РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 142/28.2.2022г.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втората година в състав:
СЪДИЯ : Г. ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА
МЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело
№ 896 по описа на съда за 2021год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на
Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване.
2. Образувано е по Жалба Г.И.Л., ЕГН
**********,***, срещу Решение № 1012-12-128-1 от 14.07.2021 г. на Директор на Териториално поделение
Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено
Разпореждане № РВ-3-12-00923135 от 31.05.2021 г. на Ръководител на контрола по
разходите на ДОО в Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен
институт, с което е разпоредено Г.И.Л., да възстанови получено парично
обезщетение поради общо заболяване при нетрудова злополука за периода от
17.01.2019 г. до 21.04.2019 г. в размер на 4289,89лв. и лихви за просрочие в
размер на 958,91лв. или общо сумата от 5248,80 лева.
3. В жалбата е заявено единствено твърдението, че се
оспорват констатациите на административния орган, изложени в обжалваното
решение.
В писмената защита по същество на спора се поддържа,
че от събраните доказателства се установява, че работодателят „ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД,
е извършвал законоустановена дейност по смисъла на Търговски закон, която
поражда правна необходимост от назначаване на лица по трудови правоотношения,
които придобиват трудови и осигурителни права.
Според жалбоподателя действително, пред административния
орган не са били представени изисканите от дружеството писмени документи, но
наличието на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на работодателя
не следва да води до неблагоприятно засягане на правната сфера на работника,
доколкото се счита, че в случая са налице достатъчно данни, които да обосноват
твърдението, че жалбоподателят е упражнявал реално възложената му трудова
дейност, от което следва, че са налице предпоставките, с които законодателят
свързва качеството „осигурено лице“ в контекста на разпоредбата на чл. 10 от КСО.Иска се
оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените
разноски в производството.
4. Директора
на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез
процесуалния си представител юрк. Богданова е на становище, че жалбата е
неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи
изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.
Сочи се, че
по време на извършената проверка на „ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД, от страна на дружеството
не са представени никакви документи свързани с трудовите и осигурителни
отношения на конкретни физически лица, като такива документи не са били
представени и от Л.. Сочи се още, че спрямо „ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД са били извършени
данъчни ревизии от контролните органи на Национална агенция за приходите, като
с влезли в сила ревизионни актове е установено, че дружеството не е
осъществявало фактически търговска или друг вид стопанска дейност, тоест то е
било фиктивен осигурител.
При тези
данни, според ответника, единствения възможен извод е че Л. неоснователно е
ползвал осигурителни права по процесните болнични листо.
Счита се, че
събраните по делото доказателства установяват наличието единствено на форматно
осъществени разпоредби на законодателството, но не и че конкретният работник в
конкретното дружество е упражнявало конкретна трудова дейност. Според
ответника, по делото е установено(включително и въз основа на двата ревизионни
акта и ревизионни доклади), че фактически не е възможно Л. да а събрал
описаните в документите количества гъби и да ги е предал на дружеството.
Възразява се, че в представения трудов договор липсват съществени реквизити.
Сочи се, че Л. не е представил Годишна данъчна декларация за придобитите доходи
от продадени гъби. Сочи се, че на едноличен собственик на капитала на „ДЕЗА -
ЛУКС” ЕООД са били прехвърлени, съответно притежава или е управител на
множество търговски дружества, които осигуряват едни и същи лица.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в
полза на администрацията се присъди юрисконсултско възнаграждение.
II. За
допустимостта :
5. Процесното
решение е връчено на неговият адресат на 16.07.2021г.(л. 12), а жалбата
срещу му е регистрирано в деловодството на администрацията на 29.07.2021г. Това
ще рече, че оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и
при наличието на правен интерес.
III. За
фактите :
6. Неспорно между
страните е, че на основание чл. 40, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 54к от КСО,
на жалбоподателя са изплатени парични обезщетения в общ размер на 4289,89лв. за
временна неработоспособност от средствата на държавното обществено осигуряване
въз основа на подадени удостоверения по чл. 8. ал. 1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (ППОПДОО) по болнични
листове №Е20196013719 (първичен), за периода от 14.01.2019 г. до 27.01.2019 г. (л.30) ;
№Е20196013945
(продължение), за периода 28.01.2019г. до 16.02.2019 г. (л.31) и №Е20196275136
(първичен), за периода 19.03.2019г. до 21.04.2019 г. (л.32)
7. По делото
са представени Констативен протокол № КП-5-12-00720923 от 14.02.2020 г., и
Задължителни предписания № ЗД-1-12-00736655 от 17.03.2020 г.(л. 17 и
сл.), на контролни органи на ТП на НОИ, Пазарджик
с които е наредено да се заличат подадените от дружеството данни по реда на чл.
5, ал. 4 от КСО, относно поименно посочени лица, между които и Г.И.Л.( под № 4). В
констативния протокол е посочено, че при извършена проверка в информационната система
на НОИ е установено, че подадените данни в Регистъра на осигурените лица за
по-голямата част от наетите от „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД, с. Алеко Константиново, ЕИК
********* лица, са с висок осигурителен доход и близък до максималния размер на
същия, но и с кратък срок на времетраене на трудовите договори, което е
породило съмнения за ползване на неоснователни осигурителни права на лицата за
сметка на ДОО под формата на получаване на обезщетения за временна
неработоспособност, бременност и раждане, майчинство, безработица и пенсии. В
хода на проверката, Г. Л. е декларирал
извършване на трудова дейност „беритба на гъби и горски плодове, отглеждане на
зеленчуци и др.“ с работно място Белово и местността Юндола, с работна заплата
от 3000,00 лв. Посочено е, че Л. не е представил трудов договор и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение (л.18).
В хода на
проверката, с писмо вх. №1229-12-1621#1 от 03.07.2019 г.(л.162) е
представена, изисканата информация от Областна дирекция по безопасност на храните
Пазарджик, според която „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД с. Алеко Константиново, ЕИК *********
е имало регистриран обект „Пункт за изкупуване на диворастящи гъби и горски
плодове“, намиращ се в землището на с. Мало Конаре, м. „Капаница“, съгласно удостоверение за
вписване №70 от 17.05.2018 г.(л.52), издадено от директора на ОДБХ Пазарджик. В писмото е
посочено още, че съгласно дадената оценка за риск, обекта е с нисък процент,
което изисква проверка веднъж в годината. На 18.09.2018 г. е била извършена
инспекция от отдел „Контрол на храните“, при която е установено, че обектът не
работи, помещенията са заключени(л.164). На
10.05.2019 г. е подадено заявление за заличаване вх. №2204-КХ от 10.05.2019 г.
на дейността на дружеството в обекта и същият е заличен от Регистъра на ОДБХ
със заповед №239 от 15.05.2019 г.(л.163) на основание
чл. 16. ат. 2. т. 1 от Закона за храните. През периода 2005 г. - 2017 г. няма
данни за изкупуване и търговия с диворастящи гъби и плодове на територията на
Пазарджик.
При
проверката, с писмо вх. № 1029-12-1619#1 от 02.07.2219 г. е получен отговор от
Регионална инспекция по околната среда и водите, Пазарджик(л.170), според което
„ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД няма регистрирани билкозаготвителни пунктове или складове,
съгласно Закона за лечебните растения и не разполага с документи относно
дейността на дружеството.
С Писмо вх.
№1029-12-1620#1 от 04.07.2019 г. е получен отговор от Държавно горско
стопанство Белово, с приложени документи за осигурителя „ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД, между
които и Позволително серия ЮЗДП №05021
за ползване на недървесни горки продукти във връзка с добив на гъби, горски
плодове, ароматни и лечебни растения през 2018 г.(л.171).
Посочено още
в протокола е, че по отношение на „ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД е било проведено ревизионно производство,
в хода на което са издадени Ревизионен доклад №Р-16001318006290- 092-001 от 13.08.2019
г., Ревизионен акт № Р-16001318006290-091-002
от 21.10.2019 г. и Ревизионен акт за поправка №П-
16001319181768-003-001/28.10.2019 г.(л.19.). Въз основа
на тези документи, контролните органи от ТП на НОИ, Пазарджик са приели, че резултатите
от извършената данъчна ревизия констатират липсата на основания и доказателства
за извършване на трудова дейност от наетите лица по трудово правоотношение,
както е декларирано в Регистъра на трудовете договори в Регистъра на
осигурените лица, като данните са подадени без възникване на правно основание
за тях. Формиран е извода, че дружеството не извършва търговска дейност,
лицата, за които са подадени данни в Регистъра на осигурените лица не
притежават качество на осигурените лица, а цели извършването на неправомерни
разходите от средствата на ДОО ( парични обезщетения за временна
неработоспособност, бременност и раждане, майчинство и безработица). Счетено е
още, че „…непредставянето на сключени
трудови договори от страна на работодателя и на част от лицата не доказва
съществуването на трудовите правоотношения. За доказване на реално положен труд
от работника работодателят трябва да прилага определен начин за отчитане на положения
труд (отчетна, присъствена форма №76 за явяване/неявяване за месеца; документи
измерващи положеното количество труд и др.), видно от който лицето реално е
престарало труд, но същият не е представен от осигурителя…“.
Това е било
достатъчно за административните органи да приемат окончателната констатация, че
„…Липсата на трудова дейност поражда
извода, че подадените данни в Регистъра на осигурените лица за наетите от „ДЕЗА
ЛУКС“ ЕООД с. Алеко Константиново, ЕИК ********* работници и служители са без
правно основание, лицата не притежават качеството на „осигурени лица“ според
КСО, за които да бъдат начислявани и плащани задължителни осигурителни вноски
за фондовете на ДОО, пораждащи осигурителни права на същите за получаване на
средства от ДОО.….“. Тези съждения всъщност, са послужили като основание да се постанови
обжалвания в настоящото производство резултат.
8. Въз
основа на описаните данни в Констативен протокол № КП-5-12-00720923 от
14.02.2020 г., са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-12-00736655 от
17.03.2020 г. въз основа на които подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни
за С. К. са заличени. Твърди се от административния орган, че предписанията
(както впрочем и ревизионните актове), не са обжалвани и са влезли в сила.
9. В тази
хронологична последователност е било издадено процесното Разпореждане №
РВ-3-12-00923135 от 31.05.2021 г. на Ръководител на контрола по разходите на
ДОО в Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с
което е разпоредено Г.И.Л., да възстанови получено парично обезщетение поради
общо заболяване при нетрудова злополука за периода от 17.01.2019 г. до
21.04.2019 г. в размер на 4289,89лв. и лихви за просрочие в размер на 958,91лв.
или общо сумата от 5248,80 лева. Съображенията това да бъде сторено са, че при
извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ, Пазарджик в осигурителя
„Деза лукс“ ЕООД е установено, че Г.Л. не е осъществявал трудова дейност, която
е основание за осигуряването му по реда на чл. 4. ал. 1, т. 1 от КСО за периода
от 01.06.2018 г. до 29.04.2019 г. (вкл.). Посочено е, че съобразно чл. 54к от КСО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна
неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на
дете до 2-годишна възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се
извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12,
както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на
обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по
ред, определени с акт на Министерския съвет.
10.
Разпореждането е било обжалвано по административен ред, като с Решение №
1012-12-128#1 от
14.07.2021 г. на Директор на Териториално поделение Пазарджик на Националния
осигурителен институт е било изцяло потвърдено. Аргументите това да бъде
сторено са идентични с тези изложени в разпореждането. Посочено е, че „…Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й…“. С оглед легалната дефиниция на понятието
„Осигурено лице” по § 1, т. 3 от ДР на КСО посочено, че „…едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита
за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор, т.е.
възникването на трудово правоотношение не е единственото и необходимо условие
за възникване на осигурително правоотношение, което е основание за изплащане на
парично обезщетение, изчислено по данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т.
1 от КСО. ….“.
В този
контекст е прието, че с оглед резултата от установените данни от проверката на „ДЕЗА
ЛУКС“ ЕООД, обосновано ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите
е приел, че към датата ма възникване на риска временна неработоспособност, Стилияна
Комсийска не е била осигурено лице по смисъла на закона по обявеното в
регистъра на трудовите договори трудово правоотношение.
11. В
съдебно заседание е разпитан свидетелката Г. Д. И.. Тя твърди, че познава Л.
много отдавна, като с него са работили заедно във „Деза лукс“ЕОООД, от м. май
2018 г. до м. май 2019 г., като Л. е бил
агроном в дружеството. Занимавал се с организация, ред и проверки.
Производството на дружеството било бране на гъби. Двамата с Л. били в комисия,
която подписвала протоколи за приключване на набраната продукция като
количество - приемане на продукцията, претегляне и издаване на протокол. Готовата
продукция се приемала от работниците, които берели гъбите. Товарела се в „бусове“
и се давала на клиенти на дружеството. Работно време било 8 часа, но работели
повече, защото такива били обстоятелствата. Работело се без почивка и в събота
и неделя. На полеви условия били, имало един импровизиран пункт на който се
приемала продукцията. Това било в района на Белово и Юндола. Били на трудов
договор към дружеството и получавали заплати накрая на месеца, на ръка с подпис
на ведомост. На щат били назначени. Свидетелката твърди, че на всички било
плащано винаги, редовно в пълен размер. Спомня си, че през м. януари до м.
април Л. бил в болнични. Твърди, че Л. е имал диабет, оплаквал се от костите, явно това е
бил проблема. Свидетелката сочи, че с Л. е работила и в други фирми. Всички имали писмени трудови договори и Л.
също подписал трудов договор. И на ведомости се подписвали.
12. В хода
на съдебното производство се представиха :
- Ревизионен
доклад №Р-16001318006290-092-001 от 13.08.2019 г.; Ревизионен акт № Р-16001318006290-091-002
от 21.10.2019 г. и Ревизионен акт за поправка №П-
16001319181768-003-001/28.10.2019 г.(л.34 и сл.), всички на
ТД на НАП, Пловдив. Предмет на ревизионното производство е било
установяване на задълженията на „Деза лукс“ ЕООД, ЕИК 112621884у с. Алеко
Константиново, за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения за периода 01.05.208 до 31.08.2018 г. ; данък върху добавената
стойност за периода 01.05.2018 г. до 30.09.2018г. ; вноски за здравно
осигуряване – за осигурители; вноски за ДОО; ППФ; УПФ 01.05.2018 г. до
30.09.2018г. Според констатациите на
органите по приходите изложени в Ревизионния доклад, в хода на ревизионното
производство, по отношение на Г.И.Л. е била предприета насрещна проверка,
резултатите от която са отразени в Протокол № П-16001318213202 от 30.11.2019 г.
В отговор на отправено до него искане за представяне на документи и писмени
обяснения, Л. е депозирал писмено обяснение в който е заявил(л.125 и
сл.), че „…..Имам сключен договор с фирма „ДЕЗА ЛУКС“
ЕООД от 02.05 2018 г. и до настоящия момент Основно работих в гората между
Белово и Юндола, където добивахме диворастящи гъби. горски плодове и трюфели. Аз
участвах в комисия по измерване на добитите количества, ежедневно заедно с
управителя Д. П. и служителката Г. И.. До работното място пътувах с личния си
автомобил. Получавам 3000,00 брутна заплата, в брой. лично от управителя. През
сезона работих без почивен ден. Собственика на всички обекти и бизнеса е Д. П.. През август 2018 г. предавах осем пъти суха
гъба на фирма „ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД /Д. П./ в изкупвателния пункт в Мало Конаре. До
там транспортирах гъбата със семейния автомобил. При всяка продажба сключвах
договор за продажба на суха гъба. Плащането ставаше веднага, в брой. От Д. П.,
като ми издаваше сметка за изплатена сума. Гъбата я имам от 2016 г.., 2017г. и
2018 г. в началото, като съм я събирал в Родопите, заедно със семейство и
приятели. Суших я на двора в къщата ми в гр. Пазарджик. Съхранявах я в чували
на тавана на къщата. Имах позволително, но не го пазя. Прилагам трудов
договор.Договори за продажба на суха гъба 8бр. и сметки за изплатени суми 8 бр….“.;
- Ревизионен
доклад №Р-16001318006290-092-001 от 13.08.2019 г. и Ревизионен акт № Р-16001318006290-091-002
от 21.10.2019 г. на ТД на НАП, Пловдив.Предмет на ревизионното производство е
било, установяване на задълженията на „Деза-лукс“
ЕООД, ЕИК *********, с. Алеко Константиново за вноски за универсален пенсионен
фонд; вноски за здравно осигуряване, вноски за ДОО и за данък върху доходите от
трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.10.2018 г. до
30.06.2019 г.
- трудов
договор № 068 от 30.05.2018 г., сключен между „Деза-лукс“ ЕООД, ЕИК *********, с.
Алеко Константиново, като работодател и Г.И.Л., като работник на длъжността „Агроном“
с код по НКПД: 21326002 с уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 5000,00лв.(л.198);
- справки за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 13388183021251
от 30.05.2018 г. и с вх. № 13388193018862 от 30.04.2019г.(уведомления за
прекратяване) в които е посочен Г.И.Л.;
- длъжностна
характеристика за длъжността „Агроном“;
-
Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 16.05.2018 г. с титуляр
„ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД;
-
позволително за ползване на недървесни горски продукти серия ЮЗДП № 05021 от м.
май 2018г. с титуляр „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД;
-
удостоверение за вписване в списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби
и/или горски плодове № 70 от 17.05.2018 г. в с. Мало Конаре, обл. Пазарджик, с
титуляр „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД и договор за наем на поземлен имот в с. Мало Конаре от
10.04.2019 г., с наемател „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД;
- договор от
10.04.2018г. за наем на недвижим имот в с. Мало Конаре, с наемател „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД;
- договор от
15.04.2018г. за наем на моторни превозни средства – три товарни автомобила,
единият от които хладилен и един лек автомобил, с наемател „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД;
- справки –
декларации по ЗДДС за периода м. май 2018г. до м. юни 2019г., във всяка от
които е отразен съответния оборот и разчетен косвен данък за отделните отчетни
периоди;
- справка за
общ брой обезщетения и суми по обезщетения за осигурител „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД, за
периода 01.01.2007г. до 07.06.2019г., като общо изплатената сума е в размер на
53720,81лв. ;
- писмо на
Директора на РДВР, Пазарджик с искане да бъдат предоставени материалите от
извършени проверки на „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД;
- справка от
търговския регистър, в която е отразено участието на Д. П. в множество
търговски дружества;
- диплома за
придобита от Г.Л. специалност „агроном - полевъд“.
IV. За правото
:
13. Според
чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата,
за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които : имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168;
не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата
по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
14. В
контекста на цитирания нормативен текст и с оглед същността на текущият правен
спор, трябва да се съобрази, че действително, според правилото на чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, а съобразно § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1
и за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Съобразно чл. 61, ал. 1
от Кодекса на труда, трудовият договор се сключва между работника или служителя
и работодателя преди постъпването на работа.
Очевидно е,
че трудовият договор се сключва преди започване на дейността и преди възникване
на осигурителното правоотношение. За да се породи последното е необходимо
фактически да е осъществена трудова дейност. Това всъщност е въпроса, по
отношение на който се концентрират противоположните становища на страните в
настоящото производство.
15. Съвкупния
анализ на доказателствата описани в предходния раздел от настоящото решение,
налага несъмнените и непротиворечиви изводи, че между едноличното търговско
дружество и жалбоподателя е бил сключен валиден трудов договор, за
осъществяване от последния на длъжността „агроном“, обемаща дейност по организиране и производство на
продукцията; съставяне на технологични карти за отглеждане на отделните
култури; организиране и ръководство на отделните агротехнически мероприятия;
отговорност за влаганите материали; контролиране на дейността на селскостопанските
работници и други. Подадени са били редовни уведомления по чл. 62. ал. 3 от КТ
за сключване и за прекратяване на договорите. На служителката са изплащани
трудови възнаграждения съобразно ведомостите за работни заплати, осигурителят е
подавал данни по реда на чл. 5. ал. 4 от КСО.
16. Несъмнено
е също така, че Л. е започнал да упражнява фактически трудовата дейност за
която се е задължил спрямо дружеството
на 01.06.2018 г., както това е отразено в договора, декларирано е в
подадената от дружеството справка и в каквато насока бяха показанията на
разпитания по делото свидетел И.. Несъмнено е също така, че трудовите дейности
са фактически осъществявана до 30.04.2019 г.
Казано с
други думи, налице са всички данни, за да се приеме за налично, съществуването
на валидни трудови правоотношения между търговското дружество и Л. в периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2019 г. Това
обаче на практика се отрича от администрацията. Според оспореното решение „.. жалбоподателят несъмнено е бил
недобросъвестен при получаване на паричните обезщетения от държавното
обществено осигуряване, които не му се дължат, тъй като е установено, че същият
не е упражнявал трудова дейност в „ДЕЗА - ЛУКС“ ЕООД и се е възползвал от
неоснователно подаваните за него данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.….…“.
17. Все в
тази насока, трябва да се констатира, че извън преразказа на факти и
обстоятелства, приети за установени в рамките на други административни
производство(тези установяване на данъчните и осигурителни задължения на
„Деза-лукс“ЕООД), в които жалбоподателя не е било страна, решаващия извод на
административния орган за това, че Л. не е осъществявал фактически трудова
дейност в предприятието на търговското дружество, всъщност се основава на
твърдения факт – „….В настоящия случай,
осигурителят/ работодател не е оказал съдействие и не е представил документи
при извършваната от административния орган проверка, в подкрепа на твърдението,
че г-н Л. е осъществявал трудова дейност. …“. Казано с други думи, констатацията
за недължимост на изплатените парични обезщетения се основава на извод, който е
формиран единствено въз основа на факта, че работодателят е бездействал и не е
представил на администрацията документи и обяснения за които е бил задължен.
Впрочем, това твърдение е било основен аргумент при разрешаването на съответния
административен въпрос и при останалите административни производства, посочени
в предходния раздел на настоящото решение.
Този подход
на административния орган е пряко противоречие с принципите за „законност“,
„съразмерност“, „истинност“ и „служебно начало“, възведени в чл. 4, чл. 6, чл.
7 и чл. 9 от АПК. Няма процесуално правило, което да оправомощава
администрацията да изисква от получилото обезщетение лице, да провери и да
осигури по някакъв начин, изпълнение на задължението на неговия работодател да
представи писмени документи и обяснения, които са поискани от него. Получилото обезщетение
лице, не разполага с каквито и да е правомощия да определя и контролира
поведението на трето лице, макар и то да е било негов работодател. Преценката
дали е осъществен фактическия състав с проявлението на който възниква правото
на обезщетение е възможно и следва на основание чл. 7, ал. 1 от АПК да се
направи единствено въз основа на действителните факти от значение за случая,
които са налични по преписката, включително и тези събрани по служебен път,
съобразно задължението за администрацията установено в чл. 9, ал. 1 от АПК, а не
единствено въз основа на действията или бездействията на трето за административното
производство лице, чието поведение искащият
обезщетение не е в състояние да контролира. В случая, по административната
преписка са се съдържали всички необходими данни, за да е възможно
административния орган да формира извод, че фактическия състав от който
възниква правото на обезщетение за временна неработоспособност е бил налице. В
този смисъл, основания единствено на бездействието на третото за конкретното
производство лице да представи искани документи извод, че жалбоподателя не
осъществял фактически трудова дейност в предприятието на „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД е
напълно произволен.
Това налага
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, а
преписката върната на административния орган за произнасяне по заявлението на
жалбоподателката за опускане на парично обезщетение за безработица.
V. За
разноските:
18.
Констатираната незаконосъобразност на административния акт, налага на
жалбоподателя да бъдат присъдени сторените разноски по производството, които
съобразно представения по делото списък се констатираха в размер на 410,00лв.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-128-1 от
14.07.2021 г. на Директор на
Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, и
потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-12-00923135 от 31.05.2021 г. на
Ръководител на контрола по разходите на ДОО в Териториално поделение Пазарджик
на Националния осигурителен институт, с което е разпоредено Г.И.Л., да
възстанови получено парично обезщетение поради общо заболяване при нетрудова
злополука за периода от 17.01.2019 г. до 21.04.2019 г. в размер на 4289,89лв. и
лихви за просрочие в размер на 958,91лв. или общо сумата от 5248,80 лева.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт,
гр. София да заплати на Г.И.Л., ЕГН **********,***, сумата от 410,00(четири
стотин и десет) лева, представляваща извършени от последния разноски по
производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в четиринадесет дневен срок от неговото съобщаване на
страните.
Административен
съдия : /п/