Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 384 / 11.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на единадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар Илияна Георгиева, изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА
по КАНД № 2633/2020г. за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), е оспорил решение № 1124/16.10.2020г. по АНД № 3223/2020г. по описа на
Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № КГ-2346/08.07.2020г.
на председателя на ДАМТН. С наказателното постановление на „Виларей“ ЕООД за
нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ),
във вр. с чл.6, т.2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, на основание чл.34, ал.2 от
ЗЧАВ е наложена глоба в размер на 10 000 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано. Посочва, че към датата на издаване на АУАН – 30.09.2016г. и до
22.10.2018г., седалището и адреса на управление на „Виларей“ ЕООД е било в
гр.Созопол, ул.“Гларус“ № 3. Отделно от това твърди, че от приложените
доказателства през целия период на административнонаказателното производство,
както и след неговото спиране на 03.01.2017г., са извършвани непрестанни опити
за връчване на АУАН както на адреса в гр.Созопол, ул.“Гларус“ № 3, така и на
адреса в гр.Созопол, ул.“Антея“ № 9, който адрес е и адреса на обекта, където е
била извършена проверката. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по
съществото на спора - да бъде потвърдено наказателното постановление.
Претендира разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща
представител.
Ответникът по касация „Виларей“ ЕООД, чрез законния
представител – управителят на дружеството К.М. оспорва касационната жалба и
иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Дарин
Христов, счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
„Виларей“ ЕООД е наказано за това, че в качеството си на краен
разпространител по смисъла на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ и §1, т.19 от ДР на
НИКТГУРНТК на 12.07.2016г. е разпространявало течно гориво – гориво за дизелови
двигатели, за което на 15.07.2016г. с констативен протокол № КП –
0448/15.07.2016г. е установено несъответствие на горивото с изискванията за
качество, съгласно Приложение № 2 от НИКТГУРНТК.
Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена
нормата на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл.6, т.2, Приложение № 2 от
НИКТГУРНТК.
С писмо-покана с изх. № 84-00-170/18.07.2016г., изпратено до
„Виларей“ ЕООД с куриерска служба, дружеството е било поканено за съставяне и
връчване на АУАН, но не е било открито на адреса и не е потърсило пратката. Актът
е бил изпратен до кмета на Община Созопол, но нарушителят отново не е открит за
връчване на поканата. Преписката е била изпратена и до РПУ Созопол за
съдействие и е била върната на ГД ККТГ с невръчен АУАН.
На 03.01.2017г. на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН
административнонаказателното производство е спряно, тъй като нарушителят не е
намерен след щателно издирване.
На 11.06.2020г. администартивнонаказателното производство е
възобновено и АУАН е надлежно връчен на управителя на дружеството, видно на
11.06.2020г.
Съгласно чл.8, ал.2 от ЗЧАВ забранява се пускането на пазара,
разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не
отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по ал.
1.
Съгласно чл.34, ал.2 от ЗЧАВ лице, което разпространява, включително
като краен разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на
някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако
деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на
декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв.,
съответно с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, приел,
че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ненадлежното щателно
издирване на лицето, което не довело до намирането му за връчване на АУАН, от
там незаконосъобразното спиране на производството, което от своя страна е обусловило
нарушаването на давностния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за
издаване на НП. Районният съд е приел, че
административнонаказващият орган въобще не е установил, че адреса на управление
на дружеството е променен и не го е търсил на новия такъв, за това е направил
извод, че постановеното НП е незаконосъобразен акт, подлежащ
на отмяна.
Обжалваното решение е правилно, но само като краен резултат.
Неправилни са изводите на съда за наличие на допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.
Изводите на районния съд не са обосновани от събраните
доказателства. От тях се установява, че дружеството е търсено многократно, в
т.ч. и чрез органите на МВР в гр.Созопол и гр.София, както и чрез Община
Созопол и Община Нова Загора, но не е било намерено лице, което да приеме съобщението.
Установява се още, че „Виларей“ ЕООД е търсено както на адреса на управление
регистриран в ТР до 2018г. – гр.Созопол, ул.“Гларус“ №3, но и на адреса на
управление регистриран в ТР след 2018г. – гр.Созопол, ул.“Антея“ №9, защото
това е адреса на самия обект бензиностанция „Тони ойл“ (л.88 от АНД
№3223/2020г.), както и на всички регистрирани адреси на законния представител
на дружеството. Нещо повече, от множеството посещения на адреси извършени от
служители на МВР се установява, че управителят на дружеството провежда с тях
телефонен разговор, но отлага да се яви за връчване на АУАН под различни
предлози без да сочи конкретен момент, в който ще осъществи явяването – в
момента е на гроздобер в Ямбол и не знае кога ще се прибере в Созопол (л.88),
намира се в София и скоро не планува да се върне в Созопол (л.102), ще се върне
в Созопол към края на м.февруари, по-късно заявява, че завръщането ще е към
25.03.2017г., а при проверка на адреса в София, от домоуправителя се
установява, че К.М. почти не посещава този адрес, на който практически живее
само сина му (л.111).
Тези доказателства установяват, че издирването е било щателно
и обстойно, но не е дало резултат, поради което правомерно е спряно
административнонаказателното производство и не е нарушена нормата на чл.
34, ал. 3 ЗАНН относно срока за издаване на
НП.
В
случая е изтекла абсолютната давност, изключваща административнонаказателната
отговорност на дружеството.
В
ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща
абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на
чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.
Според
чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член.
Съгласно
чл.80, ал.1, т.5 НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то
не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи, извън тези
предвидени в т.1-4 вкл. (деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна,
доживотен затвор, с лишаване от свобода повече от десет години, с лишаване от
свобода повече от три години и с лишаване от свобода повече от една година).
Налице
е изтекла абсолютна давност за административно-наказателно преследване.
Разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, която препраща към чл.80 от НК, определя
срока на абсолютната давност в зависимост от вида и размера на наказанието,
което се налага за съответния вид престъпление (административно нарушение). В
случая вида на сакционирането - имуществена санкция, предопределя приложението
на чл.81, ал.3, във вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН. Според
тази разпоредба размера на абсолютната давност за административни нарушения, за
които е предвидено наказание глоба (имуществена санкция) е 4 години и половина.
Такъв срок от извършване на процесното нарушение до настоящия момент е изтекъл.
Нарушението е извършено, когато е и установено – на
12.07.2016г. Към настоящият момент е изтекъл срок, който надвишава този по чл.81,
ал.3, във вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН.
По изложените мотиви обжалваното решение на РС – Бургас следва
да бъде оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1124 от 16.10.2020г. постановено по
АНД № 3223/2020г. на Районен съд – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: