Решение по дело №459/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 712
Дата: 13 юни 2022 г. (в сила от 20 юни 2022 г.)
Съдия: Милена Богданова
Дело: 20221100900459
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 712
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично при закрити врати
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20221100900459 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството по делото е образувано по молба на „П. И.Б.“ АД ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“******* партер, представлявано от С.П. –
Изпълнителен директор и Н.Б. Главен изпълнителен директор, чрез юк С.П. против
„А.Д.Е.Б.“ ЕООД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.София, район
Лозенец, ул.*******, представлявано от И.Д.Г. с правно основание чл.625 от ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност на ответника поради неплатежоспособност,
алтернативно свръхзадълженост, която аргументира с това, че дружеството не е в състояние
да изпълни изискуеми и безспорни парични задължения, както и че е в невъзможност да
посреща текущите такива, свързани с търговската му дейност.
Молителят твърди, че на 21.07.2017г. с ответното дружество са сключили Договор
№000OD-S-000865/21.07.2017г. за овърдрафт по разплащателна сметка, по силата на който
Банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 300 000лв.
Страните изменили договора с Анекс №1 от 08.08.2017г. относно начина на извършване на
изходящите преводи и с Анекс №2 от 19.09.2017г., съгласно който са изменили размера на
дебитното салдо до 300 000лв. и са приели да солидарен длъжник „А.Д.Е.Е.“ ЕООД. Твърди
се, че вземанията на Банката са обезпечени със Споразумение от 19.07.2017г. за встъпване ва
дълг между ПИБ АД и „А.Д.Е.Е.“ ЕООД; с Договор за финансово обезпечение с
предоставяне на залог от 21.07.2021г.; с Договор за залог от 21.07.2017г., Твърди се
вписване на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ за цялата дължима сума по
договора за кредит, която към 25.03.2019г. е в общ размер на 375 039,01лв.; със
Споразумение за встъпване в дълг от 05.04.2018г. между ПИД АД и „А.Д.Е. Р.“ ЕООД.
Молителят твърди, че кредитът по Договор от 21.07.2017г. за овърдрафт по разплащателна
сметка е с настъпил падеж на 24.07.2018г., като последното плащане от длъжника е от
27.07.2018г.
Твърди се, че с ответника в качеството му на кредитополучател или солидарен
длъжник молителят е сключил още пет договора за банков кредит. Поради неизпълнение на
1
задълженията по същите, банката се снабдила с изпълнителни титули за вземанията и са
били образувани изпълнителни производства по индивидуално принудително изпълнение
при ЧСИ А.Б., а именно – 373 259лв., произтичащи от Договор №000OD-
S-000865/21.07.2017г. за овърдрафт по разплащателна сметка; 151 224,74лв., произтичащи от
Договор №000OD-S-000794/27.04.2016г.; 56 953,33лв., произтичащи от Договор №000LD-
S-000933/29.11.2016г. за банков кредит; 1 802 986,68лв., произтичащи от Договор №000LD-
S-0001050/05.04.2018г. за банков кредит; 401 341,32лв., произтичащи от Договор №000LD-
S-0001010/04.09.2017г. за банков кредит; 106 234,12лв., произтичащи от Договор №000LD-
S-0001047/12.02.2018г. за банков кредит.
Молителят иска да бъде постановено решение, с което да се открие производство по
несъстоятелност по отношение на ответното дружество поради неплатежоспособност, да
бъде определена начална датата на неплатежоспособност – 24.07.2018г., алтернативно
поради свъхзадълженост.
Съдът като взе в предвид, изложените в подадената молба обстоятелства, събраните
по делото, включително по почин на съда, доказателства – писмени доказателства, данни
от Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“-
СДВР, МВР, както и заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа
експертиза и като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър
счетоводни документи, намира за установено от фактическа страна следното.
„А.Д.Е.Б.“ ЕООД ЕИК ******* е еднолично дружество с ограничена отговорност,
със седалище в района на Софийски градски съд.
Към настоящия момент дружеството има следните задължения – към ПИБ АД в
размер на 2 923 000лв., съгласно представеното Удостоверение изх.№05030 от 25.02.2022г.
на ЧСИ А.Б. и към НАП, съгласно постановление за налагане на обезпечителни мерки от
01.09.2021г. – 456 903,76лв.
Според заключението на вещото лице по изслушаната съдебна финансово-
икономическа експертиза, се установява, че към 31 декември на съответната година за
периода 2017г. – 2021г. нетекущи /дълготрайни/ активи съставляват съответно 0,12%,
3,11%, 2,24%, 0% и 0% от общо активите. Данните за относителния дял на нетекущите
активи за периода 2017-2021г. показват, че нетекущите активи са основната част от
активите. За периода 2021-03.09.2022г. нетекущите активи липсват напълно. Текущите
/краткотрайните/ активи към 31 декември на съответната година за периода 2017г. –
2021г. тази група активи съставляват съответно – 99,88%, 96,89%, 97,76%, 0%, и 0% от общо
активите. Краткотрайните активи се състоят от вземания и парични средства. Данните за
относителния дял на краткотрайните активи показва, че за периода 2021 – 2019г. цялата част
от активите са именно краткотрайни активи. Вещото лице е посочило, че възникналите
разходи през текущия отчетен период, които са свързани със следващите отчетни периоди,
се посочват като разходи за бъдещи периоди. В случая дружеството няма отчетни разходи за
бъдещи периоди за процесния период. Собственият капитал е положителна величина за
периода 2017 – 2019г., за периода 2020 – 2021г. е отрицателна величина. Задълженията се
състоят към доставчици и други задължения. Стойността на показателите на финансовия
анализ се използват като основа за оценка на икономическото състояние на предприятието,
когато се касае за работещо предприятие. Показателите за ликвидност са количествени
характеристики на способността на фирмата да изплаща текущите си задължения с
наличните краткотрайни активи. Оценката на ликвидността се извършва чрез коефициентите
на ликвидност, които са изчислени по данни на счетоводния баланс за съответната година на
периода 2017 – 2021г., като имат следните измерения.
Вещото лице е посочило, че показателят на коефициента на обща ликвидност за
периода 2017 – 2019г. са в референтни стойности 1,55 – 1,66, като основната причина за това
е значителния размер на вземанията и паричните средства. За периода 2020г. – 2022г.
показателят е със нулеви стойности, защото дружеството – длъжник няма осчетоводени
активи и при необходимост не е бил в състояние да посрещне текущите си задължения с
наличните текущи активи, което го поставя в състояние на неплатежоспособност.
2
Коефициентът на бърза ликвидност, който се определя като отношение между сумата на
краткотрайните активи /намалена със сумата на материалните запаси/ и сумата на
краткосрочните задължения /задълженията със срок до една година/ е с общо приета
стойност като показател в границите 0,5-1,0, което означава, че тези бързо ликвидни активи
трябва да осигуряват 50-100% от краткосрочните задължения. Към 31 декември на
съответната година за периода 2017г. – 2019г. при длъжника показателят е в референтни
стойности. За периода 2020 – 2021г. показателят е с нулеви стойности, защото дружеството
няма осчетоводени активи, което означава, че длъжникът не е бил в състояние да посрещне
текущите си задължения с наличните текущи активи. Коефициентът на незабавна
ликвидност отразява способността на дружеството да покрие своите краткосрочни
задължения с наличните си финансови средства. Оптималната стойност на този показател е
в границите 0,5-0,7, като стойности по-високи от 1 означават замразяване на парични
средства, които не се използват ефективно. За периода 2017г. – 2019г. стойностите на този
показател са в референтните граници, поради значителния размер на парични средства. За
периода 2020 – 2021г. показателят е с нулеви стойности. При необходимост дружеството не
е било в състояние да погаси своите незабавно своите задължения. Коефициентът на
абсолютна ликвидност е изчислен като отношение на паричните средства и
краткосрочните задължения. Общо приетата стойност на този показател е над 0,3 – всеки
момент да се поддържат парични наличности, покриващи около 30% от задълженията.
Стойностите на този показател за периода 2017г. – 2019г. са в референтните граници. За
периода 2020 – 2021г. показателят е с нулеви стойности, защото дружеството няма
осчетоводени активи. При необходимост не е било в състояние да погаси своите
задължения, което се дължи на нарастване на текущите задължения през последните две
години от поцесния период.
Стойностите на показателите на финансовия анализ се използват като основа за
оценка на икономическото състояние на предприятието, когато се касае за работещо
предприятие. Коефициентът на финансова автономност се изчислява чрез съпоставяне на
собствения капитал и привлечения такъв. Когато е под 1 е налице превишение на
задълженията спрямо собствения капитал – съществуващите задължения не се достатъчно
обезпечени с имущество на предприятието, което говори за декапитализиран собствен
капитал. И обратно, когато този коефициент е равен или над единица, показва степен на
финансова независимост от ползването на чужди средства. За периода 2017г. – 2019г.
