Решение по адм. дело №149/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124б, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).

Образувано е по жалба на „К. 94“ ООД, [ЕИК], представлявано от управителя П. В. М., чрез пълномощника В. Г. М. срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ЗТД3000-381/32-1114938 от 13.12.2024 г., издадена от на директора на ТД Митница Пловдив, с която е наложена ПАМ „запечатване на обект“, по отношение на данъчен склад с ИНДС BGNCA00272001, находящ се в [населено място], п.к. 4118, обл. Пловдив, общ. Садово, стопанисван от жалбоподателя за срок от 4 месеца на основание чл. 124б, ал. 1 във вр. чл. 124а, ал. 1 и чл. 123а, ал. 3, във с ал. 2 от ЗАДС и е забранен достъпът до обекта, на основание чл. 124в, ал. 1 във вр. чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност поради неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. По изложените в жалбата съображения моли за отмяна на заповедта, с която е наложена ПАМ и се претендират разноски по делото. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М., който поддържа жалбата и моли обжалваната заповед за налагане на ПАМ да бъде отменена.

Ответната страна – директор на ТД Митница Пловдив, в съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт А., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съда да я остави без уважение. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор, че „К. 94“ ООД е лицензиран складодържател по смисъла на чл. 4, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, с издаден на основание чл, 50 от ЗАДС от директора на Агенция „Митници“, Лиценз № 398/10.03.2009 г. за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, с идентификационен номер на лицензирания складодържател (ИНЛС): BGNCA00272000 и идентификационен номер на данъчен склад (ИНДС) BGNCA00272001, находящ се в [населено място], ПК 4118, обл. Пловдив, общ. Садово.

Съгласно Приложението към Лиценза дружеството има право да складира спирт и дестилати с цел влагане в производството, да произвежда плодови екстракти за производството на плодови ликьори и плодови кремове, както и да произвежда алкохолни напитки чрез купажиране, бутилиране и облепване с бандероли.

С резолюция № [рег. номер]-РК19-ПФО1/28.03.2024 г. на директора на ТД Митница Пловдив е възложена проверка за установяване на факти и обстоятелства „К. 94“ ООД за периода от 01.10.2019г. до 29.02.2024 г.

Проверяващият екип извършил сравнение на данните от предоставените справки за складираните и освободените за потребление акцизни стоки с данните от подадените акцизни декларации и регистър „Дневник на складовата наличност“ и за стоките в движение под режим отложено плащане с данните в Системата за движение и контрол на акцизните стоки, при което са установени несъответствия в данните за количествата на складираните акцизни стоки и стоките в движение под РОПА.

Предвид установените несъответствия в данните за количествата на складираните акцизни стоки и стоките в движение под РОПА, проверяващият екип изчислил размера на акциза по реда на чл. 58, ал. 3 от ППЗАДС към последно число на данъчния период /изчислен размер на акциз за обезпечаване към последно число на месеца/ и го съпоставил с размера на представеното обезпечение за данъчен склад с ИНДС BGNCA00272001.

След извършена съпоставка на изчисления размер на акциза за обезпечаване към последно число на месеца и размера на предоставеното от лицензирания складодържател обезпечение за данъчен склад с ИНДС BGNCA00272001 е установено, че „К. 94“ ООД не е изпълнил задължението си по изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 1, т. 1 ат ЗАДС, като е допуснал размера на акциза, който е възникнал, или който би могъл да възникне при прилагане на РОПА към 30.09.2023 г., 30.11.2023 г., 31.12.2023 г. и 29.02.2024 г., да надвиши размера на предоставеното обезпечение. В резултат на извършената проверка е съставен Протокол № [рег. номер]-РК19-ПП45/27.06.2024 г.

На дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG11092024/3000/A-511 от 11.09.2024 г., в който в четири отделни точки са посочени като установени четири нарушения на чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 77, ал. 2 от ЗАДС и чл. 58, ал. 3 от ППЗАДС, осъществени от „К. 94“ ООД. С наказателно постановление № BG2024/3000-724/НП от 12.12.2024 г., издадено от заместник-директор на ТД Митница Пловдив, за установените с АУАН нарушения на „К. 94“ ООД са наложени четири имуществени санкции, в размер на 500 лева всяка или в общ размер на 2 000 лв., и дружеството е лишено от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от 4 месеца за извършените четири нарушения в обект - данъчен склад с ИНДС BGNCA00272001, находящ се в [населено място], общ. Садово, на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС.

С оглед издаденото наказателно постановление е издадена и процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗТД 3000-381/32-1114938/13.12.2024г., за директора на ТД Митница Пловдив, с която на основание чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 124б, ал.1 и ал.2 от ЗАДС, чл.124в, ал.2 от ЗАДС и чл. 59 от АПК, спрямо дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на обект – данъчен склад с ИНДС BGNCA00272001, находящ се в [населено място], общ. Садово, стопанисван от „К. 94“ ООД, за срок от 4 месеца, в който е установено нарушение по чл.123, ал.3, във вр. с ал. 2 от ЗАДС и е забранен достъпът до обекта, отново за четири месеца. Изрично в процесната заповед е посочено, че на осн. чл. 124б, ал.5 от ЗАДС, ПАМ, в частта запечатване на обекта се прекратява от директора на ТД Митница Пловдив, по писмено искане на административнонаказаното лице и след като бъде доказано, че наложените с НП № BG2024/3000-724/НП, издадено от началника на отдел „МРР“ ТД Митница Пловдив, Агенция „Митници“, четири броя имуществени санкции в общ размер на 2 000 лв. са заплатени изцяло или е заплатена сума в размер на 1 600 лв. по реда на чл.79б, ал.1 от ЗАНН.

НП №BG2024/3000-724/НП и заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗТД-3000-381/32-1114938 от 13.12.2024г. са връчени на дружеството на 02.01.2025г.

На 15.01.2025г. по сметка на Агенция „Митници“ е постъпило плащане от „К. 94“ ООД, с което е заплатено изцяло наложеното с НП № №BG2024/3000-724/НП административно наказание „имуществена санкция" в размер на 2 000 лева, видно от приложената по делото разпечатка от модул „Митническо задължение и управление на обезпечението“ от деловодната система на Агенция „Митници“ (л.13). Поради това от директора на ТД Митница Пловдив е издадена Заповед № ЗТД-3000-24/32-20248/20.01.2025г., с която на основание чл.124б, ал. 5 от ЗАДС, във вр. с чл.59, ал.1 от АПК, е прекратена принудителната административна мярка - запечатване на обект – данъчен склад с ИНДС BGNCA00272001, находящ се в [населено място], п.к. 4118, обл. Пловдив, общ. Садово, наложена с процесната заповед. Изрично в заповедта е посочено, че заплащането е извършено преди да са били предприети действия по фактическото запечатване на обекта по Заповед № ЗТД-3000-381/32-1114938/13.12.2024г.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. По допустимостта на жалбата съдът съобрази и обвързващото настоящия състав Определение №5848/03.06.2025 г., постановено по адм. дело № 5043/2025 г. на ВАС, Първо отделение. Според дадените задължителни указания, налице е и правен интерес от търсената защита по съдебен път, тъй като прекратяване действието на наложена ПАМ на изрично предвиденото в чл. 124б, ал. 5 от ЗАДС правно основание не се приравнява на отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, за да се обуслови евентуално хипотезата на чл. 159, т. 3 от АПК. Не се установява и хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК, тъй като за субекта, засегнат пряко от наложената ПАМ, е налице правен интерес да установи твърдяната от него незаконосъобразност, независимо, че мярката не е изпълнена. Правните последици от евентуална отмяна на ЗНПАМ се различават от тези, произтичащи от ЗППАМ и е ирелевантно фактическото обстоятелство, че не е приведено в действие предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Изводът се обуславя от това, че отмяната има ретроактивно действие, а прекратяването на мярката действа занапред.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С оглед разрешаването на административноправния спор следва в случая да се посочи, че предвид разпоредбата на чл. 168, ал.1 във вр. с чл. 146 от АПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма и спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта, която преследва закона с издаване на акта.

Съгласно чл. 124б, ал. 2 от ЗАДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на директора на компетентната териториална дирекция или на оправомощено от него длъжностно лице по местонахождението на обекта. Обжалваният административен акт е издаден при условията на заместване на директора на ТД Митница Пловдив от заместник – директора на компетентната териториална дирекция. Видно от представена заповед № 1615/10.12.2024 г. (л. 111) на директора на Агенция Митници е разпоредено на Р. З. Б. – заместник-директор на териториална дирекция Митница Пловдив, да изпълнява служебните задължения на началника на митницата, за периода от 10.12.2024 г. до 20.12.2024 г. включително.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, който предвижда, че при налагане на административно наказание по чл. 124а се прилага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок един месец, а при повторно нарушение – за срок от 2 до 6 месеца. За да издаде оспорената заповед административният орган се е позовал на издаденото на „К. 94“ ООД НП № BG2024/3000-724/НП от 12.12.2024 г. от заместник директор на Митница Пловдив, с което за нарушения на чл.52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 77, ал 2 от ЗАДС, във вр. с чл. 58, ал. 3 от ППЗАДС на дружеството са наложени четири имуществени санкции в общ размер на 2 000 лева и дружеството е лишено от право да упражнява дейност с акцизни стоки в данъчния склад за срок от 4 месеца. В заповедта липсват ясни и конкретни мотиви, обосновали издаването й. Действително, при наличие на предпоставките по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС компетентният административен орган действа при условията на обвързана компетентност, като е длъжен да приложи ПАМ съгласно императивното разпореждане в посочената правна норма. Независимо от това, административният орган следва да изложи мотиви във връзка с всеки един от съществените елементи, обуславящи налагането на ПАМ, като единствено цитирането на издаденото на дружество НП не е достатъчно, за да се приеме, че заповедта е мотивирана. В тази насока в заповедта липсват мотиви относно продължителността на срока, за който е приложена ПАМ – 4 месечен. Предвиденият в чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС срок на ПАМ е един месец, а при повторно нарушение – за срок от 2 до 6 месеца. Липсват каквито и да е данни за основанията за прилагане на мярката за срок от 4 месеца. Единствено може да се предполага от съда, че определеният срок е свързан с броя на наложените имуществени санкции с НП, респ. с броя на установените нарушения, но поради пълната липса на мотиви, такъв извод не може да се направи по категоричен начин, както въз основа на съдържанието на заповедта, така и от приетите по делото доказателства. Допуснатото при издаване на оспорения акт нарушение на административнопроизводствените правила е съществено. Нарушено е императивното изискване на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС за мотивираност на заповедта, поради което и само на това основание заповедта следва да бъде отменена. Липсата на мотиви ограничава до голяма степен правото на защита на жалбоподателя, който от съдържанието на заповедта следва да може да разбере фактическите и правни основание за прилагане на ПАМ по отношение на запечатания обект и на срока на ПАМ, а в разглеждания случай немотивираността на заповедта е съществено ограничило това негово право.

Също така, настоящият съдебен състав намира, че при издаването на оспорената пред него заповед за налагане на ПАМ не е спазен принципът на пропорционалност, като съобрази актуалната съдебна практика по аналогични казуси, като уточнява, че действително Решението на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, MV – 98, както и цитираното в него Решение на СЕС от 5 май 2022 г. по дело C-570/20, BV са постановени при различни факти.

В настоящия случай двете административни наказания – имуществена санкция и лишаването от правото да се упражнява дейност за срок от 4 месеца в обекта, където е установено нарушението по чл. 123, ал. 2 ЗАДС, са наложени с НП. Предмет на настоящото производство не е НП и законодателно регламентираната възможност за налагане на две санкции за едно и също нарушение. В тази връзка би могло да се приеме, че ПАМ по чл. 124б, ал. 1 - запечатване на обекта, където е установено нарушението, също за срок от четири месеца, се налага с цел да обезпечи изпълнението на наложеното административно наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност. Връзката между така наложеното административно наказание и ПАМ е видна и от разпоредбите на чл. 124а, ал. 4 и чл. 124б, ал. 5 ЗАДС, според които изпълнението на административното наказание по ал. 1 се прекратява от органа, който го е наложил, по искане на нарушителя, след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло. В този случай се прекратява и ПАМ.

Според чл. 124в, ал. 1 при налагане на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 се забранява и достъпът на нарушителя до обекта, в който е извършено нарушението, но този текст не разпорежда налагането на втора ПАМ, която да не се прекратява при условията на чл. 124б, ал. 5 ЗАДС.

Независимо от това, че ПАМ е пряко свързана с наложеното административно наказание, следва да се посочи, че тъй като ограничава упражняването на правата и свободите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), тя е предвидена в закон в съответствие с чл. 52 от Хартата и кумулирането й с административното наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност в обекта, в който е извършено нарушението, е регламентирано с ясни законови разпоредби. В случая следва да бъде съобразено и обстоятелството, че тези разпоредби засягат лицата, упражняващи самостоятелно определено занятие, които са свикнали с необходимостта да показват високо равнище на предпазливост при упражняване на занятието си и от тях може да се очаква да проявяват особена грижа при оценката на свързаните с него рискове (виж т. 43 от Решение на СЕС по дело C-570/20, BV).

Що се отнася до принципа на пропорционалност, който следва да се спазва при ограничения на правата и свободите, признати от Хартата, според чл. 52 от същата, то тълкуването, дадено от СЕС в Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, MV – 98, следва да бъде съобразено. Националната правна уредба предвижда запечатване на обекта и забрана достъпа до него да бъдат разпоредени със заповед на митническия орган още преди да е влязло в сила НП, с което е наложено административното наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност в обекта, а според чл. 124б, ал. 3 ЗАДС тази заповед подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът не разпореди друго.

НП и ПАМ се издават след провеждане на отделни и самостоятелни производства и подлежат на обжалване пред различни съдилища. Тази правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на мерките, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на нарушението. Поради това такава национална правна уредба не се допуска от член 50 от Хартата според т. 63 и диспозитива на решението на СЕС по дело С-97/21. Неспазването на принципа на пропорционалност при издаването на оспорената пред административния съд заповед, заедно с издаването на НП е основание за нейната материална незаконосъобразност. Обстоятелството, че административното наказание по чл. 124а, ал. 1 ЗАДС не е изпълнено и ПАМ по чл. 124б, ал. 1 ЗАДС не е приложена, т. е. за нарушението дружеството е санкционирано само с имуществена санкция, е неотносимо към въпроса за законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ. В този смисъл е и Решение № 4665/15.04.2024 г. по адм. д. № 976/2024 на ВАС, постановено при сходни факти.

Доколкото акцизът представлява също данък, както и че в конкретния случай от едно и също нарушение се следва ангажиране на административнонаказателна отговорност и налагането на ПАМ, следвайки духа на закона, но и съобразявайки съдебната практика относно спазване на принципа за пропорционалност, съдът намира, че за едно и също нарушение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на нарушителя се налагат административни наказания и мярка „запечатване на търговски обект“, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, като съществуващата правна уредба не осигурява координиране на производствата и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Напротив, налагането кумулативно на „санкции“ води до извод за тяхната несъразмерна тежест с оглед преследваната цел, т. е. същото е осъществено в противоречие с чл. 6, ал. 5 АПК.

В този смисъл въпреки, че държавната принуда при издаването на НП и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

По горните съображения оспорената заповед следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 3 и т. 5 от АПК.

Според нормата на чл. 143, ал. 1 АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и направеното искане за присъждане на разноски, които се констатираха в размер на 200 лева, от които 50 лв. за внесена държавна такса по настоящото дело и 150 лв. по дело № 5043/2025 г. по описа на Върховен административен съд е основателно и следва да бъде уважено, т.к. е подкрепено от приложените по делото доказателства.

Що се отнася до претендираното адвокатско възнаграждение, в настоящото производство, както и в частното производство пред ВАС в общ размер на 2 000 лв. (по 1 000 лв. за всяко производство) , следва да се съобрази следното:

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В мотивите на същото е прието, че в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. При това положение той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. От изложеното следва, че договорът за правна помощ съдържа и информация за делото, по което ще се осъществи процесуалното представителство срещу договореното възнаграждение, поради което се явява основна предпоставка за преценката дължат ли се претендираните разноски. С оглед на това представянето на договор за правна защита и съдействие, преди приключване на делото, е задължително с оглед преценката за дължимост на разноските и техния договорен и съответно- заплатен реално размер.

В случая липсват данни за договорено адвокатско възнаграждение, както и за предприети действия по заплащане на определените суми.

За пълнота следва да се посочи, че пълномощното е едностранна сделка със самостоятелно значение и тя не може да замести двустранната сделка – договор за правна защита и съдействие (договор за поръчка), не може да бъде и индиция за нейното съществуване, както и да санира пропуска на процесуалния представител и неговото бездействие да представи договор за правна защита и съдействие. В случая пълномощното само доказва надлежно осъществена представителна власт, но не доказва договарянето и заплащането на адв.възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, І отделение, XIV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „К. 94“ ООД, [ЕИК], представлявано от управителя П. В. М., Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ЗТД3000-381/32-1114938 от 13.12.2024 г., издадена от директора на ТД Митница Пловдив.

ОСЪЖДА Агенция "Митници", със седалище – [населено място], да заплати на „К. 94“ ООД, [ЕИК], сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му с препис за страните.