Р Е Ш Е Н И Е
№260922 / 21.07.2021г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска
колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На шести юли две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Розалия Тодорова
като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско дело № 143
по описа за две хиляди двадесет и първа година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.59 от ЗЗД.
Ищцовата Община Лъки-гр.Лъки,
БУЛСТАТ *********-Ю, ул.“Възраждане“№18,
моли съда да осъди ответника „В и
К“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив,
бул.“Шести септември“№250, да и заплати по банкова сметка ***, на която е титуляр, сумата от
49 996.76лв., с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка, основавайки
иска си на следните обстоятелства:
През
2004г., с Разрешителното за водовземане №***, издадено от Директора на БДИБР-***,
Община Лъки придобила право на водоползване с цел допълнително питейно- битово
водоснабдяване на ***, от воден обект- ***, с място на водовземане: водовземно
съоръжение, изградено на ***, десен приток на ***, с кота на водохващане 1060м,
с разрешено водно количество до 15л/сек, лимит на ползваната вода до
473 040куб м. за година, при непрекъснат режим на работа през цялата
година, с място на водоползването питейно- битово водоснабдяване на ***, с
краен срок на разрешителното- 17.06.2029г.
Във връзка
с подадени с писмо изх.№*** от Кмета на Община Лъки декларации по чл.194б от
Закона за водите за годините 2013, 2014, 2015 и 2016г., на 11.04.2017г., от
служители на Дирекция Контрол при БДИБР била извършена проверка, при която била
констатирана липса на монтирано работещо водомерно устройство за питейно-
битово водоснабдяване и дължимите такси за водовземане били изчислени на база
разрешеното годишно водно количество, въз основа на подадените декларации, като
проверката била обективирана с Констативен протокол №***, съгласно който, за
всяка година от 2013г.-2016г. се следвала такса от по 9460.80лв.
На Общината
била изпратена покана изх.№*** за доброволно плащане на сума в размер на
37 843.20лв., върху която следва да се начисли и лихва за забава, а на
15.08.17г. бил издаден Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/
№***, с който на Община Лъки било установено публично задължение в размер на
37843.20лв., съставляващо такса за водовземане по описаното разрешително от
2004г., ведно с дължимата лихва за забава от 7 214.89лв.
Този акт
бил оспорен от Община Лъки пред Административен съд- гр.Пловдив, където било
образувано адм.дело №***, но в производството по същото оспорването било
отхвърлено с влязло в сила решение.
Така, въз
основа на стабилизирания АУПДВ, в производството по образуваното за събирането
му изп.дело №*** на ТД- НАП-***, Община Лъки заплатила по сметка на публичния
изпълнител сумата от общо 49 996.76лв., съставляваща сбор на дължимите се
за всяка от годините от 2013г.-2016г. такса от по 9460.80лв., ведно с лихви за
забава от съответно: 3404.50лв. за периода 01.01.-31.12.13г., 2443.12лв. за
периода 01.01.-31.12.14г.; 4641.58лв. за периода 01.01.-31.115г. и 518.45лв. за
периода 01.01.-31.12.16г.
Същевременно,
макар Разрешителното за водовземане №*** да било издадено на името на Община
Лъки, ответникът използвал водовземането за водоползване за допълнително
питейно- битово водоснабдяване на ***, за да извършва стопанска дейност, и
макар в този случай, съгласно чл.8,ал.2 от Закона за водите, да се следва
заплащане на такса, ответникът не бил плащал такава за описания воден обект.
По този
начин, като си спестил разходите за плащане на дължимата се по закон такса,
ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца, защото именно Община
Лъки заплатила таксата, определена по вече описания начин и ред, а тъй като
след неколкократни искания ответникът не му платил дължимото доброволно, е
завел иска си.
Пледира по
същество за уважаване на иска изцяло, с присъждане на разноските в
производството по списъка, представен в съдебно заседание от 06.07.21г. В
дадения от съда 1-седмичен срок, считано от 06.07.21г., изтекъл на 13.07.21г.,
не представя писмена защита.
В срока по
чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е
признал иска за допустим, но го е оспорил като изцяло, евентуално- като
частично неоснователен.
Изтъкнал е,
че ищецът е следвало да поиска неговото привличане като заинтересувана страна в
производството по воденото пред Административен съд- Пловдив дело, а той не го
е сторил и не е навел всички възражения, които би следвало да се наведат в
производството срещу обжалвания АУПДВ, издаден срещу него, а ако беше го
сторил, резултатът от това производство би могъл да бъде друг;
Оспорил е
да е ползвал каквито и да е водни количества от описания от ищеца източник, за
който е било издадено удостоверение за търпимост чак през 2015г.;
Сам твърди,
че:
За годините
от 2013г.-2016г. е фактурирал доставка на питейна вода до крайни клиенти от
общо 363 079куб.м., като за този период таксата за 1 куб.м. ползвана вода
е 2 стотинки, поради което, ако се приеме, че целият *** е бил водоснабдяван от
това водохващане, то дължимата такса за цялото доставено количество не е по
размер по-голяма от общо 7 261.58лв.;
Водоснабдяването
на *** се осъществява не само през този източник, който е допълнителен, а и от
основен такъв с местонахождение в землището на ***, въз основа на издадено
Разрешително за водовземане №***, по който бил издаден АУПДВ №***, а при
обжалването му- образувано адм.дело №*** на Адм.съд- Пловдив, като с Решение
№2476/29.11.19г. АУПДВ №*** бил частично потвърден, а той самият бил осъден да
заплати сумата от 11 103.66лв. за ползвани водни количества за водоснабдяване
на *** по разрешителното от 2009г., за
период 2014г.-2016г., което идвало да покаже, че за по-къс от процесния период
от време, той е заплатил по-голяма сума за отнето водно количество от пълната
изчислена такава на база фактурирани доставени водни количества за целия
процесен период.
Затова
счита, че исковата претенция следва да се отхвърли изцяло или частично, защото
той не се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
Пледира за
отхвърляне на иска по съображенията, наведени с отговора и за присъждане на
разноските в производството /с отговора на исковата молба/. В дадения от съда
1-седмичен срок, считано от 06.07.21г., изтекъл на 13.07.21г., не представя
писмена защита. Повдига възражение за прекомерност на заплатения от противната
страна адвокатски хонорар.
Съдът, като
взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства намери,
че предявеният иск е допустим, а
разгледан по същество е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли,
воден от следните съображения:
І.По
допустимостта.
Твърденията
на ищеца, че ответникът се е обогатил без основание за негова сметка, като си е
спестил плащането на такси, които са били дължими от него, а вместо това,
същите са били заплатени от ищеца, попадат в хипотезата на чл.59 от ЗЗД и
правят иска му допустим, при надлежна активна и пасивна процесуална легитимация
на страните в производството.
ІІ.По
основателността.
1.В с.з. от
11.05.21г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за доклад,
съобщен на страните с Определение №260648/08.03.21г., без възражения от тяхна
страна, като е очертал с доклада релевантните за иска факти и е разпределил
тежестта за доказването им между страните /виж протокола на л.99-л.102 и
определението от 08.03.21г. на л.71-л.73/.
2.Установи
се в производството от фактическа страна, че:
2.1.На 17.06.2004г., от МОСВ,
Източнобеломорски район с център Пловдив, басейнова дирекция, на Община Лъки, ***
е издадено Разрешителното за водоползване №***, с цел на водоползването -
допълнително питейно- битово водоснабдяване на ***, от воден обект- ***, с
място на водовземане: водовземно съоръжение, изградено на ***, десен приток на ***,
с кота на водохващането 1060м, с разрешено водно количество до 15л/сек и с
лимит на ползваната вода до 473 040куб м. за година, при непрекъснат режим
на работа през цялата година, с място на водоползването: питейно- битово
водоснабдяване на ***, с начален срок 17.06.04г. и краен срок на действие на разрешителното-
17.06.2029г.
