Решение по дело №160/2023 на Административен съд - Кърджали

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от юрисконсулт А. М., действаща в качеството си на пълномощник на началника на РДНСК – Кърджали, против Решение № 199/25.10.2023 г., постановено по АНД № 681/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № КЖ-8/12.07.2023 г., издадено от началник РДНСК - Кърджали, с което на М. Г. С. от [населено място], е наложено наказание глоба в размер на 3 000 лв. на основание чл. 232, ал. 4, т. 2 от ЗУТ, за извършено нарушение на чл. 162, ал. 4 във вр. с чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 113, ал. 5, т. 3 от наредба № Iz-1971 от 29.10.2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд - Кърджали е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Излага съображения, че изложените от съда мотиви са неправилни и несъответстват на събраните по делото доказателства. В тази връзка сочи, че процесните сгради били три и не всички се намирали в „Многофамилна жилищна сграда“ в [УПИ], кв.** по ПУП-ПРЗ на [жк], [населено място], подобект ***, както е възприел съдът. Една от трите сгради била ***, която била предвидена по Разрешение за строеж № 189/11.11.2022 г. за строеж „Многофамилна жилищна сграда“ в [УПИ], кв.** по ПУП-ПРЗ на [жк], [населено място], подобект ***. Другите две сгради се явявали сграда 1 и сграда 2, съответно предвидени по Разрешение за строеж №117 от 11.06.2021 г. за строеж „Офис сгради в УПИ ***, кв. ** по ПУП-ПРЗ на [жк], [населено място]. Подобект 1 - сграда 1, подобект 2 - сграда 2 - част от комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл. 150 от ЗУТ въз основа на одобрен ПУП-ПЗ със Заповед № 601/11.06.2021 г. на кмета на община Кърджали“. Не всички сгради се намирали в „Многофамилна жилищна сграда“ в [УПИ], кв.** по ПУП-ПРЗ на [жк], [населено място], П. С. А“, предвид което извода на съда в обратния смисъл бил неправилен.

Видно от части „Пожарна безопасност“ за трите сгради, всички сгради се изпълнявали на калкан, имали обособено общо ниво на кота -2,60 м., проектирано за паркинг на 28 бр. автомобили. В графичната и в текстовата част на частите „Пожарна безопасност“ не били предвидени врати с клас на самозатваряне СЗ и огнеустойчивост EI 90, които да разделят полуподземното ниво на ***, сграда 1 и сграда 2, предвид което ниво -2,60 м. на трите сгради представлявало едно незатворено помежду им полуподземно ниво с общо 28 броя гаражи и паркоместа, което изисквало система за отвеждане на дима и топлината съгласно чл. 113, ал. 5, т. 3 от Наредба № Iz-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Оспорва изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3, както и доводите за неяснота по отношение на датата на извършване на нарушението.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 199/25.10.2023 г., постановено по АНД № 681/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови друго, с което да потвърди Наказателно постановление № КЖ-8/12.07.2023 г., издадено от началник РДНСК - Кърджали. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. От юрисконсулт Манкова е постъпила молба, в която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. счита касационната жалба за неоснователна. Счита изводите на районния съд за обосновани и законосъобразни. Предлага на съда да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за нарушение на материалния закон по съществото си се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е отменил № КЖ-8/12.07.2023 г., издадено от началник РДНСК - Кърджали, с което на М. Г. С. от [населено място], е наложено наказание глоба в размер на 3 000 лв. на основание чл. 232, ал. 4, т. 2 от ЗУТ, за извършено нарушение на чл. 162, ал. 4 във вр. с чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 113, ал. 5, т. 3 от наредба № Iz-1971 от 29.10.2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Районният съд е посочил, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 162, ал. 4 от ЗУТ/проектантът носи отговорност за проектирането на строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, изискванията на чл. 169, ал, 1 и ал. 3, от ЗУТ, както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд/ във вр. с чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ/ строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания към строежите, определени в приложение I на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (OB, L 88/5 от 4 април 2011 г.), за безопасност в случай на пожар/ въвъ вр. с чл. 113, ал. 5, т. 3 от Наредба № Iz-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар - вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се проектират за затворени надземни и полуподземни гаражи, извън тези по т. 2, когато броят на автомобилите на етаж или в гаражна клетка е 20 и повече.

Счел е изводите на АНО за неправилни и необосновани, при което е въвел доводи, че в настоящия случай се касае за полуподземен етаж към ***, в който са проектирани 10 бр. паркоместа, респ. касае се за полуподземен гараж по смисъла на горсцитираните разпоредби. Изложил е съображения, че видно от проектната документация, за всяка една от сградите в „Многофамилна жилищна сграда“ в [УПИ], кв.** по ПУП-ПРЗ на [жк], [населено място], П. С. А е предвиден полуподземен етаж, на който са обособени паркоместа, който е обособена част от съответната сграда, а не общ за всички сгради. Предвид това и по аргумент от § 1. т. 3 от ДР на Наредба № 1з-1971 от 29.10.2009 г., проектираният към *** полуподземен паркинг, се явявал самостоятелен такъв, поради което и с оглед предвидените за паркиране в него 10 бр. автомобили, не попадал в хипотезата на чл. 113, ал. 5, т. 3 от Наредба № 1з-1971 от 29.10.2009 г., респ. за същия не се изисквала вентилационна система за отвеждане на дима й топлината.

На следващо място е приел, че нарушена нормата на чл. 42, ал. 1, т. 3, като при нарушението, описано в АУАН и обжалваното наказателно постановление липсвало конкретно посочена дата или период, а единствено бланкетно било отразено „месец септември 2022 г.“, което не давало яснота, кога точно е извършено деянието и накърнява правото на защита на жалбоподателя и затруднявало нейното организиране.

Предвид всичко това е отменил обжалваното наказателно постановление.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Последното съдържа подробни мотиви като не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение не е установено от обективна и субективна страна, районния съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при нализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Касационният съд изцяло възприема изводите на районния съд относно материалната незаконосъобразност на доводите на АНО за нарушение на чл. 113, ал. 5, т. 3 от Наредба № 1з-1971 от 29.10.2009 г., поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Разпоредбата на чл. 113, ал. 5, т. 3 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. въвежда регламантацията, че вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се проектират за затворени надземни и полуподземни гаражи, извън тези по т. 2, когато броят на автомобилите на етаж или в гаражна клетка е 20 и повече. Както правилно е приел районният съд, представената по делото проектна документация, обосновава извода, че за всяка една от сградите в Многофамилна жилищна сграда в [УПИ], **, кв. ** по ПУП-ПРЗ на [жк], [населено място], включително и *** е предвиден полуподземен етаж, на който са обособени паркоместа, който е обособена част от съответната сграда, а не общ за всички сгради. С оглед това и по аргумент от § 1, т. 3 от ДР на Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г., проектираният към *** полуподземен паркинг, се явява самостоятелен такъв, поради което и предвид предвидените за паркиране в него 10 бр. автомобили, не попада в хипотезата на чл. 113, ал. 5, т. 3 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г., респ. са същият не се изисква вентилационна система за отвеждане на дима и топлината. Изводите на АНО, че се касае за незатворено полуподземно ниво на трите сгради – с гаражи, паркоместа и складове, не намират опора в представените по делото доказателства. Към материалите по АНД № 681/2023 г. на Районен съд – Кърджали е приложена Заповед № ДК-11-К-5 от 29.11.2022 г. на началник на РДНСК – Кърджали, с която е било отменено Разрешение за строеж № 189/11.11.2022 г. и одобрения към него технически проект за „Многофамилна жилищна сграда в [УПИ], кв.** по ПУП-ПРЗ на [жк], [населено място], сграда-А“, която заповед е била оспорена по съдебен ред и съответно преценка за законосъобразност по а.д. № 591/2022 г. по описа на Административен съд – Кърджали. С влязло в сила Решение № 28.08.2023 г. по посоченото дело, оспорването е било отхвърлено, но видно от мотивите към акта, административният съд е приел за материално незаконосъобразни изложените от административния орган доводи, че в случая е следвало да бъде предвидена система за отвеждане на дима и топлината в съответствие на разпоредбите на чл. 113, ал. 5, т. 3 и от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, респ. липсва нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 3 от ЗУТ, във вр. с чл. 169, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 113, ал. 5, т. 3 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на началника на РДНСК - Кърджали за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на делото, предвид липсата на искане за присъждане на разноски от страна на ответника и доказателства за понесени такива, в тежест на касатора не следва да бъдат възлагани разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 199/25.10.2023 г., постановено по АНД № 681/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.