№ 97
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Илиана Станкова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20231100901399 по описа за 2023 година
На 16.01.2024 г. от молителя „А.И. 1“ ООД е подадена молба да се
разпореди вписване в имотния регистър към Агенция по вписванията на
постановената с решението по чл. 630, ал.1 ТЗ обща възбрана и запор.
Съдът при разглеждане на молбата констатира, че е налице допусната в
съдебното решение очевидна фактическа грешка.
С решение № 15/04.01.2024 г. на основание чл. 630, ал.1 ТЗ е обявил
неплатежоспособността на длъжника „В.С. ***“ ООД, определена е начална
дата на неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност,
назначен е временен синдик и е указано на кредиторите да предявят
вземанията си в срока по чл. 685 ТЗ. Посочено е и че се допуска обезпечение
чрез налагане на обща възбрана и запор на имуществото на „В.С. ***“ ООД.
Произнасянето на съда по налагането на обезпечителни мерки по чл.
630, ал. 1, т. 4 ТЗ, макар да е инкорпорирано в съдържанието на решението по
чл. 630, ал. 1 ТЗ, не е елемент от същинската част от решението, която се
изчерпва с обявяването на неплатежоспособността/свръхзадължеността,
определянето на началната дата и откриване на производство по
несъстоятелност. В частта за обезпечителни мерки решението има характер на
определение, подобно на определението по чл. 629а ТЗ за налагане на
предварителни обезпечителни мерки в производството по несъстоятелност.
Обезпечителните мерки по чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ се налагат само ако по делото
е налице необходимост от същите, не са задължителна част на решението. В
настоящия случай молителят не е направил искане за налагане на конкретни
обезпечителни мерки, а само на обща възбрана и запор. Общата възбрана и
запор обаче не представляват обезпечителни мерки по чл. 630, ал.1, т.4 ТЗ.
Едва с обявяването на длъжника в несъстоятелност /независимо в коя фаза и
на кой етап от развитието на производството по несъстоятелност/, съдът
1
постановява налагането на обща възбрана и запор върху имуществото на
длъжника / чл. 711, ал. 1 т. 2 от ТЗ/, не като обезпечителна мярка, а като
необходима последица, с оглед обявяването му в несъстоятелност,
прекратяване дейността на предприятието му и пристъпването към
осребряване на имуществото на длъжника. При открито производство по
несъстоятелност предприятието на длъжника остава действащо и налагането
на обща възбрана и запор на практика би възпрепутствало дейността на
предприятието и възможността за оздравяването му. В горния смисъл е и
практиката на ВКС - определение № 69 от 10.03.2015 г. по т.д. 2878/2014 г. по
описа на ВКС, ТК, II ТО.
В настоящия случай, видно от мотивите на съдебното решение, съдът не
е изложил такива относно необходимостта от налагане на обезпечителни
мерки, каквото изрично искане за конкретни мерки липсва, а посоченото в
диспозитива на решението не съответства на обективираната воля за
откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 630, ал.1 ТЗ
по отношение на длъжника, на което е несъвместимо налагането на обща
възбрана и запор.
Касае се за погрешно обективиране на формираната според мотивите
правна воля, което следва да бъде поправено по реда на чл. 247 ГПК.
За пълнота, с оглед конкретното искане на молителя в молба от
16.01.2024 г., следва да се посочи, че налагането на обща възбрана и запор
представляват общо ограничение на възможностите на длъжника да се
разпорежда с имуществото си и противопоставимостта им на трети
добросъвестни лица настъпва с вписване на решението в търговския регистър
и същите не подлежат на самостоятелно вписване в други специални регистри
и в частност в имотния такъв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА ,
допусната в решение № 15/04.01.2024 г., постановено по т.д. № 1399/2023 г.
на СГС, VI-26 състав, като на стр. 7 думите „ДОПУСКА обезпечение чрез
налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на „В.С. ***“
ООД, ЕИК *******“ не се четат.
Решението за поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд, в 7-мо дневен срок,
считано от вписването му в Търговския регистър при Агенция по
вписванията.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2