О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1655
гр.Плевен, 11.09.2023 год.
Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито
съдебно заседание на единадесети септември две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Председател: Цветелина Кънева
като
разгледа докладваното от съдията Кънева адм.
дело №235/2023г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.197 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба от П.К.В.
*** против писмо изх.№94-П-20/22 от 23.02.2023г. на зам.министъра на
правосъдието, в което е обективиран отказ да бъде разгледано по същество
заявление №РС-22-395/05.10.2022г., съдържащо искане по чл.60а от Закона за
съдебната власт.
В жалбата са наведени твърдения за неправилност на
обжалвания отказ. Твърди се, че заявлението по глава трета „а“ от ЗСВ е
подадено поради прекратяване на разследването по пр.пр. №2440/2019г. по описа
на РП-Плевен, за което е налице прокурорско постановление от 25.08.2022г.
Твърди се, че поради настъпилото прекратяване, вследствие нехайно разследване
на прокуратурата, разследването за телесна повреда е „умряло“, не може да се
възобнови за този вид престъпление по чл.130 ал.2 от НК. В тази връзка се
счита, че обезщетение на пострадалия се дължи или най-малкото се дължи
произнасяне по същество на искането за обезщетение. Счита се, че след като
преписката е дадена на друга родово компетентна прокуратура, след като номера на
пр.преписка и на досъдебното производство е друг, то разследване за нанесената
телесна повреда вече не се провежда, което е довод за основателност на
искането. Твърди се, че е неоснователно твърдението, че искането е подадено
преждевременно, тъй като има прекратяване на досъдебното производство по
пр.№2440/2019г. по описа на РП-Плевен. На следващо място се сочи, че в работата
на проверяващия екип на Инспектората на ВСС е допуснато неспазване на чл.60г
ал.2 т.5 от ЗСВ относно изследване на периодите на забавяне по досъдебното
производство. В тази връзка се твърди, че не е по правилата на ЗСВ досъдебното
производство да бъде прекратено поради настъпване на законово регламентираната
давност за наказателно преследване, и да не бъдат изследвани причините за забавяне
на разследването и отговорните за това забавяне. Сочи се, че последното е
аргумент в полза на разглеждане по същество на подаденото заявление. Твърди се
още, че проверяващият екип на инспектора се е произнесъл без при него да е
постъпила пр.пр.2440/2019г. по описа на РП-Плевен, което е довело до липса на
информация за пълна и всеобхватна проверка по подаденото заявление. В
заключение се моли за отмяна на оспореният отказ и преписката да бъде върната
на адм.орган за разглеждане по същество.
На л.90-91 от делото е приложено становище от
процесуален представител на ответника с доводи за неоснователност на жалбата.
След като се запозна със събраните по делото
доказателства, прецени изложеното в жалбата и съобрази закона, съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Административното производство е започнало въз основа
на Заявление вх.№РС-22-395/05.10.2022г., подадено по електронен път от П.К.В.,
чрез Инспектората към ВСС, до министъра на правосъдието, за констатиране на
нарушаване правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок. В
заявлението се твърди, че лицето има качеството на пострадал по досъдебно
производство №2931/2019г. по описа на РП-Плевен /пр.пр. №2440/2019г./,
прекратено с постановление от 25.08.2022г. Твърди се, че разследването е
продължило прекомерно дълго и накрая производството е прекратено поради изтекла
давност, с което му е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, защитено от чл.6 §1 от ЕКПЧОС. В заключение се претендира, че в резултат
на нарушението са нанесени морални и материални вреди, за които на основание
чл.60а ал.3 от ЗСВ се дължи компенсация – парично обезщетение в размер на
9000лева. Към искането е приложена декларация по чл.60б ал.2 от ЗСВ.
От доказателствата но л.12-16 по делото се установява,
че пр.преписка №2440/2019г. по описа на РП-Плевен на 31.08.2022г. е била изпратена
на Окръжна прокуратура Плевен по компетентност, където е била приета под
№2931/2019г. и към 11.01.2023г. досъдебното производство по нея не е приключило.