С издаденото разрешителното е
постановено, че : съоръжението, което има два броя хранителни водовземни тръби,
ще експлоатира едната от тях, като втората е за резерв; в тежест на ползвателя
стои задължението за монтиране на измервателно устройство на изхода на
пречиствателната станция, в която водата се отвежда чрез двете хранителни
тръби, след което се отправя към *** и постъпва във водоем, състоящ се от две
камери, по 300 куб.м. всяка, като измервателното устройство се пломбира с
пломба на Басейновата дирекция при източнобеломорския район; Басейновата
дирекция следва да се уведоми за датата на започване на експлоатацията; след
въвеждането на обекта в експлоатация, следва да се извършва ежедневно
наблюдение и отчет на ползваните водни обеми, да се съставя протокол за
ползваните месечни водни обеми и да се изпраща в басейновата дирекция в края на
всяка година; след реализиране на разрешеното водоползване- да се заплащат
такси за правото на водоползване, в размер, определен в съответствие с чл.2, ал.1
–раздел първи от „Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено
ползване на воден обект; да се поддържа в изправност измервателното устройство
за целия срок на действие на разрешителното, като в случай, че се установи
неговата неизправност, се заплаща такса за водоползването на базата на
пропусквателната способност на съоръжението, на което устройството е монтирано,
за периода на неизправност, а в случай, че този период не може да бъде
установен- от последната проверка на басейнова дирекция до момента на
възстановяване на изправността му. /виж разрешителното на л.9/.
2.2.На 17.12.18г., след
потвърждаването му от ВАС по адм.дело №*** на Трето отделение, е влязло в сила
Решение №466/01.03.2018г. по адм.дело №*** на Адм.съд –Пловдив, с което е
отхвърлено оспорването, повдигнато от Община Лъки- *** срещу издадения от
Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район- гр.Пловдив Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №***, с който на Община Лъки-*** е установено
публично държавно задължение за периода 01.01.13г.-31.12.16г., с главница в
размер на 37 843.20лв. и лихва за забава от общо 7 214.89лв., като
главницата съставлява такса за водовземане по Разрешително №***, от по
9 460.80лв. за всяка от четирите години в описания период, изчислена на
база разрешено годишно водно количество, тъй като при извършена на място
проверка е установена липса на монтирано работещо водомерно устройство за
питейно битово водоснабдяване, каквото устройство, както се е установило в
производството, е било поставено на 01.02.18г. При обжалване на АУПДВ №***,
жалбоподателят Община Лъки е поддържал тезата, че обектът, за който е
определена дължимата такса- водовземно съоръжение на ***, десен приток на ***,
предназначен за допълнително питейно-битово водоснабдяване на ***, не е
завършен, не е въведен в експлоатация и от него не се извършва водовземане /виж
двете съдебни решения на л.16-л.28 и жалбата на л.5-л.6 от приложеното адм.дело
№*** на Адм.съд-Пловдив/.
В кориците на изисканото и
приложено по настоящото дело адм.дело №*** на Адм.съд Пловдив се намират приложени
и описаните от ищеца в обстоятелствената част на исковата му молба : Подадени с
писмо изх.№*** за годините от 2013г.-2016г. декларации по чл.194б от ЗВ, с
които Кметът на Община Лъки- *** сам е посочил, че за периода на всяка от тези
четири години дължимата сума по Разрешително №*** е в размер от по
9 460.80лв., за иззето количество вода 473 040куб.м., по разрешено
количество /виж писмото на л.16 и
декларациите на л.17-л.20/; Констативен протокол №*** /л.25-л.27/; покана за
плащане изх.№*** /л.13-л.14/; АУПДВ №*** /л.8-л.11/; подадената срещу АУПДВ №***
жалба на Община Лъки, по която е образувано адм.дело №*** /л.5-л.6/.
Видно е от кориците на адм.дело №***
на Адм.съд- Пловдив, че страни в производството по делото са били само били
Община Лъки и Директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски
район-гр.Пловдив, издател на обжалвания административен акт /виж разпореждането
на съда от 19.09.17г. на л.4/.
