№ 5477
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110117693 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба на К. А. К., ЕГН
********** и с адрес: г. , срещу “.” Црт., вписано в регистъра на дружествата
под № 01-10-140174, със седалище в Будапеща - **********чрез “.” Црт.-клон
България, ЕИК ., представлявано от .., с адрес гр.София, ., за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сума от 782,33 лева,
представляваща обезщетение на основание чл.7, пар.1, буква „б“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 за закъснение на полет .. с над 3 часа по направление София -
Шарлероа, Брюксел, Белгия от 25.08.2023г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение до Софийски районен съд - 28.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз, във връзка с
който ответникът е следвало да го превози с полет .. на 25.08.2023г. от летище
София до летище Шарлероа, Брюксел. Твърди, че било планирано полетът да
излети от София в 12:55 часа и да пристигне по разписание в Брюксел в 14:45
часа. Твърди, че полетът бил изпълнен със закъснение, поради което
пристигнал в крайната дестинация със закъснение от над три часа. Твърди, че
разстоянието, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, между София и
Брюксел е 1 679,411 км., поради което претендира обезщетение в размер на
782,33 лева (400,00 евро), дължимо от авиопревозвача съгласно Регламент
(ЕО) № 261/2004г. Представя писмени доказателства, претендира разноски.
Ответникът “. Црт – клон България” е депозирал отговор на исковата
молба в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който Оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Сочи, че между страните в действителност е
сключен договор за въздушен превоз, осъществяван с редовен полет .., който е
закъснял с 3 часа и 28 минути. Оспорва дължимостта на претендираната сума,
1
като сочи, че причината за закъснението на процесния полет се дължи на
ограничения на въздушния трафик в дневното разписание на
въздухоплавателното средство, наложени от ръководството на въздушното
движение Евроконтрол. Излага доводи, че ограничението на въздушния
трафик в дневното разписание е за всички полети за този ден, като това е
станало по причини независещи от ответника. Позовава на чл.5, ал.3 от
Регламент № 261/2004, съгласно който превозвачът не дължи заплащане на
обезщетение в случай на извънредни обстоятелства, които не могат да бъдат
избегнати от него. Представя писмени доказателства, претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Производството е образувано по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК с
право с правна квалификация чл. 368, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 7, § 1, б. "б" от
Регламент № 261/2004 г. в размер на 782,33 лева, представляващи
обезщетение за закъснял полет с номер .. по направление летище София –
Летище Шарлероа, Брюксел, Белгия, от 25.08.2023г., ведно със законна лихва
до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 – 28.12.2023г., до
окончателното изплащане на сумите.
Правопораждащият фактически състав на твърдяното от ищеца право
включва 1) сключването на валидно правоотношение по договор за въздушен
превоз на пътници, попадащ в приложното поле на чл. 3 от Регламент №
261/2004 г.; 2) установено закъснение на полета, т.е. неточно изпълнение на
договора, с времева разлика от предвиденото разписание три или повече часа
при полети, осъществен на територията на общността с разстояние над 1 500
километра; 3) липсата на извънредни обстоятелства, обуславящи забавянето
по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004.
Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК съдът е разпределил доказателствената
тежест между страните, като е указал, че ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на договор за превоз, както и изпълнение на задълженията си
по него, а именно, че е закупил билет за процесния полет, че се е явил на
време за същия, преминал е проверка, а ответника следва да установи
фактите, от които произтичат възраженията му, а именно, че са били налице
твърдените пречки за извършване на полета навреме.
Между страните не е спорно, а и от представената по делото разпечатка
на потвърждение на резервация XDFBGI, се установява, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, въз основа на което ответникът, в
качеството си на авиопревозвач е следвало да превози пътника между летище
София и летище Шарлероа, Брюксел. Не е спорно и обстоятелството, че
полетът е осъществен със закъснение от 3 часа и 28 минути, за което са
представени и писмени доказателства.
Безспорно по делото е разстоянието между двете летища, изчислено по
метода на дъгата на големия кръг –1 679,411 км.
Представена е извънсъдебна покана/иск за заплащане на парично
2
обезщетение с идентификационен № 2204d852, както и отговор от ответника,
инкорпориран в електронно съобщение, в който е мотивиран отказа за
заплащане на обезщетете поради наличието на извънредно обстоятелство
относно закъснението, изразяващо се в ограничения на въздушния трафик в
дневното разписание на самолета на предишния полет от ротацията.
Представено е писмено доказателство, представляващо актуална
информация за полета, съгласно която планираното време на излитане, по
координатното универсално време, било в 9:55, а планираното време на
кацане – в 12:45, но действителното време на заминаване било в 13:30 часа, а
действителното време на пристигане – в 16:13 часа. Видно от приетата
справка е посочен код на закъснение 96.
Представен е препис от кодовете на IATA (Международна асоциация по
въздушен транспорт), видно от която код 96 е свързан с „Контрол на
операциите, пренасочване, отклоняване, консолидация, смяна на самолета по
причини, различни от техническите“.
Прието е извлечение от сайта Flightradar 24, съгласно което се
установява, че предходният полет на превозвача, бил осъществен с голямо
закъснение, дори пристигнал на летище София часове след излитане на полета
за Брюксел. Във връзка с това се натрупало закъснение в графика на
превозвача, което довело до закъснение на излитане на процесния полет.
Видно от представената информация от ДП „Ръководство на въздушното
движение“ за промените в полетния план, се установяват, че били получени 15
бр. съобщения за промени на началното време на излитане и назначаване слот,
респ. промяна на слота или отмяна на назначения слот. Посочените причини
за назначения/променения слот били лошо време по маршрута, както и
недостиг на персонал на орган за обслужване на въздушното движение по
маршрута.
От установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Правната квалификация на предявения по реда на чл. 422 ГПК е чл. 368,
ал. 1 от ТЗ вр. чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент № 261/2004 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент № 261/2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети,
пътниците получават обезщетение в размер на 400 евро за всички полети на
територията на Общността над 1500 километра и за всички други полети
между 1500 и 3500 километра. Съгласно чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО)
261/2004, опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение
по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки. Съгласно практиката на СЕС при отмяна на полет
или при голямо закъснение, тоест такова, което е от три или повече часа, за
въздушните превозвачи възникват задълженията по член 5, § 1 от Регламента
(решение от 23 октомври 2012 г., Nelson и др., C-581/10 и C629/10, EU: C:
3
2012: 657, т. 40).
На основание съображения 14 и 15, както и член 5, § 3 от посочения
регламент, като дерогация от разпоредбите на § 1 от същия член, въздушният
превозвач се освобождава от задължението си да плати обезщетение на
пътниците по член 7 от Регламента, ако може да докаже, че отмяната или
закъснението от три или повече часа при пристигане на полет се дължи на
извънредни обстоятелства, които не е могло да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки (вж. в този смисъл решения от 19
ноември 2009 г., Sturgeon и др., C - 402/07 и C - 432/07, EU: C: 2009: 716, т. 69
и от 31 януари 2013 г., McDonagh, C12/11, EU: C: 2013: 43, т. 38). В тази връзка
съображение 14 от Регламента предвижда, че такива обстоятелства могат да
възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност,
метеорологични условия, несъвместими с осъществяването на съответния
полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност
на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния
превозвач (вж. решение от 22 декември 2008 г., ., .). Като извънредни
обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от Регламента могат да се
квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са
присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач и се намират извън ефективния му контрол. Съгласно съображение
15 от преамбюла към Регламента извънредни обстоятелства са налице, когато
въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с
определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение,
продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този
самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен
превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3 вр. със съображение 14 от
Регламента, така и в Решение на дело С-315/2015 . срещу . a. s., изрично е
посочено, че не всички извънредни обстоятелства освобождават от
отговорност опериращия въздушен превозвач. За да е налице изключване
на отговорността, авиопревозвачът следва да докаже, че настъпилите
извънредни обстоятелства не са могли да бъдат избегнати чрез
предприемането на съобразени с конкретната ситуация необходими и разумни
мерки. Следователно, за да отпадне отговорността за заплащане на
обезщетение за закъснял/отменен полет, следва да бъде доказано освен
наличие на извънредно обстоятелство, също така, че са били взети всички
необходими/разумни мерки. С Решение на Съда от 22 април 2021 година по
дело C 826/19 г. е прието, че "член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004
трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си да
плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение на полет при
пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се позове на
извънредно обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял полет, а
предишен полет, опериран от самия него със същото въздухоплавателно
средство, в рамките на неговата предпоследна ротация, при условие че е
налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това
обстоятелство и голямото закъснение на следващия полет при пристигането,
4
което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид
поспециално начина на използване на разглежданото въздухоплавателно
средство от съответния опериращ въздушен превозвач." С т. 2 от Решение на
Съда от 11 юни 2020 година по дело C74/19 г. е прието, че: " Извънредно
обстоятелство, което възниква на борда на самолет, използван в рамките на
система за ротация, като в делото по главното производство, по принцип
обосновава освобождаване на въздушния превозвач от задължението му за
обезщетяване на основание отмяна или голямо закъснение, настъпили
вследствие на това, съгласно член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. При
все това въздушният превозвач ще трябва да докаже, че е предприел всички
икономически разумни мерки, за да избегне отмяната или закъснението.
Посочено е, че "Разумните мерки", които въздушният превозвач е длъжен да
предприеме на основание член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, трябва
да целят да се избегнат типичните последици от извънредните
обстоятелства, т. е. отмяната и голямото закъснение при пристигане.
Ответникът не установи в условията на пълно и главно доказване
фактите и обстоятелства, представляващи „извънредни обстоятелства“,
довели до процесното закъснение на полета. Твърдението за ограничаване на
въздушния трафик в дневното разписание на самолета може да представлява
последица от наличието на извънредно обстоятелство, което подлежи на
доказване, но самото ограничаване не представлява такова, т.е. не е
налице основание за освобождаване от отговорността за вреди – чл. 5,
параграф 3 от Регламента. Не е доказано наличието на лоши метеорологични
условия по трасето, както и на летището на излизане, респективно кацане,
каквото твърдение се излага като причина за ограничаване на въздушния
трафик. Допълнително дори и да се установят такива обстоятелства, то
въздушният превозвач не твърди, респективно не доказа, че е предприел
всички икономически разумни мерки, за да избегне отмяната или
закъснението. Също така, за да бъде освободена отговорността на превозвача
в случай на извънредни обстоятелства на предходен полет по ротацията,
последващият полет следва да бъде осъществен със същото превозно
средство, което беше оборено, тъй като се установи, че предходния полет на
авиопревозвача е кацнал на летище София часове след излитане на процесния
полет към летище Шарлероа.
Във връзка с това съдът намира, че ответникът не е положил дължимата
на грижа на добрия търговец. За пълнота следва да се отбележи, че същата
грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка на дейността
на авиокомпаниите, включително от съображение 7 от преамбюла на
Регламента, което установява възможност на превозвачите да извършват
полети не само с притежавани от тях самолети. В Решение на СЕС по дело С-
294/10 е прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за
предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при
планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да
съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива
обстоятелства. Следователно той трябва да предвиди известен запас от време,
който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане
5
на извънредните обстоятелства /не следва да се изисква запас от време с
такава продължителност, че превозвачът да е принуден за направи
непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения
момент/. В разглеждания случай ответникът не твърди да е предприел каквито
и да е мерки за предотвратяване последиците от закъснението на предходния
полет в дневния график, с което и процесният полет, респ. за предотвратяване
закъснението на последния. Поради това настоящият съдебен състав приема,
че ответникът не е положил грижата, която се изисква да положи въздушният
превозвач, за да може да се освободи от задължението си за плащане на
обезщетение, доколкото не доказа по делото, че е предприел разумни мерки по
смисъла на съображение 14 от преамбюла на Регламента за ограничаване
забавата при изпълнение на полет .. с направление София – Шарлероа, за
който ищецът е имал закупен билет. Икономическата изгода на превозвача от
ползването на едно и също въздухоплавателно средство за осъществяването на
последователни полети не може да има превес над гарантираното високо
равнище на защита на пътниците, съобразно съображения 1, 2 и 4 от
Регламент № 261/2004 – в този смисъл и практиката на СГС, обективирана в
Решение № 1874/14.07.2022 г. по в. гр. д. № 20211100514108 на СГС, III Б
възз. С-в.
Предвид това в процесния случай не са налице предпоставките на
нормата на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, поради което
предявените искове са основателни и ответникът дължи обезщетение в
размера по чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламента, а именно 782,33 евро. Искът следва
да се уважи в пълния му предявен размер. Ответникът дължи и законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
плащане на задължението.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК право на
разноски има ищецът. Представен е списък по чл. 80 ГПК, въз основа на който
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 25,00 лева, представляващи
сторените разноски за заплатена държавна такса в исковото производство. На
основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. за оказана безплатна адвокатска помощ,
възнаграждението следва да бъде присъдено в полза на адв. В. В. Ч. – М.,
ВАК, в размер на 400,00 лева, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
необвързващата съда Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения във вр. §2а от ДР на същата и съответстващо на принципите
на разумност, пропорционалност и справедливост.
По отношение на разноските, сторени в заповедното производство, по
което съдът дължи произнасяне съгласно Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, като в полза на ищецът
следва да бъде присъдена сума в размер на 25,00 лева, а на основание чл. 38,
ал.2 ЗАдв. за оказана безплатна адвокатска помощ, възнаграждението следва
да бъде присъдено в полза на адв. В. В. Ч. – М., ВАК в размер на 400,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че .” Црт.,
вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище в
Будапеща - **********чрез “.” Црт.-клон България, ЕИК ., представлявано от
.., с адрес гр.София, . ДЪЛЖИ на К. А. К., ЕГН ********** и с адрес: г., суми
по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1351 от 12.01.2024г. по ч.гр.д. № 86/2024г. по описа на СРС, 90 с-в, от които
782,33 лева – обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент №
261/2004г. за закъснение над 3 часа на полет .. по направление летище София –
летище Шарлероа, Брюксел, Белгия на 25.08.2023г., ведно със законна лихва
от 28.12.2023г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК .” Црт., вписано в регистъра на
дружествата под № 01-10-140174, със седалище в Будапеща - **********чрез
“.” Црт.-клон България, ЕИК ., представлявано от .., с адрес гр.София, . ДА
ЗАПЛАТИ на К. А. К., ЕГН **********, 25,00 лева – разноски в исковото
производство и сумата от 25,00 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. .” Црт., вписано в регистъра на
дружествата под № 01-10-140174, със седалище в Будапеща - **********чрез
“.” Црт.-клон България, ЕИК ., представлявано от .., с адрес гр.София, . ДА
ЗАПЛАТИ на адв. В. В. Ч. – М., ВАК сума в размер на 400,00 лева –
възнаграждение за предоставена безплатна адвокатско помощ на ищеца в
исковото производство, и 400,00 лева - възнаграждение за предоставена
безплатна адвокатско помощ на ищеца в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7