РЕШЕНИЕ
№1504
гр. Пловдив,
16. 08. 2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ – ХХVІІІ
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА
АГАЛАРЕВА, разгледа докладваното от председателя административно дело № 574 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 118, ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба на „Средна гора“ АД, ЕИК ****,
със седалище гр.Пловдив, представлявано от изпълнителния директор К.П., чрез
адв. С. против Решение № 2153-15-45/10.02.2023 г. издадено от Директора на ТП
НОИ–Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на „Средна гора“
АД срещу Разпореждане № РЖ-5-15-01284337/18.01.2023 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ при ТП на НОИ
– Пловдив, с което е разпоредено на основание чл. 110, ал. 3 от КСО по
ревизионен акт за начет №РА-5-15-01254019/19.12.2022 г. да внесе по сметка на
ТП на НОИ – Пловдив сума общо в размер 2457,20 лева, от които 1951,08 лева
главница и 506,12 лева лихва. В жалбата се поддържа, че оспореният
административен акт е неправилен и незаконосъобразен поради противоречие с
материалноправните разпоредби и с административнопроизводствените правила. Изложени
са обстоятелства относно това, че дружеството не следва да носи отговорност за
незаконосъобразни действия на контролен социален орган, свързани с отпускане на
пенсия на лицето В.Н.. Твърди се на липса на причинно-следствената връзка като
елемент на фактическия състав на щетите на ДОО по чл. 110, ал. 1 КСО.
Редовно призован, в съдебно заседание се представлява
от адв. С., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. По същество
счита, че дружеството не може да носи отговорност за щети на държавното
обществено осигуряване, дължащи се на неправилно отпусната лична пенсия на
дадено лице. Иска съда да уважи жалбата и отмени като незаконосъобразно Решение
№ 2153-15-45/10.02.2023г на директор ТП на НОИ-Пловдив, както и потвърденото с
него Разпореждане №РЖ-5-15-01284337/18.01.2023г.. Претендира разноски по
представен списък.
Ответникът – Директора на ТП на НОИ Пловдив, чрез
юриск. В., оспорва жалбата. В постъпила по делото молба, моли съда да потвърди
оспореното Решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
От фактическа страна, съдът намира за установено
следното:
По подадено заявление вх.№ 2112-10-476/19.10.2017г.,
поправено със заявление вх. № 2171-10-1/17.01.2018г. с Разпореждане № **********/14.02.2018г.
на ръководител „ПО“ към ТП на НОИ – Ловеч на лицето В.Ц.Н. е отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване. Към заявлението лицето е представило документи за
трудов/осигурителен стаж и документи за осигурителен доход преди 2000г., като
длъжностното лице по пенсионното осигуряване е взело предвид същите, както и
данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицето за периодите от м.01.2000 г. до
м.06.2000 г., от м.05.2001 г. до м.12.2001 г., от м.01.2002 г. до м.11.2002 г.
и от м.01.2003 г. до м.05.2005 г.. В
последствие в ТП на НОИ – Ловеч е постъпило и заявление вх. №
2113-10-506/22.06.2022г., с което В.Ц.Н. е поискала да и бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. В това производство по отпускане на
пенсията е установено, че липсват данни в Регистъра за осигурените лица за заявителя,
които касаят периода 01.07.2000 г. – 30.04.2001 г. и 01.12.2002 – 31.12.2002г.
като осигурино лице при осигурителя „Средна Гора“ АД, гр. Пловдив. В тази
връзка с писмо изх. № 213-10-506#4/10.08.2022г. е отправено искане до
ТП на НОИ – Пловдив за извършване на проверка на осигурителя, която да установи
обстоятелства, касаещи осигурителния доход. При извършената проверка от
контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив на Средна гора АД, е издаден Констативен
протокол № КП-5-15-01195203/14.09.2022г., с който е установено, че в регистъра
има вписани трудови договори на Начева с жалбоподателя като осигурител за
периода 01.04.1999г. до 31.05.2005г. на длъжност „пазач невъоражена охрана“ и с
осигурител „Средна гора-2000“ АД-Пловдив от 01.06.2005г. до момента на
проверката. При отправено запитване за изясняване на данните по чл.5 ал.4 КСО
за периодите 01.07.200г. до 30.04.2001г.
