РЕШЕНИЕ
№ 1038
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20215300102188 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл.79, ал.1 вр. с чл.240 ЗЗД и чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, моли съда да постанови решение, с което
да осъди Т. ЕН. М., ЕГН **********, с адрес с. ***, да му заплати следните
суми, произтичащи от договор за потребителски кредит от 23.08.2016г.:
23451,27 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението; 1674,04 лв., възнаградителна лихва, за периода 21.03.2018г. до
18.10.2018г.; 4934, 45 лв., обезщетение за забава, за периода 22.03.2018г. до
датата на депозиране на исковата молба в съда. Претендира разноски за
настоящото производство.
Ищецът твърди, че на 23.08.2016г. между ответника и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключен Договор за потребителски паричен
кредит, по силата на който на ответника, в качеството му на
кредитополучател, е предоставен паричен кредит в размер на 25 000 лв., която
сума е усвоена от ответника. Твърди, че по силата на сочения договор за
кредит ответникът се е задължил да върне предоставената в заем сума ведно с
начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в
договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен
план, който е неразделна част от договора за кредит. Твърди, че общата сума,
1
която се е задължил да върне ответникът е в размер на 44061,59 лв., платима
на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 367,18
лв., като първата погасителна вноска е дължима на 21.09.2016г., а последната
е с падеж на 21.08.2026г. Твърди, че съгласно Общите условия към договора
за кредит при забава на плащанията на дължимите от ответника суми, същият
дължи и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва,
разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху дължимата
главница, поради което на ответника е начислено обезщетение за забава в
общ размер на 4934, 45 лв. за периода от 22.03.2018г. до датата на входиране
на исковата молба. Твърди, че ответникът е преустановил плащанията по
договора за кредит, като последното плащане по договора е на 15.03.2018г.,
поради което и на основание клауза от общите условия към договора за
кредит, кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Ищецът твърди, че на 18.10.2018г. между него и кредитодателя
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е подписан индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., по силата на който договор
вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу ответника,
произтичащо от договора за потребителски кредит, е прехвърлено на ищеца
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ищецът твърди, че ответникът е уведомен както за цесията, така и за
обявената предсрочна изискуемост на кредита. В условията на евентуалност,
ищецът заявява, че с исковата молба уведомява длъжника за предсрочната
изискуемост на непадижиралите към датата на подаване на исковата молба
вноски по главницата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени доказателства, както и доводите на страните намери за установено
следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
По основателността на исковете.
От представения договор за потребителски паричен кредит № ***. /л.5-
л.11/ се установява, че на 23.08.2016г. между ответника и „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключен договор, по силата на който
2
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставил на ответника в заем
сума в размер на 25 000 лв. главница, като ответникът се е задължил да върне
получената сума от 25 000 лв. и такса за разглеждане на кредита от 750 лв.
(общо главница в размер на 25 750 лв.), ведно с уговорена възнаградителна
лихва, общо сума в размер на 44 061,59 лв., в срок до 21.08.2026г., като
погасяването се извършва, съгласно приложен погасителен план, на равни
месечни вноски- 120 на брой, всяка в размер на 367,18 лв. Договорено е, че
първата дължима вноска е на 21.09.2016г., а последната на 21.08.2026г.,
съответно падежната дата е 21 число от всеки месец. Съгласно чл.6 от
Общите условия за отпускане на потребителски кредит, които са неразделна
част от договора и са подписани от ответника, за предоставения кредит
ответникът дължи плаваща лихва, изчислена като част от главницата
съобразно приложимия към съответния период на олихвяване годишен
лихвен процент, като методиката за определяне на плаващата лихва е
заложена в общите условия. Съгласно договора ГЛП е 10,99 %
(представляваща сбор от пазарен индекс – 0,13% /тримесечен софибор/
плюсфиксирана надбавка от 10,86 %), а ГПР е 13,15 %. Съгласно
погасителния план в дължимата месечна вноска се включва главница и
договорна /възнаградителна/ лихва, конкретно разбити по размер за всяка
анюитетна вноска. Съгласно чл.12, ал.1 от Общите условия в случай на забава
на плащанията ответникът дължи обезщетение за забава в размер на
годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава,
изчислена върху просрочената главница. Съгласно чл.12, ал.2 от Общите
условия кредитодателят има правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем в пълен размер при допуснато просрочие или неплащане на две
последователни месечни вноски по кредита (главница и лихва), при условие,
че просрочените вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок, считано от
датата на падежа на погасителната вноска.