съществуващите задължения на ответното дружество са обезпечени с достатъчно
имущество. За периода 2020 – 2021г. дружеството е с нулеви стойности на финансовата
автономност, което го поставя в пълна зависимост от кредиторите му и в състояние на
дългосрочна неплатежоспособност. Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на
зависимост на предприятието от сроковете и взискателността на своите кредитори за
уреждане на задълженията си. Този показател при добре функциониращо предприятие
обикновено е между 0,25 и 0,5, като трябва да бъде най-много равен или по-малък от 1 и
показва на 1лев собствен капитал колко задължения са отчетени. Когато е под единица, това
показва, че предприятието е в състояние да уреди своите задължения със своя натрупан
собствен капитал. Колкото коефициентът е по-голям от единица, толкова зависимостта на
предприятието от външни източници на средства е по-голяма. Ако показателят е равен на 0,
то предприятието се финансира изключително за сметка на собствени средства. За периода
2017г. – 2021г. е видно, че стойностите са многократно над общоприетите, като за
последните две години стойностите са нулеви. Следователно длъжникът е в пълна
зависимост от кредиторите си и съответно в състояние на свръхзадлъжнялост. Собственият
капитал е декапитализиран.
Вещото лице е посочило, че за периода 2017 – 2019г. балансовата стойност на
имуществото на длъжника е достатъчна, за да покрие осчетоводените от него парични
задължения. За периода 2020 – 2021г. е налице недостиг на имущество и изискуемите
задължения са без покритие.
Според експертизата, изискуемите задължения на ответника произтичат от
3
търговската дейност на дружеството, въз основа на получени парични заеми от молителя и
публичноправни задължения по отношение на дружеството към НАП. Задължението към
ПИБ АД възлиза на 2 922 842,41лв., към НАП 456 903,76лв.
Изводът е, че ответното - дружество е в много влошено финансово състояние и
изпитва тежки затруднения по отношение покритието на своите текущи и изискуеми
задължения. Предприятието е с изключително лоша ликвидност, установимо с
икономическите показатели. Според изчислените коефициенти на ликвидност и финансова
автономност, длъжникът не е в състояние да покрива текущите си и изискуеми задължения,
считано от 31.12.2020г. За периода 2017г. – 2019г. балансовата стойност на имуществото на
длъжника е достатъчна, за да покрие осчетоводените от него парични задължения. За
периода 2020 – 2021г. е налице недостиг и невъзможност за погасяване на задълженията.
Трайната невъзможност е настъпила считано от 31.12.2020г.
За длъжника не се установява към датата на приключване на устните състезания по
делото да разполага с пари или ликвидно имущество, чрез които да се покрият началните
разноски за производство по несъстоятелност, съответно на текущото възнаграждение на
временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността. Липсват активи и приходи,
от които да се направи извод за способност за преодоляване на финансовите затруднения и
обслужване на задълженията. Затрудненията на дружеството нямат временен характер, като
имуществото на "А.Д.Е.Б." ЕООД не е достатъчно за покриване на задълженията без
опасност за интересите на кредиторите. Съдът намира, че дружеството е изпаднало в
състояние на неплатежоспособност, спряло е плащанията по търговски сделки, каквито са
договорите към молителя кредитор, както и има значителни публични задължения. Не се
обори оборимата презумпция на чл.608 ал.2 ТЗ, че при спиране на плащанията търговецът е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност. Финансовите затруднения, по вид и размер
говорят за един траен характер като и перспективата е негативна.
След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 10.05.2022г. за
внасяне по сметка на Софийски градски съд в 7-дневен срок на сумата от 7 000 лева,
необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност
по чл.629б ал.1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя, като
кредитор, нито от длъжника или друг кредитор. Определението е било вписано в книгата по
чл. 634в от ТЗ на 11.05.2022г.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се
открива за търговец, който е неплатежоспособен.
Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е
в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до
търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и
задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца съгласно чл.608 ал. 1 от ТЗ.
В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи
извод, че ответното дружество е неплатежоспособно. Изпаднало е в състояние на
неплатежоспособност, не разполага със средства да удовлетвори вземанията на кредиторите,
не може да я покрие със заемни средства или по друг начин. Същевременно затрудненията в
обслужването на задълженията имат траен характер, длъжникът не разполага с имущество
достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите,
което прави молбата основателна.
Производството по несъстоятелност следва да се открие, поради доказана
неплатежоспособност. Към датата на приключване на устните състезания по делото
дружеството има изискуеми парични задължения към държавата и молителя, свързани с
търговската му дейност. Тези задължения не са изпълнени, което предполага
4
неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и
обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при
което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са
достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.
Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата
31.12.2020г.
След тази дата длъжникът не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с
наличните краткотрайни активи. Съгласно установеното финансово състояние на
дружеството след 31.12.2020г., коефициентът на обща ликвидност е бил под характерната
стойност 1 (неоспорвана като съответно приложима), както и под общата норма са били
коефициентът на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова
задлъжнялост. По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички
краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за
състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от
краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г.
по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). След 31.12.2020г. икономическото състояние на
ответника е било трайно влошено, което е и понастоящем. Затрудненията му не са
временни, не разполага и с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без
опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).
Без значение е дали след 31.12.2020г. от длъжника са извършвани плащания,
съответно кога са извършени последните плащания. Съгласно разпоредбата на чл.608, ал. 3,
изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо
неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания
на определени кредитори. Както вече се посочи, неплатежоспособността е обективна
невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си – спиране на плащанията, което
се дължи на липса на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които са
достатъчни за покриване на краткосрочните задължения. В този смисъл са Решение № 202
от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 56 от 10.09.2014г. по
т.д. № 3057/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 13 от 23.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. Извършването на плащания към отделни кредитори не води до извода,
че не е налице състояние на неплатежоспособност, ако от обективен финансово-
икономически анализ на предприятието се установи, че дружеството не е било в състояние
да изпълни задълженията си.
По делото са събрани доказателства за финансово-икономическото състояние на
предприятието на ответника, които установяват коефициент на обща ликвидност на
дружеството под единица.
Не е установено ликвидно имущество на длъжника, което да е достатъчно за
покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност. Разноските за
несъстоятелността, определени от съда на 7 000 лева, не са били предплатени по реда на
чл.629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 10.05.2022г.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 608 ТЗ вр. чл.630
ал. 2 ТЗ, поради което дружеството длъжник ще следва да бъде обявено в несъстоятелност с
всички произтичащи от това последици.
При извод за основателност на молбата поради настъпила неплатежоспособност на
длъжника, не е налице условие за разглеждане на евентуално наведеното основание –
свръхзадълженост.
На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на
решението, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде
депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на
първоначалните разноски по несъстоятелността от 7 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в
този срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати
5
производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския
регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).
За заличаване на дружеството в търговския регистър следва да бъде изпълнено
задължението за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО.
На основание чл.620 ал. 1 от ТЗ в тежест на длъжника следва да бъдат възложени
сторените от молителя разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК, а именно - 250
лева държавна такса по молбата по чл. 625 от ТЗ, 1000лв. депозит на вещо лице и 450лв. юк
възнаграждение. Сумата ще бъде събрана от масата на несъстоятелността, ако
производството по делото бъде възобновено.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.632 ал.1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „А.Д.Е.Б.“ ЕООД ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.*******, представлявано от
И.Д.Г., и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА на 31.12.2020г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „А.Д.Е.Б.“ ЕООД
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.*******.
ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху имуществото на А.Д.Е.Б.“ ЕООД ЕИК
******* със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.*******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „А.Д.Е.Б.“ ЕООД
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.*******.
СПИРА производството по т.д.н. № 459/2022г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-24 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,
по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно
имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата,
необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 7000 лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от
вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде
поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър следва да бъде
изпълнено задължението за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от
КСО от дружеството.
ОСЪЖДА А.Д.Е.Б.“ ЕООД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, ул.******* да заплати сторените от „П. И.Б.“ АД ЕИК *******
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“******* партер, разноски в
производството съгласно представения списък по чл.80 ГПК, а именно - 250 лева държавна
такса по молбата по чл. 625 от ТЗ, 1000лв. депозит на вещо лице и 450лв. юк
възнаграждение, които разноски следва да бъдат събрани от масата на несъстоятелността.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624
от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок
от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7