№ 8808
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110111447 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 67806/29.02.2024
г., с която от името на „Т--“ ЕАД, ЕИК *** против А. Т. Й., ЕГН: **********
са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителни установителни искове за вземания за плащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна
собственост и за обезщетение за забава на плащане на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 351984/06.12.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Т. Й., ЕГН: ********** за
заплащане на суми, както следва: 1/ сумата от 1010,87 лева, представляваща
цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. -
30.04.2022 г., в имот, представляващ апартамент № 75, находящ се в ---,
абонатен № --, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 06.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от
129,53 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. -
23.11.2023 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия. На 08.12.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника
1
Ивайло Иванов Ташев за горепосочените суми. Заповедта е връчена на
настоящия ответник, като в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК,
длъжникът е подал възражение, поради което ищецът е уведомен за
възможността да предяви иск за установяване на вземанията си на 02.02.2024
г., като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК - на 29.02.2024 г., е предявил искове за
вземанията.
В исковата си молба ищецът „Т--“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника А. Т. Й.. Поддържа, че същият е клиент на топлинна
енергия за битови нужди за имот, представляващ апартамент № 75, находящ
се в ---, абонатен № --. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „МХ
Елвеко“ ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т.
2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответникът е използвал доставяна
топлинна енергия през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. и не е погасил
задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, а
именно - в 45-дневен срок след изтичането периода, за който се отнасят
съответните вземания. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но
не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите,
посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Не било изпълнено и задължението за
заплащане на услугата дялово разпределение, поради което същото следвало
да се погаси, ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
1010,87 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., в имот, представляващ
апартамент № 75, находящ се в ---, абонатен № --, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 06.12.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането; 2/ сумата от 129,53 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 15.09.2021 г. - 23.11.2023 г., върху главницата за цена на
2
доставена и потребена топлинна енергия, за които суми на 08.12.2023 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 67288/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се признават предявените
искове. Представя се сключено между страните споразумение по отношение
договорено разсрочено плащане на сумите, предмет на предявените за
разглеждане в настоящото производство искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответника, ищецът следва да докаже съществуването на
договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на
топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна енергия,
обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия
период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което
и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане
на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане в полза на Т-- ЕАД.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
3
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
4
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
5
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т--" ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
С оглед изявленията и твърденията на страните, включително относно
извършено от името на ответника плащане на претендирани в настоящото
производството суми, съдът намира, че са установени в производството, при
условията на пълно и главно доказване, всички факти и обстоятелства от
фактическия състав на спорното право, в това число, че през процесния
период между ищеца и ответника са съществували договорни отношения, с
предмет доставка на топлинна енергия, че ответникът е бил клиент на
топлинна енергия през заявения в исковата молба период, че в процесния
имот през исковия период е реално доставената топлинна енергия в
количеството твърдяно от ищеца, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, че ищецът е носител на вземане за възнаграждение за
предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, поради
което и за ответника е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
При доказаната основателност на претенциите в тежест на ответника е
да докаже, че е погасил паричните си задължения.
По делото не е спорно и се установява от събраните в производството
доказателства, че за сумите, предмет на предявените за разглеждане в
настоящото производство искове е сключено споразумение между страните
от 02.04.2024 г. Не е спорно и се установява от представените платежни
документи и фискални бонове, че по сключеното споразумение ответникът е
заплатил: на 02.04.2024 г. сумата от 52,31 лева, като с посочената сума
6
ищцовото дружество е погасило вземания за заплатена държавна такса /25,00
лева/ и частично юрисконсултско възнаграждение /27,31 лева/ в заповедното
производство по ч.гр.д. № 67288/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав; на
02.05.2024 г. сумата от 52,31 лева, като с посочената сума ищцовото
дружество е погасило вземания за юрисконсултско възнаграждение /22,69
лева/ в заповедното производство по ч.гр.д. № 67288/2023 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав и частично лихва за забава върху главницата за цена на
доставена и потребена топлинна енергия /29,62 лева/.
Следователно непогасени остават следните суми: 1/ сумата от 1010,87
лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., в имот, представляващ апартамент № 75,
находящ се в ---, абонатен № --, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 06.12.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 2/ сумата от 99,91 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 15.09.2021 г. - 23.11.2023 г., върху главницата за цена на доставена и
потребена топлинна енергия, за които суми на 08.12.2023 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 67288/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Искът за мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 23.11.2023 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, следва да се
отхвърли за разликата над сумата от 99,91 лева до пълния предявен размер от
129,53 лева, поради извършеното плащане в хода на процеса.
Следва да бъдат дадени указания на ответника, че независимо от
постановяване на настоящото съдебно решение, същият е обвързан от
сключеното между страните по делото споразумение, като при пълно и точно
изпълнение на задълженията си по него, т.е. при внасяне в цялост и в срок на
уговорените между страните месечни вноски, ищецът няма да пристъпи към
принудително изпълнение по отношение на присъдените му в настоящото
производство суми.
По отношение на разпределението на отговорността за разноски:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си
е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е,
7
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
Ако предявеният иск бъде отхвърлен, се предполага, че ищецът виновно
и неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото – в този
случай последният има право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ако обаче искът
бъде отхвърлен по причини извън вината на ищеца, следва да се приеме, че
последният има право на разноски. И това е така, тъй като в духа на закона е
да се присъждат разноски в полза на ищеца, когато искът е отхвърлен, защото
след предявяването му ответникът доброволно е изпълнил задължението си.
Когато обаче с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца независимо от
изхода на делото – арг. чл. 78, ал. 2 ГПК. В тази връзка следва да се изследва
цялостното поведение на ответника в процеса, като в случай че не оспорва
заявена осъдителна претенция, признанието на иска следва да е съпроводено с
удовлетворяване на изискуемото вземане на ищеца в хода на процеса.
В настоящия случай ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй
като към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, послужило като основание за образуване на
ч.гр.д. № 67288/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, срокът за
доброволно изпълнение на претендираните задължения е бил изтекъл.
Извършеното от ответника плащане в хода на процеса вече е било
забавено и следователно не го освобождава от отговорността да понесат
направените от насрещната страна разноски при отхвърляне на исковете, за
предявяването на които е станал причина.
В полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 11447/2024 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, в минимален размер от 100,00 лева.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 67288/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Доколкото се установи, че с извършени от ответника доброволни
плащания разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаградение в
8
заповедното производство по гр.д. № 67288/2023 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, са изцяло погасени от ищцовото дружество, то такива не следва
да му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т--“ ЕАД, ЕИК
*** против А. Т. Й., ЕГН: **********, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, положителен установителен иск с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че А. Т. Й., ЕГН:
********** дължи в полза на „Т--“ ЕАД, ЕИК сумата от 1010,87 лева,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., в имот, представляващ апартамент № 75,
находящ се в ---, абонатен № --, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 06.12.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума на 08.12.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение в производството по ч.гр.д. № 67288/2023 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т--“ ЕАД, ЕИК
*** против А. Т. Й., ЕГН: **********, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, положителен установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че А. Т. Й., ЕГН: ********** дължи в полза на „Т--“ ЕАД, ЕИК сумата от
сумата от 99,91 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2021
г. - 23.11.2023 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия, за която сума на 08.12.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение в производството по ч.гр.д. № 67288/2023 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения, по реда на чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над уважения размер от 99,91 лева
до пълния предявен размер от 129,53 лева, като погасен чрез плащане,
извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА А. Т. Й., ЕГН: ********** да заплати в полза на „Т--“ ЕАД,
ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в исковото производство по
9
гр.д. № 11447/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
УКАЗВА на ответника А. Т. Й., ЕГН: **********, че независимо от
постановяване на настоящото съдебно решение, същият е обвързан от
сключеното между страните по делото споразумение, като при пълно и точно
изпълнение на задълженията си по него, т.е. при внасяне в цялост и в срок на
уговорените между страните месечни вноски, ищецът няма да пристъпи към
принудително изпълнение по отношение на присъдените му в настоящото
производство суми.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач – Далсия Елвеко ЕООД.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10