О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 135 12.05.2017год. Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като разгледа докладваното адм.дело № 228 по описа за
2017год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.166,
ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.5 от Закона за
опазване на околната среда /ЗООС/.
Образувано е по жалба
на „Континвест”ООД със седалище и адрес на управление гр.София, община
Столична, ж.к.”Гео Милев”, ул.”Хубавка” №6, против Заповед № РД-08-73/
03.05.2017г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите -
Стара Загора, с която на основание чл.160 във вр. с чл.158, т.3 и т.4, чл.159 и
чл.117 от Закона за опазване на околната среда е наредено спиране експлоатацията
на инсталация за производство на твърд и течен алуминиев сулфат, разположена на
производствена площадка, находяща се в гр.Ямбол, ул.”Ямболен” №35, стопанисвана
и управлявана от „Контивест”ООД. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед, поради постановяването й при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила; при неспазване на
императивните законови изисквания за съдържанието на административния акт; в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с неговата цел.
С жалбата е направено особено искане за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
заповедта, по съображения, че с изпълнението на административния акт ще бъдат
причинени значителни и трудно поправими вреди на оспорващия.
Съдът намира, че
искането за спиране изпълнението на Заповед № РД-08-73/ 03.05.2017г. на
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, е
процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
Обжалваната заповед е
от категорията административни актове, по отношение на които е налице законово
установено изключение от регламентирания в чл.166, ал.1 от АПК принцип за
суспензивния ефект на подадената жалба. Заповедта е издадена на основание чл.160, ал.1 от
ЗООС, като съгласно специалната норма на чл.160, ал.5 от същия закон обжалването
й не спира нейното действие, при законово регламентирана възможност съдът да
спре изпълнението на оспорения административен акт /чл.166, ал.4 от АПК/.
В Закона за опазване на околната среда не са
посочени основанията и условията, при които съдът може да спре допуснатото по
силата на закона изпълнение на издадена заповед за прилагане на ПАМ. При липса
на регламентирани в ЗООС материалноправни предпоставки, следва да се приложи
разрешението, дадено в общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК. Посочената
норма предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт
по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия
при условията на чл.166, ал.2 от АПК – а именно когато предварителното
изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима
вреда, която да релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като
основание за прилагане на обезпечителната мярка.
Когато предварителното
изпълнение на административен акт е допуснато със законова норма, то наличието
на една или няколко от предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК се презумира. За да
бъде уважено искане за спиране на предварително изпълнение, не е достатъчно
само посочване на правата и интересите, които биха били увредени. В тежест на
молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за
вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен,
преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. По своята правна
същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на
административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния
процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно
неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква
адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по
отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни
интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати
евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.
В случая възможността
за настъпването на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия от
изпълнението на заповедта, нито е мотивирана, нито е доказана по начин, който
може да обоснове наличието на законово
регламентираните условия и предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК за спиране на допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания административен акт.
Жалбоподателят твърди, че с изпълнението
на заповедта и незабавното спиране експлоатацията на инсталация за производство
на твърд и течен алуминиев сулфат ще се стигне до причиняване на значителни и
трудно поправими вреди не само на дружеството, но и за всички ВиК дружества, с
които има сключени договори за доставка на алуминиев сулфат за очистване на
питейна вода. Доказателства обаче за сключени такива договори не са представени
по делото, тъй като от приложените към жалбата три броя договори, сключени с
ВиК гр.Бургас, ВиК гр.София и ВиК гр.Варна, както и този, сключен със „Софийска
вода”АД, е видно, че „Контивест”ООД, в качеството си на доставчик, е поело
задължение за доставка единствено на ферихлорид/железен трихлорид/, но не и за
доставка на алуминиев сулфат, какъвто се произвежда в спряната с процесната
заповед инсталация. В този смисъл съдът приема за недоказани твърденията на
жалбоподателя, че спиране работата на инсталацията за производство на твърд и
течен алуминиев сулфат ще има за последица
невъзможност за изпълнение на
поетите договорни ангажименти, прекратяване на сключени договори и плащане на
големи неустойки по тях. Освен това от представения с преписката Констативен
протокол № 003496 от 14.02.2017г. се установява, че инсталацията за
производство на алуминиев сулфат, за която като суровини се използват алуминиев
хидроокис и техническа сярна киселина, е осъществявала производство до
28.07.2016г., което обстоятелство опровергава твърдението на жалбоподателя за
извършвани към настоящия момент доставки на алуминиев сулфат. На следващо място
се навеждат твърдения за сключени множество договори с предприятия от страната
и извън нея за оползотворяване на отпадъчните им води. Сочи се, че
„Континвест”ООД е единственото предприятие в региона /България, Гърция,
Македония и Сърбия/, извършващо дейност по събиране и оползотворяване на
отпадъчните разтвори от солна и сярна киселина, поради което много предприятие,
с които дружеството имало подписани договори за оползотворяване на отпадъчните
им разтвори ще изпитат сериозни трудности, и дори невъзможност, за реализация
на генерираните при тях опасни отпадъци на солната киселина и на сярната
киселина. Твърди се също, че от оползотворяване на тези отпадъчни разтвори
дружеството е произвело през периода 2014г.-2016г. 19321 тона ферихлоридни
разтвори, с които количества са били задоволени потребностите на изградените
през последните години десетки ПСОВ. При налагането на ПАМ и спиране на
дейността на предприятието тези количества ще трябва да се осигуряват от внос,
тъй като няма друг български производител. Излагат се и доводи за сключени
споразумения за международно сътрудничество между Р.Сърбия и Р.България,
разрешаващо транспортирането на опасни разтвори на солната киселина от Сърбия и
оползотворяването им в България на инсталацията на „Континвест”ООД, поради
което преустановяването на ангажиментите на дружеството би предизвикало
международни претенции и проблеми за неизпълнение на договореностите. Всички
тези доводи съдът намира за неотносими към основанията за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесната ПАМ. С
обжалваната заповед се спира експлоатацията единствено на инсталация за производство
на твърд и течен алуминиев сулфат, а не на цялата дейност на предприятието,
което разполага с още две инсталации – за производство на железни соли и за
натриев хипохлорит /видно от констативен протокол №003496 от 14.02.2017г./. Сочената
от жалбоподателя невъзможност да изпълни задълженията си по сключени договори
за оползотворяване на отпадъчни води, както и за производството на ферихлорид, по никакъв начин не може да се свърже с
постановената забрана за експлоатация на инсталацията за производство на
алуминиев сулфат. При производството на алуминиев сулфат се използват като
суровини алуминиев хидроокис и сярна киселина, както и сам жалбоподателят сочи
в жалбата си, поради което представените по делото договори за оползотворяване
на отпадъчни разтвори, доколкото имат за предмет единствено транспортирането и
оползотворяването на отпадна солна киселина, нямат отношение към случая.
Относно сочените от
жалбоподателя вреди от евентуални трудови спорове, които е възможно да
възникнат при освобождаването на 22 работници, обслужващи инсталацията, чиято
експлоатация е спряна с обжалваната ПАМ, е необходимо да се отбележи, че действия
по масови съкращения на служители в „Континвест”ООД са били предприети още
преди издаване на процесната заповед, тъй като видно от писмо изх.№07.03.2017г.
на управителя на дружеството до ДИТ гр.Ямбол, на 50 служители от общо
работещите в дружеството 54, предстои връчване на предизвестия за прекратяване
на трудовото правоотношение, считано от 13.03.2017г.
С оглед липсата на
релевирани обстоятелства и представени доказателства, сочещи наличието на
материалноправни основания съобразно законовите критерии по чл.166, ал.2 от АПК
и необходимост от спиране изпълнението на оспорения акт и след преценка на
баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени
от това изпълнение, съдът намира, че направеното от „Континвест”ООД гр.София
искане за спиране изпълнението на обжалваната Заповед № РД-08-73/ 03.05.2017г.
на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора,
се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и
ал.2 от АПК във вр. с чл160, ал.5 от ЗООС, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Континвест” ООД със седалище и адрес на управление
гр.София, община Столична, ж.к.”Гео Милев”, ул.”Хубавка” №6, за спиране на допуснатото по силата на закона
изпълнение на Заповед № РД-08-73/ 03.05.2017г. на Директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, като
неоснователно.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: