№ 190
гр. Благоевград, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Крум Динев
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20231200600419 по описа за 2023 година
С присъда № 18/12.12.2022 год., постановена по н.ч.х.д. № 350/2021 год.
на Районен съд – С., подсъдимите К. С. С., В. И. Д. и И. В. Д. са признати за
виновни в това, че на 11.05.2021 г., около 20.15 часа, в гр. С., на ул.“В. Е.“ №
*, в съучастие като съизвършители, умишлено са причинили лека телесна
повреда на И. Г. Г., изразяваща се в травматичен оток на шията, дисфония и
дисфагия, хематом на гърба, контузия на поясната област, хематом на дясната
ръка, поради което и на основание чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК,
във вр. с чл.78а от НК са освободени от наказателна отговорност като на
всеки от тримата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1 000 /хиляда/ лева.
Тримата подсъдими К. С., В. Д. и И. Д. са осъдени да заплатят
солидарно на частния тъжител И. Г. сумата от 3000 /три хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
причинените му унижение, болки и страдания от извършеното престъпление,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на причиняване
на увреждането – 11.05.2021 г., до окончателното й изплащане. В частта над
уважения размер предявеният граждански иск от Г. е отхвърлен като
1
неоснователен.
Подсъдимите С., Вл. Д. и И. Д. са осъдени да заплатят поравно на
частния тъжител Г. и направените по делото разноски, както следва: по
сметка на Районен съд – С. - сумата от 351.00 /триста петдесет и един/ лева за
изготвяне на съдебномедицинска експертиза; 120.00/сто и двадесет/ лева
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск; сумата от 800
/осемстотин/ лева, представляваща адвокатски хонорар и 12.00/дванадесет/
лева - държавна такса за образуване на настоящото наказателно дело от
частен характер.
Срещу посочената присъда е депозирана въззивна жалба от защитника
на подсъдимите, в която се оспорва нейната обоснованост и
законосъобразност. Основният акцент е върху неправилната преценка на
събрания по делото доказателствен материал, който не само, че не установява
вината на обвинените лица, но и разкрива противоправно поведение на самия
пострадал. Оспорен е възприетият от първата съдебна инстанция подход, при
който са кредитирани показанията на майката и съпругата на частния
тъжител, а същевременно са отхвърлени като заинтересовани показанията на
близките на тримата подсъдими, които също са присъствали на инцидента.
Като съществен пропуск в мотивирането на атакуваната присъда се изтъква и
неправилната оценка на изпълнената в хода на съдебното следствие СМЕ,
която е потвърдила заявеното от подсъдимите за начина, по който се е развил
инцидента. Липсата на каквито и да било обективни данни за участие на К. С.
и И. Д. в конфликта обосновават пълното им оправдаване, а по отношение на
В. Д. са налице основания за приложение на института на неизбежната
отбрана, тъй като първоначално е бил ударен в областта на устата от Г., след
което го е повалил, да не се стигне до ескалиране на конфликта. На основание
представената, но не влязла в сила присъда на СРС, с която по друго дело И.
Г. е осъден за причиняването на лека телесна повреда на В. Д., следва да се
приложи института на реторсията.
Пред въззивната инстанция двамата защитници на жалбоподателите
поддържат жалбата и допълнителните съображения към нея, считайки, че са
налице основания за отмяна на присъдата на СРС.
От жалбоподателите се явява само В. Д., който моли да бъде изцяло
оневинен по повдигнатото му обвинение.
2
Повереникът на частния тъжител пледира за потвърждаване на
проверяваната присъда, приемайки, че същата е постановена при
съблюдаване на процесуалните изисквания и на основата на обективен анализ
на събраните по делото доказателства. Според него правилно не са
кредитирани обясненията на тримата подсъдими, защото са вътрешно
противоречиви и не обясняват логично развилата се житейска ситуация. От
друга страна е безспорно, че основен свидетел на побоя е била майката на
частния тъжител Р. Г., която в пълнота е разказала как се е развила
разискваната ситуация.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въз основа на сравнително логичен анализ на събраната в хода на
съдебното следствие доказателствена съвкупност първостепенният съд е
извел фактическа обстановка, която се споделя и от проверяващата
инстанция. Оценени са в тяхната взаимовръзка писмените и гласни
доказателства, отчетено е заключението по СМЕ, което е позволило на СРС
да обоснове убедително в каква част и защо дава вяра на показанията на
заинтересовани от изхода на делото свидетели. Съпоставката между
заявеното от отделните свидетели и обясненията на самите подсъдими, както
и проведените в хода на първоинстанционното съдебно следствие очни
ставки, е позволило на съда да изгради и представи една достоверна житейска
ситуация, към която са изложени и защитими правни съображения. СРС не е
подминал направените от защитника на подсъдимите възражения за
действията им при неизбежна отбрана, на които е отговорено, макар и с
теоретичен привкус. Разсъждавайки на плоскостта на установените
фактически положения, съдът обосновано е заключил, че действията на
частния тъжител спрямо подсъдимите са в условията на неизбежна отбрана,
която освен това не е превишена. Правилно е определена правната
квалификация на извършеното престъпление, включително и приложението
на чл.78а от НК, което е императивно изискване на закона при наличието на
изискуемите се предпоставки. С тези уточнения и съобразно задължението си
за собствен прочит на доказателствената съвкупност, Окръжният съд намира,
че отношенията между частния тъжител И. Г. и роднината му К. С., с който
3
живеели в обща сграда в гр. С., ул. „В. Е.“ № *, били обтегнати, поради
спорове между тях относно ползването на паркоместата пред кооперацията.
На 11.05.2021 год. семейството на С.и чествало юбилеен рожден ден на В. С.а,
съпруга на подсъдимия К. С., на който присъствали и другите двама
подсъдими с техни близки. Около 20.10 часа вечерта И. Г. сигнализирал
полицията на тел.112, че паркиранията от С. автомобил пред кооперацията му
пречи да ползва неговия. С. получил обаждане по телефона да не създава
проблеми и афектиран от това поредно оплакване излязъл заедно с И. Д. да
види какво става. Спречкали се устно с частния тъжител, който държал за
ръка малолетното си дете. За да не се плаши от скандала съпругата му М. Т.
го взела и завела до близкия магазин да купят нещо, където видяла В. С.а и Т.
С. също да пазаруват. В този момент и подсъдимият В. Д. излязъл и се
намесил в случващото се. Синът му И. Д. посегнал и нанесъл удар в тялото на
Г., същото направил и В. Д., а К. С. от своя страна ударил пострадалия
няколко пъти с юмрук в гърба. Отделно от това В. Д. сграбчил Г. за шията и
силно го притиснал, след което го повалил на земята. В създалата се ситуация
пострадалият успял да го удари в областта на лицето и да разкървави устната
му. След като Г. се изкубнал и изправил, веднага се затичал към гаража си,
намиращ се наблизо, където взел лопата, за да се защити. Подсъдимите го
последвали и В. Д. отново го повалил на земята, а синът му продължил да му
нанася удари. Пострадалият паднал по гръб върху електрическа количка на
детето му, която се счупила. Конфликтът продължил съвсем за кратко в
гаража и след намесата на пристигналите свидетелки В. и Т. С.и, както и на
присъстващата от самото начало свидетелка Р. Г. приключил, като И. избягал
в стаята на приземния етаж на кооперацията, ползвана от майка му. По
телефона сигнализирал органите на полицията, които след пристигането си на
място констатирали, че Г. се нуждае от медицинска помощ. Същият бил
закаран в ЦСМП – С. с извиканата линейка, а тримата подсъдими съответно
отведени от полицейските служители в РУ – С. за изясняване на ситуацията.
В хода на първоинстанционното съдебно следствие е била назначена
съдебномедицинска експертиза, изпълнена от д-р Льондев, който е посочил,
че нанесените на И. Г. наранявания, констатирани от лекар при прегледа му,
са травматичен оток на шията, дисфония и дисфагия, хематом на гърба,
контузия на поясната област, хематом на дясната ръка, представляващи по
медикобиологичен признак временно разстройство на здравето, неопасно за
4
живота. На подсъдимият В. Д. е била причинена разкъсно-контузна рана на
долната устна, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
Относно възможният механизъм за причиняването на уврежданията на Г.,
съдебният лекар е отбелязъл, че се дължат на действието на твърди тъпи
предмети по механизма на удари с или върху такива, както и от притискане
по между им, което отговаря на заявеното от разпитаните свидетели.
Нараняването по гръбната повърхност на дясната длан на Г. /оток и
кръвонасядане с площ от 7см. на 5 см./ е малко вероятно да е причинено от
удар с ръка по лицето, в областта на устата, на В. Д., защото удари се нанасят
обичайно с юмрук в областта на кокалчетата на пръстите, но не може напълно
да се изключи.
Възприетата сходна фактическа обстановка и от двете съдебни
инстанции намира опора в събрания доказателствен материал. На практика
основният спорен момент по делото е в кредитирането на двете групи гласни
доказателства, които представят противоречащи си твърдения относно
случилото се. Безспорно заявеното от св. Р. Г. е последователно и издържано,
потвърдено във всички очни ставки с нейно участие. Присъствието и
междувпрочем не се отрича и от тримата подсъдими. В малко по-различно
положение са свидетелите В. С.а и Т. С., които се появили малко по-късно,
когато инцидентът продължил в гаража на пострадалия. В проведените между
тях и Г.а очни ставки това не е отречено, което е в подкрепа на извода за
кредитиране на заявеното от св. Г.а. Заявеното от свидетелката М. Т. също
логично е кредитирано, защото в нейният разказ липсва преувеличение или
необосновано хиперболизиране на ситуацията. Тя не свидетелства за самия
побой, защото не го е възприела, но пък е посочила как е видяла В. и Т. С.и в
близкия магазин, където отишла с детето си, както и какво е било състоянието
на съпруга и след побоя.
Обясненията на подсъдимите правилно не могат да бъдат кредитирани,
защото при съпоставка с останалите доказателства красноречиво
потвърждават, че представляват реализация на допустимата от правна гледна
точка защита. И. Д. отрича въобще да е удрял или блъскал пострадалия, което
по съвсем друг начин е интерпретирано от подсъдимия К. Каменов.
Последният е посочил /стр.66/, че И. само леко го блъснал, след което Г.
5
ударил В., който пък от своя страна го хванал за шията. Тази недостоверна от
житейска гледна точка интерпретация от тримата подсъдими не може да бъде
приета, най-вече заради възприятията и на други свидетели, както и поради
липсата на каквато и да било логика частният тъжител да се конфронтира сам
с трима мъже. Затова и е недостоверно твърдението, че той пръв е посегнал и
ударил В. Д., защото преди това е трябвало да се предпазва от И. Д.,
подпомогнат от баща си веднага след появяването му, както и от К. С., който
също успял да го удари в гърба. Създалата се конфликтна ситуация и гнева на
С., че две поредни вечери роднината му сезира полицията за неправилно
паркиране, са изиграли своята роля, включително и по отношение на
близките му Д.и. От своя страна Г. е предусетил възможната ескалация и
затова е отпратил жена си и малкото си дете, за да не станат свидетели на
насилие, което не е логично да започне от него, предвид очевидното
неравенство на силите. Развитието на конфликта само потвърждава този
извод, защото след първото му поваляне на земята и множеството удари,
които е понесъл, И. Г. не е продължил да противодейства на тримата, а
избягал в посока на гаража си, за да вземе нещо, с което да се предпази от
тяхната агресия. Още едно обстоятелство, изведено от обясненията на К.
Каменов, е показателно, че конфликтът е продължил между двамата Д.и и
пострадалия в гаража му, свързано с твърденията му, че св. Р. Г. е ударила с
лопата по думите му два пъти И. по ръката, което е сериозна индиция, че
действията й са били продиктувани да предпази сина си от продължаващата
агресия.
Останалите свидетели - С. К. и В. Д. свидетелстват по начин,
онагледяващ връзката им с подсъдимите и стремежа им да ги оневинят. И
според двамата нищо сериозно не е станало, но според първият от тях е дошла
линейка, която е откарала Г., а подсъдимите са били отведени от
пристигналите на място полицаи. В. Д. пък въобще не е видял линейка, а
подсъдимите и И. Г. само си говорели, въпреки, че по тениската на В. е имало
по думите му кръв. Тази противоречивост на възприятията свидетелства за
заинтересованост и опит да се помогне на близки хора, поради което и
показанията им, противоречащи на възприетата фактическа обстановка, не
следва да бъдат кредитирани. По отношение на свидетелката С. Д.а, съпруга
на В. Д., липсват твърдения, които да опровергават приетото за установено.
Тя не е визприела побоя, а по думите и съпругът и е бил афектиран като не е
6
искал да разкаже какво се е случило. Показанията на св. К. К., който не е
видял самия инцидент, потвърждават наличието на спорни отношения между
страните по повод използването на паркоместата пред кооперацията.
Заключението по изпълнената СМЕ също е в подкрепа на възприетата
фактическа обстановка. Установените наранявания по пострадалия
потвърждават заявеното от св. Г.а. Изтъкнатата от защитниците на
подсъдимите липса на наранявания от нанесени юмручни удари по Г. не може
да бъде приета за меродавна, защото в създалата се ситуация такива са били
нанесени и не е задължително да са оставили допълнителни следи, извън
констатираните в медицинското свидетелство. А нанесените му травми, макар
и с преобладаващ принос от В. Д., не изключват отговорността на останалите
двама съучастници, които съобразно възможностите си и създалата се
ситуация са действали съвместно с него за причиняването на общия
престъпен резултат. Друг е въпроса, че това е следвало да бъде отчетено при
определяне на отговорността на дейците, което в случая не отчетено от
първата съдебна инстанция. Липсата на жалба от страна на частния тъжител
изключва възможността от ангажиране на завишена отговорност от В. Д.,
съобразно установения му по-висок приност в причиняване на установените
по пострадалия увреждания.
Окръжният съд не приема за основателни възраженията на защитниците
на подсъдимите, че установеното увреждане по гръбната повръхност на
дясната длан на Г. е свидетелство за нанесения от него удар в лицето на В. Д.,
довело до разкъсване на долната му устна. Както се посочи и по-горе, не
пострадалият е започнал конфликта, а в неговия ход и боричкането му с този
подсъдим е напълно възможно да го е ударил и наранил по устната,
опитвайки се да се защити.
По отношение на твърдението за действия от страна на подсъдимите
при условията на неизбежна отбрана следва да се отбележи, че не само е
голословно, но и лишено от житейска логика. Неизбежната отбрана изисква
отпочнало и неприключило противоправно нападение от страна на
подсъдимия, който в рамките на необходимите предели да нанесе вреди на
нападателя и ефективно да се защити. Нападнатият в конкретният казус е
именно частният тъжител, а не подсъдимите, защото както се изтъкна и по-
горе, липсва каквато и да било логика И. Г. пръв да е посегнал и ударил В. Д.,
7
при очевидното неравенство на силите, а и защото инцидентът е започнал с
агресивните действия на И. Д., към които се присъединили баща му и К. С..
Въобще не се налага действията на Г. да бъдат преценявани от гледна точка
на неизбежна отбрана, защото този институт е приложим само по отношение
на подсъдим/ими, а не към пострадалите от престъпление. По същата логика е
напълно безпредметно да се изследва е ли налице превишаване на пределите
на неизбежната отбрана, доколкото такава не е установена в действията на
подсъдимите.
Не са налице и предпоставките за реторсия, защото леката телесна
повреда е нанесена от три лица в съучастие, а пострадал от защитните
действия на пострадалия е само един от подсъдимите.
При така установеното от фактическа страна Окръжният съд намира за
законосъобразни и правилни сторените правни изводи за виновност на
тримата подсъдими по повдигнатите им обвинения. Извършеното от тях на
инкриминираните дата и място представлява престъпление по чл.130, ал.1 във
вр. с чл.20, ал.2 от НК - подсъдимите К. С. С., В. И. Д. и И. В. Д. са виновни в
това, че на 11.05.2021 г., около 20.15 часа, в гр. С., на ул.“В. Е.“ № *, в
съучастие като съизвършители, умишлено са причинили лека телесна повреда
на И. Г. Г., изразяваща се в травматичен оток на шията, дисфония и дисфагия,
хематом на гърба, контузия на поясната област, хематом на дясната ръка. От
обективна страна съвместните им действия са довели до причинения
престъпен резултат, а от субективна страна са действали при пряк умисъл,
съзнавайки общественоопасния характер на действията си и целящи
настъпването на общественоопасните последици, както, че и техните
съучастници действат в същата посока. Налице са всички основания по
чл.78а, ал.1 от НК и в този смисъл подсъдимите правилно са освободени от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“.
Санкцията е определена в минимално предвидения от законодателя размер,
въпреки различния принос на подсъдимите в причиняването на престъпния
резултат, което обаче не може да бъде коригирано поради забраната за
влошаване на правното положение на обжалващия, при липса на жалба от
противната страна с такова искане.
Проверяващата инстанция не намира основания за корекция на
присъдата и в гражданската й част. С признаването на дееца за виновен по
8
повдигнатото му обвинение, възниква и отговорността му за обезщетение на
причинените от престъплението вреди. В конкретният казус вредите на
пострадалия са причинени от тримата дейци, описани са в медицинското
свидетелство и заключението по СМЕ. Посоченият възстановителен период
от 10-15 дни е бил свързан с определен дискомфорт, до пълното отшумяване
на болките от причинените травми, поради което и определената от първата
съдебна инстанция сума от 3 000 /три/ хиляди лева за обезщетяване на
неимуществените вреди се явява справедлива по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Солидарното им заплащане от страна на подсъдимите е свързано с
извършеното в съучастие престъпление, като освен това дължат и
присъдената в тяхна тежест законна лихва върху сумата, считано от датата на
деянието до окончателното й изплащане. Не са налице убедителни основания
за корекция на определеното обезщетение, което е разпределено освен това
между тримата подсъдими.
Липсват основания за корекция на атакуваната присъда и относно
постановените в тежест на признатите за виновни подсъдими разноски по
делото и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК Окръжният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 18/12.12.2022 год., постановена по н.ч.х.д. №
350/2021 год. на Районен съд – С..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9