2.3.На ***, в Община Лъки е постъпило
изпратено от публичния изпълнител съобщение за доброволно изпълнение, касаещо
установените с Акт №*** публични задължения за главница и лихва за съответните
периоди на забава, изчислени към 16.09.19г., възлизащи на сумата от общо
48 850.85лв., от които 37 843.20лв.- главница и 11 007.65лв.-
лихви за забава, за събиране на което е образувано изп.дело №*** /виж същото на
л.12-л.13/;
2.4.На 03.01.2020г., Община Лъки
превежда по банков път в полза на *** сумата от 49 996.76лв.- такси /виж
платежното нареждане и извлечението от сметка на л.14 и л.15/.
В с.з. от 11.05.21г., предвид
направено в същото заседание изявление от пълномощника на ответника, по повод
поканата на ищеца да посочи спори ли по обстоятелството, че плащането по
приложеното по делото платежно нареждане за сумата от 49 996.76лв., е
такова на основание АУПДВ №*** и по изп.дело №***, че не оспорва същите
твърдения, съдът е признал посоченото обстоятелство за безспорно между
страните./л.99-л.102гръб/.
2.5. Доведеният от ищеца св.Е. А.,
разпитан в с.з. от 11.05.21г., е дал показания, че Община Лъки е изградила
пречиствателна станция за питейна вода в м.***, водохващането от ***, която се
влива в ***, което е за допълнителното водоснабдяване на ***, още през 2001г. и
след това тя се ползва като такава. Станцията към момента се стопанисвала от
ВиК Пловдив и по документация била приета от дружеството през 2019г., макар и
преди това да били водени редица разговори, тъй като дотогава имало неуредени
проблеми със собственост, с учредяване на санитарно охранителна зона. Въпреки
това, цели 20 години преди предаването, населението на *** ползвало вода от
този водоизточник, като оператор на услугата питейно-битово водоснабдяване в ***
било В и К Пловдив и съоръженията фактически били винаги ползвани от ВиК
Пловдив. Същото дружество доставяло водата от това съоръжение на населението в ***
и в периода 2013г.-2016г., работници на това дружество обслужвали пречиствателната
станция, а Община Лъки изобщо не разполагала с такива работници и макар да се
водело като такова за допълнително водоснабдяване на ***, сега съоръжението на ***
било всъщност основен водоизточник, , тъй като водата, която идвала от другия
такъв, в ***, не била достатъчна /виж показанията на л.101лице- л.102лице/.
2.6. На 13.01.2009г., от МОСВ,
Източнобеломорски район с център Пловдив, басейнова дирекция, на „В и К“ ЕООД,
гр.Пловдив е издадено Разрешителното за водовземане №***, със срок на действие
25 години, с цел на ползването на водата „за питейно- битови нужди“, за
питейно-битово водоснабдяване на ***, от съоръжение за водовземане,
съставляващо три каптирани извори- ***, *** и ***, находящи се в землището на ***,
с разрешено максимално водовземане 14,4л/сек, и разрешено водно количество до 378 000
куб м. годишно, при аналогични условия, както е разрешителното на Община Лъки- ***:
да монтира водомер за измерване на добитите и използвани водни количества в
месечен срок от влизане на разрешителното в сила, да осигурява проверка за
съответствие на измервателното средство с изискванията на Закона за
измерванията, да заплаща такса за водовземане, която, в случай на установена
неизправност на водомерните устройства, ще се изчисли на база разрешен воден
обем /л.44-л.49/;
2.7. На 19.02.20г., след изтичане
на срока за обжалване на Разпореждане №2013/07.02.20г. по адм.дело №*** на ВАС,
с което е оставена без разглеждане подадената от ВиК ЕООД жалба срещу Решение
№2476/29.11.19г. по адм.дело №*** на Адм.съд- Пловдив в частта, с която жалбата
му срещу АУПДВ е частично отхвърлена, е влязло в сила Решение №2476/29.11.19г.
по адм.дело №*** на Адм.съд- Пловдив, с което, по подадена от В и К ЕООД жалба
срещу АУПДВ №***, издадено от Директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски
район- гр.Пловдив, с който по отношение на дружеството са установени
задължения, представляващи дължими такси за водовземане по периоди, описани в
АУПДВ и по разрешителни за водовземане с №№***, ***, ***, *** в общ размер
15 743.69лв.- главница, ведно с дължими лихви в размер 4437.56лв., съдът е
отменил обжалвания АУПДВ №*** в частта за сумата над 15 742.73лв. главница
и над 4408.42-лихва, и е отхвърлил жалбата в частта, с която по отношение на
дружеството са установени задължения, представляващи такси за водовземане за
периоди 2013г.-2017г. по разрешителни за водоползване с №№ ***, ***, ***, *** в размер на 4437.56лв. за
периода 01.01.13г.-31.12.17г. по периоди, описани в акта, в размер на
15742.73лв.-главница и лихви в размер на 4408.42лв. /виж изисканото адм.дело №***
на Адм.съд, а също-л.78-л.85 от това дело/.
Видно е от приложеното адм.дело №***
на Адм.съд- Пловдив, че измежду четирите разрешителни, във връзка с които е
постановен АУПДВ №***, за питейно битови нужди за водоснабдяване на *** е само
соченото в отговора на исковата молба от ответника Разрешително №***, както и
че с решението няма извършени корекции по отношение на задълженията по това
разрешително, които за годините 2014г.-2016г. са наистина в размер на
11 103.66лв. /3311.64+4106.96+3685.06/, както сочи ответникът в отговора
на исковата молба, като касаят неплатени за съответните години такси за
водовземане, определени въз основа на декларирани от ВиК добити водни
количества за тези години, възлизащи на съответно 165 582куб.м.,
205 348куб.м. и 184 253куб.м. /виж АУПДВ №*** на л.87-л.98 и писмата
с приложени декларации на л.142-л.149 от това дело; актът е в кориците на
настоящото дело на л.86-л.97/.
2.8.В с.з. от 06.07.21г. е прието
заключение вх.№278210/28.07.21г. по допуснатата на ответника ССЕ, изготвено от
в.л. Д., с което е установено, че:
за периода 2013г.-2016г. вкл.,
ответникът е фактурирал на свои клиенти в *** вода за питейно битови нужди в
обем от общо 366 022уб.м., съответно: 87 369куб.м. за 2013г.;
83 217куб.м. за 2014г.; 103 283куб.м. за 2015г.; 92 153куб.м. за
2016г.;
таксата за тези обеми, изчислена
по чл.10 от Тарифата за таксите за правото на водовземане от подземни води, при
цена от 0.02лв/куб.м., възлиза на общо 7 320.44лв., от които: 1747.38лв.
за 2013г.; 1664.34лв. за 2014г.; 2065.66лв. за 2015г.; 1843.06лв. за 2016г.
Вярно /съответно на постановеното
с АУПДВ №***/ е посоченото в отговор на в.3 от заключението за общия обем на
водните количества от 722 587куб.м., за който с акта са установени
публични задължения на ВиК ЕООД, по издаденото му разрешително №***, за периода
2014г.-2017г. /165582+205348+184253+ 167404/, но доколкото процесен за делото е
периода 2013г.-2016г., ако тези цифри, заложени в АУПДВ следва да се вземат предвид,
то за 2013г. декларираното от от ВиК като добито количество от каптажи за *** е
182911куб.м. /виж л.149 от адм.дело №***/, тъй че общият обем добито количество
за 2013г.-2016г., декларирано от ответника по това разрешително е 738 094куб.м.
2.9. С платежно нареждане от
29.12.20г., ВиК ЕООД е заплатило на Басейнова дирекция източнобеломорски район
такса водоползване за периода 2013г./2020г. в размер на
12 369 963.75лв. /виж л.98/, като липсват данни за водоползване по
кои конкретни разрешителни става дума, тъй че това представено доказателство да
може да се счете за относимо към спора, макар в плащането да се включва и
процесния за делото период 2013г.-2016г.
