№ 148996
гр. София, 16.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20241110157004 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „С.К.“ ООД срещу Д. А. Й. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за 500 лева, представляваща главница,
съгласно договор за паричен заем № 755374/ 27.10.2022г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 25.09.2024г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 37,04 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода 27.10.2022г.- 27.03.2023г., сумата 108,92 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.02.2023г.-
01.07.2024г.,, сумата 67,96 лева, представляваща договорна неустойка за период от
27.10.2022г. до 27.03.2023г., сумата 125 лева, представляваща неустойка за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване
на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно,
предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички
правноиндивидуализиращи белези- страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т.е.
по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за
редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист
следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави- арг. чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се
издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне
(поради противоречието му с императивни правни норми и/ или добрите нрави), тъй като
проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел
на заповедното производство) би била лишена от смисъл.
В настоящия случай заявителят твърди, че по посочения договор е предоставил заем в
размер на 500 лева със задължение за връщането му на погасителни вноски с краен падеж до
1
27.03.2023г. ведно с уговореното възнаграждение. Заявителят навежда твърдения, че в
страните били постигнали съгласие, че в 3- дневен срок от сключване на договора
длъжникът ще предостави обезпечение, като при неизпълнение на това задължение, дължи
неустойка в размер на 223,36 лева. Сочи, че в чл. 6, ал. 2 договора страните са постигнали
съгласие, че при забава в плащанията от 90 дни, длъжникът дължи неустойка за забава вс
размер на 25% от размера на главницата.
Относно вземането за неустойка за неизпълнение на задължение:
В договора за заем е предвидено задължение за заемателя в седемдневен срок от
сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение под формата на банкова
гаранция или застрахователна полица. За неизпълнението на това задължение е уговорена
неустойка в размер на 223,36 лева (която представлява 44,67 % от заемната сума). Това
допълнително задължение има за цел да се възстанови основният дълг (главница и
възнаградителна лихва) по един относително по-бърз и евтин начин. Неизпълнението му
може да доведе до, първо, липса на ликвиден финансов ресурс на кредитора, с който да
извършва търговска дейност, и по този начин да пропусне ползи, или с който да погасява
свои задължения, поради което да претърпи загуби (обезщетения или лихви, в случай че
набави средствата от другаде); второ, необходимост да се предприемат допълнителни
действия по издирване на секвестируемо имущество на потребителя, част от разходите за
които не могат или трудно могат да бъдат възстановени в изпълнително производство;
трето, в крайна сметка, независимо от номинално съществуващото основно задължение на
потребителя, то може да се окаже несъбираемо и в икономически аспект да се приравни на
загуба. Следователно поради акцесорния характер на задължението, неизпълнението му не
води до самостоятелни неблагоприятни последици; в действителност то единствено парира
възможен механизъм за тяхното избягване. Предвиденият механизъм обаче е бил изначално
несигурен – кредиторът сам е поел риск да отпусне реално необезпечен, а само обезпечаем
кредит. Ако се приеме, че неустойката служи за покриване на първите два разгледани по-
горе аспекта на вредите, които всъщност са типичните вреди при длъжникова забава на
основния дълг, то кумулирането й с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху основния дълг, каквото също е начислявано, води до превишаване на законовия
максимум на вземанията при просрочие (чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК). Извън него кредиторът би
имал само правата по чл. 71 ЗЗД. В третия аспект неустойката дублира самия основен дълг–
ако длъжникът е неплатежоспособен, „загубата“ за кредитора е до размера на главницата и
възнаградителната лихва, които веднъж вече са претендирани със заявлението и то спрямо
същия длъжник. Така с неустойката се стига до кумулиране на реално изпълнение и
компенсаторно обезщетение (чл. 79 ал. 1 пр. 1 и 2 ЗЗД), което нарушава забраната за
неоснователно обогатяване. При така наведените твърдения и при липса на данни за
противното съдът намира, че клаузата противоречи на горепосочените разпоредби на ЗПК.
Отделно от това, кредиторът се опитва да черпи права от собственото си противоправно
поведение, доколкото съгл. чл. 16 ЗПК вр. съобр. 26 Дир. 2008/48/ЕО на ЕП и С не следва да
се отпускат предварително необезпечени кредити на некредитоспособни длъжници.
2
Относно неустойката за забава:
Съгласно разпоредбата на чл. 33 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. В конкретния случай страните са уговорили заплащане на
неустойка за забава. Възлагането в тежест на потребителя на неустойка за забава в случай на
забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава,
противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Съгласно чл. 21 ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК е
нищожна Констатираното противоречие на посоената клауза с приложимите разпоредби на
ЗПК е основание клаузата да се прогласи за нищожна като неравноправна. Следва да се
посочи и, че процесната неустойка е претендирана наред с обезщетение за забава, което е
присъдено на заявителя.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в
посочената част- относно неустойките за неизпълнение на задължението и забава, и такса за
извънсъдебно събиране на вземането, следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 300762/ 25.09.2024г. на „С.К.“ ООД срещу Д. А. Й. за
издаване при условията на солидарна отговорност на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в частта за сумата 67,96 лева, представляваща договорна
неустойка за период от 27.10.2022г. до 27.03.2023г., сумата 125 лева, представляваща
неустойка за забава, като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3