№ 710
гр. Варна, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110202794 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П.
АТ. М.– ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 21-0819-002445 /
30.06.2021г. на Началник на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което му е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2 000лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДП.
В жалбата се твърди, че при издаване на постановлението са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, че нарушението не е било описано
съгласно изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, че не е доказано, че наказващият
орган не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, че наложените наказания
не са съобразени с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и др. поради това и се иска отмяна
на постановлението.
В съдебно заседание въз. М., редовно призован, не се явява, не се
представлява.Постъпили са писмени бележки от надлежно упълномощен процесуален
представител, в които депозираната жалба се поддържа на изложените в нея
основания.Отново се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.57 ал.1 т.5, т.6 от ЗАНН, като оставало
неясно в какво точно се състои нарушението- отказ да бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на наркотици или неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване.На следващо място се сочи, че за да е съставомерно
нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДП следва водачът да осуети проверка за управление
на МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества, като в случая това не
било доказано.Поради това и се иска отмяна на постановлението и присъждане на
1
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили са
писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е извършено
от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в минимален размер.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.05.2020г. около 03, 00ч. служители на ІІ РУ-Варна в изпълнение на
служебните си задължения извършвали обход на Крайбрежната алея. В близост до 4-
та буна те видели да се движи л.а.“БМВ“ с рег. № В 95 32 ВТ, който спрели за
проверка.Установили, че водачът е въз. П.М., който бил видимо
притеснен.Полицейските служители го попитали дали е употребил забранени
вещества, като въззивникът не отговорил.За това му разпоредили да спре плътно в
дясно на пътното платно и поискали съдействие от служители на сектор „ПП“-Варна за
тестване за употреба на алкохол и наркотици.На място пристигнал св.А.И., който
видял, че въз.М. е сам в автомобила .Била му извършена проверка с техническо
средство за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен.След това св.И.
заявил на въз.М., че ще бъде изпробван за употреба на наркотици с „Drug test 5000“.
Разяснил му как ще бъде направено това, а именно че сам ще втрие тампон във
вътрешността на устната си кухина докато се получи реакция със син цвят, което пък
било гаранция, че пробата ще бъде годна за тестване. Въз.М. обаче отказал да му бъде
направена проверка за употреба на наркотични вещества .Поради това и му бил
издаден талон за изследване, с който бил задължен да се яви до 45 минути във ВМА-
Варна.Талонът му бил връчен в 03.40ч. Св.И. съставил против въз.М. акт за
установяване на нарушение за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство „Drug test 5000“ с фабричен номер ARAM-0004, за установяване
на употреба на наркотични вещества и техните аналози. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП.При личното предявяване на
акта, а и в последствие възражения не били направени.
Въз.М. не изпълнил дадените му с талона указания и не се явил във ВМА за
вземане на кръвна проба.Това било установено от отговор на ВМА-МБАЛ-Варна,
изпратен до сектор „ПП“-Варна.
Въз основа на съставения акт и данните , че въз.М. не е дал кръвна проба за
изследване, против него било издадено и атакуваното наказателно постановление ,
в което наказващият орган приел, че въззивникът е отказал да му бъде извършена
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство „Drug test 5000“ с фабричен номер ARAM-0004.В постановлението било
описано още, че той не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично
изследване, дадено му с талон за вземане на проба по реда на чл.174 ал.4 от ЗДП.
Нарушението отново било квалифицирано като такова по чл.174 ал.3 от ЗДП и на
същото законово основание на въз. М. била наложена „Глоба“ в размер на 2 000лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 24 месеца.
2
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан А.И. – свидетел при
съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и непротиворечиви.Свидетелят си спомни за случая с необходимата
конкретика , като посочи, че водача е бил спрян от служители на ІІ РУ-Варна при
управление на превозното средство, както и че когато той е пристигнал въззивникът е
бил сам в автомобила и първоначално дори е спял.Св.И. описа подробно извършените
от него действия, а именно че въз.М. е бил изпробван за употреба на алкохол, но че е
отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества.Свидетелят отговори и
на поставените в писмените бележки на адв.Димов въпроси, като стана ясно, че против
въз.М. е бил съставен само един акт за установяване на нарушение, което е видно и от
приложената по преписката справка за нарушител от района.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 21-0819-002445/ 30.06.2021г.. е издадено от
компетентен орган - от Началник на група в сектор ПП при ОД-МВР - Варна,
съгласно заповед № 8121з - 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗАНН. То е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въз. М. нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. То е
описано с необходимата конкретика, като са посочени съставомерните му признаци, а
именно че въззивникът е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство.По този начин изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН
са били изпълнени. При предявяване на акта , както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
въз. М. не е направил или депозирал възражения, които да се нуждаят от разследване
по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Посочена е нарушената материално правна норма,
поради което и възражението относно нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН е
неоснователно. Наказанието за нарушението също е индивидуализирано. По никакъв
начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
както и че възраженията в тази насока в жалбата и в писмените бележки са
неоснователни.
Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон,
като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма и е констатирал
3
нарушението по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП . От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че въз. М. като водач на МПС е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо
средство.Обстоятелството, че именно той е бил водач на автомобила съдът приема за
доказано съобразно съдържанието на приложената по делото докладна записка,
изготвена от полицейски служител на ІІ РУ-Варна и от показанията на св.И.. Безспорно
е също така , че на въз.М. е бил издаден талон за кръвна проба, каквото той не е дал.
Тези обстоятелства пък се установяват от съдържанието на приложеното по делото
писмо от ВМА-МБАЛ-Варна, от което е видно, че кръвна проба от въз.М. не е
постъпвала във ВМА на 27.05.2021г. След анализ на тези гласни и писмени
доказателства и относимите законови разпоредби, съдът намира, че правилно
наказващият орган е приел, че от страна на въз.М. е извършено нарушение на чл.174
ал.3 от ЗДП.
Правилно административно-наказващият орган е наложил и административното
наказание на същото законово основание - чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП, тъй като именно
в него е предвидена санкция за водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества в
кръвта, каквото имаме в настоящият случай. В тази връзка съдът не споделя
възражението на адв.Димов , че е налице неяснота за извършването на какво
нарушение е санкциониран въз.М.- за отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство или за неизпълнение на предписанията за медицинско изследване,
както и това, че в постановлението са били наведени нови факти, които не са посочени
в акта.В чл.174 ал.3 от ЗДП двете изпълнителни деяния са предвидени в условията на
алтернативност.Ако едно лице откаже да бъде изпробвано с техническо средство, но
изпълни предписанията за даване на кръвна проба, то тогава от обективна страна
нарушение не би било осъществено.В случая обаче въз.М. освен , че е отказал да му
бъде извършена проверка на място с „Drug test 5000“, не е дал и кръвна проба.Именно
тези факти са описани в постановлението, като вписването на неизпълнението на
предписанията, дадени му с талона за медицинско изследване, не представлява ново
обстоятелство, а мотивировка на наказващият орган да приеме, че въз.М. е извършил
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП, състоящо се в отказ да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози.Така описаното
нарушение напълно съответства на санкционната норма и правилно на въз. М. е била
наложена „Глоба“ в размер на 2 000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 2 години, като наказанията като вид, размер и продължителност са
императивно предвидени в закона.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е
правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на ОД на МВР-Варна да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл.37 от ЗПП,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната
4
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото
продължи в едно съдебно заседание и не е с фактическа или правна сложност.Поради
това съдът намира, че на ОД на МВР-Варна следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21-0819-002445 /
30.06.2021г. на Началник на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което на П.
АТ. М. е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2 000лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3
от ЗДП.
ОСЪЖДА П. АТ. М.– ЕГН ********** да заплати на ОД-МВР-Варна ОД на
МВР-Варна , сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5