3.Въз основа на тези установени в
производството факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на
спора.
Онзи, който неоснователно се е
обогатил за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването /чл.59,ал.1 от ЗЗД/.
Практиката по приложение на
цитираната разпоредба, включително закрепена и със задължително тълкуване по
т.5 от ППВС №1/28.05.79г., е трайна и безпротиворечива в разбирането, че
необходимо изискване за уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД е връзката между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или няколко общи
факти.
Налична е и съдебна практика, че
неоснователно обогатяване е налице само тогава, когато е реално настъпило, т.е.
когато в патримониума на обогатилия се за чужда сметка е влязло някакво
имущество, но също и такава, че неоснователно обогатяване е налице и тогава,
когато лице, което е било законно задължено да направи един разход, си го е
спестило за сметка на друго задължено на същото основание лице, както е при
задължените да изплащат издръжка на едно и също лице.
В конкретния случай съдът намери,
че предявеният от ищеца иск е неоснователен, тъй като, макар безспорно да е
обеднял с исковата сума от 49 996.76лв.,
съставляваща реално заплатени от него такси за водовземане за годините от
2013-2016 включително, липсва неоснователно обогатяване на ответника в размер
на сумата на обедняването на ищеца, тъй като ответникът не е имал законно
задължение да заплаща такси и лихви по разрешителното, въз основа което ищецът
е заплатил исковата сума, тъй че да си е спестил плащането и по този начин да
се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
Разпоредбата на чл.8,ал.2 от
Закона за водите, на която ищецът се е позовава, за да обоснова тезата си, че
ответникът е бил длъжен да плати таксите, заплатени от него, и затова се е
обогатил за негова сметка, като си е спестил това плащане, наистина гласи, че
за водовземане и ползване на водните обекти с цел стопанска дейност се заплаща
такса за използване на водния ресурс като гаранция за създаване на еднакви
правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица, но
пряко от нея не произтича задължението на ответника за извършване на плащане по
разрешително №***, въз основа което ищецът е изплатил в полза на ТД на НАП
установените с АУПДВ №*** такси и лихви.
При цитиране на тази разпоредба,
ищецът е пропуснал важния момент, че Общината
е също юридическо лице по силата на чл.14 от ЗМСМА и като такова може да
участва в оборота, включително като осъществява и стопанска дейност, макар
такава да се осъществява и от ответника, като регистриран по ТЗ търговец- ЕДОО,
т.е. разпоредбата на чл.8,ал.2 от ЗВ е толкова приложима за ответника, колкото
е приложима и за самия него.
Отделно от това, ищецът е извадил
същата разпоредба, поместена в глава първа- Общи положения, от пълния контекст на ЗВ и неговата цялостна регламентация,
и конкретно от връзката и с разпоредбите, съгласно които:
Водите, водните обекти,
водностопанските състеми и съоръжения могат да бъдат държавна, общинска, частна
собственост или в съсобственост на различни правни субекти /виж глава втора от
ЗВ/;
Водностопанските системи и съоръжения на територията на
общината с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски
дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие в
капитала, или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с
кредити на търговските дружества или на сдруженията за напояване с апублична общинска собственост
/чл.19,ал.1,т.4 от ЗВ/
Използването на водите и водните
обекти включва водовземане и ползване на водния обект /чл.39 от ЗВ/ и е общо
или индивидуално според това дали титулярите на правото са неограничен брой
лица или индивидуално определени лица /чл.40,ал.1,т.1 от ЗС/, съответно- с
разрешение или с предварително писмено уведомямаве на компетентния оргн и без
разрешение, според това дали законът предвижда издаване на индивидуален
административен акт като предпоставка за пораждане на правото на използване,
ило това право се поражда по силата на друг юридически факт /чл.40,ал.1,т.2 от
ЗВ/
Индивидуално право за използване на
водите и водните обекти, предоставено с административен акт на индивидуално
определено лице, не може да се прехвърля на трети лица /чл.40,ал.2 от ЗВ/ и действието му се
прекратява при изтичане на срока му или по решение на органа, който го е издал,
при предвидените за това в закона хипотези /чл.79,ал.1 от ЗВ/, а когато
основание за това е изрично заявен отказ от титуляра, прекратяването на
действието на разрешителното се извършва след плащане на дълживите такси по
чл.194 /чл.79,ал.7 от ЗВ/ или като органът, издал разрешителното, постанови
отнемането му в предвидените от закона случаи /чл.79а от ЗВ/.
