Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 02.05.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Милена Радкова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 719 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание
чл.144 от СК за издръжка на пълнолетно учащо се дете от родител, ведно с
акцесорна претенция за законна лихва върху всяка просрочена вноска, считано от
датата на изискуемостта на вземането до окончателното изплащане.
Пълнолетният ищец П.И.П.
от гр.*, чрез пълномощника си адв.Я. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че е пълнолетен, студент редовно
обучение във ВТУ "*",
поради което е в обективна невъзможност да полага периодично труд и да се
издържа от собствени средства, няма собствено имущество, което да е източник на
средства. Твърди, че ответницата е негова майка, чийто граждански брак с баща
му е прекратен с развод, като след раздялата на родителите ищецът остава да
живее с баща си, който основно полага грижи за него, респ. твърди, че
ответницата дължи издръжка на непълнолетната си дъщеря и сестра на ищеца. Сочи,
че ответницата работи в ДСП * на постоянен трудов договор и без особено
затруднение може да му заплаща издръжка в размер на 200лв. месечно. Претендира
от майка си месечна издръжка в размер на 200лв., считано от датата на
предявяване на ИМ до настъпване на законни основания за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
изискуемостта и до окончателното изплащане. Претендира направените
по делото съдебни разноски за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат.
В СЗ ищецът, чрез
пълномощника си адв.Я. от ВТАК, поддържа предявеният иск и моли да бъде уважен.
Оспорва ответните възражения, наведени с писмения отговор, като твърди, че
наличната сума по банковата му сметка, открита в "*" АД от 50000 евро
в левовата й равностойност е предназначена за закупуване на недвижим имот по
волята на баба му по бащина линия, като е внесена по негов детски влог, който
не е преобразуван в разплащателен.
Ответницата Т.Е. С. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез
пълномощника си адв.М. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който оспорва
предявения срещу нея иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Оспорва ищцовото твърдение, че е в обективна невъзможност да полага
периодично труд и да се издържа със собствени средства. Навежда, че на
19.06.2017г. тя и бащата на ищеца по силата на НА за покупко - продажба на
недвижим имот №67, том ІІІ, рег.№4023 по н.д.№278/2017г. по описа на Нотариус *
с район на действие ВТРС са продали недвижим имот в с.* и съгласно условията на
сделката в полза на ищеца и по негова банкова сметка ***, равняващи се по курса
на БНБ в размер на 97 791,50лв., предвид което икономическото и материално
положение на ищеца е по- добро от това на майка му. В СЗ лично и чрез
пълномощника си адв.М. от ВТАК поддържа доводите, изложени в писмения отговор и
доразвити в писмена защита. Претендира направените по делото съдебни разноски
за заплатено адв. възнаграждение.
Съдът, след като изслуша
становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорен
между страните е факта, че са майка и син. Ищецът е пълнолетен, на 19г.,
студент през уч.2018/2019г. в първи курс, редовна форма на обучение по
специалност "Право" във ВТУ "*", не работи.
Не
е спорно, че ищецът е роден по време на гражданският брак на ответницата с
неговия баща И. П. П., чийто граждански брак, служебно известен на съда факт,
който съобщава на страните е, че е прекратен с развод по реда на чл.50 от СК с
влязло в сила на 14.12.2018г. съдебно решение по гр.д.№3071/2018г. по описа на
ВТРС, с което местоживеенето на малолетната сестра на ищеца и дъщеря на
ответницата П. И. П. е определено при нейния баща.
Служебно
известен на съда факт, който, на основание чл.155 от ГПК съобщава на страните
е, че по силата на одобрена съдебна спогодба по гр.д.№2398/2016г. на ВТРС
ответницата е задължена да заплаща на малолетната си дъщеря П. И. П. месечна
издръжка в размер на 120лв.
Не
е спорно, че ищецът живее заедно със своите баща, сестра и баба по бащина линия
/свид.П.П./, като баща му осигурява издръжката му.
Видно от НА за покупко - продажба на недвижим имот №67, том 3, рег.№4023,
н.д.№278/2017г. по описа на Нотариус * с район на действие ВТРС родителите на
ищеца са продали недвижим имот в с.* за сумата от 200 000 евро, от която 50000
евро по левовата равностойност със съгласието на двамата родители е заплатена
по банкова сметка ***, към този момент непълнолетен, открита в "*" АД,
сумата от 50 000 евро по левовата й равностойност заплатена със съгласието на
родителите по банкова сметка ***анова П. и остатъка от продажната цена от 100
000 евро по левовата й равностойност заплатена по банкова сметка ***, открита в
"*" АД. От свид. показания на П.П., баба на ищеца по бащина линия и
бивша свекърва на ответницата, се установи, че внесената по детски влог на
името на внука й, ищец по делото, сума от 50000евро в левовата й равностойност
е от наследствен имот от дядо му П., неин съпруг, като е предназначена за
жилище за ищеца по волята на дядо му, като сумата е налична и не е усвоена.
Ответницата
е на 40г., работи по ТПО на длъжност "социален работник" в отдел
"Социална закрила" на Дирекция "Социално подпомагане" - *.
Същата дължи издръжка по закон на ненавършилата пълнолетие нейна дъщеря и
сестра на ищеца. Липсват доказателства за имущество на ответницата. Видно от
удостоверение изх.№0401-УД-1304/15.03.2019г., изд. от ДСП *, за шестмесечния
период от м.09.2018г. до м.02.2019г. вкл. средно месечното БТВ на С. е в размер
на 891,08лв. Видно от удостоверение изх.№0401-УД-1616/16.04.2019г., изд. от ДСП
*, полученото от ответницата за шестмесечния период от м.10.2018г. до
м.03.2019г. вкл. средно месечно БТВ е в размер от 903,08лв., респ. средно
месечното й нетно трудово възнаграждение е в размер от 711,31лв., като заплатата
й за м.03.2019г., в който е подадена ИМ в съда, е в нетен размер от 643,28лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск с правно основание чл.144 от СК за издръжка на пълнолетно учащо се дете от
родител е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от
предявяването му.
Разгледан по същество се
явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
За
да уважи иск с правно основание чл.144 от СК за издръжка на пълнолетно учащо се
дете от родител съдът следва да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки – от една страна, че детето е ученик редовна форма на обучение в
средно и висше учебно заведение, за предвидения срок на обучение, до навършване
на 20 годишна възраст при обучение в средно и на 25 годишна възраст при
обучение във висше учебно заведение, и не може да се издържа от доходите си или
от използване на имуществото си, и от друга страна – че родителя може да дава
издръжката без особени затруднения.
В
процесният случай безспорно по делото се установи, че ищецът е пълнолетен, на
19г., студент І курс редовна форма на обучение за уч.2018/2019г. във висше
учебно заведение - ВТУ "*", не получава доходи, вкл. и от труд, от
които да се издържа. Противно на ищцовите твърдения обаче по делото се
установи, че ищецът притежава имущество, от което може да се издържа, доколкото
внесената по банковата му сметка в "ПИБ" парична сума от 50 000 евро
в левовата й равностойност от 97791,50лв. от продажната цена на имота, предмет
на НА за покупко - продажба на недвижим
имот №67, том 3, рег.№4023, н.д.№278/2017г., безспорно съставлява имущество,
при все, че в имуществото се включват освен материални активи и пари. Не е
спорно, че сумата по банковата сметка на ищеца е налична и не е потребена, като
обстоятелството, че е внесена по детски влог на ищеца е ирелевантно, тъй като същият
вече е навършил пълнолетие и в правата му е да поиска от банката превръщане на
детският му влог в разплащателен такъв. Дори и да се приеме, че доколкото от
свидетелските показания на П.П., преценени по реда на чл.172 от ГПК, се
установи, че внесената по банкова сметка ***на стойност от 97791,50лв. по
волята на дядото по бащина линия на ищеца е предназначена за закупуване на
жилище за П. и в този смисъл ищецът не би могъл да се издържа от нея, т.е. от
имуществото си, то в случая не е налице втората кумулативно изискуема
предпоставка за уважаване на иска по чл.144 от СК, а именно не е доказано от ищеца,
в чиято тежест е, че ответницата, негова майка, може да му дава без особено
затруднение претендираната месечна издръжка от 200лв., на което основание
предявеният осъдителен иск по чл.144 от СК следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан, ведно с акцесорната претенция за законна лихва. В
тежест на ищеца е да докаже, че родителят, от когото търси издръжка, може да я
дава без особени затруднения, каквото пълно и главно доказване не беше
проведено в хода на процеса, поради което искът по чл.144 от СК следва да бъде
отхвърлен като недоказан по основание. Възможността на ответницата да престира
издръжка се определя от имуществото, доходите и от квалификацията й. Въпреки,
че ответницата е млада, в активна трудоспособна възраст и престира труд по ТПО
като социален работник в ДСП *, то, с оглед размера на получавания от нея доход
от труд - средно месечно нетно трудово възнаграждение за периода от м.10.2018г.
до м.03.2019г. вкл. от 711,31лв., в частност нетно възнаграждение от 643,28лв.
за м.03.2018г., в който е предявена ИМ, заплащането на претендираната издръжка
от ищеца би съставлявало за майка му особено затруднение, което е основание за
отхвърляне изцяло на предявеният иск. Ответницата не е в състояние да дава на
ищеца исканата месечна издръжка на пълнолетен учащ се от родител, доколкото
след приспадане от средно месечното й нетно трудово възнаграждение за
шестмесечния период, предхождащ подаването на ИМ в съда м.10.2018г. до
м.03.2019г. вкл. от 711,31лв. МРЗ за страната от 560лв., необходима на
ответницата за покриване на екзистенц минимума от средства за собствената й
издръжка, остава остатък от 151,31лв., от който същата следва да заплаща на
ненавършилата си пълнолетие дъщеря месечна издръжка в размер на 1/4 от МРЗ, или
за ответницата не остават други свободни средства месечно, така, че даването на
претендираната от ищеца месечна издръжка за нея би съставлявало особено
затруднение, още повече, че по делото не се установи С. да формира други
доходи, извън тези от труд, не се установи и дали притежава имущество. След
приспадане и на начислените на ответницата за м.12.2018г. СБКО, респ. работно
облекло без осигуровки за м.01.2019г., средно месечното й нетно трудово
възнаграждение от 657,32лв. за шестмесечния период от м.03.2019г. назад не
надхвърля много МРЗ за 2019г., респ. е под средната работна заплата за страната
и за * за 2019г. и при съобразяване и че
ответницата дължи безусловно издръжка по закон и на роденото й малолетно дете П.,
което обстоятелство следва да бъде отчетено при преценката може ли да дава
претендираната от ищеца издръжка без особено затруднение, влече извод на съда в
отрицателна посока. От факта, че ответницата е заплащала на ищеца присъдената
издръжка до навършване на пълнолетието му не може да се изведе извод, че може
без особено затруднение да му заплаща издръжка и вече на пълнолетно учащо се
дете от родител, доколкото, съгласно чл.143 ал.2 от СК, издръжката на
ненавършили пълнолетие деца се дължи от родителя безусловно, независимо дали е
работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си, докато настоящата
претендирана издръжка по чл.144 от СК е дължима само при наличие на кумулативно
изискуемите предпоставки по чл.144 от СК, като в случая не се установява
тяхното кумулативно наличие. Плащането на претендираната от ищеца издръжка от
ответницата би създало ограничение на възможностите й за задоволяване на
елементарните конкретни нужди на самия родител и на лицето, което е задължена
да издържа по закон, поради което в случая е налице хипотеза на "особено
затруднение" по смисъла на чл.144 от СК.
По
изложените по - горе съображения, искът по чл.144 от СК следва да бъде
отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан, ведно с претенцията за
законна лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта
и до окончателното изплащане, предвид акцесорният и характер.
С оглед изхода на делото
претенцията на ищеца за съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение за
един адвокат в доказан размер от 300лв./ следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК и съобразно изхода по спора в полза на ответницата
следва да бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски /за заплатено
адв. възнаграждение за един адвокат/ в доказан размер от 100лв.
На
основание чл.83 ал.1 т.2 от ГПК ищецът е освободен от внасяне на ДТ за
производството, поради което независимо от изхода му, такава не следва да бъде
възлагана в негова тежест.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.П. ***, с ЕГН **********, против Т.Е. С., с ЕГН **********, иск с правно
основание чл.144 от СК за месечна издръжка в размер на 200лв. на пълнолетно
учащо се дете от родител за периода от датата на предявяване на ИМ 07.03.2019г.
до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на
изискуемостта й до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на П.И.П. за присъждане на съдебни
разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА П.И.П. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Е. С. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща
направени по делото съдебни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от датата на
обявяването му - 02.05.2019г., пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………