Р Е Ш Е Н И Е
№ 2245
гр. Пловдив, 07
ноември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно
дело №2717 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.195б, ал.1 и чл.194, ал.1, т.1, б.”б” от Закона за
водите (ЗВ).
“Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти
септември” №250, ЕИК *********, представлявано от адвокат В.Г. Г.- пълномощник, обжалва Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) №217 от 29.07.2019г., издаден от директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски
район (БДУВИБР), гр. Пловдив, при Министерството на околната среда и водите
(МОСВ), с който на дружеството жалбоподател са установени такси за водовземане от подземни води по Разрешително за водовземане от подземни води №31510012 от 13.04.2007г., издадено
от директора на БДУВИБР- Пловдив, за периода 01.01.2013г.
– 31.12.2017г. в общ размер от 8 483,48 лв. и са начислени законни лихви
върху посочената сума в общ размер от 2 827,56 лв.
Претендира
се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност. Алтернативно се поддържа
искане за изменение на акта, както и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът- директор на
БДУВИБР- Пловдив, чрез юрисконсулт Д.Б.- пълномощник (лист 145), изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Иван Спиров, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира
следното:
Оспореният АУПДВ (листи 9-14,
36-41) е съобщен и предявен на жалбоподателя като приложение към писмо с
Изх.№ПО-02-539(2) от 06.08.2019г. (листи 15-16, 34-35), получено на 06.08.2019г.,
според поставения Вх.№24-00-5319 в деловодството на жалбоподателя върху посоченото
писмо. От своя страна, жалбата (листи 4-8) е подадена чрез ответника на 12.08.2019г.
или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при
наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
На жалбоподателя е
издадено Разрешително за водовземане от подземни води
№31510012 от 13.04.2007г. (листи 17-21, 112-115) за ползване на подземен воден
обект, представляващ подземен воден обект- Кватернерен
водоносен хоризонт, чрез водовземно съоръжение- помпена
станция (ПС) “Красново I участък“, три броя тръбни кладенци (ТК)- ТК1, ТК2 и ТК3, разположени
на територията на имот №000404, в землището на с. Красново, община Хисаря,
област Пловдив; с цел на водоползването- “питейно-битово
водоснабдяване“ на с. Красново и с. Красновски
минерални бани, община Хисаря, област Пловдив; с разрешено водно количество- до
207,0 м3/денонощно; с лимит на ползваната вода- до 75 600,00 м3/год.;
срок на действие на разрешителното от 13.04.2007г. до 13.04.2032г.; категория на
водите- ІI-ра категория, съгласно чл.84, от Наредба №1 от 07.07.2000г. за проучването, ползването и
опазването на подземните води (Наредба №1/07.07.2000г., отм.).
Според условията на разрешителното, следва да се
оборудват кладенците с водомерно устройство за измерване на добитите водни количества
в 1-месечен срок от получаване на разрешителното. Да се поддържа в изправност
водомера за целия срок на действие на разрешителното. В случай, че се установи
неизправност на водомер, се заплаща такса за водоползване
на базата на пропускателната способност на водопроводното отклонение, на което
е монтиран водомера, за периода на неизправност или ако този период не може да
бъде установен- от последната проверка на БДУВИБР- Пловдив, до момента на
възстановяване на изправността на водомера. Да се заплаща до 31 януари на
следващата година такса за правото на водовземане по
реда на Тарифа
за таксите за правото на водоползване и/или разрешено
ползване на воден обект (Тарифа-2000г., отм.) за ползваните водни количества за
“питейно-битови цели“, за “ІI-ра категория” подземни води,
за периода на действие на тарифата- 13.04.2007г. – 31.12.2011г. Съответно,
заплаща се такса по реда на Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифа-2011г., отм.), за периода
на действие на тарифата- 01.01.2012г. – 31.12.2016г.;
както и такса по реда на Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифа-2017г.) за времето след 01.01.2017г.
Процесното разрешително за водовземане е изпратено до жалбоподателя като приложение
към писмо с Изх.№ПВ-436 от 16.04.2007г. (лист 111), като по делото не са
ангажирани доказателства за датата на получаването му. По делото обаче няма
формиран спор между страните, че процесното разрешително
е влязло в сила, нито пък са ангажирани доказателства за противното, поради
което съдът приема за установено, че същото е влязло в сила.
По делото не са ангажирани доказателства за
направено монтиране на водомерни съоръжения (водомери) на трите процесни тръбни кладенци.
По делото е прието заверено
копие на писмо с Вх.№КД-05-805 от 27.01.2014г. (Изх.№24-00-267 от 22.01.2014г.)
от управителя на дружеството жалбоподател (лист 62), към което е приложен
списък с добитите водни количества през цялата 2013г. (листи 63-66) на
водоизточници с разрешителни за водовземане за
питейно-битово водоснабдяване, между които и процесното
разрешително (лист 64), по което са добити водни количества от 84 344,00 м3.
По делото е прието
заверено копие на писмо с Вх.№КД-05-1199 от 30.01.2015г. (Изх.№24-00-308 от
28.01.2015г.) от управителя на дружеството жалбоподател (лист 69), към което е
приложен списък с добитите водни количества през цялата 2014г. (листи 70-73) на
водоизточници с разрешителни за водовземане за
питейно-битово водоснабдяване, между които и процесното
разрешително (лист 71), по което са добити водни количества от 71 412,00 м3.
По делото е прието
заверено копие на писмо с Вх.№КД-05-946 от 26.01.2016г. (Изх.№03-00-315 от
25.01.2016г.) на управителя на дружеството жалбоподател (лист 77), към което е
приложен списък с добитите водни количества през цялата 2015г. (листи 78-83) на
водоизточници с разрешителни за водовземане за
питейно-битово водоснабдяване, между които и процесното
разрешително (лист 79), по което са добити водни количества от 95 391,00 м3
за годината на цена от 1 907,82 лв. (95 391,00 м3 х 0,02
лв./м3).
По делото е прието
заверено копие на Декларация по чл.194б от ЗВ от 29.01.2016г. (листи 75-76) от
управителя на дружеството жалбоподател, според която декларация за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. е иззето количество вода за “питейно-битово
водоснабдяване“ в общ обем от 81 563 696,00 м3, за която
се дължи такса за водовземане от общо
1 631 273,92 лв. (81 563 696,00 м3 х 0,02 лв./м3),
съгласно Тарифа-2011г., отм.
По делото е прието
заверено копие на Декларация по чл.194б от ЗВ от 25.01.2017г. (листи 85-86) от
управителя на дружеството жалбоподател, според която декларация за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. е иззето количество вода за “питейно-битово
водоснабдяване“ в общ обем от 86 074 543,00 м3, съгласно
списък (листи 88-93), за която се дължи такса за водовземане
в общ размер от 1 721 490,86 лв. (86 074 543,00 м3
х 0,02 лв./м3). Според списък на водоизточниците (листи 87-92),
вероятно представен като приложение към посочената декларация, по процесното разрешително (лист 88) са иззети 87 380,00
м3 вода на стойност 1 747,60 лв. (87 380,00 м3 х
0,02 лв./м3).
По делото е прието
заверено копие на писмо с Вх.№КД-04-1505 от 31.01.2018г. (Изх.№24-00-512 от
30.01.2018г.) на управителя на дружеството жалбоподател (лист 96), към което е
приложен списък с добитите водни количества през цялата 2017г. (листи 97-102).
Според посочения списък, по процесното разрешително
(лист 102) са добити 85 647,00 м3 вода на стойност 1 712,94
лв. (85 647,00 м3 х 0,02 лв./м3).
По делото е прието
заверено копие на Декларация по чл.194б от ЗВ от 30.01.2018г. (листи 94-95) от
управителя на дружеството жалбоподател, според която декларация за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. е иззето количество вода за “питейно-битово
водоснабдяване“ в общ обем от 85 243 205,00 м3, съгласно
списъци (вероятно листи 97-102), за която се дължи такса за водовземане
от 0,02 лв./м3, съгласно чл.12 от Тарифа-2017г.
По делото е прието
заверено копие на писмо с Вх.№КД-05-700 от 10.05.2018г. (Изх.№24-00-2540 от
09.05.2018г.) на управителя на дружеството жалбоподател (лист 103), към което
са приложени коригирани данни за 2017г. (листи 104-106), които коригирани данни
не касаят процесното разрешително.
На 08.08.2017г. е съставен Констативен протокол №ПВ1-206 (листи 109-110)
от служители на БДУВИБР- Пловдив, според съдържанието на който протокол по процесното разрешително се дължи такса за водовземане, по декларирани от жалбоподателя данни, както
следва: за 2013г.- 1 686,88 лв. (84 344,00 м3 х 0,02 лв./м3);
за 2014г.- 1 428,24 лв. (71 412,00 м3 х 0,02 лв./м3);
за 2015г.- 1 907,82 лв. (95 391,00 м3 х 0,02 лв./м3);
за 2016г.- 1 747,60 лв. (87 380,00 м3 х 0,02 лв./м3).
Дължимата такса не е заплатена по сметката на БД ИБР.
На 27.03.2018г.
е изготвена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) с Изх.№ПО-02-91 (листи 55-60)
от директора на БДУВИБР- Пловдив, с която жалбоподателят се поканва да заплати
незаплатени такси за водовземане по общо 3 броя разрешителни,
между които и процесното (точка 2. от ПДИ). За периода
01.01.2012г. – 31.12.2016г. се дължи такса за водовземане в общ размер от 8 712,30 лв. и дължимата
лихва върху посочената сума. На жалбоподателя се указва, че следва да изпълни задължението
си в 7-дневен срок от получаване на поканата, като в случай на неизпълнение в
указания срок ще бъде открито административно производство по издаване на
АУПДВ. Изрично в поканата се посочва, че същата има характер на уведомление по
смисъла на чл.26 от АПК. Като приложение към посочената ПДИ на жалбоподателя се
изпраща и Констативен протокол №ПВ1-206 от 08.08.2017г.
Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 61),
пощенска пратка, съдържаща ПДИ №ПО-02-91 от 27.03.2018г., е получена от жалбоподателя
на 29.03.2018г.
По
делото не са ангажирани доказателства за направено доброволно плащане на сумата
от общо 8 712,30 лв., както и законните лихви върху посочената сума в указания
7-дневен срок, нито пък дори се твърди такова нещо.
На 04.05.2018г. е
съставен Констативен протокол №ПВ1-068 (листи 107-108) от служители на БДУВИБР-
Пловдив, според съдържанието на който протокол по процесното
разрешително се дължи такса за водовземане, по
декларирани от жалбоподателя данни, за периода 01.01.2017г.
– 31.12.2017г., в размер от 1 712,94 лв. (85 647,00 м3 х
0,02 лв./м3). Към момента на проверката (04.05.2018г.) дължимата
такса не е заплатена по сметка на БДУВИБР- Пловдив.
Като приложение към
писмо с Изх.№КД-04-1505 от 29.05.2018г. (листи 116-120) на жалбоподателя са
изпратени множество констативни протоколи, между които и Констативен протокол
№ПВ1-068 от 04.05.2018г. (лист 119).
Според приетото по
делото заверено копие на обратна разписка (лист 121), писмо с Изх.№КД-04-1505
от 29.05.2018г. е получено от жалбоподателя на 31.05.2018г.
На 27.06.2019г.
е изготвена ПДИ с Изх.№ПО-02-539 (листи 42-44) от директора на БДУВИБР- Пловдив,
с която жалбоподателят се поканва да заплати незаплатени такси за водовземане по процесното разрешително
за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г. в общ размер
от 8 483,48 лв. и законните лихви върху посочената сума. На жалбоподателя
се указва, че следва да изпълни задължението си в 7-дневен срок от получаване
на поканата, като в случай на неизпълнение в указания срок ще бъде открито
административно производство по издаване на АУПДВ. Изрично в поканата се посочва,
че същата има характер на уведомление по смисъла на чл.26 от АПК. Според поставения
Вх.№24-00-3966 (лист 42), посочената ПДИ е получена от жалбоподателя на 27.06.2019г.
По
делото не са ангажирани доказателства за направено доброволно плащане на сумата
от общо 8 483,48 лв., както и законните лихви върху посочената сума в указания
7-дневен срок, нито пък дори се твърди такова нещо.
Изготвено е Уведомление
за започване на производство по издаване на АУПДВ с Изх.№ПО-02-539(1) от 11.07.2019г.
(листи 46-47) от директора на БДУВИБР- Пловдив, с което, на основание чл.26,
ал.1, във връзка с чл.34, ал.1 от АПК, се уведомява жалбоподателят, че започва
производство по издаване на АУПДВ за дължима такса за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г. по разрешително с №31510012 от 13.04.2007г.,
в общ размер от 8 483,48 лв. (главница) и дължимата лихва за периода на
забава. Посочва се, че в 3-дневен срок от получаване на уведомлението може да
се запознае с преписката; да изрази становище по събраните доказателства, да
прави писмени искания и възражения; в случай, че са заплатени задълженията или
част от тях, да представи доказателства за това. В случай, че жалбоподателят не
се яви в указания срок, ответникът по делото ще се произнесе по преписката,
като вземе предвид наличните по нея доказателства.
Според
поставения Вх.№24-00-4518 (лист 46), посоченото уведомление е получено от
жалбоподателя на 12.07.2019г.
По
делото не са ангажирани доказателства за направено доброволно плащане на сумата
от общо 8 483,48 лв., представляваща общия размер на дължимата такса за водовземане по процесното разрешително
за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г., както и
законните лихви върху посочената сума, нито пък дори се твърди да е направено
плащане.
Изготвени
са извлечения от счетоводството на БДУВИБР- Пловдив за периода до 21.05.2019г.
(лист 45), както и за периода до 29.07.2019г. (лист 54), според които
жалбоподателят дължи по процесното разрешително такса
за водовземане за периода 01.01.2013г.
– 31.12.2017г. в общ размер от 8 483,48 лв., от които: 1 686,88 лв.
за 2013г.; 1 428,24 лв. за 2014г.; 1 907,82 лв. за 2015г.; 1 747,60
лв. за 2016г. и 1 712,94 лв. за 2017г.
Определен
е размер на законните лихви върху годишните задължения за такса за водовземане, посредством уеббазиран
лихвен калкулатор, както следва: върху сумата от 1 686,88 лв.- законна лихва за
периода 01.04.2014г. – 29.07.2019г. в размер от 912,59 лв. (лист 53); върху
сумата от 1 428,24 лв.- законна лихва за периода 01.04.2015г. -
29.07.2019г. в размер от 627,53 лв. (лист 52); върху сумата от 1 907,82 лв.-
законна лихва за периода 01.04.2016г. – 29.07.2019г. в размер от 643,99 лв.
(лист 51); върху сумата от 1 747,60 лв.- законна лихва за периода
01.04.2017г. – 29.07.2019г. в размер от 412,66 лв. (лист 50); върху сумата от 1 712,94
лв.- законна лихва за периода 01.04.2018г. – 29.07.2019г. в размер от 230,79
лв. (лист 49), след което е издаден оспореният в настоящето производство АУПДВ.
При така установената
фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за
проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и в съответствие с разпоредбите на чл.195б, ал.2 от ЗВ, предпоставяща издаването на АУПДВ от наличието на писмени
доказателства, подробно изброени в 4 точки, между които и покана за доброволно
изпълнение (чл.195б, ал.2, т.3 от ЗВ). Съответно, направеното възражение от
страна на жалбоподателя в противен смисъл е неоснователно.
Оспореният по делото АУПДВ е издаден от
компетентен орган, по отношение на което обстоятелство между страните няма
формиран спор и предвид разпоредбата на чл.195б, ал.1 от ЗВ, според която норма вземанията за
незаплатените по реда на чл.195а, ал.1 такси по този закон се определят с акт
за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл.166 от ДОПК.
Според чл.194, ал.1,
т.1, б.”б” от ЗВ, за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води.
Според чл.194, ал.2 от
ЗВ, таксата по ал.1, т.1, буква “б“ се определя на базата на отнетия обем вода и
съответните норми за водопотребление, определени в
наредбата по чл.117а (Наредба за нормите за водопотребление,
неотносима към настоящия случай).
А според чл.194, ал.6 от
ЗВ, размерът на таксите по ал.1, т.1 – 3, начинът за тяхното изчисляване и
заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет, каквито в случая се
явяват посочените вече Тарифа-2011г.,
отм. и
Тарифа-2017г.
Според чл.8, ал.1 от Тарифа-2011г., отм, таксата за водовземане от
подземни води се определя по следната формула: Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е - единичният размер
на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода,
съгласно таблиците по чл.10 - лв./куб. м; W
- за подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м.
Според чл.10, ал.2, т.1 от Тарифа-2011г., отм.,
единичният размер на таксата за водовземане от подземни
води за “питейно-битово водоснабдяване“ е 0,02 лв./м3.
Според чл.15, ал.1 от
Тарифа-2011г., отм., таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване са
годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.
Според чл.11, ал.1 от
Тарифа-2017г. (приложима редакция), таксата за водовземане от подземни води се определя по следната
формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса
– в лв.; Е – единичният размер на
таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода,
съгласно таблиците по чл.12 – в лв./куб. м; W – размерът на отнетия годишен воден обем подземни води, в куб. м.
Според
чл.12, ал.2, т.2 от Тарифа-2017г., единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за “обществено питейно-битово
водоснабдяване“ е 0,02 лв./м3.
А според чл.21, ал.1 от
Тарифа-2017г., таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване са
годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.
Също така, според легалното определение на §1, т.1
от ДР на Тарифа-2011г, отм., “питейно-битово водоснабдяване“ е когато черпената вода се използва за пиене, приготвяне на храна и други
битови цели или за производство на хранителни, лекарствени или козметични
продукти или вещества, предназначени за консумация от човека, в случай че качеството
на водата може да окаже влияние върху качеството на крайните продукти. А според
легалните определения на §1, т.1 от ДР на Тарифа-2017г., б.“а“ “питейно-битово водоснабдяване“ е когато отнетата вода се използва за пиене,
приготвяне на храна и други битови цели или за производство на хранителни,
лекарствени или козметични продукти или вещества, предназначени за консумация
от човека, в случай че качеството на водата може да окаже влияние върху
качеството на крайните продукти; б.“з“ “обществено водоснабдяване“ е когато отнетата вода се ползва от оператор на водоснабдителна
или напоителна система за доставяне до различни потребители (абонати), какъвто
безспорно е настоящият случай.
За нуждите на съдебното производство бе назначена
съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), със задачи, подробно формулирани в жалбата
(лист 7) и вещо лице М.Р.Ш..
Според заключението на вещото лице Ш. (листи 146-153),
прието неоспорено от страните и което съдът кредитира напълно, като компетентно
изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства, размерите на
годишните такси за водовземане по процесното
разрешително за водовземане са правилно определени от
страна на ответника, посредством приложимите норми на двете тарифи и въз основа
на декларираните от жалбоподателя иззети водни количества за съответния период.
Също така, правилно са определени и размерите на следващите се законни лихви,
за чието изчисляване вещото лице ползва уеббазиран
лихвен калкулатор на адрес в интернет: http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp, респективно в портала
за електронни услуги на Националната агенция за приходите (НАП).
Тук е мястото да се
посочи, че съгласно чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания (ЗЛВДТДПДВ), неплатените
в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в
срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни
вземания от подобен характер се събират със законната лихва. А размерът на
законната лихва се определя съгласно Постановление №426 на МС от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения.
Пак според заключението
на вещото лице, представените от страна на жалбоподателя общо 25 броя (листи 21-33)
преводно нареждане/вносна бележка удостоверяват направени заплащания на такси
за водоползване (водовземане)
от жалбоподателя по банкова сметка ***- Пловдив в общ размер от 3 842 237,10
лв., от които 1 575 347,02 лв. за 2011г.; 1 636 890,08 лв.
за 2012г. и 630 000,00 лв. за 2013г.
Според експерта,
заплатената за такси за водовземане за 2013г. сума от
630 000,00 лв. погасява само част от общо дължимите такси за 2013г. от
1 569 880,14 лв., декларирани от дружеството жалбоподател (лист 68).
В счетоводството на дружеството жалбоподател през
2013г. не е водена аналитична отчетност по разрешителни и съответните такси водовземане. Дружеството е осчетоводило само общата сума за
такса водоползване за 2013г. и платените 630 000,00
лв. са отразени в намаление на тази обща сума. Счетоводната отчетност на
дружеството не позволява да се установи плащане на такса за водовземане
по конкретно разрешително, в т.ч. и за спорното.
От друга страна, в
счетоводството на БДУВИБР- Пловдив платежните документи за такси водовземане за 2013г. са разпределени с контролен лист и
списък за погасяване на такси водовземане по
конкретно посочени разрешителни. От платежните за 2013г., няма отнесена суми за
погасяване на задължение за такса за 2013г. по процесното
разрешително №31510012/13.04.2007г.
В счетоводството на БДУВИБР-
Пловдив е водена аналитична отчетност за всяко едно разрешително на дружеството
и за съответните дължими такси. От приложената по делото аналитична ведомост на
БДУВИБР- Пловдив към 29.07.2019г. (лист 54) експертът приема за установено, че
по партидата на дружеството жалбоподател за процесното
разрешително има неплатени такси за водоползване за
2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. в същите размери, установени с
оспорения акт. Според записите в счетоводството на БДУВИБР- Пловдив, задълженията
от акта са неплатени.
Предвид посоченото до
тук, настоящият състав на съда намира, че следва да се приеме за установено, че
доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че по процесното разрешително е заплатена дори и частично такса
за водовземане за 2013г.
На следващо място, по
делото няма доказателства, нито пък дори се твърди от страна на жалбоподателя,
че по процесното разрешително са заплатени дължимите
такси за водовземане за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г.
При това положение, настоящият
състав на съда намира, че оспореният АУПДВ се явява издаден при наличието на
фактическо основание за целта- установени вземания за такси за водовземане, които не са заплатени в размерите и в сроковете,
установени от нормите на ЗВ и на двете тарифи, и съответно без противоречие с
относимите материалноправни разпоредби.
Оспореният в настоящето
производство акт се явява издаден в съответствие с изискването за форма на
административните актове по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, във връзка с §2 от
ДР на ДОПК и чл.195б, ал.1 от ЗВ, предвид посочването в същия на фактическите и
правни основания, послужили за издаването му, както и редът за неговото оспорване.
Съответно, направеното възражение от страна на жалбоподателя, че актът не е
мотивиран, е неоснователно.
Най-сетне, настоящият
състав на съда намира оспореният акт за издаден и в съответствие с целта на
закона, а именно да бъде осигурено достатъчно количество и добро качество на подземни
води за устойчиво, балансирано и справедливо възмездно водоползване.
Ето защо, като издаден
от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, в съответствие с
целта на закона и без противоречие с материалноправни разпоредби, оспореният в
настоящето производство АУПДВ е валиден и законосъобразен акт, жалбата против който
акт е неоснователна и не следва да бъде уважена. Предвид изложените
съображения, неоснователно се явява и алтернативно заявеното искане за изменение
на оспорения АУПДВ.
А с оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември” №250, ЕИК *********, против
Акт за установяване на публично държавно вземане №217 от 29.07.2019г., издаден
от директора на Басейнова дирекция за управление на водите
Източнобеломорски район- Пловдив, при Министерството на околната среда и
водите, с който на дружеството жалбоподател са установени такси за водовземане от подземни води по Разрешително за водовземане от подземни води №31510012 от 13.04.2007г., издадено
от директора на Басейнова дирекция за управление на
водите Източнобеломорски район- Пловдив, за периода 01.01.2013г.
– 31.12.2017г. в общ размер от 8 483,48 лв. и са начислени законни лихви
върху посочената сума в общ размер от 2 827,56 лв.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/