От приетите по делото писмени доказателства – искане за
рефинансиране на съществуващ дълг и съгласие за директен дебит /л.11/,
подписано от ответника на 23.08.2016г. и авизо за превод /л.36/ се установява,
че част от заемната сума в размер на 20372,27 лв. е преведена за погасяване
на задължения на ответника по друг договор за кредит № 2328483, а
остатъкът от 4627,73 лв. са преведени по банковата сметка на ответника.
3
От представените рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016г. /л.12-л.17/ и индивидуален договор за прехвърляне
на вземания от 18.10.2018г. /л.19-л.25/, сключени между ищеца и „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД се установява, че вземането на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, произтичащо от договор за потребителски
паричен кредит № ***. е цедирано на ищцовото дружество. И към двата
договора за цесия – рамков и индивидуален, е приложено пълномощно /л.18 и
л.26/, по силата на което ищцовото дружество е упълномощено да уведоми от
името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД длъжниците по всички
цедирани вземания с цитираните договори. Представени са с исковата молба
две уведомителни писма до ответника за извършената цесия – от дата
31.10.2018г. и 25.02.2021г., като обаче от представените писмени
доказателства не се установява писмата да са връчени на ответника – от
представеното известие за доставяне на писмото от 31.10.2018г. е видно, че
същото не е подписано от получателя му. Второто писмо от 25.02.2021г. също
не е връчено на ответника, тъй като възлагателното писмо за връчване на
уведомление за цесия е върнато на ищеца от ЧСИ**, с район на действие
Окръжен съд- Стара Загора, поради това, че ответникът няма постоянен и
настоящ адрес в района на действие на съдебния изпълнител, които
обстоятелства се установяват от приписката по връчване на уведомителното
писмо и справка от ЧСИ * /л.133-л.142/.
По делото е изслушано и прието заключение по допусната съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от страните. От заключението се
установява, че кредитът по процесния договор за заем е усвоен от ответника,
като на 23.08.2016г. по банковата сметка на ответника е преведена сумата от
4627,73 лв., а разликата от 20372,27 лв. е използвана на 24.08.2016г. за
рефинансиране на задължение на ответника по друг договор за кредит.
Съгласно заключението последното плащане от длъжника е извършено на
15.03.2018г. в размер на 368 лв. Съгласно заключението към датата на
прехвърляне на вземането – 18.10.2018г., непогасената главница в размер на
23451.27 лв. (от която 1007,46 лв. просрочена главница и 22443,81 лв. редовна
главница), дължимата възнаградителна лихва е в размер на 1674,04 лв. (от
която 1489,16 лв. просрочена лихва и 184,88 лв. лихва върху редовна
главница) и лихва за забава, начислена върху просрочената главница е в
размер на 33,41 лв. От заключението се установява, че след 18.10.2018г. има
4
постъпило плащане при цесионера в размер на 200 лв. на 04.11.2021г., с което
са погасени част от дължимите лихви за забава. Няма извършени плащания
при цесионера по дължимите просрочени договорни лихви и по главницата,
т.е. в обобщение дължимата главница е в размер на 23451,27 лв., а
непогасената договорна лихва, за периода на исковата претенция, е в размер
на 1674,04 лв. Съгласно заключението лихвата за забава за периода от
22.03.2018г. до подаване на исковата молба в съда /24.08.2021г./ е в размер на
5718.72 лв.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните изводи от правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства – договор за
потребителски кредит № ***., искане за рефинансиране на съществуващ дълг
и съгласие за директен дебит , подписано от ответника на 23.08.2016г. и авизо
за превод безспорно се установява, че между страните е възникнало
облигационно отношение по договор за заем, както и че кредитодателят
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предал заемната сума на
ответника. Договорът за заем е реален, съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД,
счита се сключен от момента на предаването на паричната сума, като в случая
получаването на сумата се установява по несъмнен начин от цитираните
писмени доказателства, както и от заключението по ССчЕ.
На следващо място от събраните по делото писмени доказателства се
установява наличието на договорки за заплащане на възнаградителна лихва и
на лихви за забава при просрочие, която лихва се начислява върху
просрочената главница.
От изложеното следва, че по делото се доказва наличието на
облигационно правоотношение между ответника и първоначалния кредитор
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, както и че последният е изправна
страна в правоотношението, предвид предоставяне на уговорената парична
сума. Поначало между страните не е спорно нито наличието на валидно
облигационно правоотношение между ответника и кредитора „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, нито се оспорва дали кредиторът „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е изправна по договора страна, включително и
ответникът не оспорва задълженията си към „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, описани в исковата молба. В срока по чл.131 ГПК за
5
отговора на исковата молба ответникът не е оспорил изложените от ищеца
твърдения досежно наличието на договорни отношения между него и
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, произтичащи от процесния
договор за потребителски кредит, както и не е оспорил претендираните с
исковата молба задължения, включително по отношение на техния размер и
период на начисляване на обезщетението за забава. В първото по делото
съдебно заседание ответникът е оспорил основателността на исковете, с
аргументи, че не е уведомен за сключената цесия , както и възразява срещу
начина на изчисляване на исковите претенции и че претенциите за лихви са
прекомерни и над пазарните /о.с.з. от 10.01.2021г./.
Така спорният по делото въпрос се заключава в това дали цесията е
произвела действие по отношение на ответника.
От представения по делото рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания, сключен на 20.12.2016г. и индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на 18.10.2018г., потвърждение за
извършена цесия, подписано от изпълнителния директор на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Приложение № 1 към индивидуалния договор
за цесия се установява безспорно, че ищецът е придобил вземанията на
заемодателя „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу ответника,
произтичащи от договор за потребителски кредит № ***г., ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и с всички лихви на
дружеството кредитор. Установява се от представеното по делото
пълномощни, че цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с правото
от негово име да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането.
По делото са представени Уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, изх. № ***г., изходящо от ищеца, в качеството му на пълномощник
на цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, адресирано до
ответника, с което последният се уведомява за извършената цесия. Не се
установява уведомлението да е достигнало до ответника. Представената
обратна разписа е неподписана, а връчване на уведомлението чрез ЧСИ * не
се е осъществило, тъй като адресът е извън района на действие на съдебния
изпълнител. Други доказателства, удостоверяващи, че уведомлението за
сключената цесия е достигнало до ответника, преди депозиране на исковата
6
молба, не са ангажирани.
Препис от уведомлението за извършено прехвърляне на вземането и
пълномощното от цедента са приложени към исковата молба и същите са
изпратени на ответника, ведно с исковата молба, и съответно получени от
същия на 23.09.2021г., видно от приложеното по делото съобщение /л.51/.
Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се установява, че
е налице валидно прехвърляне на вземанията по договор за паричен заем,
съгласно клаузите на сключения рамков договор и индивидуален договор за
цесия. Възраженията на ответника против пораждане на правните последици
на договора за цесия спрямо задълженията по заема, са неоснователни, по
следните съображения:
Съгласно установената съдебна практика /Решение № 114/ 07.09.2016
г., т. д. № 362/ 2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. №
2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС; Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013 г.,
I т. о. на ВКС; Решение № 123/ 24.06.2009 г., т. д. № 12/ 2009 г., II т. о. на
ВКС; Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./
установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника
за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу лице,
което не е носител на вземането. Правнорелевантно за действието на цесията
е съобщението до длъжника за прехвърленото вземане, извършено от
предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия
кредитор /цесионер/, тъй като само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и
ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо
лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД. Същевременно е
допустимо, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие, цедентът
да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник, като в този случай представителната власт възниква по волята
на представлявания – цедента, и обемът й се определя според това, което
упълномощителят е заявил. Упълномощаването не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и няма пречка съобщаването като
фактическо действие да бъде извършено от пълномощник. Доколкото законът
не поставя специални изисквания за начина и формата, по който следва да
7
бъде извършено уведомлението, то уведомление за прехвърляне на вземания,
подписано от цесионера, но не в качеството му на цесионер, а на
пълномощник на цедента и същевременно получено от длъжника в рамките
на съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане, е
допустимо и следва да се зачетат правните последици, които произтичат от
достигането му до длъжника. Изходящото от цедента /в т.ч. чрез
пълномощник/ уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно
чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие, на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание
чл.235, ал.3 ГПК.
При така изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай е
налице валидно съобщаване на цесията, същата е произвела действие, считано
от датата на получаване на исковата молба с доказателствата към нея, сред
които са уведомлението за прехвърляне на вземания от дати 31.10.2018г. и
25.02.2021г., както и пълномощното, по силата на което ищецът е
упълномощен в качеството на пълномощник на цедента да уведоми
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания по сключените
договори за цесия. Същевременно уведомлението достига до ответника с
исковата молба, към която са приложени уведомлението до длъжника,
изходящо от цесионера в качеството му на пълномощник на цедента,
договорът за цесия и пълномощното, подписано от цедента, които очертават
пределите и доказват наличието на представителната власт за цесионера.
Видно от приетото по делото пълномощно, ищецът е бил надлежно
упълномощен да връчва съобщения до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както
и се установява, че ищецът е подписал уведомленията за прехвърляне на
вземания, адресирани до ответника и чието съдържание сочи на уведомяване
за извършената цесия, не в качеството си на цесионер, а като пълномощник на
предишния кредитор, същият е действал в рамките на своята представителна
власт, очертана от пълномощното, поради което следва да се приеме, че е
налице уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, приложено към исковата молба и
връчено на ответника с връчването на препис от нея. Ето защо, в настоящия
случай съдът приема, че съобщаването на цесията по смисъла на чл.99, ал.3 и
ал.4 ЗЗД за прехвърлянето на вземането е извършено чрез връчване на
8
исковата молба с приложенията към нея, вкл. и с уведомление за прехвърляне
на вземането.
На следващо място следва да се отбележи, че уведомяването на
длъжника от цедента за цесията има значение единствено за редовността на
извършеното плащане от страна на длъжника на стария кредитор спрямо
новия кредитор, но не и за редовността на прехвърлените права. Преди да
бъде уведомен за цесията, длъжникът може валидно да погаси задължението
си чрез плащане на стария кредитор. В настоящия случай ответникът не
твърди и не сочи доказателства да е изплатил процесното задължение нито на
стария, нито на новия кредитор.
Ищецът се позовава на обявена предсрочна изискуемост на целия
кредит поради неизпълнение на задължението на ответника да погасява
месечните вноски съгласно погасителния план.
Безспорно по делото се установява, че страните са договори, че при
определени условия кредиторът може да обяви целия кредит за предсрочно
изискуем. Една от договорените хипотези е, когато ответникът не плати две
последователни месечни вноски. Установява се също така, че последната
погасена вноска съгласно погасителния план е с падеж 21.02.2018г.
(последното плащане съгласно заключението по ССчЕ е на 15.03.2018г.), след
което ответникът е преустановил плащания по договора за кредит. Така
първата просрочена месечна вноска съгласно погасителния план е тази с
падеж 21.03.2018г. След 15.03.2018г. съгласно заключението има постъпило
само едно плащане от ответника – на 04.11.2021г., в размер на 200 лв., с което
са погасени дължими лихви за забава.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
9
й /в този смисъл т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС/.
В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства не
се установява кредиторът – нито първоначалния, нито ищецът в качеството
му на частен правоприемник на кредитора по договора за потребителски
кредит, да е обявил предсрочната изискуемост на процесния договор за
кредит, с оглед и на което предсрочна изискуемост по отношение на цели
кредит – т.е. по отношение на непадижиралите вноски, не е настъпила преди
датата на подаване на исковата молба.
С исковата молба, в условията на евентуалност, ищецът заявява, че с
исковата молба уведомява длъжника за предсрочната изискуемост на
непадижиралите към датата на подаване на исковата молба вноски по
главницата.
Трайна е съдебната практика, че при предявен осъдителен иск, в
хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването
на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него,
т.е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост (така
решение № 139/ 05.11.2014г., т.д. № 57/ 2012г., І т.о. на ВКС, решение № 114/
07.09.2016г., т.д. № 362/ 2015г., ІІ т.о. на ВКС, решение № 86/ 27.10.2020г.,
т.д. № 2118/ 2019г., І т.о, ВКС).
С оглед на горното съдът приема, че с връчването на препис от
исковата молба, до ответника е достигнало волеизявлението на кредитора да
обяви целия кредит за предсрочно изискуем, включително и по отношение на
непадежиралите вноски за главницата. Налице е и обективната предпоставка
за упражняване правото на кредитора да обяви целия кредит за предсрочно
изискуем, а именно непогасяване на две последователни месечни вноски от
ответника. Както беше посочено по- горе по делото е безспорно установено,
че последната погасена вноска от ответника е вноска № 18 с падеж
21.02.2018г. Всички следващи вноски по главницата – от вноска № 19 с падеж
21.03.2018г. до вноска № 60 с падеж 21.08.2021г., към датата на подаване на
исковата молба, са просрочени. Това обстоятелство се установява от
заключението по ССчЕ, а и от ответника нито се твърди, нито се установява
извършени плащания. Дължимата непогасена главница е в размер на 23451,27
10
лв., което включва както просрочена главница, така и непадижиралите
вноски, по отношение на което е настъпила предсрочната изискуемост и
ищецът е упражнил правото си да обяви остатъка от дълга за изискуем. Ето
искът за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 23451,27 лв.,
представляваща главница по процесния договор за кредит, се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Основателен е и искът за заплащане на сумата от 1674,04 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит, за периода
21.03.2018г. – 18.10.2018г. Касае се за лихва върху просрочена (към датата на
подаване на исковата молба) главница, което е установена по основание и по
размер. Безспорно се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че страните са договорили заплащане на възнаградителна
лихва, като размерът за процесния период се установява от заключението по
ССчЕ. По делото не са ангажирани от ответника доказателства, че извършил
пълно или частично погасяване на задължението си за възнаградителна лихва,
като няма и твърдения за това.
Неоснователно е възражението на ответника, че уговорената лихва е
прекомерна. Съгласно трайно установената съдебна практика няма пречка
страните да уговарят възнаградителна лихва или лихва при забавено
изпълнение на парично задължение над размера на законната лихва и тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД.
Максималният размер на договорната лихва /възнаградителна или
компесаторна/ е ограничен единствено от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави /в този
смисъл решение № 61/ 21.10.2015г., т.д. № 894/ 2014г., ВКС, І т.о./. В
настоящия случай договорения размер на възнаградителната лихва не е в
противоречие с добрите нрави.
Искът за заплащане на сумата 4934,45 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 22.03.2018г. – 23.08.2021 г. (претенцията е
за периода 22.03.2018г. до датата на подаване на исковата молба, исковата
молба е подадена по пощата на 23.08.2021г. видно от пощенското клеймо) е
частично основателен, за сумата от 1089,10 лв. и за периода 22.03.2018г. –
22.08.2021г., по следните съображения:
11
По изложените по- горе в мотивите аргументи, в настоящия случай
предсрочната изискуемост настъпва с връчването на препис от исковата
молба на ответника, когато до ответника е достигнало волеизявлението на
кредитора да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. Следователно за
претендирания от ищеца период лихва за забава се дължи само за
падежиралите вноски. Исковата молба е подадена на 23.08.2021г. (по пощата,
видно от пощенското клеймо), до която дата съгласно Погасителния план са
падежирали 42 месечни вноски – от вноска № 19, с падеж 21.03.2018г. до
вноска № 60 с падеж 21.08.2021г. Съгласно чл.12, ал.1 от Общите условия
лихвата за забава се изчислява за всеки ден просрочие, върху просрочената
главница. Съгласно разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК при забава
кредиторът по договор за потребителски кредит има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забава, като обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва, която разпоредба има
императивен характер и се прилага независимо от уговореното между
страните. Така за претендирания период 22.03.2018г. до датата на подаване
на исковата молба, лихвата за забава за падежиралите вноски възлиза общо на
сумата 1289,10 лв., изчислена служебно от съда с помощта на онлайн
калкулатор, върху размера на всяка просрочена главница (видно от
погасителния план размерът на дължимата главница, включена в месечната
вноска, е различен), считано от датата на забава за всяка месечна вноска (деня
следващ датата на падежа, т.е. от 22- ро число на съответния месец) до
22.08.2021г., тъй като считано от датата на подаване на исковата молба –
23.08.2021г., ищецът претендира законна лихва върху цялата главница и е
недопустимо за този ден – 23.08.2021г., да се начислява два пъти лихва за
забава, като за периода 13.03.2020г. – 14.07.2020г., на основание чл.6
ЗМДВИПОРНС законна лихва за забава не е начислявана.
Съгласно заключението по допусната ССчЕ на 04.11.2021г. от
ответинка при ищеца е постъпило плащане в размер на 200 лв., което е
отнесено за погасяване на дължимите лихви за забава.
Така общо дължимата лихва за забава, до датата на подаване на
исковата молба, е в размер на 1289,10 лв., от която сума следва да се
приспадне платената от ответника на 04.11.2021г. сума в размер на 200 лв., с
оглед на което дължимото неплатено обезщетение за забава е в размер на
12
1089,10 лв. Същото е дължимо за периода 22.03.2018г. – 22.08.2021г.,
изчислено е върху всяка просрочена главница, за падежиралите до подаване
на исковата молба вноски.
В частта по разноските.
С оглед изхода от спора – частична основателност на исковете,
своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и
представените доказателства за това, в тежест на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 1524,58 лв.
Общият размер на разноските е 1752,39 лв., което включва заплатена
държавна такса 1202,39 лв., депозит за вещо лице 400 лв. и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 150 лв. Съобразно с
уважената и отхвърлената част от исковете дължимите разноски възлизат на
сумата от 1524,58 лв. (1752,39 лв. х 0,87).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. ЕН. М., ЕГН **********, с адрес с. ***, да заплати на
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, следните суми, произтичащи от Договор за
потребителски паричен кредит № ***: сумата 23451,27 лв. /двадесет и три
хиляди четиристотин петдесет и един лева и двадесет и седем стотинки/,
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 1674,04
лв. /хиляда шестстотин седемдесет и четири лева и четири стотинки/ ,
възнаградителна лихва, за периода 21.03.2018г. до 18.10.2018г.; сумата
1089,10 лв. /хиляда осемдесет и девет лева и десет стотинки/ , обезщетение
за забава, за периода 22.03.2018г. до 22.08.2021г., като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за обезщетение за забава за разликата до пълния предявен
размер от 4934,45 лв. за периода 23.08.2021г.
ОСЪЖДА Т. ЕН. М., ЕГН **********, с адрес с. ***, да заплати на
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
13
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата 1524,58 лв. /хиляда петстотин двадесет и
четири лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща разноски за
производството по гр. дело № 2188/ 2021г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив.
Сумите могат да бъдат заплатени от Т. ЕН. М. на „Агенция за събиране
на вземанията“ ЕАД по следната банкова сметка ******.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
14