и 01.12.2002г до 31.112.2002г. е постъпила Декларация вх.№1130-15-503#2/24.08.2022г.,
в която е посочено от управителя на Средна гора АД, че Начева не е работила в
дружеството и не фигурира във ведомостите за получавани заплати, а подадените в
регистъра за осигурени лица данни с нейното ЕГН, действително се отнасят до
друго лице, което работи в дружествата на посочената длъжност– Д. К. К., със
сходно ЕГН, което е било в трудови правоотношения със “Средна гора” АД и
“Средна гора - 2000” АД на посочената длъжност „пазач невъоражена охрана“.
Представени били и ведомости за заплати на служителите на Средна гора АД, при
която се установява, че действително В.Н. не присъства в тях и не е била
служител, който е осигуряван при този осигурител. От тази проверка
осигурителният орган изградил извода, че неправилно са изплатени суми от
средствата на фонд „Пенсии“ на В.Ц.Н..
Издадени били задължителни предписания №
ЗД-1-15-01195188/14.09.2022 г. от контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив, на „Средна
гора“ АД за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за Н.. Посочените
задължителни предписания са връчени на 15.09.2022г. на изпълнителен директор на
дружеството, не са оспорени в законоустановения срок и са влезли в сила. От
справка за отхвърлени данни от Регистъра на осигурените лица за В.Ц.Н. данните
по чл. 5, ал. 4 от КСО били заличени на 03.02.2023г. по подадена декларация за
изтриване на запис от осигурителя от “Средна гора” АД. На база направените
констатации след извършената от контролен орган проверка приключила с
констативен протокол № КП-5-15-01195203/14.09.2022 и въз основа на Заповед №
ЗР-5-15-01252551/15.12.2022 г. е извършена частична ревизия по разходите на
държавното обществено осигуряване на осигурителя „Средна гора“ АД. Същата е
приключила със съставяне на основание чл. 110, ал. 1 от КСО на Ревизионен акт
за начет с № РА-5-15-01254019/19.12.2022г. за причинени щети на ДОО, в размер
на 2457.20 лв., от които 1951.08 лв. главница и 506.12 лв. лихва, начислена до
датата на издаване на ревизионния акт за начет. Недоволен от така определеното
задължение към ДОО, на 17.01.2023 г. осигурителят “СРЕДНА ГОРА” АД е депозирал възражение
като на 18.01.2023 г. е изготвено мотивирано заключение на контролния орган, с
което изцяло са потвърдени констатираните с ревизионен акт за начет № РА-5-15-01254019/19.12.2022
г. задължения.
На същата дата и на основание чл. 110, ал. 3 от КСО
е издадено и разпореждане № РЖ-5-15-01284337/18.01.2023 г. на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив за събиране на сумата по
ревизионния акт за начет. Актът е обжалван от дружеството и във връзка с
оспорването е постановено процесното Решение № 2153-15-45/10.02.2023 г., с
което директора на ТП на НОИ – Пловдив е потвърдил неговата валидност и
обоснованост, считайки, че са изпълнени всички законови предпоставки за
ангажиране на имуществената отговорност на осигурителя по чл. 110, ал. 1 КСО. В
тази връзка жалбоподателят е инициирал и настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа обстановка, като
прецени събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
прие следното от правна страна:
Жалбата срещу оспорваното Решение № 2153-15-45/10.02.2023
г. издадено от Директора на ТП НОИ –Пловдив е подадена чрез органа в срока по
чл.118, ал.1 от КСО от лице с право и интерес от обжалване, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните за това съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.110, ал.1, т.1 от КСО,
контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите
лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за
причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно
извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на
осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската
експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при
издаването им. В чл. 110, ал. 3 КСО е предвидено, че за събиране на сумите по
ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното поделение на
Националния осигурителен институт /НОИ/, издава разпореждания. Процесното
Решение № 2153-15-260 от 26.09.2019 г., издадено от Директора на ТП НОИ
–Пловдив е издадено от компетентен орган съгл. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ от КСО и Заповед № 4163/16.11.2022 г. на Управителя на НОИ, като с него по
същество е потвърдено разпореждането № РЖ-5-15-01284338/18.01.2023 г. на
ръководител на контрола по разходите по ДОО – компетентен съгл. чл.110, ал. 3
от КСО. Оспореното решение, както и потвърденото с него разпореждане отговарят
на изискванията на чл. 117, ал. 5 КСО, във връзка с чл. 59, ал. 2 АПК. Посочени
са фактически и правни основания за издаването им. Спазвани са изискванията за
форма. Не се констатират съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са от такова естество и
интензитет, че да рефлектират върху валидността и обосноваността на упражнената
компетентност.
По отношение на приложението на материалния закон,
съдът счита следното:
Посочената разпоредба на чл.110, ал.1, т.1 от КСО
определя, че контролните органи на НОИ съставят на физическите лица, на
юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за
причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно
извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на
осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската
експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при
издаването им. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО представлява по
същността си вид имуществена отговорност, която намира опора в института на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, според който всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Елементите от фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 110 от КСО
включват вреда, изразяваща се в намаляване на средствата по фондовете на ДОО
или пропусната полза същите да се увеличат, противоправно поведение на
физическо или юридическо лице и причинна връзка между първата и втората
предпоставка.
В процесния случай, въз основа на подадени в
регистъра данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, касаещи осигурителя “Средна гора” АД и
отнасящи се за В.Ц.Н., неправилно и без основание на същата е изплатена сума,
представляваща част от дължима пенсия за инвалидност поради общо заболяване за
периода от 17.01.2018 г. до 19.06.2022 г., която е в общ размер на 1951.08 лв..
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от НПОС осигурителният стаж се установява
с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и
с документ по утвърден образец. Данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за
осигурителен доход, осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване,
учителски пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнително задължително
пенсионно осигуряване, вноски за фонд "Гарантирани вземания на работниците
и служителите", дните в осигуряване и облагаем доход по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на
осигуряване, се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните
обезщетения и помощи. Създаването на персоналния регистър на НОИ и подадените
от осигурителите и самоосигуряващите се лица данни, целят установяване на
осигурителен стаж и осигурителен доход при пенсиониране за периода след 1997г..
С невярното им подаване от съответният осигурител, безспорно се създават
предпоставки да бъде нанесена щета на ДОО. На основание чл.40, ал.2 от НПОС
осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски,
се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителни книжка,
както и с документ по утвърден образец. Нещо повече, по силата на закона
осигурителят е страна по осигурителното правоотношение с НОИ за лицето В.Н. и същия
е длъжен да изпълнява задълженията си по чл. 5, ал. 4 и ал.6 от КСО. На
основание Инструкция № 1 от 11 февруари 2000 г. за събиране на данни от
осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица, във
връзка с чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж,
осигурителят следва да подаде информация, установяваща осигурителния стаж и
доход на осигуряващо се при него лице. В случая, жалбоподателят неправилно е
подавал информация в РОЛ за лице, което не фигурира в разплащателните му
ведомост, факт който не се отрича от негова страна. Така, на база некоректно
подадените от осигурителя в РОЛ данни са послужили за преценка на пенсионните
права на Н. и безспорно въз основа на тях, на лицето е отпусната и изплащана
пенсия в недължим размер. Така са извършени неправомерно осигурителни разходи и
е нанесена щета на ДОО. Ето защо, противно на доводите в жалбата, правилно е
ангажирана отговорността на осигурителя по чл. 110, ал. 1 КСО. Налице е пряка
причинна връзка между причинената щета на ДОО и на некоректно подавана
информация в РОЛ от осигурителя „Средна гора“ АД.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят за
неосъществен от страна на пенсионния орган текущ контрол при преценката на
правото на пенсия на лицето. Становището,
че органът е следвало да извърши проверка на данните, фигуриращи в регистъра на
осигурените лица, преди издаване на разпореждането за отпускане на пенсията, не
съответства на законовите изисквания. Съгласно чл. 3, ал.1, т.1 във връзка с
чл.2, т.1 и т.2 от НПОС - в редакцията към 2018 г., към заявлението за
отпускане на лична пенсия за инвалидност се представят: при пенсиите за
инвалидност поради общо заболяване - документи за осигурителен (трудов) стаж;
документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени
осигурителни вноски за 3 последователни години от последните 15 години
осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното
трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за
осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999г., като на основание
чл.40, ал.1 и ал. 2 от НПОС осигурителният стаж и доход се установява с данните
по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителни книжка, както и с документ по
утвърден образец. Видно от посоченото, нито УП-2 за времето след 1999 г., нито
УП-3 са задължителни документи при подаване на заявление за отпускане на лична
пенсия. Нормативната уредба не изисква и данните по чл.5, ал.4 от КСО да се
ползват само при липса на разплащателни ведомости. Със заявление
вх.№2171-10-1/17.01.2018г. лицето е представило документи за трудов/осигурителен
стаж и документи за осигурителен доход преди 2000 г., с които разполага, поради
което и с оглед разпоредбата на чл.40, ал.1 и 2 от НПОС, правилно длъжностното
лице по пенсионното осигуряване е взело предвид същите, както и данните по
чл.5, ал.4, т.1 от КСО / за лицето за периодите от м.01.2000 г. до м.06.2000
г., от м.05.2001 г. до м.12.2001 г., от м.01.2002 г. до м.11.2002 г. и от
м.01.2003 г. до м.05.2005 г./, при издаване на разпореждане № ********** от
14.02.2018 г. на ръководител "ПО" към ТП на НОИ - Ловеч.
Предвид изложеното и разпоредбата на чл.110 ал.1
т.1 от КСО, посочена по-горе в настоящото изложение, отговорността по чл.110 от КСО е гражданскоправна, обективна (безвиновна) и възниква по силата на изрична
правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните
правоотношения. Достатъчно за реализирането й е, да се удостовери наличието на
пряка причинна връзка между действията на осигурителя и причинената вследствие
на тях щета на фондовете на ДОО от неправилно извършен осигурителен разход.
Отговорността се състои във възстановяване на неправомерно заплатеното
обезщетение. В случая наличието на причинна връзка се обосновава от факта на
изплащане на пенсия в неправилен размер през процесния период в резултата на
подадените от осигурителя „Средна гора“ АД погрешни данни в регистъра на
осигурените лица, че В.Н. има статус на осигурено лице, въпреки че същата не е
осъществявала трудова дейност в дружеството (т. е. не е отговарял на
изискването за осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от
ДР на КСО и не е имала право на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1, чл. 50 и
чл. 53 от КСО във връзка с чл. 10 от КСО). С тези си действия осигурителят е
причинил щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени
осигурителни разходи, представляващи недължимо изплатени пенсии на В.Н..
Следователно, разходите са резултат от действията на оспорващия, който, като
осигурител, е от кръга лица по чл. 110,
ал. 1, т. 1 КСО. Налице са всички предпоставки за ангажиране на специалната
деликтна отговорност по горепосочения текст и в този смисъл правилно е съставен
акт за начет срещу дружеството. При проверка законосъобразността на оспореният
административен акт на основанията по чл. 146 АПК съдът констатира, че същият е
издаден от компетентен орган в законоустановената форма при спазване на
административнопроизводствените правила съгласно материално правните разпоредби
и в съответствие с целта на закона. Поради това жалбата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото основателна е претенцията
на ответника за разноски за юрисконсултско възнаграждение, като съдът му
присъжда такива в претендирания размер на 100 лева на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
По изложените мотиви и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, вр.чл. 118, ал. 3 от КСО, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Средна гора“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. “Шести
септември“ № 93, представлявано от изпълнителния директор К.П.против Решение №
2153-15-45/10.02.2023 г. издадено от Директора на ТП НОИ–Пловдив, с което е
отхвърлена като неоснователна жалбата на „Средна гора“ АД срещу Разпореждане №
РЖ-5-15-01284337/18.01.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на
държавното обществено осигуряване /ДОО/ при ТП на НОИ – Пловдив
ОСЪЖДА „Средна гора“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, бул. “Шести септември“ № 93, да заплати на ТП на НОИ сумата от 100 лв.
/сто/ лева разноски по делото, за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия: