Р Е Ш Е Н И Е
гр. Каварна 08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският районен съд в публично
заседание на девети юни през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Елена Шопова
и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. № 644 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от И.А.Т.,
чрез адв. С.А. ***, против „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с
искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата 4495,00 лв., начислена в резултат на извършена
корекция на сметката за ел. енергия за обект на потребление, находящ се в с. ***,
общ. Шабла, ул. „***” № **, с клиентски № *** и абонатен № ***, за която сума е
издадена фактура № **********/15.10.2019 г.
В исковата си молба ищецът излага, че на 21.10.2019 г.
е получил уведомително писмо от което е разбрал, че след извършена на
23.11.2018 г. проверка на СТИ с аб. № ***
и клиентски № ***, за която е съставен
КП № 1202505, е извършено преизчисление на количеството електроенергия. Твърди,
че фактура не му е била предоставена, нито е бил уведомен за дължимата сума.
След извършена справка на ел.страница на Енерго-Про Варна АД, е установил, че
допълнителната сума извън месечното му потребление е в размер на 4495.00 лева,
с краен сок за плащане 25.10.2019 г. Не му била предоставена информация и за
основанието за преизчисляване. Твърди, че поддържането на техническата
изправност на СТИ е задължение на електроразпределителното дружество, в качеството
му на негов собственик, поради което потребителят не може да бъде санкциониран
за неговата неизправност. Липсват доказателства, че абоната или негов
представител са оказали въздействие върху собственото на ответника СТИ,
монтирано на уличен стълб извън дома му. Оспорва обстоятелството, че
начисленото количество ел.енергия е доставено и реално потребено. Оспорва
извършването на корекция на сметката му, без да е установена точната дата на
неотчитане на енергията от СТИ. По изложените съображения моли предявеният иск
да бъде уважен. Претендира разноски.
В отговор на исковата молба,
депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявения
иск. Твърди, че исковата сума е цена на потребено количество ел. енергия,
дължима на основание сключен между страните договор за доставка на ел. енергия
при общи условия, по който ищецът е потребител, а дружеството – доставчик. При
техническа проверка на СТИ, обективирана в съставен констативен протокол е
установено натрупано количество в скрит регистър. Електромерът е демонтиран със
съмнение за софтуерна манипулация, поставен в индивидуална опаковка и изпратен
за експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е
установено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа
Т.3-014185.3 kWh и тарифа Т.4-009387.1 kWh която не е визуализирана на дисплея.
Съставено е становище за начисление на ел. енергия и е издадена фактура №
********** от 15.10.2019 г. за начислена корекция на електроенергия за периода
24.11.2017 г. до 23.11.2018 г., за сумата от 4495.00 лева. Моли поради това за постановяване на решение, с което искът
бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Настоящият състав на съда, съобразявайки
становището на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон прие за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Установява се от представения от ответника протокол за
монтаж на СТИ (стр. 37 от делото), че на 27.07.2015 г. в с. *** служителите на
„Енерго Про Мрежи” АД и пълномощници на „Енерго Про Продажби” АД – П.Д.П.и А.Ж.Б.са
извършили монтаж на електромер – средство за търговски измерване (СТИ) с
абонатен № *** и кл. № ***, с клиент И.А.Т., и адрес ***. В протокола освен
данните за СТИ : тип, модел, номер на пломба и пр. са посочени фабричния № ***,
и показанията на електромера при монтирането – нощна: 0, дневна: 0.
На 23.11.2018 г. в 12.10 ч. служители на Енерго Про
Мрежи АД и пълномощници на Енерго Про Продажби АД – С.Т.Г. и П.Г.Д., извършили
проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на
СТИ с кл. № *** и абонатен № ***, в обект находящ се в с. ***, в присъствието
на свидетеля В.И.В.– съсед и А.Д.А., които са подписали протокола. В съставения
по време на проверката констативен протокол № 1202505 (л. 24-25 от делото) са
посочени отчетените показания на електромера: по тарифа 1.8.1 -007385 kWh, по
тарифа 1.8.2 – 013062 kWh, по тарифа 1.8.3 – 014185 kWh, по тарифа
1.8.4 – 009387 kWh, по тарифа 1.8.0 – 044021 kWh. Отразено е
наличието на държавна пломба със
сигнатура „М 14” и ведомствена ENERGOPRO
2046313. Електромерът е демонтиран и е монтиран нов с нулеви показания по
всички тарифни регистри. Горните обстоятелства се потвърждават изцяло от
показанията на разпитаната по делото свидетелка С.Г., съставила описания
протокол.
Демонтирания електромер е представен в БИМ ГД „МИУ” РО
Варна, в запечатан плик, пломбиран с пломба № 507284, придружен с КП № 1202505
от дата 23.11.2018 г. на ЕРП Север АД. Установява се от представения
констативен протокол № 2394/10.10.2019 г. на БИМ ГД „МИУ” РО Варна, за
извършена метрологична експертиза на средство за измерване, че статичен еднофазен
двутарифен електромер тип: „Iskra”,
идентификационен № ***, при софтуерно четене е установена намеса в тарифната
схема на електромера, която за типа електромер ISKRA МЕ 162 трябва да състои от две тарифи Т1 и Т2.
Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираните тарифи
Т3 – 014185,3 kWh и Т4 – 009387,1 kWh. Не е осъществяван достъп до вътрешността
на електромера. Електромерът съответства на метрологичните характеристики,
отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
Въз основа на така съставения констативен протокол ЕРП
„Север” е изготвило становище за начисление на ел. енергия за абонатен № *** и
кл. № ***, за допълнително общо количество ел.енергия в размер на 23 572 кВТч.
за периода от 24.11.2017 г. до 23.11.2018 г., като електроенергията е
разпределена на два периода. В становището е посочено, че е извършено софтуерно
прочитане на паметта на електромера, при което е установено точното количество
неотчетена ел.енергия.
От „Енерго-Про Продажби” АД на 15.10.2019 г.
е издадена фактура № ********** за заплащане на електрическа енергия
в размер на 23 572 kWh на обща стойност 4495,00 лв. Фактурата е
изпратена до абоната със съпроводително писмо, в което е посочено, че в
резултат на констатираното неточно измерване на ел. енергия за обект в с. ***, с
абонатен № *** и кл. № ***, е направено преизчисление на количеството енергия и
е издаден счетоводен документ с № **********/15.10.2019 г. на стойност 4495,00
лв. със срок на плащане 25.10.2019 г.
Съгласно изготвеното по делото заключение от вещото
лице В.Ч. по назначените СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено се
установява, че измерването
на електроенергията, потребявана в обекта ползван от ищеца се е извършвало посредством еднофазен статичен
електромер „Iskra” МЕ 162, с идентификационен № ***. Същият е одобрен тип средство за измерване.
Електромерът
е предназначен за директно измерване на активна енергия в еднофазни
мрежи. Има до четири тарифни регистри, превключвани с вграден часовник за
реално време. Показанията се визуализират чрез течно-кристален дисплей. Процесният
електромер е произведен през 2014 г. и е с
оценено съответствие „СЕ М14 1304” по MID. За еднофазните електромери
валидността на метрологична проверка е шест години. Монтиран е на
адреса на потребление на 27.07.2015 г., като са записани нулеви начални
показания по два от тарифните регистри на електромера – 1.8.1 /нощна/ и 1.8.2,
/дневна/. Няма записани показания за регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. В процесния
случай СТИ е правилно свързано между захранващата мрежа и консуматорите и
измерва с грешка до ±1% преминалата електроенергия. Тъй като измервателната
грешка на СТИ е в допустимите граници следва, че цялата потребена от абоната електроенергия
в периода на корекцията е измерена, като част от нея е записана в невизуализирани
за отчет регистри 1.8.3 и 1.8.4, поради което тази част не е отчитана като
потребена. Електромерът е в класа на точност, метрологичните му харакеристики
съответстват на нормираните, размерът на грешката е от -0,36% до -0,16%. Вещото
лице е дало заключение, че математическите изчисления по извършената
корекционна процедура са аритметично точни. Остойностяването е
извършено съгласно чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ – по цени на технологични разходи и
мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Условие за надлежното му упражняване е наличието на извънсъдебен спор
между страните за дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по
отношение на същите да е инициирано принудителното събиране. В настоящата
хипотеза интересът на ищеца И.А.Т. произтича от качеството му на потребител на
ел. енергия в имот който обитава, негова собственост, находящ се в с. *** ,
общ. Шабла, ул. „***” № **, в който обект е монтирано СТИ с клиентски № *** и
абонатен № ***, за които има издадена фактура за корекция на сметка за
потребена енергия, със срок на плащане 25.10.2019 г. и заплахата електроподаването
в обекта да бъде преустановено при нейното неплащане. По изложените съображения
предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим и съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
От събраните в процеса доказателства съдът намира за
установено съществуването на правоотношение по доставка на електрическа енергия
до потребителя-собственик на обект находящ се на адрес с. ***, общ. Шабла, ул.
„***” № **, присъединен към
електроразпределителната мрежа. От събраните доказателства се установява, че ищецът
е ползвател на електрическа енергия в недвижим имот, на посочения адрес, и че
за отчитане на доставената ел.енергия в обекта се е използвал електромер
с фабр. № ***.
Отношенията между доставчика и потребителя на енергия,
като търговска сделка, са уредени в чл. 91 и сл. от ЗЕ. Според чл. 98а от ЗЕ
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия, а според чл. 98б от ЗЕ потребителите на крайния снабдител
използват разпределителните мрежи, към които са присъединени, при публично
известни общи условия.
Правото на електроразпределителното дружество да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от
12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла
на чл. 83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013
г. на основание чл. 21 ал. 1 т. 9 вр. с чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, отменени с решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ, ДВ бр. 15/14.02.2017 г. с изключение на разпоредбите на чл. 48-51
от ПИКЕЕ, като и последните са отменени с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д.
№ 3879/2017 г. на ВАС, но са били действащи и приложими към момента на
проверката на процесното СТИ и за периода на корекцията на сметката на ищеца. Предвид
изложеното се налага извода, че към датата на извършване процесната проверка
– 23.11.2018 г. на СТИ на ищеца, на посочения адрес на доставка на ел.
енергия съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното
дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия.
В настоящия случай от събраните по делото
доказателства се установи по несъмнен начин, че при проверката не са
констатирани механична повреда, деформация или неизправност в корпуса,
схемата на свързване или схемата на измерване на електромера - тоест не е
установена грешка при измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и
дефект в тарифния превключвател. Напротив - касае се за намеса в софтуера на
СТИ, по невизуализирани и недостъпни за потребителя тарифи 1.8.3 и 1.8.4. В
чл. 50 ПИКЕЕ е предвидена възможност за корекция при несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в
данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика.
Настоящият случай обаче не е такъв, защото процесният електромер не е от типа
„Смарт”, при който данните от преноса да се записват директно в информационните
масиви на дружеството, нито пък по делото са приобщени доказателства да е
извършван отчет на място, показателите от който да са различни от тези на
електромера. Ето защо разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ, на която се позовава
ответника не може да бъде приложена.
Правоотношението между страните обаче
съставлява договор за продажба на електроенергия при публично известни общи
условия. Те имат своята специална регламентация в ЗЕ, която не изключва за
неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД, касателно
задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Дори да е
налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане
на правилото на чл. 183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване.
В съответствие с общата норма на чл. 183
от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по грешка то е
отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена,
купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба,
този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на
доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Потребителят дължи да заплати реално потребената
електронерегия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер.
При липса на специална регламентация на
процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в
отчитането, исковото производство е достатъчна гаранция за равни права на
страните и за защита на добросъвестните крайни потребители /в този
смисъл решение № 124/18.06.2019 по гр.д.2991/2018г. на
III Г.О. на ВКС/. Според ВКС гражданският съд не може да се позовава
единствено на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за
да отхвърли исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а
е длъжен да се произнесе по съществото на спора въз основа на събраните по
делото доказателства. Правото на доставчика да извърши едностранно корекция на
количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, не е обусловено и от доказване на виновно поведение на потребителя
защото целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за неговото виновно поведение /в този смисъл решение № 115 от
20.09.2017 г. по т.д.№1156/2016 г., на ІІ г.о. на ВКС, решение №274
от 06.11.2017г. по в.гр.дело №404/ 2017г. на ДОС/. Друг аргумент за този извод
е обстоятелството, че не всяка от причините за неизмерване или неточно
измерване на електрическата енергия се дължи на виновно поведение на
потребителя.
В настоящия спор ответникът
доказа неправомерното вмешателство в софтуера на СТИ, както и
извършването му след монтиране на средството в обекта на ищеца. В резултат на
неправомерното вмешателство доставената в обекта на ищеца електроенергия по
тарифа 1.8.3 и 1.8.4 не е отчетена при електроразпределителното дружество и не
е заплатена от ищеца И.А.Т.. Софтуерното вмешателство е свързано
с противоправно виновно поведение на ищеца. То съставлява човешка намеса в
паметта на електромера и единствената възможна причина за осъществяването
му е виновното поведение на ищеца-купувач, който при неотчитане на част от
реално доставената и потребена електрическа енергия би се облагодетелствал за
сметка на ответното дружество.
Като се има предвид изложеното
процесното количество електроенергия, начислено от ответника на стойност от 4495,00
лева за периода от 24.11.2017 г. до 23.11.2018 г., се дължи от ищеца по
сключения между тях договор за продажба на електроенергия. Предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Относно отговорността за разноски:
Ответникът претендира разноски, както
следва: 1296.00 лв. – адвокатско възнаграждение, 200.00 лв. – депозит за вещо
лице и 20.00 лв. депозит за свидетел. Наведеното от процесуалния представител
на ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява
основателно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК предвижда възможност за съда
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на адвокатското
възнаграждение, но не по-малко от минималния такъв, в случай когато заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се установява, че
минималният размер за адвокатско възнаграждение е 409,70 лв.,
изчислено при цена на иска от 4495,00 лв. Уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1080,00 лв. без ДДС и 1296,00
лв. с вкл. ДДС надвишава значително минималното такова. Делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което наведеното
своевременно от ищеца възражение за прекомерност е основателно и
следва да бъде уважено, като платеното от ответното дружество възнаграждение
от 1080,00 лв. без ДДС следва да се намали на 409,70 лв., респ.
при начисляване на ДДС следва да се присъди такова в размер на 491,64 лв. В полза на „Енерго - Про Продажби” АД
следва да се присъди и сумата от 220 лв. – депозит за вещо лице и свидетел.
Водим от горното, Каварненският районен
съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.А.Т. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, срещу „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
Владислав Варненчик, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, за недължимост на сумата от 4495,00 лв.,
представляваща начислена сума по корекционна
процедура за периода от 24.11.2017 г. до 23.11.2018 г., фактура № **********/15.10.2019 г., за обект находящ се в с
с. ***, общ. Шабла, ул. „***” № **, с клиентски № *** и абонатен № ***.
ОСЪЖДА И.А.Т. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. ”Владислав
Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, сумата от 711,64
лв. (седемстотин и единадесет лева и
шестдесет и четири стотинки), представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред
Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ……………….