Във връзка със заявлението е изготвен Констативен
протокол изх.№РС-22-395/25.01.2023г. от състав на специализирано звено на
Инспектората към ВСС, определен по реда на чл.60в ал.3 от ЗСВ. В протокола е
разгледан хода на разследването по пр.пр.№2440/2019г. по описа на РП-Плевен.
Констатирано е, че на 10.06.2019г. в РП-Плевен е постъпила жалба от П.К.В. с
данни за престъпление от общ характер по смисъла на чл.131 ал.1 т.2 от НК,
извършено от полицейски орган при изпълнение на службата му. На 28.10.2019г.
РП-Плевен е образувала досъдебно производство затова, че от държавен служител
по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР – полицейски орган при изпълнение на службата му, на
01.06.2019г. в гр.Плевен е била причинена лека телесна повреда на П.В., изразяваща
се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето –
престъпление по чл.131 ал.1 т.2 вр.чл.130 ал.2 от НК. С постановление от
18.01.2021г. зам.районен прокурор е постановил прекратяване на наказателното
производство по ДП на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК, поради недоказаност на
обвинението, което постановление е отменено при инстанционен контрол. С
постановление на РП-Плевен от 25.08.2022г. разследването е било прекратено,
поради изтекла давност на основание чл.80 ал.1 т.5 от НК, като е изразено
становище, че в хода на разследването били събрани доказателства за извършено
престъпление по чл.142а ал.2 вр. чл.142 ал.2 т.6 от НК. На 31.08.2022г.
пр.пр.№2440/2019г. е била изпратена по компетентност на ОП-Плевен. Поради
самотводи на всички следователи, на 14.12.2022г. ОП-Плевен е изпратила
производството на ВКП за определяне на друг окръжен следствен отдел за
възлагане на разследването по досъдебното производство. При така установеното
от към факти в протокола е изразено становище, че наказателното производство не
е приключило към датата на проверката /19.01.2023г./, поради което заявлението
се явява подадено преждевременно /по висящо производство/, което с оглед
разпоредбата на чл.60а ал.4 от ЗСП изключва разглеждането му по реда на глава
трета „а“ от ЗСВ.
На 08.02.2023г. заявлението на П.К.В., ведно с
констативния протокол, е изпратено на министъра на правосъдието по
компетентност.
На 20.02.2023г. от директор дирекция „ППРБЕСПЧ“ е
изготвена докладна записка относно уведомление за оставяне без разглеждане на
заявлението на П.К.В., като е изразено становище, че при така установените
факти заявлението не подлежи на разглеждане по реда на глава трета „а“ от ЗСВ
на основание чл.60а ал.4 от ЗСВ, тъй като производството по жалбата на
заявителя не е приключило с окончателен акт.
С писмо изх.№94-П-20/22 от 23.02.2023г. на
зам.министъра на правосъдието, П.К.В. е уведомен, че има качеството на
пострадал по досъдебно производство за нанасяне на лека телесна повреда от
държавен служител, което е прекратено поради изтекла давност с постановление на
РП-Плевен от 25.08.2023г. Уведомен е, че в хода на разследването са били
събрани доказателства за извършено престъпление по чл.142а ал.2 вр. чл.142 ал.2
т.6 от НК, поради което досъдебното производство /пр.пр.2440/2019г. и ДП
№2931/2019г./ е изпратено на ОП-Плевен. Посочено е още в писмото, че поради
отвод на всички следователи производството е изпратено на ВКП за определяне на
друг окръжен следствен отдел за възлагане на разследването, като към
19.01.2023г. производството не е приключило. Предвид изложените факти, лицето е
уведомено, че на основание чл.60а ал.4 от ЗСВ заявлението е подадено
преждевременно и не подлежи на разглеждане. На П.К.В. е разяснено, че след
приключване на производството с окончателен акт няма пречка да подаде ново
заявление в указания от закона срок, както и че съгласно чл.2б от ЗОДОВ има
право да предяви иск за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок и когато производството е висящо. Указано му е още, че
предвид разпоредбата на чл.60е ал.1 т.4 от ЗСВ, заявлението се отхвърля като
неоснователно когато „по досъдебни производства, въпреки проведените действия
по издирване и разследване, извършителят на престъплението е останал неразкрит
или не е повдигнато обвинение“. Писмото е получено от В. по електронен път на 08.03.2023г.
Именно това писмо е предмет на обжалване в настоящето
съдебно производство.
От фактическа страна по делото се установява още, че с
Постановление от 25.08.2022г. за прекратяване на наказателно производство,
постановено от прокурор при РП-Плевен, е прекратено поради изтекла давност
пр.пр.№2440/2019г. по описа на РП-Плевен и досъдебно производство №2931/2019г.
по описа на ОСлО Плевен, провеждано за престъпление по чл.131 ал.1 т.2 вр.
чл.130 ал.2 от НК, като е прието че давността не е спирана и прекъсвана. Във
връзка с дадени с постановление от 13.04.2023г. на ВКП указания да бъде
осъществен служебен контрол върху постановлението от 25.08.2022г. на РП-Плевен,
с постановление от 20.04.2023г. по преписка №580/2021г. на ОП-Плевен е
потвърдено постановлението от 25.08.2022г. С постановление от 17.05.2023г. по
преписка №1009/2019г. на ВТАП е прието, че постановление от 25.08.2022г. на
РП-Плевен и постановление от 20.04.2023г. на ОП-Плевен са незаконосъобразни,
поради което са отменени, като материалите са изпратени на ВКП за определяне на
друг окръжен следствен отдел за възлагане на разследването. Установява се от
писмо вх.№5195/11.09.2023г. при АС-Плевен, че наказателното производство не е
приключило, като материалите се намират във ВКП по повдигнат спор за
компетентност между ОП-Плевен и РП-Габрово.
При така установеното от към факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предвид съдържанието на оспореното писмо, съдът
намира, че същото представлява изричен отказ на административния орган да
разгледа по същество отправеното до него заявление №РС-22-395/05.10.2022г. от П.К.В.,
съдържащо искане по чл.60а от Закона за съдебната власт. Обжалването на този
вид актове е по реда на чл.197 от АПК. В този смисъл са и задължителните за
настоящия състав указания, дадени с определение №5238/17.05.2023г. по адм.дело
№4378/2023г. на ВАС.
Актовете по чл.197 ал.1 от АПК се обжалват пред съда от лицето, направило искането, в
14-дневен срок от съобщаването му.
Т.е. жалбата на П.К.В. е процесуално допустима като
подадена в срока по чл.197 ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и
интерес да оспори писмото.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.60а ал.4 от ЗСВ, заявленията за
обезщетение на граждани и юридически лица срещу актове, действия или
бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, се подават чрез Инспектората
към ВСС до министъра на правосъдието, в 6-месечен срок от приключване на
съответното производство с окончателен акт. Според чл.60в ал.1 от ЗСВ проверката
на заявлението се извършва от специализирано звено в Инспектората към ВСС,
който в състав, определен по реда на чл.60в ал.3 от ЗСВ, извършва проверка, за
която съставя констативен протокол – чл.60г ал.1 от ЗСВ. В констативния
протокол се отразява и становището на проверяващия състав по въпроса спазен ли
е срокът по чл.60а ал.4 /чл.60г ал.3 от ЗСВ/.
Компетентен да се произнесе по заявлението въз основа
на установените от проверяващия състав факти и обстоятелства, съгласно чл.60е
от ЗСВ, е министъра на правосъдието или оправомощено от него лице.
В случая оспореното писмо е издадено от
заместник-министър на правосъдието, на който със Заповед
№ЛС-04-409/10.08.2022г. /л.98/ са делегирани правомощия по чл.60е ал.1 от ЗСВ,
предвид което актът е издаден от компетентен орган. Спазен е предвидения в
чл.60а-чл.60ж от ЗСВ ред за разглеждане на заявлението.
Спорният въпрос по делото е дали заявлението на П.К.В.
е подадено в срокът по чл.60а ал.4 от ЗСВ или преждевременно, както е приел административният орган. Отговорът на
този въпрос е обусловен от установяването на факта дали производството по
пр.пр.2440/2019 по описа на РП-Плевен, за което се претендира обезщетение
поради нарушаване на правото за разглеждане и решаването му в разумен срок, е
приключило с окончателен акт.
Няма спор, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че В. има качеството на пострадало лице по пр.пр.2440/2019г. по
описа на РП-Плевен. Производството по последното, според настоящия състав, не е
приключило с окончателен акт, както е и приел административният орган. За да
достигне до този извод, съдът съобрази факта, че едно деяние може да
осъществява фактическия състав на няколко престъпления и в прерогатива на
наблюдаващия прокурор е да определи правната квалификация на деянието, тъй като
именно той повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер. В
конкретния случай В. е подал жалба за нанесена му лека телесна повреда от
длъжностно лице, като в хода на разследването няма лице, привлечено като
обвиняем, а на 25.08.2022г. производството е прекратено поради изтичането на
абсолютната давност за наказателно преследване на престъплението по чл.131 ал.2
т.2 от НК. В заключителното постановление, обаче, наблюдаващият прокурор е посочил,
че са събрани достатъчно данни, че деянието осъществява състава на чл.142а ал.2
от НК – противозаконно лишаване от свобода, което престъпление от общ характер
е по-тежко и е подсъдно на окръжен съд, съответно разследването е от
компетентността на ОП-Плевен. Именно поради това, след прекратяване на
производството по чл.131 ал.2 т.2 от НК пр.преписка е препратена на ОП-Плевен
за продължаване на действията по разследването, като към момента на изготвяне
на оспореното писмо досъдебното производство пред ОП-Плевен е висящо, а към
настоящият момент същото се намира във ВКП по повдигнат спор за компетентност
между ОП-Плевен и РП-Габрово и не е приключило с окончателен акт. От изложеното
се налага извода, че частичното прекратяване на производството по отношение на
престъплението по чл.131 ал.2 т.2 от НК не означава, че е налице приключило
производство с окончателен акт, тъй като действията по разследването
продължават относно същото деяние, но квалифицирано като по-тежко престъпление
от общ характер. Ето защо, заявлението по чл.60а от ЗСВ на П.К.В. е подадено
преждевременно и не подлежи на разглеждане по същество, до какъвто извод е
достигнал и административният орган.
За пълнота следва да се посочи, че дори да се тълкува
строго стеснително закона и да се приеме, че производството по
пр.пр.2440/2019г. е приключило с окончателен акт към момента на произнасяне на
адм.орган, то е налице Постановление от 17.05.2023г. на ВТАП, с което са
отменени прекратителното постановление от 25.08.2022г. на РП-Плевен и
потвърдителното постановление от 20.04.2023г. на ОП-Плевен. Т.е. възстановена е
висящността по пр.пр.2440/2019г. по описа на РП-Плевен и не е налице приключило
производството с окончателен акт. Иначе казано, и на това основание заявлението
по чл.60а от ЗСВ на П.К.В. е подадено преждевременно и не подлежи на
разглеждане по същество.
Предвид изложеното по-горе, жалбата на П.К.В. е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на делото разноски не се
присъждат, тъй като не са поискани от процесуален представител на ответника.
По изложените съображения, на основание чл.200 ал.1 пр.първо от АПК,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.К.В. *** против писмо
изх.№94-П-20/22 от 23.02.2023г. на зам.министъра на правосъдието, в което е
обективиран отказ да бъде разгледано по същество заявление
№РС-22-395/05.10.2022г., съдържащо искане по чл.60а от Закона за съдебната
власт.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 7-дневен
срок от съобщаване за изготвянето му.
Препис от определението да се изпрати на П.К.В. и на
Зам.министъра на правосъдието.
СЪДИЯ: /п/