РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Царево, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20222180200296 по описа за 2022 година
Производството е от административно наказателен характер, с правно
основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по постъпила жалба от „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 71/ 13.07.2022
год. на Директора на басейнова дирекция „Черноморски регион“, с което на
основание чл. 200, ал. 4, вр. чл.200, ал.1, т. 1, б. „а“ от Закона за водите /ЗВ/
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000,00 лева,
за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй
като е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Алтернативно се иска намаляване на размера на санкцията.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
За ответника по жалбата, се явява юрисконсулт, който поддържа
наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска
неговото потвърждаване.
1
По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпита се
актосъставителя.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
На 30.03.2022 год. актосъставителя, съвместно със свои колеги,
извършили проверка на място и по документи, по изпълнение на условията на
Разрешително за водоползване № 200/ 21.02.2005 год. При извършената
проверка се констатирало, че жалбоподателя е превишил разрешените водни
количества за 2021 год. на канализационната система на с. Синеморец, общ.
Царево. Констатираните нарушения, мотивирали актосъставителя да състави
акт за установяване на административно нарушение № 29/ 08.04.2022 год. в
който нарушението е описано ясно, точно и изчерпателно. Актът бил
съставен в присъствието на представител на жалбоподателя и връчен лично.
Въз основа на съставения акт, наказващия орган издал атакуваното
наказателно постановление в което нарушението е описано по същия като в
АУАН начин. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 48, ал. 1, т. 11 от
ЗВ и санкционирано по чл. 200, ал. 4, вр. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за водите.
Горната фактическа обстановка се съда установи по безспорен начин от
събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ на
събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по
АНП, приобщени към делото и гласните доказателства- показанията на
разпитания свидетел. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като
логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото
писмени доказателства. Съдът няма никакви основания, да се съмнява в
правотата на показанията и в добросъвестността на свидетеля, при
изпълнението на служебните му задължения. Цитираните показания са дадени
под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната
предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма основание да
се съмнява в достоверността на показанията на този свидетел и кредитира
същите като истинни.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
2
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е частично неоснователна.
Настоящото производство е от административно- наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това
деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за
установяване на административни нарушения нямат обвързваща,
доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като
при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.
14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се
счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това
от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е
да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и
законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на
ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния казус, съда съобрази следното:
В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен
от служители на Директора на басейнова дирекция „Черноморски регион“, а
атакуваното наказателно постановление е издадено от Директора на
басейнова дирекция „Черноморски регион“, т.е. в съответствие с
разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Безспорно се установи по делото, че жалбоподателя е извършил
вмененото му нарушение- това не се спори и от самия жалбоподател. Предвид
това, съда намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички
обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗВ,
което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е
била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.
Жалбоподателя, пледира за допуснати нарушения на установената в
ЗАНН процедура.
Съда намира тези възражения за неоснователни. Видно от събраните по
делото доказателства, както при съставянето на АУАН, така и при издаването
3
на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми.
Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната
материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за
форма и съдържание, в изискуемия срок. Посочените в тях фактически
обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство.
Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към
установеното административно нарушение.
Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат
наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 200, ал. 4 от ЗВ.
Съдът счита, че административно- наказващия орган правилно е отчел
факторите определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН, поради което е наложил наказанието в минималния
законоустановен размер.
Ето защо наказателното постановление- като правилно и
законосъобразно- следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 71/ 13.07.2022 год. на
Директора на басейнова дирекция „Черноморски регион“, с което на
основание чл. 200, ал. 4, вр. чл.200, ал.1, т. 1, б. „а“ от Закона за водите /ЗВ/
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000,00 лева,
за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
4