РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Девня, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И.ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20223120200188 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на „Гранекс Транс”ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. Приселци, обл. Варна, ул. „Тракия”№12,
представлявано от Д. Г. Ж. против Електронен фиш № **********, издаден
от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на
въззивника за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл. 187а ал. 2 т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179 ал. 3б от същия
закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
Въззивникът излага в жалбата, че обжалвания ел. фиш е издаден при
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, както
и че въззивникът не е извършил нарушението, поради което и неправилно е
санкциониран. Сочи на нарушено право на защита поради неяснота на
вмененото му нарушение, тъй като в обжалвания ел. фиш са посочени две
отделни разпоредби, съдържащи две отделни нарушения, за които са
предвидени две отделни наказания. Излага, че липсват доказателства за вида,
модела, марката, идентификационния номер, начина на функциониране на
устройството, с което нарушението е установено. На последно място счита, че
1
за нарушение по чл. 179 ал. 3б законодателят не е предвидил възможност за
издаване на ел. фиш. На тези основания моли за отмяна на обжалвания акт.
Претендира разноски. В с.з. проц. представител на въззивника поддържа
жалбата, искането за отмяна на издадения ел. фиш и присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура", чрез
процесуален представител, който участва и в с.з., оспорват жалбата. Молят
обжалвания ел. фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен,
аргументите си за което излагат в подробна писмена защита. Претендират
юрисконсултско възнаграждение.
РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за
участие в делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.10.2021 г. между въззивното дружество, „Интелигентни
трафик системи“АД и „А 1 България“ е подписан тристранен договор за
предоставяне на електронна услуга — събиране на пътни такси на база
изминато разстояние, като процесното ППС е било оборудвано с бордово
устройство.
На 28.11.2021 г., в 23, 59 часа с устройство № 10072 - елемент от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП,
намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703 в Община Д., обл. Варна, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, е установено /заснето/ нарушение с ППС
– влекач „****”, с рег. № В ***** ТХ с технически допустима максимална
маса 18 000 кг., брой оси 2, категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000
кг., за което изцяло не е заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за
пътищата /ЗП/, като за същото няма валидна маршрутна карта или валидна
тол декларация за преминаването. За така констатираното нарушение е
издаден обжалвания електронен фиш, връчен на въззивника на 10.05.2022 г.
От предоставената от "Интелигенти трафик системи" АД
информация е видно, че към момента на нарушението асоциираното към ППС
с рег. номер В 73 42 ТХ бордово устройство е било изключено или
неправилно включено в електрическото захранване.Като краен резултат
същото не е подавало данни към системата на АПИ.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ и възприети от АНО, се установява по
категоричен начин от приложените по административно - наказателната
2
преписка писмените доказателства и от представените в съдебно заседание
такива. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и съдът ги кредитира за достоверни.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок
за обжалване по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по
платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на
база време и на база изминато разстояние - тол такси. Това изменение
въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията,
свързани с неплащане на дължимите такси.
Съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна
мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б ал. 3 /с обща технически допустима максимална маса над
3, 5 тона, извън тези по чл. 10а ал. 9/. В разпоредбата се посочва още, че
заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
Разпоредбата на чл. 10б ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.
3
10 ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава
право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут.
Съгласно чл. 139 ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни
средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва
след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата.
В разпоредбата на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП е въведено задължение за
собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. С
посочената разпоредба законодателят е предвидил отговорност за
собственика, респ. ползвателя на превозното средство /но само ако е вписан в
свидетелството за регистрация/, чието задължение е да установи размера и да
заплати пътната такса.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят
дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа,
нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни
такси, съгласно чл. 167а ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към
него статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и
снимките, съгласно чл. 189е ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в
Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично
прокламиран и в разпоредбата на чл. 189е ал. 8 от ЗДвП, а именно:
"Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата, като
отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните
обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
4
наличие или липса на заплащане на дължимите такси".
В настоящия случай, пътят, по който се е движело процесното ППС
е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се
дължат такси по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата, които зависят от
категорията на ППС и изминатото разстояние. От публично достъпното
Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. на Министерския съвет за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние - тол такса, се установява, че А - 2 автомагистрала е част от този
списък.
Видно от представената от страна на АНО справка от системата е, че
пътният участък, на който е засечено движението на ППС и
местонахождението на контролното устройство № 10072 се намират в
Община Девня, което определя местната подсъдност на настоящия съд да се
произнесе по постъпилата въззивна жалба. От представените извлечения от
системата за констатираното нарушение и становището от Отдел
"Управление на информационната система и инфраструктура" на НТУ е
видно, че за датата и часа на нарушението не е подадена тол декларация за
сегмент № **********, на който е разположено устройство № 10072, с което
е установено нарушението. От приложената към становището таблица за
движението на процесното ППС на дата 28.11.2021 г. е видно, че първата
такава е подадена в 5:55 часа, а последната в 10:46 часа, а часът в който ППС
е преминало през рамка № 10072, намираща се в тол сегмент № ********** е
23:59 часа, като този сегмент изобщо не фигурира в предоставените данни. От
това се установява, че не е получена тол декларация за сегмента на рамката,
респ. не е била заплатена дължимата тол такса.
Нарушението е установено въз основа на генериран запис /доклад/
от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП за събиране на пътни такси
по чл. 10 ал. 1 от ЗП, който, както вече бе отбелязано, заедно с приложените
към него изображения на електронен носител, представляват годно
доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, регистрационния номер, часа и мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и
местонахождението на техническото средство № 010072, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси. Съгласно
5
разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП, електронните фишове на НТУ се
издават за нарушение по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от
електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, която по своята същност
представлява електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от
Закона за пътищата, която създава доклади за всяко установено нарушение по
чл. 179 ал. 3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част
от системата. Не се установява предвидено законово изискване за
сертифициране или одобрение на Системата или на устройството, с което е
установено спорното нарушение. Именно по този начин е установено
нарушението по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, който задължава
собственика/ползвателя/ да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното
превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване
на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство.
При така установените обстоятелства следва да се приеме, че
въззивникът като собственик на процесното ППС, за което не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата според категорията му
е допуснал движението му по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, с което е нарушил императивната разпоредба на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП.
Показанията на разпитания като свидетел водач на процесното ППС
към момента на установеното нарушение не опровергават този извод. На
първо място те не се ценят безкритично от съда предвид служебната
обвъзраност на този свидетел със жалбоподателя, оттам и косвената му
заинтересованост от изхода на делото. На второ място неговите твърдения
противоречат на заявените в писмото на ИТС обстоятелства за
нефункциониращо към момента на нарушението бордово устройство.
Доколкото същите са заявени от неучастващо в делото лице съдът ги приема
6
за достоверни. На последно място – признавайки, че бордовото устройство в
управляваното от него ППС не е било работещо свид. И. би уличил сам себе
си в нарушение – дисциплинарно и административно такова. Затова и от него
съдът не очаква да потвърди този факт, а напротив – нормално и логично е да
го опровергае не само в полза на работодателя си, но и в своя лична полза. В
крайна сметка отговорността за правилното настройване на бордовото
устройство е изцяло на използващото го дружество, поради което
неподаването на данни и последващото незаплащане на тол такси е
единствено в резултат на деятелността на въззивника.
Разпоредбата на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП предвижда налагане на
наказание на собственик /или ползвател/ на ППС от категорията по чл. 10б ал.
3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б ал. 1 от Закона за
пътищата. Разпоредбата на чл. 187а ал. 1 и 3 предвиждат при установяване на
нарушения по чл. 179 ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите,
в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е
вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице. Когато в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател,
имуществената санкция по ал. 2 се налага на него. Ако вписаният ползвател е
физическо лице, се прилага ал. 1. Двете разпоредби не съдържат състав на две
отделни деяния /нарушения/, а напротив. Касае се за едно и също нарушение
– допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по
чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата от страна на собственика /ползвателя/.
Разпоредбата на чл. 187а е уточняваща, съдържа една законово установена
фикция и касае случаите, в които това нарушение е установено в отсъствие на
нарушителя. Затова и санкциите, посочени в отделните хипотези на двете
разпоредби са еднакви.
По делото не се спори, че собственик/ползвател на процесното ППС
е жалбоподателя, като в изпълнение на разпоредбата на чл. 187а ал. 2 т. 3 вр.
ал. 3 правилно административно - наказващия орган е ангажирал
отговорността му с налагане на имуществена санкция в размер на 2 500 лв.
Санкционната норма е приложена правилно, като наложеното наказание е от
7
категорията на абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация
нито от наказващия орган, нито от съда.
Електронният фиш е издаден въз основа на чл. 189ж от Закона за
движение по пътищата, който предвижда възможност при нарушение по чл.
179 ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 да
се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Същият е издаден от компетентен орган, съобразно
разпоредбата на чл. 10 ал. 10 от ЗП, установяваща, че Агенция "Пътна
инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със
събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане,
въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на
пътните такси. Определените в закона изисквания към електронния фиш е да
съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или
вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл. 10 ал. 2 от Закона за пътищата,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Атакувания електронен фиш отговаря на тези изисквания и е издаден по
образец, утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура", видно то представените в тази връзка доказателства. Следва
да се има предвид, че електронният фиш се отличава както от
административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за
установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по
отношение на него не съществува законово разписано задължително
съдържание извън изброените в разпоредбата на чл. 189 ал. 4 изр. второ от
ЗДвП реквизити, т. е. пълно приравняване между електронен фиш и
наказателно постановление не може да има нито по отношение на
съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Не може
да се приеме и че всички изисквания по ЗАНН относно реквизитите на
наказателното постановление са приложими по отношение на електронния
фиш. Изложеното дава основание на съда да прецени, че няма допуснати
съществени нарушения на правилата за установяване и санкциониране на
нарушението, които да ограничават или препятстват правото на защита.
Налице са редица решения на административни съдилища в страната,
8
потвърждаващи издадени ел. фишове от АПИ за нарушения по чл. 179 ал. 3б
от ЗДвП, респ. приемащи, че за такова нарушение издаването на ел. фиш е
допустимо. В този смисъл са Решение № 455/13.10.2022 г., постановено по
КАНД № 649/2022 г. на Административен съд – Плевен; Решение №
417/28.09.2022 г., постановено по А.Н.Д. № 522/2022 г. на Административен
съд – Плевен, Решение № 985/11.10.2022 г., постановено по адм. дело №
493/2022 г. на тричленен състав на Административен съд – София област и
др. В това число и на Адм. съд – Варна. Доколкото цитираните решения са
постановени от по – висшестоящ съд, настоящият съдебен състав е длъжен да
се съобрази с приетото в тях, макар и да споделя тезата на въззивника, че при
буквално тълкуване на нормата на чл. 189ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП
електронен фиш в отсъствие на нарушителя би могло да се издава само за
нарушения по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП.
По делото няма данни жалбоподателят да е заплатил и
компенсаторна такса по чл. 10 ал. 2 от ЗП, за да се счита същият освободен от
административно - наказателна отговорност.
Доколкото нарушението е извършено преди влизане в сила на чл.
189з от ЗДвП /от 23.12.2021 г./, съдът намира, че нарушението не е маловажно
и към него не са приложими правилата на чл. 28 от ЗАНН.
Административното нарушение не е с по - ниска степен на обществена
опасност. 3адълженията за заплащане на винетни такси и контролът са
свързани със събираемостта на приходите относно поддържането на
републиканската пътна мрежа.
При законосъобразно проведено административно -наказателно
производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, при правилно прилагане на материалния закон, категорична
установеност на нарушението и неговия автор, както и справедливост на
наказанието, обжалвания ЕФ следва да бъде изцяло потвърден.
Съгласно чл. 63д ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по
реда на АПК. Правилата на чл. 143 от АПК предвиждат в случай, че съдът
отхвърли оспорването, ответникът да има право на разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ и Наредба за заплащане на правна помощ, където в текста на
чл. 27е е предвидено възнаграждението за защита в производства по Закона за
9
административните нарушения и наказания да е от 80 до 150 лв. Съдът счита,
че съобразно с правната и фактическа сложност по делото и свършената
работа по процесуално представителство на наказващия орган, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Ето защо с
оглед изхода на делото, се дължи заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 вр. ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на „Гранекс
Транс”ЕООД, ЕИК: ********* за нарушение по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 187а ал. 2 т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179 ал. 3б от същия закон е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
ОСЪЖДА „Гранекс Транс”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Приселци, обл. Варна, ул. „Тракия”№12,
представлявано от Д. Г. Ж. против ДА ЗАПЛАТИ на Агенция "Пътна
инфраструктура" – София сумата от 100 лева /сто лв., 00 ст./,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 63д ал. 3 вр. ал. 1 от ЗАНН.
Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок,
считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне с касационна
жалба пред Административен съд – Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
10