Номер 86423.09.2020 г.Град Стара Загора
Окръжен съд – Стара ЗагораII Граждански състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен С. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20205500503065 по описа за 2020 година
Производството е на осн. чл.274- 279 във вр. с чл.417, т.2 от ГПК.
Обжалвано е Разпореждане № 381/27.05.2020г., постановено по ч.гр.д.№
213/2020г. по описа на РС- Раднево, в частта му, с което е отхвърлено
заявлението на „Уникредит Булбанк“- АД, гр.София против Д.П.Д. от *** за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в частта, в която се
претендират вземания за разходи за уведомяване в размер на 72 лв. Частният
жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като
излага съображения относно необходимостта предсрочната изискуемост на
дълга да бъде обявена на длъжника. Моли въззивния ОС- Ст.Загора да отмени
изцяло в обжалваната му част Разпореждането и да се произнесе по
съществото на спора в негова полза.
Въззивният ОС- Ст.Загора, като обсъди направените в ч.жалба
оплаквания и приложимите по казуса материалноправни и процесуални
норми, намери за установено и доказано по делото следното :
Производството по делото е образувано пред РС- Раднево по Заявление
от „Уникредит Булбанк“- АД, гр.София срещу пълнолетната българска
гражданка Д.П.Д. от *** за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за вземания на различни основания и в съответните различни размери,
като в останалата част Заявялението е било уважено и е било издадено
съответното позитивно за заявителя/ч.жалбоподател/ Разпореждане от РС,
като е налице частично отхвърляне на Заявлението за издаване на заповед за
1
изпълнение, в частта му в която се претендира заплащане на разходи за
уведомяване в размер на 72 лв. като неоснователно. РС е приел, че искането
на заявителя за издаване на заповед в тази част противоречи на добрите
нрави, тъй като излиза извън рамките на присъщите за неустойката
обезщетителна и обезпечителна функция и се превръщало в средство за
неоснователно обогатяване на кредитора.
Въззивният съд констатира, че процесната ч.жалба се явява
неоснователна и недоказана, поради следните аргументи :
Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението
трябва да е формално редовно от външна страна и да отговаря на законовите
изисквания по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на
закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за
това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р.
България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията
на Р.България съгласно чл.411, ал.2 от ГПК. В конкретния случай въззивният
съд приема, че действително са налице законовите пречки по чл.411, ал.2, т.2
от ГПК, тъй като процесното искане за присъждане на суми за разходи за
уведомяване противоречи на закона и на добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК,
кредиторът/ч.жалбоподател/ може да събира от потребителя/длъжник/ такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, но следващата
чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява на кредитора да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Безспорно, обявяването на предсрочна изискуемост, както и
уведомяването на длъжника за това, са действия по управление на кредита-
следователно кредиторът не може да събира суми под каквато и да е форма за
дейности, свързани с управлението на кредита, вкл. и за обявяването му за
предсрочно изискуем. Освен това задължението за уведомяването на
длъжника за предсрочна изискуемост на вземането тежи върху кредитора и в
договора между тях няма изрична клауза, според която разноските за
изпълнението на това задължение да се поемат от длъжника. Наред с това със
2
заплащането на това възнаграждение от потребителя на практика се заобикаля
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, отнасяща се до
ограничението в размера на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК/в последната му
редакция- ДВ № 100/ 20.12.2019г./, съдът издава заповед за изпълнение, освен
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира,
че процесната ч.жалба се явява изцяло неоснователна. Действително сумата
от 72 лв. не е неустойка, както е приел първоинстанционният съд, но това не
влияе върху крайния резултат от въззивния спор.
Следователно обжалваното Разпореждане на РС се явява изцяло
правилно като краен резултат, и следва да бъде напълно потвърдено, със
законните последици от това.
Настоящото въззивно съдебно Определение е окончателно и не
подлежи на обжалване пред по- горен съд.
Ето защо воден от горните мотиви и на осн. чл.274- 279 във вр. с
чл.417, т.2 от ГПК и във вр. с чл.10а, ал.1 и 2 от ЗПК, въззивният ОС-
Ст.Загора,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло в обжалваната му част Разпореждане №
381/27.05.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 213/2020г. по описа на РС- Раднево,
обл.Старозагорска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4