Анотирана съдебна практика Разрешително за водовземане, а преди изменението на чл.44
от ЗВ с ДВ бр.61/10г.- за водоползване, се изисква за всички случаи, освен
изрично изключените със закона /чл.44,ал.1 от ЗВ/, като водоползвателите-
титуляри на разрешителни, имат задължението да използват водите в съответствие
с целите, за които са предоставени, както и да измермат и водят отчет на
изземваните и използвани води /чл.48, ал.1,т.2, т.6/.
За правото на използване на водите се заплаща
такса за водовземане /чл.194,ал.1,т.1 от ЗВ/, която по отношение на
повърхностните и подземни води се определя на базата на отнетия обем вода, а
след допълнението с ДВ бр.58/15г.- и съответните норми на водопотребление,
определени с наредбата по чл.117а /чл.194,ал.2 от ЗВ/, която е в случая в сила
от 27.12.16г. и няма особено значение за процесния период 2013г.-2016г.
Размерът на таксите по ал.1,т.1, начинът и
редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на МС
/чл.194,ал.6 от ЗВ/, такса по ал.1 не се заплаща само в конкретни посочени от
закона случаи /виж чл.194,ал.11 и ал.12/ и като в самия закон е ясно разписано,
че отнетият при водовземане обем вода се измерва посредством отговарящи на
нормативните изисквания измервателни устройства, освен в случаите на
изключения, които са нормативно установени /чл.194а,ал.1 от ЗВ/, че титулярът
на разрешителното има задължение, в случай на повреда на монтираните
измервателни устройства да уведоми контролиращия орган и да отстрани
повредатата в срок до един месец /чл.194а,ал.3, ред. с бр.61/10г./, както и че случаите
на повреда на измервателните устройства за изчисляване на таксата по чл. 194,
ал. 1, т. 3 се вземат предвид разрешените в разрешителното количества
/чл.194а,ал.2 от ЗВ/.
Пак титулярът на разрешителното е онзи, който
има задължение ежегодно, към 31 януари на следващата година, да представи
информация по образец за изчисляване на дължимата се по закона такса за
водоползване /чл.194б,ал.1 от ЗВ/, както и да заплати таксите по
чл.194,ал.1,т.1 по бюджетната сметка на съответната басейнова дирекция,
посочена в разрешителното, с което му е предоставено правото на използване на
водите /чл.195а,ал.1 от ЗВ/, вземанията за незаплатени по реда на чл.195а,ал.1
такси по този закон се определят с АУПДВ /чл.195б,ал.1 от ЗВ/, а невнесените в
срок такси по закона се събират принудително, заедно с лихвите и разноските от
НАП по реда на ДОПК /чл.195в,ал.1 от ЗВ/.
Всичко описано по-горе, ведно с липсата на
данни издаденото на името на ищцовата Община Лъки- *** Разрешително за
водоползване №***, срокът на действие на което е до 2029г., да е било преди
процесния на плащането период от 2013г.-2016г. включително отнето от
компетентния орган, действието му да е прекратено или титулярът му да се е
отказал изрично от него, води до извода, че ищецът е бил единственото задължено
по закон лице, от което се е следвало заплащане на таксите по същото
разрешително, и които са били определени за този период въз основа на
собствените му декларации, макар и подадени извън установения от закона срок,
чак през 2017г.
Същевременно, не се установи за периода
2013г.-2016г. ответникът да е имал издадено разрешително за ползване на
водовземното съоръжение на ***, а се установи, че сам е имал издадено
разрешително №***, касаещо питейно-битово водоснабдяване на *** от три други
каптирани извори, за които надлежно е подавал декларации и за които е заплатил
следващите се по ЗВ такси за водовземане, определени въз основа на добитите от
посочените извори водни количества.
По този начин, ищецът е изпълнил с плащане на
сумата от 49 996.76лв.- главница от неплатени за периода 2013г.-2016г.
такси за водовземане и следващи се върху тях законни лихви за забава, едно свое
законо задължение, каквото ответникът е нямал по отношение използването на
водите от ***, тъй че да се счита, че като не е платил той таксите за същия
период и от същия водоизточник, неоснователно се е обогатил със спестестените
средства за сметка на обедняването на ищеца.
Без правно значение, с оглед гореизложеното
остават гласните доказателства, събрани от ищеца, защото законът за водите не
свързва задължението за плащане на таксите за индивидуално използване с
фактическото положение кой ползва съоръженията или чии работници работят в
същите, а с факта на титулярството по разрешителното, което се издава по
определен режим и води до създаване на определени права и задължения за
титуляра, но не и за други различни от него лица.
Дори да се счете, че фактическото ползване
е в случая от значение, следва да се счита, че показанията на св.А. щото в процесния период водата от водохващането от
другия източник, който е на ***, не било достатъчно,
тъй че всъщност битово-питейните нужди на населението на *** се заволявали от източника на ***, са опровергани от установените по делото твърдения
на ответника, щото за целия период той е фактурирал потребена вода от
366 022куб.м.,
а е декларирал като добити от
трите каптирани извора на *** по надлежния ред общо 738094куб.м. по издаденото нему
разрешително, за които е и заплатил следващите се по ЗВ такси.
По тези съображения съдът счете, че предявеният
от ищеца иск е неоснователен, тъй като не се установи в производството неговото
обедняване да е за сметка на неоснователното обогатяване на ответника и те да
произтичат от един и същ юридически факт.
В частта за разноските.
И двете страни претендират разноските в
производството, като с отхвърляне на иска, на основание чл.78,ал.3 от ГПК,
разноски се следват на ответника и не се следват такива на ищеца.
Предвид горното, безпредметно остава
обсъждането на възражението на ответника за прекомерност на заплатения от ищеца
адвокатски хонорар.
Ответникът не представя списък на разноските
си, като от отговора му е видно, че претендира включително и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение /л.42,абзац първи/.
Ответникът е направил в производството
разноски в размер на 272лв.- възнаграждение за вещото лице по допуснатата му
ССЕ, от които 200лв. първоначално определен депозит /л.107/ и 72лв.- довнесени
с оглед увеличението, постановено от съда в с.з. от 06.07.21г., с платежен
документ от 14.07.21г.
Ответникът е бил представляван в
прозиводството от *** Д.-изготвил отговора и *** Г.- осъществил процесуалното
му представителство в проведените съдебни заседания /виж пълномощното на л.70/,
поради което, на основание чл.78,ал.8 от ГПК му се следва и претендираното
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.25,ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 100лв., при отчетена липса на правна
и фактическа сложност на спора.
Или, при горното, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника разноски в производството от общо 372лв.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля
иска на Община Лъки-гр.Лъки, БУЛСТАТ
*********-Ю, ул.“Възраждане“№18, за
осъждане на „В и К“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.Пловдив, бул.“Шести септември“№250, да и заплати по банкова сметка ***, на която е титуляр, сумата от 49 996.76лв., с която
неоснователно се е обогатил за нейна сметка.
Осъжда
Община Лъки-гр.Лъки, БУЛСТАТ
*********-Ю, ул.“Възраждане“№18, да
заплати на „В и К“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.Пловдив, бул.“Шести септември“№250, сумата от 372-триста седемдесет и
два лева, съставляваща разноски в производството, в това число и 100лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: