417/2016
г., I г.о. на ВКС е прието, че и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. е
допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за
потребената електрическа енергия за минал период, когато действително
доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък
размер поради грешно въведени в информационната база данни за техническите параметри на
средството за търговско измерване. В мотивите към решението се изследва
въпросът, че разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно
отчитане на действителното потребление на електрическата енергия, когато
грешката се дължи на дефект в
измервателното устройство. ВКС приема, че хипотезата на неправомерна намеса в
СТИ, когато доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата
между заплатеното и действително дължимото, е сходна, но в този случай не се прилага чл. 50 ПИКЕЕ, а корекцията
се извършва по реда на някоя от другите разпоредби.
В настоящия казус не се установява дефект в
измервателното устройство, а точно обратното. Според протокола от БИМ и
становището на вещото лице СТЕ е било технически изправно, поради което правилно
е отчитало преминалата през него електрическа енергия.
Дори да се приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ може да служи за
основание за служебно коригиране на сметката на потребителя, то същият не може да се приложи, защото
останалите действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на проверката не могат сами
по себе си да покрият всички изисквания за надлежно извършване на процедурата
за корекция. Както вече беше посочено на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на
съдебното решение, което в случая за ПИКЕЕ е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017
г. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими
към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена на 03.01.2018 г. В
отменените разпоредби се съдържат процедурни
правила за надлежно извършване на проверката, която служи като
основание за коригиране на сметката. След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ
липсва ред и предпоставки за извършване на проверка за метрологичната,
функционална и техническа изправност на СТИ, както и специални изисквания за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Извършените от ответника в тази връзка действия към този
момент не са изрично регламентирани, поради което и не са основани на закона. Дори да не е
отменен законовия текст, който предвижда коригирането на сметката по определена
методика, то след отмяната на текстовете, които уреждат процедурата за констатиране
на отклоненията в нормалното отчитане, е изключена възможността за прилагането
му. Доколкото законодателят не е предвидил друг ред, освен този по ПИКЕЕ, по
който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва
такива действия и извършването им няма юридическа стойност. Този извод
се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор
с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на
монополистите.
Предвид изложеното следва да се приеме, че в настоящия
случай, доколкото процесният констативен протокол е съставен след отмяната на
приложимите разпоредби от ПИКЕЕ /отм./, то липсва приложим материален закон, в съответствие с който да бъдат
установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена включително
разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, която определя редът, по който се извършват
проверките на СТИ. Липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по
аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото, тъй като
съгласно чл. 1 ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със
специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава, както субектите,
за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в производство
като настоящото, да заобиколят последиците на решението на административния съд
за преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради
отричане на юридическата им сила.
По тези съображения съдът приема, че към датата на
проверката и коригирането на сметката на абоната за ответника не е съществувало законово основание за това.
В допълнение към гореизложеното са налице и други нарушения на процедурата за
корекция, които дори при наличието на основание за нея, биха довели до
незаконосъобразно коригиране на сметката.
Принципите на измерване на преминалото количество
електрическа енергия също се регулират от ПИКЕЕ, съобразно чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ. С договора за присъединяване към електрическата мрежа клиентите от дадената
група избират тарифността на измерване количеството електрическа енергия, като
операторът на съответната мрежа е длъжен да монтира измервателни уреди, които
да съответстват на писмено заявения избор на клиента /чл. 11, ал. 1 ПИКЕЕ
(отм.)/. Съобразно чл. 19, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, в договора за
присъединяване се включват клаузи за тарифите за измерване на електрическата
енергия. В случая, видно от доказателствата по делото, на битовия потребител е
монтиран електромер, който измерва преминалата ел. енергия с две скали при зони
в денонощието – дневна и нощна. Цената на преминалата и употребена електрическа
енергия се определя съобразно конкретната тарифа, според месеците и часовете
когато е била използвана.
В противоречие с уговорените между страните и регулираните от КЕВР тарифи и
способи на отчитане на преминалата ел. енергия ответникът
претендира цена за технологични разходи по отчетена в „скрит“ /невизуализиран/
регистър енергия. От данните по делото не се събраха доказателства абонатът да
се е съгласявал с такъв начин на отчитане и остойностяване на енергията, а и такъв
не е законово регламентиран. Именно право на ползвателя на мрежата е да избира начина на измерване на
ползваната електрическа енергия между утвърдените тарифи, съобразно предвиденото в чл. 15, т. 2 от
действащите Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север” АД /Одобрени с
Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение №
ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР/.
В чл. 10, ал. 1 от ПИКЕЕ /отм./ и чл. 32, ал. 2
от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. е предвидено, че операторът на съответната
мрежа е длъжен да
осигурява на страната, която купува електрическа енергия, възможност за контрол на
показанията на средствата за търговско измерване. Отчитането в скрития регистър
е в противоречие с подзаконовите нормативни актове. След като показанията се
отчитат в „скрит“ регистър няма как потребителят да бъде информиран за
консумираната от него ел. енергия и за цената, която дължи за нея. Задължението
за предоставяне на информация на потребителя /за отчетената стойност на ел. енергията
и за нейната цена/ от страна на доставчика е от ключово значение за този вид
правоотношения и нарушаването му винаги
води до опорочаване на процедурата по ценообразуване и корекция на сметка.
По този повод в европейското законодателство са
предвидени редица мерки за защита на потребителите на електрическа енергия,
доколкото според чл. 4, § 2, б. „и“ ДФЕС Европейския съюз притежава споделена с
държавите членки компетентност в областта на енергетиката. Например, от
съображения 42, 46, 50, 51, 52 на Директива
2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия /транспонирана
в българското законодателство/ може да се направи извод, че цялата
промишленост, включително битовите клиенти, трябва да имат възможността да се
ползват от високи нива на защита на потребителите, което включва сигурност на доставките и разумни тарифи. Потребителите следва
да имат достъп до данните за
тяхното потребление и свързаните с него цени и разходи за услугите,
както и да имат правото да бъдат надлежно
информирани за своето потребление на енергия. Специално мерките за
защита на потребителите са прокламирани в Приложение № 1 към Директивата, като в случая в чл. 1, б.
„в“, „з“, „и“ е наблегнато на задължението на държавите членки да осигурят
възможността потребителите да получават прозрачна информация за приложимите
цени и тарифи и за стандартните условия по отношение на достъпа до
електроенергийни услуги и ползването им, да разполагат с данните за потреблението
си и да са надлежно информирани за действителното потребление на електроенергия
и разходите достатъчно често, за да могат да регулират своето потребление на
електроенергия. В тази връзка са приети редица законодателни мерки от страна на
Република България, като част от тях не са спазени от ответника, както беше
посочено по-горе, поради което процесното отчитане е в противоречие и с правото
на Европейския съюз.
Ако целта на „скрития“ регистър е да отчита преминала
ел. енергия, която поради манипулиране на електромера не е отчетена от
редовните регистри, то способите и процедурите, чрез които тази енергия
впоследствие следва да се заплати от потребителя и на какви цени, следва да са
изрично законово регламентирани. Такава
законова уредба е липсвала към момента на проверката, поради което ответникът
няма право да преизчислява дължимите от потребителя суми на база на стойностите
в невизуализиран регистър без значение кога и как енергията е преминала през
електромера, дори и да се установи, че е реално потребена.
По делото не се установи безспорно, че към момента на
монтирането на СТИ /08.04.2016 г./ показанията в
скрития регистър са били нулеви. Това не се установява от представения
констативен протокол за монтиране на електромера, в който такава графа изобщо липсва.
Твърдението, че при нулеви показатели на другите тарифи, не е възможно в
скрития регистър показателите да са други, е невярно. Това е така, защото
достъп до софтуера преди монтирането имат само служителите на ответното
дружество и производителя чрез съответните пароли и е технически възможно да се
извърши манипулация и начисляване без потребителят да може да разбере за това,
доколкото показанията на тарифите, по които нормално се отчита използваната от
него ел. енергия, са нулеви при монтирането. Именно, за да се избегне
начисляването на суми и заплащането на ел.енергия, която потребителят не е
могъл да проследи, че е изразходвал, СТИ са конструирани така, че да има
възможност на видим дисплей да се изобразяват съответните
стойности. Електромерите технически притежават повече тарифи за отчитане
на положителна активна енергия, в случай, че се въведе допълнителна тарифа /извън
върхова, дневна и нощна/, която да може да бъде използвана без да се налага
смяна на устройството. В този смисъл този „скрит“ регистър не се използва по
техническото му предназначение и по този начин създава предпоставки за
манипулиране, като негативните последиците от това следва да се възложат в тежест на по-силната страна в
правоотношението – доставчика на ел.енергия.
Към горното следва да се добави и това, че за да се
манипулира електромерът по този начин е необходим специализиран софтуер, до
който имат достъп само дружеството, което стопанисва СТИ и БИМ, в който смисъл
е становището на вещото лице по приетата съдебна
компютърно – техническа експертиза. Също така, за да се оперира с този софтуер
до степен, която би позволила манипулация на регистрите, са необходими
специални технически и компютърни познания, които средният потребител не
притежава.
Дори да се приеме,
че е налице такава намеса, то липсват доказателства относно момента на
извършването ѝ, а още по - малко такива, от които да следва извод, че тя
е резултат на виновни действия на потребителя. В договорните
отношения между страните по принцип важи правилото за виновния характер на
договорната отговорност. Обективната отговорност, по принцип е изключение, доколкото
ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му
отношение. С оглед на това нейното уреждане в правна норма е правомощие единствено
на законодателя. Такава норма, предвиждаща обективна /безвиновна/ отговорност на потребителя на ел. енергия, не се
съдържа в ЗЕ.
Дори да се приеме, че начисленото в регистър 1.8.3 количество ел. енергия е
потребено, по делото не е установено в кой часови диапазон то е доставяно и
потребявано, респ. за какъв период от време. Липсата на техническа възможност
да се определи реално консумираното количество ел. енергия през различните
времеви периоди за една година назад от датата на демонтажа на процесното СТИ,
води до невъзможността правилно да се остойности допълнително начисленото
количество ел.енергия.
Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, СТИ е собственост на оператора
на електропреносната мрежа или на оператора
на съответната електро-разпределителна мрежа, а на основание чл. 30 от
ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са
защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от
собственика на измервателната система. Ето защо, задължението да поддържа измервателния
уред в изправност е на ответника, а не на потребителя.
При липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от
установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо
измерване. Дори да се касае за реално доставено количество, то дружеството
е начислило процесното количество ел. енергия с цел да компенсира неточното
отчитане от СТИ, което е ставало в предходен продължителен период от време,
който не е ясно как е определен. ОУ вменяват като задължение периодични
проверки и отчитане на СТИ, като периодът на доставката е част от основанието,
въз основа на което се твърди да е възникнало правото да се получи
цената. Начисляването, извършено на основание отчетените показания на СТИ,
обхваща период от една година и изчисления по цена за технологични разходи,
което влиза в колизия с твърденията за реална доставка на посоченото количество
ел. енергия.
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ,
към които да препраща чл. 83 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно
начисляване на допълнително количество електроенергия по партида на абонат не
би могло да се осъществи. Общите правила за доказване на определени факти в
случая са неприложими, поради спецификата на отношенията между доставчик и
потребител, които се регулират от специални закони и в която регулация
задължително участва Държавата чрез неин орган – КЕВР, каквото участие не е
предвидено при приемането на общия закон. Освен това, правно неоправдано би било
регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е възложено на
специален закон и орган, да се осъществява смесено - както в специалния закон,
така и в общите граждански закони.
Предвид
изложеното, съдът намира, че ответното дружество не проведе пълно и главно
доказване относно основанието, въз основа което е извършило начисляване на
допълнително количество ел. енергия за периода от 04.01.2017 г. до 03.01.2018
г. в размер на 45160 квтч, което води до извод, че искът е основателен и следва да се
уважи.
С оглед изхода на делото ищецът
има право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Искането е направено
своевременно и е представен списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който се
претендират разноски за платена държавна такса в размер на 156.94 лева за
завеждане на делото и издаване на съдебно удостоверение, 200.00 лева за платен
депозит за вещо лице по допуснатата и приета СКТЕ и 500.00 лева за платено
адвокатско възнаграждение. При това положение в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 856.94 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Б.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ************, сумата от 3798.30 лева /три хиляди седемстотин деветдесет и осем
лева и тридесет стотинки/, представляваща ½ от общото
задължение съобразно наследствения ѝ дял по фактура № ********** от 16.04.2019
г. на обща стойност 7596.59 лева, начислена по корекционна процедура за периода
от 04.01.2017 г. до 03.01.2018 г., за обект на потребление, находящ се в **********,
с абонатен № ********** и клиентски № **********, на основание чл. 124, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго –
Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ************, да заплати на М.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 856.94 лева /осемстотин петдесет
и шест лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща разноски за
производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: