Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
……………г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, XXV
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
като
разгледа докладвано от съдията адм. дело № 2006/2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.
118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано
по жалба от С.Ц.Н., с ЕГН **********,***, подадена чрез процесуален
представител адв. Я.К. ***, срещу Решение № 1040-02-104 от 02.08.2022 г. на
Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на
НОИ) – Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № О-02-000-00-01459135/05.04.2021
г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ –
Бургас, с което на Н. е отказано отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради майчинство по Болничен лист № Е20210119816.
С жалбата се настоява,
че оспореното решението е незаконосъобразно - постановено при неправилно
приложение на материалноправните разпоредби и в противоречие с целта на закона.
Сочи се, че административният орган неправилно е стигнал до заключението, че
липсата на доказателства за извършване на търговска дейност от „Политур 2016“
ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД - предвид неподадени годишни данъчни
декларации (ГДД) и годишни финансови отчети (ГФО), обуславя неизвършване на
търговска дейност изобщо, откъдето и лицата по трудовите правоотношения не са
извършвали трудова дейност. Изтъква се, че изводът за неотчитане търговската
дейност на дружествата-осигурители, не води автоматично до извод, че Н. не е
осигурено лице. Твърди се, че в образуваните две търговски производства в
Окръжен съд – Бургас - № 183/2021 г. и № 200/2021г., жалбоподателката е
включена в списъка с кредитори на дружествата-осигурители, като в същите били
представени счетоводни документи. Неплащането на осигурителни вноски от страна
на дружествата–осигурители, проявили неправомерно поведение спрямо
осигурителната система, според оспорващия, не води до лишаване от правото на
обезщетение на лице, което реално е полагало труд. Поддържа се, че оспорващата за
периода от 20.10.2016г. до 03.02.2020 г. и от 03.02.2020 г. до настоящия момент
има валидни трудови правоотношения, по които реално осъществява трудова дейност,
предвид сключените трудови договори и отбелязванията в трудовата ù
книжка. Изтъква се, че в административната преписка липсват доказателства
относно липсата на реално полаган труд. Оспорващият изтъква, че по
административните дела с № 221/2022 г. и № 421/2022 г. на Административен съд –
Варна, са събрани доказателствата за реално упражняване на трудова дейност от Н..
На следващо място се твърди, че оспореното решение е немотивирано, тъй като не съдържа
правни изводи по същество на оплакванията в жалбата. Изтъква се, че
задължителните предписания за деклариране на данни от страна на
дружествата–осигурители са неотносими, тъй като същите не представляват факти,
свидетелстващи за наличието на осигурително правоотношение с оспорващата.
Искането е да се отмени административният акт, като се претендира и присъждане
на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, представен е
договор за правна защита и съдействие от 16.08.2022 година. В съдебно заседание,
оспорващата чрез процесуалните си представители адв. Я.К. и адв. П.К., поддържа
изложените в жалбата доводи и направените искания.
Ответникът
– Директорът на ТП на НОИ – Бургас, чрез процесуалния си представител – гл.
юриск. С.Ч.-П., в писмено становище на л. 72 от делото, навежда доводи за
неоснователност на жалбата. Излагат се съображения, че обжалваното решение е
законосъобразно и постановено при спазване на административнопроизводствените
правила и материалноправните разпоредби, като се позовава на изложените в оспорения
акт мотиви. Счита, че не са налице визираните в чл. 10 КСО изисквания за
определяне на едно лице по трудово или служебно правоотношение, за осигурено.
Твърди се, че освен наличието на трудово правоотношение, за да възникне
осигурително такова, е необходимо реалното полагане на труд. От съда се иска да
отхвърли жалбата.
Съобразявайки
посочените от оспорващата основания, изразените становища на страните и
фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и
съобразно разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната
проверка, административният съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е
допустима. Подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 КСО. Съобщението за издаденото
решение на Директора на ТП на НОИ - Бургас е получено на 04.08.2022 г. –
известие за доставяне на л. 7 от адм. преписка, а жалбата е подадена на
18.08.2022 г., предвид клеймото на пощенския плик от л. 17 по делото.
Оспорващата е адресат на решението, което не е благоприятно за нея, респ.
изискуемият правен интерес от оспорването е налице.
Административното
производство е започнато по представено Удостоверение с вх. №
Р14-02-000-00-**********/15.03.2021 г., Приложение № 9 в ТП на НОИ – Бургас,
издадено от осигурителя „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД с ЕИК ****, относно правото
на парично обезщетение по Болничен лист № Е20210119816, издаден на С.Н. за
периода от 22.02.2021 г. до 04.04.2021 г. за изплащане на парично обезщетение
за временна неработоспособност поради майчинство.
Органите на НОИ са
установили, че в 24-месечния период, от който следва да се изчисли паричното
обезщетение за временна неработоспособност, се включва и период, за който са
подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за Н. и от осигурителя „Политур 2016“
ЕООД с ЕИК ****. (В периода от 03.02.2020 г. до подаване на Удостоверение
Приложение № 9 на 15.03.2021 г. за Н. данни са подавани от „Д Комплекс
Сървисес“ ЕООД, а от 20.10.2016 г. до 03.02.2020 г. – от „Политур 2016“ ЕООД).
От
контролния орган е установено, че „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, с ЕИК ****не е
внасяло осигурителни вноски от месец юли 2019 г., а при справка в Търговския
регистър, че няма данни за подаване на ГФО за 2019 г.. Установено е наличие на
регистрирани уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда КТ), 66 броя договора с
общо 61 лица с код икономическа дейност „Управление на недвижими имоти“. За
някои лица, за които са регистрирани
уведомления по чл. 62 КТ са подадени данни с висок месечен доход. Относно „Политур
2016“ ЕООД, с ЕИК ****при справка в Търговския регистър е установено, че за
2016 г. и за 2017 г. са подадени ГФО, като за някои от лицата, за които са
регистрирани уведомления по чл. 62 КТ с код на икономическата дейност – „Хотели
и подобни места за настаняване“. Подавани са данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО,
че са с висок месечен доход. Като за периода от месец 02.2018 г. до месец
02.2020 г. в приход на ДОО не са
постъпвали осигурителни вноски.
Извършената
проверката по разходите на ДОО на „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, гр. Созопол, по
делегация от контролен орган на ТП на НОИ – Варна, завършва със съставен Констативен
протокол № КП-5-03-00901689/30.03.2021 г., от който се установява, че: за С.Ц.Н.
има подадено уведомление за сключен трудов договор с осигурителя „Д Комплекс
Сървисес“ ЕООД с ЕИК ****от 03.02.2020 г., като била назначена на длъжност
„администратор уеб сайт“, без прекратяване; за лицето е представено Приложение
№ 9 за временна нетрудоспособност по Болнични листи № Е20201314937; №
Е20201720180; № Е20201720221; № Е20202214397; № Е20202214472; № Е20202911586; №
Е20203421891 с непрекъснат период на неработоспособност 30.06.2020 г. до
13.01.2021 г. и Приложение № 9 към болничен лист за бременност № Е20203421916 с
период от 14.01.2021 г. до 27.02.2021 г.; предвид представената годишна
оборотна ведомост за 2019 г. и 2020 г., осигурителят е декларирал изплатени
осигуровки в размер на 4177.92 лв. без крайно салдо, а за 2020 г., за осигуровки
била изплатена сума в размер на 38199.34 лв.; за 2019 г. липсват внесени вноски
за ДОО в размер на 4810.02 лв., а за 2020 г. в размер на 37593.40 лв. В хода на
проверката били представени и трудови договори, сключени с 36 лица, включително
и с оспорващата, както и фишове за изплатени възнаграждения за част от лица, с
които са сключени трудови договори, сред които била и оспорващата за периода от
месец 02.2020 г. до м. 09.2020 г., но не били представени фишове за заплати за
периода от месец 10.2020 г. до месец 12.2020 г., както и информация за банкови
сметки и счетоводни документи – приходни и разходни касови ордери, фактури,
договори с контрагенти, договор за наем или документ, свидетелстващ собственост
върху недвижимия имот, посочен за месторабота, находящ се в гр. Варна, ул. „***“
№ 48, платежни нареждания, месечни оборотни ведомости, аналитичен и
хронологичен регистър на каса, банка, персонал, клиенти.
От
ТД на НАП – Бургас е предоставена осигурителна информация с Писмо вх. №
Ц1030-03-745#5/16.12.2020 г. относно факта, че по партида на дружеството „Д
Комплекс Сървисес“ ЕООД с ЕИК ****няма регистрирани фискални устройства,
продажби с фискални устройства, като декларация по чл. 92 от Закона за
кооперативното подоходно облагане (ЗКПО) за 2019 г. има подадена, но без ГФО,
данни за уведомленията по чл. 62, ал. 5 КТ и данни с декларации образец № 1 по
Наредба Н-8 /отменена/, нова Наредба Н-13/17.12.2019 г., са подавани с
квалифициран електронен подпис чрез Г.И.С.за периода от месец 07.2019 г. до месец 11.2019 г., както и
че липсва информация относно активна банкова сметка ***ство.
Също по делегация от ТП на НОИ Варна
е извършена проверка по разходите на ДОО и на „Политур 2016“ ЕООД с ЕИК ****,
като за резултатите е съставен Констативен протокол №
КП-5-03-00901703/30.03.2021 г., според който: при извършена справка в
Търговския регистър е установено, че дружеството има подаден ГФО за 2016 г. и
за 2017 г., като за 2018 г. и 2019 г. няма подадени ГФО; дружеството има
подадени ГДД по чл. 92 ЗКПО за периода от 2016 г. до 2018 г., но няма подадена
ГДД за 2019 г.; дружеството няма регистрирани обороти на фискални устройства за
периода от месец 06.2019 г. до месец 12. 2020 г.; дружеството е било проверявано
за периода до 30.06.2019 г. по постъпили сигнали от сектор „КП-1“ и „КП-2“
поради представени заявления за отпускане на парични обезщетения за безработица
и представени Приложения № 9 и Приложения № 10; дружеството е сключило 267
договора с 222 лица през периода от месец 05.2016 г. до месец 12.2020 г., сред
които лица е и С.Н.. За последната е подадено уведомление за сключен трудов
договор от 20.10.2016 г. с дружеството „Политур 2016“ ЕООД с ЕИК ****, като
същият е прекратен, считано от 04.02.2020 г., а от 03.02.2020 г. оспорващата е
назначена в „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД с ЕИК ****.
За оспорващата С.Н.
е представено Приложение № 9, като в базата за изчисление е включен
осигурителният стаж от „Политур 2016“ ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД.
Контролният орган при ТП на НОИ – Варна въз основа на гореизложените
констатации и при липсата на представени счетоводните документи е приел, че не
може по категоричен начин да се установи, че „Политур 2016“ ЕООД и „Д Комплекс
Сървисес“ ЕООД реално са извършвали търговска дейност. В резултат контролните
органи при ТП на НОИ – Варна са издали Задължително предписание №
ЗД-1-03-00903399/02.04.2021 г. до осигурителя „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД за 64
лица, сред които и оспорващата Н. и Задължително предписание №
ЗД-1-03-00903408/02.04.2021 г., адресирано до осигурителя „Политур 2016“ ЕООД
за 43 лица, сред които и оспорващата Н., и двете предписания са за заличаване
на данни по чл. 5, ал. 4 КСО, поради обстоятелството, че същите били некоректно
подадени.
С
Разпореждане № О-02-000-00-01459135/05.04.2021 г., издадено от Ръководителя по
изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ – Бургас, на основание чл.
40, ал. 3 КСО и чл. 47 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавно
обществено осигуряване (НПОПДОО), е отказано на С.Н. отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство, въз основа на
гореописаните констатации при извършените проверки.
С.Н.
с жалба вх. № 1012-02-115/27.04.2021 г. е оспорила гореописаното разпореждане
по административен ред пред по-горестоящия орган.
ТП
на НОИ – Варна с Писмо вх. № Ц1030-03-745#33/11.05.2021 г., уведомява ТП на НОИ
– Бургас относно обстоятелството, че административното производство по
издадените задължителни предписания не са окончателно приключили. Директорът на
ТП на НОИ – Бургас издава Решение № 1040-02-86/17.05.2021 г., с което спира
производството по жалбата, подадена от С.Н.. Последното е обжалвано пред
Административен съд – Варна, като съдът с Определение № 1471/15.06.2021 г. по
адм. д. № 1247/2021 г. оставил без разглеждане жалбата на С.Н., поради
просрочие и е прекратил производството.
След
приключване окончателно на производствата по обжалване на задължителните
предписания и влизането им в законна сила и след заличаване на некоректно
подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, включително и за оспорващата Н. за
периода от месец 02.2020 г. до 02.2021 г. и от месец 07.2019 г. до месец
01.2020 г., Директорът на ТП на НОИ – Бургас е счел, че следва да възобнови
производството по разглеждане на жалбата, депозирана от Н., срещу Разпореждане
№ О-02-000-00-01459135/05.04.2021 г. и да разгледа същата по същество.
С Решение №
1040-02-104/02.08.2022 г., Директорът на ТП на НОИ – Бургас е потвърдил
Разпореждане № О-02-000-00-01459135 от 05.04.2021 година, като изцяло възприема
фактическите установявания и изложените в обжалваното
разпореждане доводи.
Съдът е указал на оспорващата, че
следва да установи по делото наличието на предпоставките за изплащане на
паричното обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство по
болничен лист № Е20210119816 и Удостоверение, Приложение № 9 към НПОПДОО с
данни относно правото на парично обезщетение, представено в НОИ с вх. №
Р14-02-000-00-**********/15.03.2021 г. и в частност, че оспорващата е полагала
реално наемен труд при осигурителите „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД с ЕИК ****и
„Политур 2016“ ЕООД с ЕИК ****, съответно от 03.02.2020 г. до момента и от
20.10.2016 г. до 03.02.2020 година.
Ответникът
представя по делото писмо, адресирано до Н., с което е поканена да даде
сведения и обяснения относно упражняваната трудова дейност в „Д Комплекс Сървисес“
ЕООД, но такива обяснения в хода на административното производство не са
представени от Н..
Представени по
делото са фишове за заплати на С.Ц.Н. за периода от месец февруари до месец
септември 2020 година, трудовите договори на оспорващата с „Политур 2016“ ЕООД
и „Д Компекс Сървисес“ ЕООД, както и длъжностната характеристика на длъжността
„администратор уеб сайт“ в „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД.
По
искане на оспорващата до разпит е допуснат свидетелят Р.А.Ч.К, която заявява,
че се е запознала с оспорващата Н., когато са започнали работа през 2016 г. „за
П.Л.“, като са работили в различни фирми, с шеф П.Л. – свидетелката била
назначена във фирма „Д.“ ЕООД, а С.Н. - в „Политур 2016“ ЕООД. Пътували са
заедно до к.к. Златни пясъци, където първоначално са работили с оспорващата в
сградите на различни хотели - свидетелката в хотел „Царевец“, а Н. в хотел „Д.Палас“,
като после са ги прехвърлили в офис с адрес гр. Варна, ул. „***“ № 48.
Впоследствие и двете били назначени в „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД. К..разяснява,
че работно им време било от 9:00 ч. до 17:00 ч., но са работили и извънработно
време и съботи, и недели, като през м. 09.2020 г. свидетелката е напуснала
работа. К..заявява, че една и съща работа се е работило и в трите дружества,
т.к. дейността им е била една и съща, като и К., и Н. в „Политур 2016“ ЕООД
били назначени на длъжност технически сътрудник, като впоследствие в „Д
Комплекс Сървисес“ ЕООД свидетелката „мисли“, че С.Н. е назначена като
„администратор уеб сайт“, защото там и К..била назначена на такава длъжност. Свидетелката
разяснява какъв е бил характерът на дейността на С. – „дропшипинг“ в Амазон,
обработване на поръчки на клиенти, следене за наличностите на продуктите в
Амазон, качване на нови артикули за продажба в Амазон, следене на сроковете за
доставка на поръчките, проучване на търсенето, намиране на продукта и изпращане
на този, който търси крайния продукт, като така се изпълнява поръчката на
клиента. Пояснява свидетелката, че в Амазон има различни продавачи и излизат
всички продавачи на съответния артикул и ако продавачът пусне поръчка чрез
свидетелката казва „нас“ като продавач, те са я обработвали – след като „влезе“
поръчка за даден продукт, те намирали продукта, в други сайтове, в които се
продава. Свидетелката заявява, че когато се търси даден продукт и търсещият го
намери, под продукта излизат продавачите и трябва да се избере от кой продавач
да го поръчаш, а свидетелката казва „ние“ автоматично излизаме като продавач.
По отношение отчитането на работата свидетелката заявява, че всичките им поръчки
били нанасяни в Google Drive – екселски таблици,
като всеки от служителите е влизал в екселските таблици с неговата електронна
поща в G mail и нанасял всички поръчки от клиенти, съответно
разновидностите, които трябва да намери за всеки артикул, сумите – колко е
струвал артикула, на каква цена го купуват служителите и съответно каква цена
плаща клиентът за този артикул и каква е печалбата от всяка поръчка.
Свидетелката пояснява, че са качвали и продукти за продажба в Амазон.
Свидетелката сочи, че когато са в болнични не им е спиран достъпа до тези
таблици, но след като Н. е излязла в болничен , свидетелката К..не може да каже
дали е имала достъп, тъй като К..вече не е работила при тях. По отношение
заплащането на трудовото възнаграждение свидетелката заявява, че заплатите им в
началото били изплащани в PayPal, а след това в Payoneer, където било същото, като никога не им
били плащали в брой, нито пък им били превеждани заплати по дебитни карти.
Заплатите били прехвърляни от картите, които са свързани с акаунтите в Амазон,
където реално влизали парите от поръчките и оттам в долари са им били
прехвърляли заплатите в тези карти Payoneer и оттам всеки
служител си прехвърляше съответната сума към българските карти.
Въз основа на тези
фактически установявания, се налагат следните изводи:
Оспореното решение
е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. №
1012-02-115/27.04.2021 г. срещу Разпореждане № О-02-000-00-01459135/05.04.2021
г., депозирана от С.Н. до Директора на ТП на НОИ – Бургас, по реда на чл. 117,
ал. 1 КСО и в срока за обжалване, регламентиран в разпоредбата на чл. 117, ал.
2, т. 2 КСО. Постановено е от компетентен орган по чл. 117, ал. 3, във връзка с ал. 1,
б. „е“ КСО – Директора на ТП на НОИ – Бургас, в обема на предоставените
правомощия, в предвидената съгласно чл. 117, ал. 3, изр. първо КСО форма –
мотивирано решение.
От посочените в
обжалваното решение фактически и правни основания стават ясни юридическите факти,
от които административният орган черпи упражненото от него публично субективно
право. Административният акт на Директора на ТП на НОИ – Бургас, оспорен пред
настоящата съдебна инстанция, съдържа мотиви, изложени в степен, достатъчна да
обезпечи и възможността за съдебен контрол относно приложението на
материалноправния закон. Съдържа фактически и правни изводи, които са
обосновани от осъществената контролна дейност. Мотивите, изложени в решението,
са подробни и съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1, изр. второ АПК се приемат
като част от мотивите на разпореждането, предмет на контрол за
законосъобразност. Недвусмислено в обстоятелствената част на оспореното решение
се изяснява, че Директорът на ТП на НОИ – Бургас изцяло споделя извода на
Ръководителя по изплащането на обезщетения, за наличието на предпоставките за отказа
за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
майчинство. Тоест актът е издаден в съответствие с нормата на чл. 59, ал. 2 АПК. Означен е органът, който го е издал. Налице е я. диспозитив. Посочени са
редът, срокът и органът, пред когото подлежи на обжалване. Поради тези
съображения възражението на оспорващата, че актът не съдържа мотиви, а
единствено „обикновена ретроспекция“ на административната преписка, е
неоснователно.
Правилно
Директорът на ТП на НОИ – Бургас е приел, че оспореното пред него разпореждане
е издадено от компетентен административен орган. Съгласно разпоредбата на чл.
40, ал. 3, изр. второ КСО разпореждането следва да се издаде от длъжностното
лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетения и помощи
в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В
настоящия случай Разпореждане № О-02-000-00-01459135/05.04.2021 г. е издадено
от Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ –
Бургас, т.е. от материално и териториално компетентен административен орган.
Същото е в изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК за съдържание и
реквизити. В проведеното административно производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Разпореждането
е постановено след изясняване на всички относими факти и обстоятелства, въз
основа на които е установено, че С.Н. не е имала качеството на осигурено лице в
„Политур 2016“ ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД. Оспорващата е разполагала с
възможността да направи всичките си възражения и да наведе доводи, както в хода
на административното производство, така в хода на настоящото производство. Не е
нарушено правото ù на участие в производството.
Съдът не установява
да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
при издаване на оспореното решение, водещи до неговата отмяна на това основание. Директорът
на ТП на НОИ – Бургас се е произнесъл в срока, визиран в разпоредбата по чл.
117, ал. 3, изр. първо КСО, като е решил по същество въпроса, който е отнесен
до него. Обжалваното решение е постановено след изясняване на всички релевантни
на случая факти и обстоятелства и след служебно събиране, проверка и преценка
на допустимите, относими и необходими доказателства. Административното
производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК.
При
проверка на законосъобразността на оспорения акт във връзка с останалите
основания, посочени в разпоредбата на чл. 146 АПК, съдът констатира, че при
издаване на оспорения административен акт не са допуснати нарушения на
материалния закон и актът е постановен в съответствие с целта на закона,
предвид следните съображения:
Субективното
материално право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за бременност и раждане възниква при наличие на
предпоставките, посочени в чл. 48а КСО, а именно: 1/ лицето да е осигурено за
общо заболяване и майчинство; 2. лицето да има 12 месеца осигурителен стаж като
осигурено за този риск.
Съгласно чл. 49,
ал. 1 КСО дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в
размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или
среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни
вноски за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на
временната неработоспособност поради бременност и раждане, като дневното
парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно
възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от
минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по
реда на чл. 41, ал. 2 - 5.
Спорното
по делото е дали Н. е имала въобще качеството на „осигурено лице“ по смисъла на
чл. 48а КСО, във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, респ. дали има право на
обезщетение.
За да възникне
осигурително правоотношение, съгласно разпоредбата на чл. 10 КСО и константната
непротиворечива съдебна практика, не е достатъчно наличието на валиден трудов
договор, тъй като не е налице идентичност между трудово и осигурително
правоотношение. Според легалното определение за „осигурено лице“, визирано в § 1,
ал. 1, т. 3 от ДР на КСО осигурено е това физическо лице, извършващо трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на
лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.
10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1
- 3 и 5.
Правото на обезщетение
по КСО е обусловено от две кумулативни условия – лицето реално да е полагало
наемен труд и да е налице поне дължимост на осигурителни вноски. Лице, за което
не е доказано да е извършвало трудова дейност, не притежава качеството на
осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в
случаите на внасяни осигурителни вноски.
Не
се установява по делото, че за релевантния за оспорващата период, във връзка с
претендираното от нея обезщетение, „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД и „Политур 2016“
ЕООД безспорно да са извършвали търговска дейност, по смисъла на чл. 1, ал. 1
от Търговския закон. Правилно административният орган приема, че след като не
се установява търговските дружества – осигурители на оспорващата, да са
осъществявали търговска дейност, то следва че и оспорващата не е полагала труд
за тези осигурители. Липсата на реално полаган труд от оспорващата по трудово
правоотношение с двете дружества за процесния период и невнасянето на
осигурителни вноски обосновават извод, че жалбоподателката не е имала
качеството на „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
Тоест постановеният отказ за отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради раждане е законосъобразен.
От една страна, установените факти при проверка на двете дружества – „Политур 2016“ ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД правилно контролните органи приемат, че не обосновават извод за реално извършвана търговска дейност. Действително неподаването на ГФО и ГДД само по себе си не следва да се приеме, че сочи липсата на търговска дейност. Неизпълнението на административно задължение за подаване на данни към НАП и Търговския регистър не означава автоматично неизвършване на търговска дейност. В случая обаче тези факти, както и поведението на дружествата в хода на административната проверка, както и при оспорването на задължителните предписания пред съда, представляват индиция за неизвършване на търговска дейност. Същевременно са налице констативни протоколи, представляващи официални документи, ползващи се с материална доказателствена сила, съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК по препращане от чл. 144 АПК, от които се установява, че контролните органи не са събрали доказателства за реално извършвана търговска дейност както от „Политур 2016“ ЕООД, така и от „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД през относимите към казуса периоди (12-месечният от 22.02.2020 г. до 22.02.2021 г. и 24-месечният от 22.02.2019 г. до 22.02.2021 г.)
За безспорно установено следва да се приеме, че „Политур 2016“ ЕООД не е подало ГДД за 2019 г., че няма регистрирани обороти от фискални устройства за периода м.06.2019 г. -м.12.2020 г., а и в Търговския регистър не са обявени ГФО за 2019 г., както и че „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД няма регистрирани фискални устройства, няма регистрирани продажби на фискални устройства и въпреки подадените ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2019 г. и 2020 г., няма обявени ГФО в Търговския регистър, няма и информация за активна банкова сметка ***ижимо имущество.
По аргумент от чл. 92, ал. 4, изр. първо ЗКПО годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължени лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Така предвидената хипотеза и неподаването от „Политур 2016“ ЕООД на ГДД за 2019 г. и необявяването от „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД на ГФО за 2019 г. и за 2020 г., както и фактът, че дружествата-осигурители не са представили счетоводни, банкови, търговски и други документи, свидетелстващи за извършваната от тях търговска дейност, се явяват в подкрепа на изводите на органите на ТП на НОИ и на съда относно липсата на безспорно установяване на факта на извършване на търговска дейност от двете дружества през процесните релевантни периоди, респ. и извода за липсата на реално възникнали осигурителни правоотношения на оспорващата с двете дружества.
Тези констатации не са оборени в настоящото съдебно производство.
От друга страна, не се установява безспорно по делото положителният факт на реално полагане на труд от оспорващата в двете дружества през релевантните периоди - 12 месеца и 24 месеца, считано от 22.02.2021 г. назад.
Фактът на наличие на писмени трудови договори с двете дружества, длъжностна характеристика за длъжността в „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, вписвания в трудовата книжка на оспорващата и данни за евентуално съставени платежни фишове за заплати за част от релевантния период, не обосновава несъмнен извод за реално извършване на трудова дейност от Н.. В случая следва фактите, които се извличат от тези доказателства да бъдат разгледани както поотделно, така и в съвкупност с установяващото се от останалите доказателства по делото.
Трудовите договори са частни документи,
непритежаващи обвързваща съда материална доказателствена сила в настоящото
производство. Както се посочи, наличието на трудов договор не е достатъчно, за
да се приеме съществуването на валидно възникнало осигурително правоотношение,
респ. не е достатъчно условие за възникване на правото на обезщетение по КСО, а
е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими и
релевантни са само осигурителни права, които реално са възникнали.
В случая от Трудов договор № 69-16/20.10.2016
г. на оспорващата с „Политур 2016“ ЕООД (за който са подадени данни в регистъра
на трудовите договори в НАП) се установява, че оспорващата е в трудово
правоотношение с посоченото дружество в периода от 20.10.2016 г. до 03.02.2020
г., на длъжност „технически сътрудник“, с място на работа, Варна, КК Златни
пясъци, хотел „Д.Палас“ ЕООД. Не са налице обаче никакви доказателства за това
каква конкретно трудова дейност е извършвала оспорващата, какво трудово
възнаграждение й е заплащано и т.н.
От Трудовия договор от 03.02.2020 г. на
оспорващата с „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД се установява, че длъжността, на която
е назначена Н. е „администратор уеб сайт“, като предвид отразеното в регистъра на
НАП на трудовите договори, процесният договор не е прекратен към момента на
настъпване на осигурителния риск. Мястото на работа, според посоченото в
трудовия договор, е гр. Варна, ул. „***“ № 48, ет. 1. От приложената длъжностна
характеристика за „администратор уеб сайт“ в „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД се
установяват основните функции и задължения за длъжността.
Приобщените по делото фишове за заплати за
периода от месец 02.2020 г. до месец 09.2020 г. не удостоверят от една страна наличието
на плащания за целия релевантен 12-месечен период по чл. 48а КСО (от месец
01.2020 г. до месец 01.2021 г.) Не се установява по делото и кога е следвало по
принцип да се изплаща уговореното трудово възнаграждение (месец за месец или за
предходен месец), доколкото във фишовете за заплата е посочен „период“ - септември
1, август 1, юли 1, юни 1, май1, април 1, март 1, февруари 1, 2020 г., т.е. от
същите не става ясно за кой месец е дължимата/изплатената работна заплата.
Освен това представените платежни фишове за периода месец 09.2020 г., месец
08.2020 г., месец 07.2020 г. и месец 06.2020 г. са неподписани, като всички
фишове са без дата на издаване, респективно не удостоверяват и дата на
изплащане.
Фактите, извеждащи се от процесните писмени
доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност със свидетелските показания
на Р.А.Ч.Кне сочат на несъмнен извод за реално полагане на труд от оспорващата
за двете дружества.
Така например, доколкото свидетелката К..е
работила в друго дружество и с място на работа хотел „Царевец“ в КК Златни
пясъци, което място е различно от хотел „Д.палас“, където се твърди, че е
работила оспорващата, то свидетелката е нямала непосредствени възприятия за конкретно
полагания от оспорващата труд, от начина на отчитана на дейността и начина, по
който е изплащано възнаграждението на оспорващата, за срока на действие на
трудовия договор с „Политур 2016“ ЕООД.
На следващо място следва да се посочи, че
според трудовия договор с „Политур 2016“ ЕООД оспорващата е назначена на
длъжност „технически сътрудник“, а според трудовия договор с „Д Комплекс
Сървисес“ ЕООД – на длъжност „администратор на уеб сайт“, същевременно
свидетелката заявява, че едно и също е работила в „Д.“ ЕООД и в „Д Комплекс
Сървисес“ ЕООД, както и в „Политур 2016“ ЕООД. Наличието на разлика в
длъжностите, посочени за заемани от оспорващата и обстоятелството, че
свидетелката не е работила в „Политур 2016“ ЕООД сочат на неубедителност и
съмнение в достоверността на показанията на свидетелката.
Свидетелката К..не дава и конкретни показания
за реално извършената от оспорващата работа в „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, като
съдът взе предвид, че оспорващата и
свидетелката е възможно да са работили заедно в гр. Варна, на ул. „***“ 48, за
„Д Комплекс Сървисес“ ЕООД само около 5 месеца. Според трудовия договор на
оспорващата с това дружеството, същата е започнала работа на 03.02.2020 г., а
първият й болничен лист за временна нетрудоспособност е от 30.06.2020 г. (която
е непрекъсната до дата на процесния по настоящото дело болничен лист –
22.02.2021 г.) При условие, че от 30.06.2020 г. (датата на първия болничен) Н.
е отсъствала от работа, след като са работили в едно помещение със свидетелката
(ул. „***“ № 48), то буди недоумение защо свидетелката не споменава отсъствието
на Н.. Свидетелските показания са неясни и противоречиви, като възниква
съмнение за достоверността им. Свидетелката заявява, че Н. е работила в
дружеството, когато К..е напуснала на 01.09.2020 г., а от доказателствата по
делото се установи, че Н. не е била на работа, а в непрекъснат отпуск поради
временна неработоспособност от 30.06.2020 година. Тоест от показанията на
свидетелката не се установява по безспорен начин, че оспорващата е полагала
реално труд за двете дружества през целия релевантен 12 месечен период,
съответно 24-месечен период.
Съдът съобрази, че посочените в длъжностната
характеристика функции и задължения за длъжността „администратор уеб сайт“ в „Д
Комплекс Сървисес“ ЕООД („администрира, обработва и ъплоудва база данни
съдържание; изработва и популяризира онлайн маркетингови стратегии; осъществява
кореспонденция по имейл и телефон; провежда технически проверки на системите;
поддържа връзки с доставчици на услуги; събира данни и подготвя периодични,
специални и текущи справки и отчети и др.; изпълнява и други конкретно
възложени задачи, свързани с длъжността“) не кореспондират със заявеното от
свидетелката К..по отношение характера на работата на С.Н. – „дропшипинг“ в
Амазон, свързана с обработка поръчки на клиенти, да качва нови артикули за
продажба. Така установяващото също сочи на липса на корелация между показанията
на свидетелката и писмените доказателства по делото.
Независимо от наличието на фишове за заплати
и от посочените по-горе техни нередности, опорочаващи доказателствената им
стойност, предвид и заявеното от свидетелката К..по отношение начина на плащане
на трудовото възнаграждение, съдът намира, че следва да се приеме, че по делото
липсват доказателства, удостоверяващи получени трудови възнаграждения от
оспорващата. След като плащането на трудовото възнаграждение е извършвано в PayPal и Payoneer, а след
това служителите са си прехвърляли парите в български карти, за да се приеме,
че е извършвано процесното плащане, не са достатъчни свидетелските показания,
доколкото липсват извлечения от съответните сметки, от които да се установи
наличието на плащания.
Съдът не установява различни от приетите от контролните органи констатации за липсата на надлежно доказване на факта на реално полагане на труд от Н. за посочените осигурители, респективно констатации за липсата на възникване на осигурително правоотношение, а оттам и за непридобиване от оспорващата на правото на обезщетение за временна неработоспособност поради раждане.
Отпускането и изчисляването на парични обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, се извършва въз основа на подадените данни по чл. 5, ал. 4 КСО. В случая такива данни за Н. не са налице - същите са служебно заличени, предвид влезлите в сила задължителни предписания на контролните органи. Респективно не са налице основания за отпускане на обезщетение.
Законосъобразно Ръководителят по изплащане на обезщетения и помощи на ТП на НОИ – Бургас е постановил отказ за отпускане на парично обезщетение за раждане/майчинство по болничен лист № Е20210119816, което правилно е потвърдено от Директора на ТП на НОИ – Бургас с Решение № 1040-02-104/02.08.2022 г.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото претенцията
на процесуалните представители на оспорващата за присъждане на сторените в
настоящото производство разноски е неоснователна. Ответникът – Директорът на ТП
на НОИ – Бургас не е направил искане за присъждане, поради което съдът не дължи
произнасяне.
На основание чл.
172, ал. 2, пред. последно АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от С.Ц.Н.,
с ЕГН **********,***, срещу Решение № 1040-02-104 от 02.08.2022 г. на Директора
на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Бургас, с което
е потвърдено Разпореждане № О-02-000-00-01459135/05.04.2021 г. на Ръководителя
по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Бургас, с което на С.Ц.Н.
е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради майчинство по Болничен лист № Е20210119816.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: